Определение № 1188 от 21.04.2026, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1188 гр. София, 21.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивайло П. Георгиев като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Частно гражданско дело № 20261800100463 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 255 – 257 от ГПК.

Образувано е по молба за определяне на срок при бавност по гр. д. № 83/2025 г. по описа на Районен съд – Пирдоп, подадена от „Неткредит“ ООД, с оплаквания, че районният съд не се бил произнесъл по направено от дружеството искане.

В молбата по чл. 255 от ГПК се твърди, че с молба от 30.03.2026г. молителят е поискал отвод на вещото лице по чл. 196, ал. 2, вр. с чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК, а алтернативно, в случай че не бъде отведено, същото да бъде освободено по реда на чл. 198, предл. 1 и предл. 5 от ГПК. Според молителя, тази негова молба била докладвана в провелото се на 31.03.2026 г. открито заседание по делото, но ПРС не бил разгледал и не се бил произнесъл в цялост по направеното искане за отвод, а само по евентуалното искане по чл. 198, предл. 1 и предл. 5 от ГПК. Развива съображения, че при сезиране на съда с искане по чл. 196, ал. 1 от ГПК вещото лице е длъжно незабавно да съобщи на съда всички обстоятелства, които могат да бъдат основание за отстраняване и да вземе отношение по твърденията в молбата за отстраняването му, след което съдът се произнася с нарочно определение. Счита, че дължимите от съда процесуални действия не са предприети към момента на подаване на молбата, и отправя молба по чл. 255 от ГПК за задължаване на Районен съд - Пирдоп да изпълни процесуалните си задължения, свързани с процедурата но чл. 196 от ГПК, като, след получаване на становище от вещото лице, да се произнесе с определение по искането за неговия отвод.

1

Съдията – докладчик е изразил становище по чл. 255, ал. 2, изр. 2 от ГПК. Описал е в хронологичен ред извършените от участниците в процеса процесуални действия. Посочил е, че в съдебно заседание на 31.03.2026г. е оставил без уважение искането на ищеца за отстраняването на вещото лице Едвин Желев като такъв по делото, тъй като не са налице предпоставките на ГПК за отстраняването му. Мотивира се с приложената кореспонденция между ищеца и вещото лице, от която прави изводи, че ищецът не е предоставил необходимата информация на вещото лице във връзка с изготвяне на допуснатата експертиза.

От фактическа страна, настоящият съдебен състав намира за установено, че пред Пирдопския районен съд е било образувано гр. д. № 83/2025 г. по подадена от „Неткредит“ ООД искова молба, с която е предявен иск по чл. 422 от ГПК.

В открито съдебно заседание по това дело, проведено на 21.10.2025 г., съдът е допуснал СКТЕ по искане на ищеца, като е определил за вещо лице Едвин Желев.

До следващото открито съдебно заседание на 20.01.2026 г. не е било изготвено заключение по експертизата, поради което съдът е предоставил възможност на вещото лице изготви такова.

На 27.03.2026 г. в.л. Желев е подал молба, с която уведомява съда, че въпреки направените опити за комуникация с „Неткредит“ ООД, дружеството не му е предоставило необходимата информация за изготвяне на заключението.

С молба от 30.03.2026 г. ищецът „Неткредит“ ООД е взел отношение по молбата на вещото лице, като изразява несъгласие с отразеното в нея, и счита, че експертът излиза извън обхвата на поставенат му от съда задача, както и че тенденциозно посочва само част от относимите факти и обстоятелства. Поради това ищецът моли, вещото лице да бъде отстранено от делото на основание чл. 196, ал. 2, вр. чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК поради наличие на обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в неговото безпристрастие, а при условията на евентуалност - да бъде освободено от възложените му задачи по реда на чл. 198, предл. 1 и предл. 5 от ГПК.

Видно от протокола от проведеното на 31.03.2026 г. открито съдебно заседание по делото, съдът е докладвал молбите на вещото лице и на ищеца.

