Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 560 от 02.03.2026, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 427/2026
Вид
Определение № 560
Подписан
02.03.2026
В сила
02.03.2026
Състав
Величка Белева, Виделина Куршумова, Надежда Дзивкова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 560 гр. Пловдив, 02.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на втори март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Величка Белева

Членове:

Надежда Дзивкова

Виделина Куршумова като разгледа докладваното от Виделина Куршумова Въззивно частно гражданско дело № 20265300500427 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на В. Б. К., ЕГН **********, против протоколно определение № 15085/24.11.2025 г. постановено по гр. д. № 7249/ 2025 г. по описа на Районен съд– Пловдив, XI гр.с., с което производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК до приключване с краен акт на прокурорска преписка № 2586/2025г. на РП Пловдив, ДП № 273/2025г. на ОДМВР Пловдив, отдел „Икономическа полиция“.

Частният жалбоподател релевира оплаквания за нарушение на процесуалния закон поради липсата на основание за спиране на производството. Излага доводи, че в хода на гражданското дело няма разкрити престъпни обстоятелства, а само твърдения на ответника по спора за наличие на такива обстоятелства, които не съставляват основание за спиране на делото съгласно чл.229, ал.1, т.5 от ГПК. Поддържа съображения, че образуваното досъдебно производство не представлява основание за спиране на делото по чл.229, ал.1, т.5 от ГПК, доколкото и същото се води срещу неизвестен извършител. Оспорва определението като незаконосъобразно и неправилно като твърди, че не е ясно как съдът е преценил, че извежда претендираните от нея права от документи, които не са индивидуализирани.

Твърди, че исковата претенция се основана на предварителна закрила за бременността й, установена с преглед на 11.02.2025г., а не с амбулаторни листове за бременност, описани в сигнал от работодателя от 26.09.2024г., 21.10.2024г. и 24.10.2024г. - същите не била представила на работодател, за което се позовава на разпечатка от имейл от 29.10.2024г. от Н.А., служител на работодателя. Противопоставя се относно приемането на ДП № 273/2025г.

Излага доводи, че не е налице идентичност на предмета на гражданското и наказателното производство. Моли да се отмени обжалваното определение.

С допълнителна молба по делото частният жалбоподател представя 1 електронно съобщение от 29.10.2024г. от работодателя; копие от трудова книжка за прослужено време при ответника за установява, че част от част от периода, за който е образувано досъдебното производство съвпада с периода на незачетения трудов /4месеца/; удостоверение от РП- Пловдив от 27.01.2026г. за липса на повдигнати обвинения по неприключени наказателни производства; молба с вх. № 233 от 07.10.2024г. до работодателя.

Ответникът – „ВП Брандс Интернешънъл” АД, ЕИК 825399928, представляван от адвокат Ф., не взема становище по частната жалба.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество, частната жалба се явява основателна по следните съображения:

Производството по гр. д. № 7249/ 2025 г., ПРС, XI гр.с., е образувано по искова молба от В. Б. К. срещу „ВП Брандс Интернешънъл” АД, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ, за признаване уволнението на ищцата, извършено на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ със Заповед № 44/19.02.2025г., за незаконно и неговата отмяна като такова, както и за възстановяването на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност. Изложила е твърдения за незаконност на уволнението.

Твърди и нарушение на чл.333 от КТ с доводи, че към момента на уволнението е била бременна, за което е уведомила работодателя с имейл на 20.02.2025г. като е приложила амбулаторен лист от проведен преглед на 11.02.2025 г., но работодателят не се е снабдил с необходимото разрешение.

В дадения едномесечен срок за отговор по чл. 131 от ГПК от ответната страна е депозиран отговор на исковата молба.

По делото са изискани материалите по досъдебно производство № 273/2025г. на ОДМВР Пловдив, отдел „Икономическа полиция“, прокурорска преписка № 2586/2025г. на РП Пловдив – предвид твърденията на ответника за образуване на преписката по сигнал на ТП на НОИ – Пловдив за проверка на издадени в полза на В. К. множество болнични листове като документи с невярно съдържание.

От постъпилите материалите по ДП № 273/2025г. на ОДМВР Пловдив, отдел „Икономическа полиция“, пр.пр. № 2586/2025г. на Районна прокуратура гр.Пловдив, се установява, че е образувано досъдебно производство за това, че в периода от м.септември 2024 г. до месец май 2025 г. в гр.Пловдив, били съставени неистински частни документи – амбулаторни листове и същите били употребени, за да се докаже, че съществува – правно отношение – престъпление по чл.309, ал.1 от НК.

Предвид данните от преписките, първостепенният съд е приел, че същата касае болнични и амбулаторни листове, на част от които ищцата основава твърденията си за наличие на предварителна закрила при уволнение, както и основава твърденията си, че е била в отпуск поради временна неработоспособност за периода, за който се твърди да не е била на работа.

2

Приел е за безспорно, че между гражданското дело и образуваното досъдебно производство е налице връзка –ищецът черпи правата си от документи, чиято истинност е предмет на досъдебното производство.

Ето защо, районният съд е приел, че е налице хипотезата на чл. 229, ал.

1, т. 5 от ГПК за спиране на делото като е посочил, че е образувано досъдебно производство във връзка със съставяне и употреба на неистински частни документи, от които документи ищецът черпи правата си по настоящия спор.

Според районния съд от значение за настоящото производство е да се установи дали тези документи са истински или не, кое лице ги е съставило и кое лице ги е употребило, за да черпи ищцата права от тях.

Предвид изложеното районният съд е постановил обжалваното протоколно определение, с което е спрял производството по делото на осн. чл.

229, ал. 1, т. 5 от ГПК– предмет на проверка от въззивната инстанция.

