Определение № 632 от 05.06.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 632 гр. Благоевград, 05.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Анета Илинска

Миглена Кавалова-Шекирова като разгледа докладваното от Миглена Кавалова-Шекирова Въззивно частно гражданско дело № 20241200500497 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по постъпила частна жалба с вх.

№ 3251/27.03.2024 г., подадена от собствениците в ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ с адрес Сграда А - „Азалия“ от апартаментен комплекс „Уайт Фър Вали“ (ново наименование „Мурите Клуб Хотел“), находяща се в гр. Р., ул. *, с идентификатор *, представлявани от управителя „ИНОВЕЙШЪН БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление в гр. С., р-н „В.“, ул. *, представлявано от управителя С. С. С., чрез адв. Д. Р., със служебен адрес: гр. С., ул. * против Определение № 362/22.03.2024 г., постановено по гр.д. 1444/2021 г. по описа на РС - Р..

В частната жалба се излагат доводи за неправилност на атакуваното в настоящото производство определение, тъй като районният съд според жалбоподателя не е включил в присъдената му за разноски суми тази по чл.

102з от ГПК; не е съобразил, че претендираните от жалбоподателя в настоящото производство разноски са действително направени от тях и въпросната претендирана сума включва ДДС върху адвокатското възнаграждение в размер на 785 лева, който е внесен в държавния бюджет; районният съд не е взел предвид фактическата и правна сложност на делото, поради което има несъответствие между посочения от съда с решението от 11.01.2024 г. и потвърден с обжалваното определение размер на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права; че ако присъденото възнаграждение по делото остане в размера, постановен с решението, това означава че адвокатът по делото трябва да е работил при часова ставка от по-малко от 26 (двадесет и шест) лв. на час, а минималният размер за уговорена почасова консултантска дейност съгласно чл. 6, т. 12 от Наредбата е в размер на 120, 00 лева.

Отделно от горното жалбоподателят сочи, че съгласно §2а от ДР на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските 1 възнаграждения (Наредбата) минималните размери на адвокатските възнаграждения, посочени в Наредбата, са нетни – без включен ДДС и за регистрираните по ЗДДС адвокати и адвокатски дружества дължимият ДДС се начислява върху възнаграждението по Наредбата и се счита за неразделна част от него. Същият извод се поддържа и от съдебната практика (вж.

Определение № 48 от 7.03.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 177/2022 г., II г. о., ГК). Следователно минималният размер на адвокатското възнаграждение в разглеждания казус следва да е 1 200 лева, а не 1 000 лева. Ако решението влезе в сила в частта му, с която са намалени претендираните от ответника разноски по делото, на адвоката на ответника се полага нетно възнаграждение (без ДДС) в размер на 746, 66 лв.

Предвид горното моли съда да отмени определение № 362 от 22.03.2024 г. и да постанови определение, с което да измените първоинстанционното решение № 14 от 11.01.2024 г. по гр. дело № 1444/2021 г. в частта за разноските, като осъди ищцата Д. Х. И. да заплати на жалбоподателя пълния размер на претендираните от ответника разноски по делото, а именно: 4 830 лв. (четири хиляди осемстотин и тридесет лева), представляващи реално заплатеното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита по делото, което е справедливо и обосновано, както и платена от ответника в първоинстанционното производство държавна такса по чл. 102з от ГПК.

В срока за отговор на частната жалба е постъпил такъв от процесуалния представител на ищеца по – делото – адв. П. И., в който отговор се изразява становище за недопустимост на жалбата срещу определение по чл. 248 ГПК, доколкото на жалбоподателя са присъдени разноски, намирайки, че този извод следва от решението по тълкувателно дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС. Алтернативно намира атакувания съдебен акт за правилен и законосъобразен и моли съда да потвърди същия.

