Акт от 28.07.2023, Административен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1138

Варна, 28.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - XVII състав, в съдебно заседание на петнадесети март две хиляди и двадесет и втора година в състав:

Съдия:

МАРИЯ

И.-ДАСКАЛОВА

При секретар ОЛЯ Й.А като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ И.-ДАСКАЛОВА административно дело № 1139 / 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на „ВАРНА СКРАП“ЕООД-гр. Варна с

ЕИК ********* срещу Ревизионен акт №Р-03000320004176-091-001/ 02.02.2021г. на органи по приходите при ТД на НАП - Варна, с който на дружеството са установени допълнителни задължения за корпоративен данък по ЗКПО за данъчен период 2019г. в размер на 115439,61 лева – главница и 6959 лева – лихви и не е признат данъчен кредит по ЗДДС за данъчни периоди: м.10.2019г., м.11.2019г., м.12.2019г., м.01.2020г. и м.02.2020г., който е определен в общ размер 0,00лева главници и 0,00лева – лихви, като са определени задължения по всеки протокол в размер на 0лв. поради спецификата на режима на „обратното начисляване“ при доставките на отпадъци, който ревизионен акт е потвърден с Решение №47/26.04.2021г. на Директора на Дирекция ОДОП – Варна при ЦУ на НАП.

В жалбата се твърди, че ревизионният акт е незаконосъобразен, постановен в противоречие с материалноправните норми и при допуснато съществено нарушение на процесуални правила. Непълно и неправилно били установени фактите и обстоятелствата. Оспорват се направените фактически и правни изводи. Неправилно не се признавали разходи и се установявали задължения за довнасяне по ЗКПО, ведно с дължимите лихви. Необоснован бил изводът, че неправилно са отчетени разходи за покупки на метални отпадъци от дружествата „Метал контрол 2018", „Р. метал" ЕООД , „Метал конструкшънс" ЕООД, „О. корект 70" и „Ел контакт 62" ЕООД. Без наличие на конкретни доказателства и въз основа на предположения ревизиращите приложили облагане по реда на чл.122 и сл. от ДОПК. Оспорват се изводите в РД и в обжалвания ревизионен акт за подлежащ на корекция финансов резултат, поради неправилно отчитане на разходи за придобИ.е на процесните стоки от посочените доставчици.

Посоченото в ревизионния доклад за тези доставчици, че не се отзовали изцяло на исканията за представяне на документи и обяснения, а представените документи при различните доставчици изглеждали „еднотипно“ и „еднакво“, а отзовалите се доставчици представили екземпляри от фактури с гриф „оригинал“ необосновано послужили за извода, че е налице документална необоснованост на стопанските операции. Приликите на представените документи не били основание за съмнение за неистинност, нито доказателство за това. Жалбоподателят намира за несъстоятелно тълкуването на ефектите от частно-правните сделки, които ревизиращите счели, че са налице и разнопосочното приемане в случая, че не са представени доказателства за реалното извършване на сделките - от една страна, а от друга - това което следвало от недоказването е наличие на документи с невярно съдържание в счетоводството на ревизираното лице. Считат, че не е ясно и точно посочено в РА кои точно документи според органите по приходите материализират пороци, нито е конкретизирано дали това са документи с невярно съдържание или неистински документи. Дори да е налице недоказване на престациите по процесиите доставки, от това не следва, че представените документи са неистински или с невярно съдържание. При твърдения от ревизиращите органи за относителна симулация, те следвало да докажат коя е прикритата сделка, което не било сторено, а съгласно установената съдебна практика на Върховния административен съд доказателствената тежест за симулацията е на данъчната администрация, когато тя твърди такава. Неправилно в ревизионния доклад нямало данни за изследване на стоковите и паричните потоци за ревизирания период, липсват съответни фактически констатации за това дали изобщо стоките, чиято балансова стойност е отчетена като разход, са придобити и дали и как са реализирани, кога и как са извършвани плащанията за придобИ.ето и последващата реализация на стоките. До установяването по съответния ред пред съд, че даден документ е неистински, от него могат да се черпят права за ползващия го, в каквато насока били мотивите на Решение №5928 от 23.06.2004г. по адм. д. № 10983/2003г., I отд. на ВАС.

