Решение № 112 от 09.07.2024, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 112 гр. В., 09.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В. в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: В. Й. М. при участието на секретаря В. В. У. като разгледа докладваното от В. Й. М. Гражданско дело № 20241300100089 по описа за 2024 година

Постъпила е искова молба от Р. В. А. от В.,,с ЕГН ********** съдебен адресат: А. Е. Б. С. от В. срещу

1.Р. В. Й. от ,ЕГН **********, с адрес за призоваването месторабота: гр.П.-„А.-32” ЕООД

2.К. Р. Й. от В. с ЕГН **********-малолетен, с правно основание: чл.62, ал.5, във вр. с чл.71 от СК.

Поддържа в исковата молба, че през цялата 2014 година имал интимна връзка с К. Б. К., която родила детето К. Р. Й. на 12 април 2015 година.След раздялата му с майката първиятответник- Р. Й. е припознал детето, на което твърди, че е биологичния баща.

За бащинството разбрал едва след смъртта на майката К. К. 21.10.2023 година, с която сключил брак на 02.07.2020 година.

Тримата той, майката и детето живеели заедно и между него и детето винаги е имало силна и здрава привързаност и обич, без да знае, че това е неговиясин.Детето живее и понастоящем с него и не знае друг баща.

Едва след смъртта на съпругата му К. К. намерил сред документите й тест за бащинство, извършен от АМГЕНЛАБ, с който тест се 1 установява, че вероятността първият ответник-Р. Й. да е баща на детето е равна на нула процента, както и че детето е било припознато от Р. Й..

Затова предявява срещу Р. Й. иск за оспорване на бащинство и за установяване на произхода на детето от Р. В. и признаването му за баща на малолетния К. Й.. Детето е необходим другар на ответника Й., при това от категорията на задължителнте другари, поради което предявява иска и срещу него.

Моли Съда да постанови решение, с което да признае за установено, че първият ответник Р. Й. не е биологичен баща на детето К. Р. Й., както и че Р. В. А. е биологичния баща на същото дете, и да задължи Община-В. да издаде акт за раждане на детето К., в който Р. В.

А. да бъде вписан като негов баща.

Представят се писмени доказателства:Удостоверение за раждане,удостоверение за сключен граждански брак,удостоверение за наследници,тест ДНК за бащинство извършен от АМГЕНЛАБ.

Постъпил е отговор на искова молба от А. Ж. И.

И.- назначена като особен представител на малолетният К. Р. Й. с ЕГН-********** в качеството на ответник С ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 146/15.03.2024Г на ВдОС и двамата с адрес за призоваване : гр. В.

В отговорът признава изцяло предявеният иск, като твърди, че визираното в исковата молба отговаря на истината .Описаните в исковата молба обстоятелства, на които претенциите на ищеца се базират , отговарят на действителното положение между страните.

Твърди се ,че ответника Р. В. Й. не е биологичният баща на К.. Поддържат се доказателствените искания на ищеца за разпит на свидетели и назначаване на ДНК-експертиза.

Моли Съда да постанови Решение , като приеме за установено и 2 доказано, че биологичен баща на К. Р. Й. , Е

ИЩЕЦА- Р. В. А. с ЕГН- **********, както и да задължи Община В. да направи съответните промени в регистрите на общината и състави нов акт за раждане, в който като баща се впише Р. В. А. с ЕГН- ********** и се променят презиме и фамилия ма малолетното дете , а именно - К. Р.

В..

Постъпил е отговор на искова молба о т Р. В.

Й. с ЕГН: **********, чрез адв. пълномощник Д. Д., съссъд, адрес: гр. В.

Посочват, че е предявен иск е правно основание чл.66, ал.5 от СК- иск за оспорване на припознаването, извършено от ответника Р.

В. Й. с ЕГН: **********, по отношение на детето

К. Р. Й., обективно съединен е иск за установяване на произхода с пр. основание чл.69 от СК.

Считат исковете за допустими, доколкото не е известно ищецът да е знаел за извършеното от ответника припознаване на детето К., преди смъртта на К. К. през 21.10.2023г.

По отношение на иска по чл.66, ал.5 от СК, Ви молят съда да вземе предвид следните обстоятелства:

Р. В. Й. е живял на съпружески начала с майката на

К.- К. К.считано от 2008 година до средата на 2020г.

Същият не е знаел за извънбрачна връзка на К. К. с ищеца или с друго лице през периода на съвместното им съжителство. След раждането на детето К. ответникът не е имал съмнение, че детето е негово, поради което е припознал същото и след неговото раждане е полагал всички грижи по отглеждането му като към свое собствено дете. Към средата на 2020 година, настъпило отчуждение в отношението на К. К. към ответникът, при което възникнали съмнения у него и той си направил ДНК -тест, чийто резултат е приложен към исковата молба от ищеца.

Не оспорва, че приложеният резултат от ДНК тест е направен от ответника през лятото на 2020г. и че отразява действителното фактическо положение, 3 независимо, че майката К. К. когато видяла същия първоначално отрекла да е верен.