Съдът като взе предвид доводите на страните и съобрази материалите по делото, намира следното от фактическа и правна страна:

С решение № 14 от 11.01.2024 г., постановено по гр.д. № 1444/2021 г., РС – Р. е отменил по предявения иск от Д. Х. И., ЕГН ********** с адрес: гр.

П., общ. П., ул. * срещу Етажна собственост с адрес: Сграда А- „Азалия“ от апартаментен комплекс „Уайт Фър Вали“ (ново наименование „Мурите Клуб Хотел“), находяща се в гр. Р., ул. *, представлявано от управителя „Иновейшън България“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., район В., ул. *, представлявано от управителя С. С., като незаконосъобразни решения, обективирани в Протокол от проведено Общо събрание на 23.10.2021г. на собствениците на самостоятелни обекти в етажната собственост на сграда Сграда А- „Азалия“ от апартаментен комплекс „Уайт Фър Вали“ (ново наименование „Мурите Клуб Хотел“), находяща се в гр. Р., ул. *, както следва:

- решения по т. 9 от дневния ред - Приемане на решение, с които лицата по чл. 51, ал. 5 ЗУЕС се освобождават от завишен размер на таксите за управление и поддръжка.

– решения по т. 12 от дневния ред – Приемане на решение относно партиди за ток, вода, и отопление на самостоятелните обекти в сградата; относно намиране на алтернативни източници на енергия; отхвърлил предявения от Д. Х. И., ЕГН ********** с адрес: гр. П., общ. П., ул. „* № * 2 срещу Етажна собственост с адрес: Сграда А - „Азалия“ от апартаментен комплекс „Уайт Фър Вали“ (ново наименование „Мурите Клуб Хотел“), находяща се в гр. Р., ул. *, представлявано от управителя „Иновейшън България“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., район В., ул. *, представлявано от управителя С. С., иск за отмяна на всички решения по т. 1, т. 2, т. 3, т. 4, т. 5, т. 6, т. 7, т. 8 и т. 11 включително, обективирани в Протокол от проведено Общо събрание на 23.10.2021г. на собствениците на самостоятелни обекти в етажната собственост на сграда Сграда А-„Азалия“ от апартаментен комплекс „Уайт Фър Вали“ (ново наименование „Мурите Клуб Хотел“), находяща се в гр. Р., ул. * като НЕОСНОВАТЕЛЕН; осъдил Етажна собственост с адрес: Сграда А-„Азалия“ от апартаментен комплекс „Уайт Фър Вали“ (ново наименование „Мурите Клуб Хотел“), находяща се в гр. Р., ул. *, представлявано от управителя „Иновейшън България“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., район В., ул. *, представлявано от управителя С. С. да заплати на Д. Х.

И., ЕГН ********** с адрес гр. П., общ. П., ул. * сумата от 8, 33 лв. ( осем лева и тридесет и три стотинки), представляваща направени в производството разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК; осъдил Д. Х. И., ЕГН ********** с адрес гр. П., общ. П., ул. * да заплати на Етажна собственост с адрес: Сграда А- „Азалия“ от апартаментен комплекс „Уайт Фър Вали“ (ново наименование „Мурите Клуб Хотел“), находяща се в гр. Р., ул. *, представлявано от управителя „Иновейшън България“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., район В., ул. *, представлявано от управителя С. С. сумата о т 933, 33 лева лв. (деветстотин тридесет и три лева и тридесет и три стотинки), представляваща направени в производството разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Молбата по реда на чл. 248 ГПК от жалбоподателя в настоящото производство за изменение на решението в частта за разноските, постановено по делото, с атакуваното в настоящото производство определение, районният съд е оставил без уважение.

След проверка за редовността на частната жалба, съдът констатира, че същата е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията за редовност по чл. 275, ал.

2 вр. с чл. 260 и чл. 261 от ГПК.