Противно на изложеното в РД, че дружеството не представя доказателства за доставките, задължение на ревизиращия екип било да събере всички доказателства, релевантни към извършваната проверка. Противоречиво било приетото в актовете на администрацията, че документите са „...Редовни от гледна точка на приложимото счетоводно законодателство... “ и същевременно, че при осчетоводяването не е спазен принципа на документална обоснованост.Във връзка с извода, че не е спазен принципът на документална обоснованост, ревизиращите трябвало да посочат какви първични счетоводни документи, служещи за счетоводните записвания липсват или кои от необходимите и задължителни счетоводни данни не съдържат.Поради това се твърдят извършени в хода на ревизията редица нарушения на принципите на обективност, истинност и служебно начало в ДОПК от страна на органите по приходите. В жалбата се твърди липса на предпоставки за облагане по реда на чл.122 и сл. от ДОПК. В РД се излагали твърдения, че са налице особени случаи, които препятстват облагането да стане по общия ред, поради което данъчната основа била определена по реда на чл.122 ал.2 вр. ал.1 т.3 от ДОПК, без доказателства за тези твърдения. Приложената хипотеза била за случаите, когато в счетоводството са използвани неистински документи или документи с невярно съдържание. В хода на ревизионното производство от страна на данъчните органи не били представени убедителни доказателства и не било установено по несъмнен начин дружеството да е издало документи с невярно съдържание или да е използвало такива. На ревизиращите била предоставена пълна счетоводна документация - счетоводни справки, извлечения от хронологични регистри, първични счетоводни документи и др. Счетоводство било водено по начин, който дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане по общия ред. Спазен бил принципът за документална обоснованост по чл.3, ал.3 от ЗСч. Всички първични счетоводни документи били налични, не били унищожени и били предоставени, но ревизиращите не ги кредитирали. Поради това прилагането на процедурата по чл.122 от ДОПК не се основавало на обективен анализ. В тежест на приходната администрация било да докаже основания за облагане по реда на чл.122 и сл. от ДОПК. Не били посочени кои са опорочените документи, нито дефекта им, поради което не било изпълнено условието на чл.124, ал.2 от ДОПК и фактическите констатации на ораните по приходите нямали доказателствена сила. В РД било посочено, че ревизираното лице води пълна счетоводна отчетност и счетоводната му документация е проверена. Поради това основанията по чл.122, ал.1 от ДОПК не били безспорно установени, което е в тежестта на органите, тъй като облагане по особения ред не можело да почива на предположения, а само на конкретни факти, обосноваващи някоя от хипотезите на чл.122, ал.1 от ДОПК за да се приложи презумпцията по чл.124, ал.2 от ДОПК. PA бил постановен при съществено нарушение на принципите, регламентирани в ДОПК за обективност, за служебно начало при събирането, преценката и анализа на представените документи.

Претендира се отмяна на ревизионен акт като незаконосъобразен, необоснован и неправилен, постановен при неправилно прилагане на материалния закон поради непълнота на изложените фактически и правни изводи и при съществено нарушение на процесуалните правила. В съдебно заседание процесуалният представител поддържа жалбата изцяло и моли да бъде уважена. Депозира подробни писмени бележки. В хода по същество моли за отмяна на РА и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът - директорът на Дирекция „ОДОП” – Варна при

