Решение № 27 от 06.02.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Сливен, 06.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна К. Димитрова при участието на секретаря НЕДЕЛИНА М. БОЖИЛОВА като разгледа докладваното от Анна К. Димитрова Административно наказателно дело № 20252230201245 по описа за 2025 година Производството е по повод жалба на Т. Г. Т. против наказателно постановление № 25-0804-006020/22.07.2025 година, издадено от Началник Сектор в ОД на МВР Сливен, РУ Сливен с което на жалбоподателя за нарушение на чл.104Б, т.2 от ЗДвП е наложено наказание на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП, а именно „Глоба“ в размер на 3000 лв., както и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца.

В с.з. жалбоподателят, редовно призован се явява лично и с упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно. Претендира заплащането на разноски за адвокатско възнаграждение.

В с.з. административно - наказващият орган, редовно призован, не изпраща представител.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът изведе следната фактическа обстановка:

На 30.06.2025 г. полицейските служители св. И. И. и св. Д. К. били на смяна, като патрулирали в с. Сотиря, общ. Сливен. Около 21:48 часа същите се движели със служебен автомобил „Шкода Рапид“ с рег. № СН 4202 ВМ, който бил с включена записваща видеокамера. Около 21:48 часа забелязали, че лек автомобил „Мерцедес Е 350 ЦДИ“ с рег.№ СН 6239 ВК навлиза в завоя по ул.

„Първи май“ до номер 1 в посока ул.“Божуровец“ като при завИ.ето си автомобилът потеглил рязко и гумите на колата приплъзнали, а задната част на колата се завъртяла наляво и надясно.

Полицейските служители тръгнали със служебния автомобил след него, 1 и го спрели за проверка. При проверката се установило, че водач на лекия автомобил е жалбоподателят Т. Т., а самият автомобил собственост на лицето Ж.А. Г.а. Полицейските служители били включили в работещ режим оборудваните си боди камери. Водачът, който пътувал със спътник св. Т. Г. обяснил на полицейските служители, че автомобилът му е поднесъл, поради техническа неизправност - неработещ АБС и СБА и наличието на влажна и песъчлива настилка. Полицейските служители приели за установено, че водачът умишлено е извършил тези действия.

Младши експерт И. И. от РУ Сливен при ОД МВР Сливен съставил АУАН № GA294199/30.06.2025 г. на Т. Г. Т. за нарушение на чл.104Б, т.2 от ЗДвП. Актът бил лично връчен на жалбоподателя на 30.06.2025 г.

Въз основа на издадения АУАН на Т. Г. Т. било издадено наказателно постановление № 25-0804-006020/22.07.2025 година от Началник Сектор в ОД на МВР Сливен, РУ Сливен, за нарушение на чл.104Б, т.2 от ЗДвП е наложено наказание на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП, а именно „Глоба“ в размер на 3000 лв., както и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца. НП е лично получено от жалбоподателя на 02.10.2025 г.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът изведе следните правни изводи:

Жалбата е допустима, подадена в законоустановения срок от лице имащо право на обжалване, разгледана по същество се явява основателна.

Безспорно се установява от събраните по делото доказателства, че на посочената в АУАН дата жалбоподателят е управлявал лек автомобил в с.Сотиря, по ул..................., но от доказателствата по делото не бе безспорно установено, че жалбоподателят умишлено е приплъзнал задните гуми на автомобила, като по този начин е използвал пътищата отворени за обществено ползване не по предназначение.

Съгласно разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП , на водача на МПС е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. В Решение № 75/23.06.2023 г. по КАНД № 67/2023 г. по описа на Административен съд Сливен е посочено, че за да се приеме обаче, че това нарушение е извършено, е необходимо да се докаже, че водачът умишлено и демонстративно е допуснал да изгуби контрол върху автомобила, чрез форсиране на двигателя и превъртане на гуми, т. е. извършил е т. н. „дрифт“. В това решение е посочено още, че липсва легално определение за този начин на шофиране, но в практиката е възприето, че това е техника на управление на автомобила, характерна с умишленото му извеждане от страна на водача извън контрол, което следва да бъде осъществено, чрез форсиране и презавИ.е, водещо до загуба на сцепление на задните колела, движение на автомобила 2 напречно на завоя под влияние на тежестта и инерционния момент. В практиката на Административен съд Сливен се приема, че не всяко поднасяне на автомобила или превъртане на задвижващите колела, покрива елементите на изпълнителното деяние на описаното нарушение, защото е необходимо да е налице и субективната му страна, а именно извършеното да бъде явно демонстративно като водачът следва преди момента на извършването му да съзнава, че това ще се случи, да иска настъпването му или да допуска този резултат.