По възражението на ответника по частната жалба за недопустимост на същата:

Съдът намира същото за неоснователно – нито законът – в разпоредбата на нормата на чл. 248 ГПК, нито соченото от частния жалбоподател тълкувателно решение, постановено по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ВКС, нито общия принцип за наличие на правен интерес от обжалване дава основание за тълкуване за липса на правен интерес от жалба срещу определение по чл. 248 ГПК когато на жалбоподателя не са присъдени всички претендирани от него разноски, а само част от тях.

По основателността на жалбата:

Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата . Това 3 възражение, своевременно направено от ищцата в първоинстанционното производство е уважено от районния съд, който е посочил в атакувания съдебен акт, че процесуалният представител на ответника се е явил само в едно открито съдебно заседание, по което е осъществил процесуална защита и в тази връзка когато съдът прави преценката си за това, дали едно производство представлява фактическа и правна сложност, при направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, трябва да се вземе предвид и поведението на процесуалния представител на страната, извършените от него процесуални действия, както и тяхната релевантност за изясняване на делото от фактическа страна, съответно развитата процесуална активност по обосноваване на поддържаната позиция от правна страна.

Съобразявайки размера на дължимото адвокатско възнаграждение, изхождайки от правилото на чл. 36 ЗАдв., което изисква справедлив размер на възнаграждението, районният съд е намерил в определението си по реда на чл. 248 ППК, че определеният размер на адвокатското възнаграждение за сумата от 813, 33 лева напълно удовлетворява положения от адвоката труд.

Въззивният съд споделя извода на първоинстанционният такъв за липсата на фактическа и правна сложност на производството пред районния съд, което заедно с наличието на другата предпоставка на чл. 78, ал. 5 ГПК – направено възражение за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение от насрещната страна в процеса води до настъпване на правните последици на тази разпоредба на закона – присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в по – нисък от претендирания размер, но не но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.

Предмет на производството пред районния съд е неоценяем иск – по чл.

40 ЗУЕС. С влязлото в сила решение, постановено по делото от районния съд, предявеният иск е уважен за две от дванадесетте решения, чиято отмяна се е искала. Няма спор в производството, че жалбоподателите са били представлявани от упълномощен адвокат. Характерът на предявения иск – неоценяем обуславя и приложение на нормата на чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (НМРАВ), в приложимата към казуса редакция ДВ бр. 88 от 2022 г., съобразно датата на сключване на договора за процесуално представителство 2022 - 1000 лв. Предвид представените доказателства за регистрация по ДДС, съгласно § 2а от ДР на НМРАВ, ищецът следва да заплати възнаграждение на ответникът в размер 1200 лв. ако би бил отхвърлен искът изцяло - при уваженото възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, предвид ниската степен на фактическа и правна сложност, явяване на процесуален представител на ответника в едно съдебно заседание, както и предвид предприетите процесуални действия по осъществяване на договореното процесуално представителство, което въззивният споделя, не се следва присъждане на 4 целия размер на минимално предвиденото възнаграждение (1 200 лева с ДДС) доколкото искът не е уважен изцяло. Съгласно разпоредбата на § 2а от ДР на Наредба № 1 /09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за регистрираните по ДДС адвокати дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото възнаграждение. Предоставените от процесуалния представител - адвокат правни услуги съставляват облагаема възмездна доставка, като е без значение дали възнаграждението за процесуално представителство е предварително заплатено. Затова при присъждане на възнаграждение за помощ и съдействие от адвокат, регистриран по ЗДДС, или адвокат, преупълномощен по реда на чл. 71, ал. 1 ЗАдв . от регистрирано по ЗДДС адвокатско дружество, дължимото възнаграждение съгласно § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. следва да включва ДДС. Предвид и обстоятелството, че искът е уважен само за две от дванадесет атакувани решения и счетеното за основателно възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, районният съд е следвало да присъди не 813, 33 лева с ДДС за възнаграждение за адвокат, както се сочи в атакувания в настоящото производство акт, а 1000 лева с ДДС.