Настоящият съдебен състав на ПОС намира обжалваното определение за неправилно.

Според постоянната практика на ВКС, съдът спира производството по делото когато се разкрият престъпни обстоятелства, установяването на които е от значение за разрешаването на гражданскоправния спор. Когато установяването на тези обстоятелства е предмет на съдебната фаза на наказателно производство спирането на гражданското се извършва на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК. В останалите случаи производството по гражданското дело се спира на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК. За това обаче е необходимо съдът, разглеждащ гражданскоправния спор, да констатира съществуването на престъпните обстоятелства, които са от значение за правилното разрешаване на спора. Изискването престъпните обстоятелства да се констатират от съда, разглеждащ гражданскоправния спор, означава, че само обстоятелството, че се извършва проверка от прокуратурата или органите на МВР дали е извършено престъпление, или пък е образувано досъдебно производство за установяване на престъпление, не е основание за спиране на гражданското производство на основание чл. 229, ал.

1, т. 5 от ГПК. Това основание за спиране на гражданското производство не е налице и в случаите, когато една от страните по него твърди, че съществуват такива обстоятелства и по неин сигнал се извършва проверка за евентуално извършено престъпление, ако съдът, разглеждащ гражданскоправния спор, не е извършил надлежна проверка на тези твърдения и не е констатирал наличието на обстоятелствата в производството по спора ( в този смисъл определение № 1475 от 4.06.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 627/2024 г., I т. о., ТК, определение № 2/03.01.2018 г. по ч. гр. д. № 2780/2017 г. на ВКС, IV г. о. ).

Съгласно определение № 450 от 6.11.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 1446/2020 г., II т. о., ТК, за да се приложи нормата на чл. 229, т. 5 от ГПК е необходимо както съдът, разглеждащ гражданското дело, да установи наличието на престъпни обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на този спор, както и невъзможността тези обстоятелства да се 3 установяват в самото гражданско производство.

В определение № 616/21.07.2014 г. по ч. т. д. № 1732/2014 г. на ВКС, ТК, т. о., касационната инстанция е извела разрешението, че спиране на производството по гражданско дело може да се допусне само при тъждество на деликвента, деянието и неговата противоправност, предмет на доказване в исковия процес, и извършеното престъпно действие от лицето, срещу което е образувано наказателно производство. Съгласно практиката, формирана с определение № 290/01.09.2020 г. по ч. т. д. № 1303/2020 г. на ВКС, І т. о. и определение № 342/28.07.2022 г. и определение ч. т. д. № 653/2022 г. на ВКС, ІІ т. о. и цитираните в тях множество актове на касационната инстанция, пречка за надлежното упражняване на правото на иск е наличието на образувано наказателно производство в съдебната му фаза или в досъдебната такава, когато деецът и извършеното от него престъпление са идентични с тези, за които са въведени твърдения в исковото производство и не е налице хипотеза, при която престъпното обстоятелство следва да бъде установявано самостоятелно от гражданския съд по реда на чл. 124, ал. 5 от ГПК.

В аспекта на изложеното настоящият съдебен състав намира, че районният съд е постановил неправилно определение като е спрял делото на осн.чл.229, ал.1, т.5 ГПК. В разглеждания случай се установява образуването на досъдебно производство срещу неизвестен извършител, което не е достатъчно за спиране на производството на осн.чл.229, ал.1, т.5 ГПК, доколкото по гражданското съдопроизводство не са разкрити престъпни обстоятелства, които е невъзможно да бъдат установени в него. За приложението на посочената хипотеза е необходимо съдът сам да констатира, че са налице престъпни обстоятелства, които имат значение за правилното разрешаване на правния спор, както и че е невъзможно тези обстоятелства да се установят в самото гражданско производство – посочените предпоставки са кумулативно предвидени и същите не са налице по настоящото дело.

Следва да се каже, че няма пречка в гражданския процес с всички допустими от ГПК доказателства да се установи дали амбулаторните листове, на които ищцата основава претенцията си, представляват истински документи.

Дори в производството по проверка истинността на документите да се установи, че са неистински, това не е основание за спиране на гражданското дело на осн.чл.229, ал.1, т.5 ГПК, тъй като установяването на самото документно престъпление по наказателен ред не е от значение за изхода на гражданския спор.

Същевременно само когато е налице тъждество между деянието, което е предмет на наказателното производство и деянието, което е предмет на доказване в исковия процес, гражданското дело следва да се спре. Такъв например е случаят, при който предмет на установяване в гражданско дело и в досъдебното производство са едни и същи действия на ищеца, съставляващи едновременно и нарушения на трудовата дисциплина – предмет на разглеждане по гражданското дело, и престъпления, предмет на дознанието, 4 при което евентуална осъдителна присъда срещу ищеца ще има за съда, разглеждащ гражданскоправния спор, задължителна сила относно извършването на деянието, неговият извършител и вината му. Настоящият случай не е такъв доколкото липсва тъждество между деянията, за които е уволнена ищцата и деянията, предмет на установяване в досъдебното производство, което е и образувано срещу неизвестен извършител, а не срещу ищцата.

По тези съображения настоящият съдебен състав на ПОС намира, че обжалваното протоколно определение следва да бъде отменено като неправилно и делото следва да бъде върнато на ПРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Така мотивиран, Пловдивският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение № 15085/24.11.2025 г. постановено по гр. д. № 7249/ 2025 г. по описа на Районен съд– Пловдив, XI гр.с., с което производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК до приключване с краен акт на прокурорска преписка № 2586/2025г. на РП Пловдив, ДП № 273/2025г. на ОДМВР Пловдив, отдел „Икономическа полиция“.