Съдът прие за достоверни показанията на двамата полицейски служители св. И. И. и св. Д. К., че е имало рязко навлизане в завоя от страна на жалбоподателя, довело до приплъзване на гумите и поднасяне на задницата на автомобила. Това обаче не следва автоматично да се подведе под нормата на чл.104б, т.2 от ЗДвП. В случая не е безспорно установен субективния елемент от фактическия състав на сочената разпоредба, както и това, че жалбоподателят не е използвал пътищата отворени за обществено ползване по предназначение. Не се доказа, умишлено приплъзване и поднасяне на автомобила от страна на жалбоподателя.

В тази връзка съдът кредитира и дадените показания от спътника на жалбоподателя св. Т. Г.. Същият описва какво точно е възприел по време на возенето си в управлявания от жалбоподателя лек автомобил, както и при преминаването по посочената в АУАН улица в с.Сотиря. Св. Г. описва точно маршрута, който са преминали с автомобила преди да бъдат спрени за проверка от полицейските служители. Същият е категоричен в разказа си, че жалбоподателят се е движел нормално, когато при навлизане в завоя колата действително е поднесла при по-рязкото подаване на скорост в завоя. От показанията на свидетеля се установява, че жалбоподатателят действително е завил с малко по-висока скорост, но това се дължало на наклона по улицата, по която са се движили и нагорнището на другата улица. Свидетелят е категоричен, че е знаел, че автомобилът на жалбоподателя е имал техническа неизправност и скоро е бил на ремонт, тъй като АБС и СПС са били неработещи, както и това, че настилката е била влажна и песъчлива. Описват жалбоподателя като примерен и внимателен шофьор. От така дадените показания, съдът приема за установено, че жалбоподателят нито е искал настъпването, нито е допускал този резултат на поднасяне и приплъзване на колата, това е настъпило по обективни причини – метеорологичните обстоятелства и техническите параметри на автомобила.

3

Свидетелят Г. посочва още в показанията си, че точно тези причини са били обяснени, както от него така и от водача на леката кола на проверяващите полицаи, но същите са игнорирали обясненията им. В тази връзка и двамата полицейски служители бяха категорични, че камерата на служебната им кола е заснела извършването на нарушение от страна на жалбоподателя, а боди камерите им са заснели извършването на проверката на същия, което и е посочено както в АУАН, така и в НП. Като в допълнение актосъставителят И. изрично поясни, че е докладвал тези записи да бъдат запазени. Видно обаче от писмо с изх.№ УРИ-343000-15604/16.12.2025 г. от Началник РУ Сливен, такива записи не се съхраняват в информационните фондове на МВР.

От всичко гореизложено съдът, приема, че жалбоподателят е използвал пътя по предназначение за превоз на хора и товари, а не за други цели. Ето защо следва да се приеме, че жалбоподателят не е извършил нарушение по чл.104б, т.1 от ЗДвП НП следва отменено като незаконосъобразно.

С оглед изхода на спора, съдът намира, че следва да осъди въззиваемата страна да заплати на жалбоподателя направените в хода на производството разноски в размер на 255,65 евро /500 лв./ за адвокатско възнаграждение, съобразно приложен договор за правна защита и съдействие.

Ръководен от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 25-0804-006020/22.07.2025 г., издадено от Началник Сектор в ОД на МВР Сливен, РУ Сливен, с което на Т. Г. Т. ЕГН ********** с адрес: общ.Сливен с.Сотиря, ул. .................. за нарушение на чл.104Б, т.2 от ЗДвП, на основание чл. 175а, ал.1 пр.3 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 1533,88 евро /3000 лв./ и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА ОД на МВР гр.Сливен да заплати на Т. Г. Т. ЕГН ********** сумата от 255,65 евро /500 лв./, представляваща адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд - Сливен в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 4