Към този момент настъпил окончателно и разривът в отношенията между Й. и К. К. като последната осуетила всички възможности за контакти с К., независимо, че ответникът се интересувал от неговото развитие и получавал информация за детето само от трети лица.

Междувременно по същото време- лятото на 2020г. ответникът разбрал, че К. К. е сключила брак с ищеца.

По отношение на иска с пр. основание чл.69 от СК сочат, че не могат да вземат отношение към основателността на същия, тъй като ответникът не разполага с информация дали действително детето К. е заченато от ищеца.

Считат, че единственото релевантно доказателство относно биологичната връзка между детето и ищеца, би бил резултат от поисканата от ищеца ДНКекспертиза.

Видинският окръжен съд, след като се запозна с изложените от страните твърдения, намира от фактическа и правна страна следното:

Правната квалификация на предявения иск е чл.66 ал5 във вр.с чл.69 СК, във вр с чл.71 СК.

Съдът въз основа на служебно извършената проверка по реда на чл.130 от ГПК за допустимостта на предявения иск счита, че същият е процесуално допустим, тъй като е предявен в предвидения в чл.66 ал.5 едногодишен преклузивен срок от датата на узнаване на обстоятелството, че дететоК. Р. Й. , с ЕГН **********, родено на 12.04.2015г. в гр.В. за което е съставен акт за раждане № 0113/14.04.2015 год. на Община В. е припознато от ответникът -Р. В.

Й. с ЕГН: **********

Новите правила и срокове относно припознаването и оспорването на бащинство бяха обнародвани в Д.в бр. 103/2020 г., а именно: чл.66 Алинея 5 се изменя така:„ Извън случаите по ал. 1 и 4 припознаването може да 4 бъдеоспорено от всяко лице, което твърди, че е родител на припознатия, чрез иск, предявен в едногодишен срок от узнаването на припознаването. Тозииск задължително се съединява с иск за установяване на произход. Съдът решава спора, като взема предвид интереса на детето.“

По иска с правно основание чл.66 ал.5 от ГПК, в тежест на ищеца е да докаже, със всички допустими доказателства, че детето К. Р.

Й. , с ЕГН **********, родено на 12.04.2015г. в гр.В. за което е съставен акт за раждане № 0113/14.04.2015 год. на Община В.

Не произхожда по баща от ответника Р. В. Й. с

ЕГН: **********

След успешното провеждане на иска, за оспорване на произход в тежест е предявен по силата на закона и иск с правно основание чл.69 от СК, с който ищецът, следва да установи, че детето К. Р. Й. , с ЕГН **********, родено на 12.04.2015г. в гр.В. за което е съставен акт за раждане № 0113/14.04.2015 год. на Община В. произхожда по бащинство от ищеца – Р. В. А. от гр. В.,с ЕГН ********** С оглед характера на делото, тъй като на заседанието се изнесят факти и обстоятелства свързани с личния живот на страните, данни свързани с произхода и др., то на основание чл.136 ал.1 т.3 от ГПК , следва служебно се постанови делото да се разгледа при „закрити врата „ За изясняване на фактическата обстановка по делото, е допусната ДНК експретиза за установяване на произход

При така събраните доказателства, съдът намира следното от правна страна:

Предявеният иск с правно основание чл.66, ал.5 от СК е допустим.

Същият е предявен от ищеца в преклузивния едногодишен срок от узнаване на припознаването.

Установи се, че Р. В. А. през цялата 2014 година имал интимна връзка с К. Б.

К., която родила детето К. Р. Й. на 12 април 2015 година.След раздялата му с майката първият ответник- Р. Й. е припознал детето, на което твърди, че е биологичния баща.

Р. В. за бащинството разбрал едва след смъртта на майката 5

К. К.- 21.10.2023 година, с която сключил брак на 02.07.2020 година.

Тримата той, майката и детето живеели заедно и между него и детето винаги е имало силна и здрава привързаност и обич, без да знае, че това е неговия син.Детето живее и понастоящем с него и не знае друг баща.

Едва след смъртта на съпругата му К. К. намерил сред документите й тест за бащинство, извършен от АМГЕНЛАБ, с който тест се установява, че вероятността първият ответник-Р. Й. да е баща на детето е равна на нула процента, както и че детето е било припознато от Р. Й..

Затова предявява срещу Р. Й. иск за оспорване на бащинство и за установяване на произхода на детето от Р. В. и признаването му за баща на малолетния К. Й..

Поначало припознаване може да се извърши само при липса на установен произход или при оборен произход. Припознаването е декларативен акт, то не създава майчинство или бащинство, а само го обявява. Припознаването само разкрива биологичната връзка на произход и открива възможността за проявление на произтичащите от нея последици.

Доколкото този едностранен акт не се проверява по същество от длъжностното лице по гражданското състояние, законът допуска припознаването да бъде оспорено - от другия родител или от детето или от всяко лице, което твърди, че е родител на припознатия. Целта на оспорването е да се разруши действието на припознаването. Съгласно разпоредбата на чл.66 ал.5 СК, когато припознаването се оспори по този ред ищецът следва да съедини претенцията си с иск за установяване на произход.