ЦУ на НАП се представлява от юрисконсулт, който оспорва жалбата. В хода по същество моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Счита, че в производство не е проведено пълно опровергаване на фактическите и правни изводи на органите по приходите. По основния спор доколко има реално получаване на стоки от жалбоподателя, за да се приеме за обоснован направения разход от дружеството, вещото лице нямало установявания. То проследило данните синтетично и аналитично, но това била вторична информация, а не първична. Поради това, че е проследявано количество и видове стока в счетоводството на дружеството, без да е анализиран момента на получаване и установено точно какво и кога е получено, заключението не опровергавало установеното от ревизиращите, че няма конкретизация за движението на стоката между издателя на фактурите и доставчиците. Наличието на създадена вторична информация за вторично движение не можело по никакъв начин да бъде обвързано с конкретната стока и с всяко едно от лицата по всяка една сделката. Поради това моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на разноски в размер на 3817,55лв. без значение изхода на делото, предвид представените в съдебната фаза нови доказателства.

По валидността и процесуалната законосъобразност на оспорения акт:

Началото на ревизионното производство е поставено със заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-03000320004176-020-001/13.07.2020г.

/л.2 от преписката/, връчена на 22.07.2020г. /л.1 от преписката/, изменена със заповед за изменение на ЗВР № Р-03000320004176-020-002/21.10.2020г. /л.5 от преписката/ и заповед за изменение на ЗВР № Р-03000320004176-020-003/20.11.2020г. /л.6 от преписката/, с обхват определяне на задължения за корпоративен данък за периода от 01.01.2019г. до 31.12.2019г. и за ДДС по ЗДДС за периодите от 01.10.2019г. до 29.02.2020г. В законоустановения срок е издаден ревизионен доклад № Р-03000320004176-092-001/05.01.2021г. /л.2537 от преп./, който е връчен на дружеството на 05.01.2021г. и срещу него не е подадено възражение в 14-дневен срок по реда на чл.117, ал.5 от ДОПК.

Ревизията приключила с издаването на РА

№Р-03000320004176-091-001/02.02.2021г. /л.2543 от преписката/, с който:

По ЗКПО за 2019г. са определени задължения за корпоративен данък за 2019г. в размер на 121760,93лв. главница. В РА издаден на 02.02.2021г. е отчетен декларирания като дължим данък в размер на 6321,32лв. в ГДД по чл.92 от ЗКПО, внесения авансово данък в размер на 600лв. и останалия за довнасяне данък в размер на 5721,32лв., за събиране на който е образувано изпълнително дело, поради което с акта е установен за довнасяне КД за 2019г. в размер на 115439,61лв.- главници и 6959лв. - лихви.

По ЗДДС е установено, че дружеството е получател по доставки по чл.163а от ЗДДС, за които на основание чл.82, ал.5 от ЗДДС данъкът е изискуем от получателя по доставката и тъй като дружеството издало протоколи по чл.117, ал.1, т.1 от ЗДДС за получените отпадъци от пет доставчика - „Метал контрол 2018", „Р. метал" ЕООД, „Метал конструкшънс" ЕООД, „О. корект 70" и „Ел контакт 62" ЕООД, за които органите по приходите приели, че не са налице реално осъществени, за доставките по конкретно изброени в РД фактури издадени от тези дружества. Приели, че за тях не възниква и право на данъчен кредит и направили корекции на начисления данък и ползвания данъчен кредит от „Варна скрап" ЕООД за данъчни периоди: м.10.2019г., м.11.2019г., м.12.2019г., м.01.2020г. и м.02.2020г., който е определен в общ размер 0,00лева главници и 0,00лева – лихви, като са определени задължения по всеки протокол в размер на 0лв. поради спецификата на режима на „обратното начисляване“ при доставките на отпадъци.

Предприетото обжалване по административен ред на ревизионния акт приключило с издаване на Решение

№47/26.04.2021г., с което директорът на Дирекция „ОДОП“ потвърдил изцяло РА. Решението е връчено на дружеството на 07.05.2021г.

Жалбата срещу РА потвърден с Решение №47/26.04.2021г. по повод на която е образувано настоящото съдебно производство е подадена в законоустановения срок на 19.05.2021г. чрез решаващия орган до Административен съд Варна. С жалбата ревизираното юридическо лице оспорва РА изцяло.