2

Изложил е мотиви за липса на предпоставки за отстраняване на вещото лице, както и за замяната му с друго вещо лице. Посочил е, че на вещото лице следва да се предостави възможност да изготви допуснатата СТЕ, като ищецът предостави необходимата информация за това. С тези мотиви, съдът е постановил определение, с което е оставил без уважение искането на ищеца „НЕТКРЕДИТ" ООД направено с молба с вх. № 1633/30.03.2026г. за отстраняване вещото лице Едвин Живков Желев като такъв по делото и е предоставил възможност на последния да изготви допуснатата по делото СТЕ.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира, че молбата по чл. 255 от ГПК е неоснователна поради следните съображения.

1. В българското процесуално право институтът на молбата за определяне на срок при бавност е предвиден за случаи, в които съдът не извършва определено процесуално действие или не се произнася в срок по искане на страна. В случая районният съд е бил сезиран от ищеца на две различни основания с едно и също искане, а именно – да преустанови участието на Едвин Желев като вещо лице по делото. Налице е единство на правната последица: независимо че чл. 196 и чл. 198 от ГПК визират различни фактически основания, те целят един и същ резултат отстраняване на конкретното вещо лице. При това следва да се подчертае, че в случая не става въпрос за искове, които - при един и същ петитум, но при изтъкнати различни основания - действително биха били отделни и по които съдът би дължал отделно произнасяне. Вместо това съдът е бил сезиран с процесуално искане, поради което към него следва да се приложи принципът на единството на акта: щом едно искане е обосновано с няколко различни основания, съдът дължи постановяване само на един акт, с който или уважава или отхвърля искането. Дори съдът да не е изискал становище на вещото лице по чл. 196, ал. 3 от ГПК, а в мотивите си да е пропуснал да обсъди някое от изтъкнатите от молителя основания (респ. да е посочил общо, че не са налице предпоставки за отстраняване на вещото лице и замяната му с друго), щом с диспозитива искането е отхвърлено изцяло, се счита, че съдът се е произнесъл по целия предмет на молбата. Следователно производството по нея е приключило и няма „висящо“ искане, по което да се дължи допълнително произнасяне. Това означава, че молбата по чл. 255 от ГПК е лишена от предмет, тъй като тя изисква, съдът да „не е извършил действие“, а в случая, както се обоснова по- горе, съдът е извършил действието – разгледал е искането и е преценил, че е неоснователно. Дори мотивите към протоколното определение да са оскъдни или да не цитират изрично чл. 196 от ГПК, произнасянето е налице. Поради това настоящият съдебен състав намира за неоснователно твърдението на молителя, че районният съд не се бил произнесъл своевременно по някое от неговите 3 искания, респ. че следва да му се определи подходящ срок за това.

2. Дори районният съд да не е обсъдил едното от наведените от молителя две основания на искането му - по чл. 196 и по чл. 198 от ГПК, това би могло да доведе единствено до порок на определението, постановено в открито съдебно заседание на 31.03.2026г. - непълнота на мотивите или необоснованост. Този порок, обаче, не може да бъде отстранен чрез молба по чл. 255 от ГПК, тъй като по своето предназначение тя е насочена срещу бездействие на съда (липса на произнасяне), а не срещу съдържанието или качеството на вече постановен съдебен акт.

3. На последно място, искането на ищеца, по което той счита, че ПРС не се е произнесъл, е отправено с молба от 30.03.2026г., докато молбата по чл.

255 от ГПК е подадена на 03.04.2026г., т.е. само четири дни след това.

Настоящият съдебен състав намира, че евентуално непроизнасяне (ако въобще се приеме, че е налице такова) в толкова кратък срок не съставлява забавяне, нито неизвършване своевременно на желаното от ищеца действие, доколкото процесуалният закон не предвижда изричен срок за извършването му, а четиридневно бездействие на съда не може да се окачестви като неразумно забавяне или неподходящ срок за произнасяне, с оглед вида на очакваното процесуално действие.

По тези съображения, молбата на „Неткредит“ ООД по чл. 255 от ГПК е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Така мотивиран, и на основание чл. 257, ал. 2, предл. второ от ГПК , съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ молба вх. № 1723/03.04.2026 г. по описа на РС-Пирдоп, подадена от „Неткредит“ ООД, за определяне на срок по гр. д. № 83/2025 г. на Пирдопския районен съд за извършване на процесуалните задължения, свързани с процедурата по чл. 196 от ГПК – след получаване на становище от вещото лице съдът да се произнесе с определение по искането за неговия отвод.

Делото да се върне незабавно на Пирдопския районен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________ 4