Решение № 169 от 27.07.2018, Районен съд - Карнобат

Р Е Ш Е Н И Е № 169/27.7.2018г.

Гр.Карнобат

В ИМЕТО НА НАРОДА

КАРНОБАТСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ на пети юли две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в състав:

Председател:

Мариела И. секретар Галина Милкова и при участието на прокурора като разгледа докладваното от съдия И. гражданско дело № 106 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод искова молба от против Р.И.А., ЕГН **********

***. В исковата молба се твърди, че на 15.01.2017 г. между кредитора и длъжника Р.А. е сключен договор за потребителски кредит № ********** за сумата от 2750лв. Срокът на договорът е две години, като размерът на месечната вноска е 170.01лв. Договореният процент на разходите е 49.89%, а годишния лихвен процент 41.17%. Кредиторът е изпълнил задължението си по договора, като превел поисканата парична сума по посочена от длъжника Р.А. банкова сметка. ***, подписани са от клиента и той е декларирал, че е запознат със съдържанието им и ги приема, няма забележки към тях и се задължава да ги спазва. Ответницата е избрала и закупила още и пакет от допълнителни услуги за сумата от 2749.92лв, платима на месечни вноски по 114.58лв. Така общото задължение възлиза на сумата от 6830.16лв., а общия размер на вноската -284,59лв.

Предвид обстоятелството, че длъжникът не е изпълнявал поетите договорни задължения и не е направил нито една вноска, след изпадането му в забава съгласно уговореното и прието от страните в Общите условия на 25.05.2017 г. договорът е прекратен автоматично от страна на ищеца и е обявена неговата предсрочна изискуемост. На 29.05.2017г. до ответника е изпратено уведомление за прекратяването на договора и предсрочната му изискуемост.

За събиране на своето вземане ищецът е инициирал заповедно производство по чл. 410 ГПК. В хода на ч.гр.д. №. по описа на КРС съдът е издал Заповед за изпълнение №768/201.09.2017г., но същата е била връчена в хипотезата на чл. 47,ал.5 ГПК и на основание чл.415,ал.1,т.2 ГПК съдът е указал на заявителя да предяви установителен иск за вземането си.

Предвид изложеното е направено искане да се постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че съществува вземането за в размер на от 6830,16 лева, представляваща неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит № ********** от 25.01.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от датата на подаване на заявлението – 18.09.2017г., до изплащане на вземането. Представя доказателства.

В с.з. представител не дружеството не се явява, но депозира молба, с която се поддържа иска и се излагат допълнително аргументи в негова подкрепа.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от страна на назначения на основание чл. 47,ал.6 ГПК особен представител, който оспорва допустимостта и основателността на иска.

В с.з. особения представител поддържа подадения отговор.

Карнобатският районен съд, като взе предвид искането на молителя, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 15.01.2017 г. между ищеца в качеството му на кредитор и длъжника- в качеството му на длъжник, е сключен договор за потребителски кредит № ********** за сумата от 2750лв. Срокът на договорът е две години, договореният процент на разходите е 49.89%, а годишният лихвен процент 41.17%. Размерът на месечната вноска е 170.01лв. Договорът е сключен при Общи условия, подписани са от клиента и той е декларирал, че е запознат със съдържанието им и ги приема, няма забележки към тях и се задължава да ги спазва.

Съгласно чл.

12,ал.3 от ОУ в случай, че длъжникът просрочи една месечна вноска с повече от 30календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на договора и обявяване на неговата предсрочна изискуемост, без да е необходимо кредиторът да изпраща на длъжника уведомление, покана, предизвестие или други.

По договора ответницата е избрала и закупила и пакет от допълнителни услуги „Бонус“, изразяващи се : приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на дата на падеж, улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. Възнаграждението за така описаните услуги възлиза на сумата от 2749.92лв, платима на месечни вноски по 114.58лв. Така общото задължение възлиза на сумата от 6830.16лв., а общия размер на вноската -284,59лв.

Кредиторът е изпълнил задължението си по договора, като превел поисканата парична сума по посочена от длъжника Р.А. банкова сметка ***.01.2017г, което обстоятелство не се оспорва.

По делото не са представени доказателства за заплащане на някоя от месечните погасителни вноски.

На 29.05.2017г. ищецът съставя уведомление за прекратяването на договора и предсрочната му изискуемост, като по делото не са представени доказателства за изпращането му и респективно получаването му от длъжника.

При така установена фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск с правно основание чл. 415 ГПК вр. чл. 240 ЗЗД вр. чл. 79 ЗЗД е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. Съображенията за това са следните:

Съгласно т. 18 от ТР №

4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС "В хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. В хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита".

Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 ЗЗД настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Когато заявителят се е позовал на предсрочна изискуемост на целия кредит/остатък от кредита и предвид разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК, съгласно която искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, настъпването на предсрочната изискуемост трябва да предхожда образуването на заповедното производство. Ако фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземанията не са изискуеми в заявените размери и не са възникнали на предявеното от заявителя основание. Следва да се има предвид, че вземанията, предмет на заявлението по чл. 410 ГПК /а не само по чл. 417 ГПК/, също следва да бъдат изискуеми към момента на депозиране на заявлението в съда, а това подлежи на доказване в хода на исковото производство, образувано по реда на чл. 422 ГПК, тъй като за кредитора не съществува задължение да прилага доказателства към заявлението по чл. 410 ГПК за твърдяната предсрочна изискуемост на кредита.

Независимо от обстоятелството, че ищцовото дружество не е банка, а финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, а процесният договор не е договор за банков кредит, даденото в цитираното ТР разрешение за необходимостта преди подаването на заявлението да се съобщи на длъжника изявлението на кредитора, че счита кредитът за предсрочно изискуем, е принципно, поради което следва да се прилага не само за настъпване на предсрочната изискуемост на задължения по договор за банков кредит /който по същността си е договор за заем/, но и по отношение настъпването на предсрочна изискуемост на разсрочени парични задължения по други договори, по които престацията на кредитора е била изпълнена в цялост, а задължението на длъжника е разсрочено. Не съществуват правно-логически аргументи, които да са основание за различно третиране на предсрочната изискуемост на кредитите /заемите/, отпускани от небанкови финансови институции /какъвто е ищецът по настоящото дело/, и тези, отпускани от търговските банки.

Няма основание заемодателят, който е финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗКИ и по занятие предоставя заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, да бъде освободен от задължение да обявява на длъжника, че счита кредитът за предсрочно изискуем, защото това несъмнено би го поставило в привилегировано положение спрямо банката, която също по занятие предоставя в заем парични суми за своя сметка и на собствен риск, а също така кредитополучателите по договори, сключени с небанкови финансови институции, биха били поставено в по-неблагоприятно положение спрямо длъжниците по договори за банкови кредити. Доводи в тази насока може да се изведат и от приетото в решение № 12 от 02.10.2012 г. по конституционно дело № 4 по описа за 2012 г. на КС на РБ относно разликата между банките и финансовите институции.

Поради изложените съображения този съдебен състав счита, че и при вземания по договор за кредит с кредитор финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, съдържащ клауза за предсрочна изискуемост при неплащане на определен брой вноски, предсрочната изискуемост не настъпва автоматично, а е необходимо преди подаване на заявлението кредиторът да е уведомил длъжника, че се възползва от правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, и това волеизявление трябва да е достигнало до длъжника.

Така е, защото срокът за изпълнение на задължението е съществен елемент от съдържанието на договора за кредит, поради което за промяната му е необходимо не само наличие на договорна клауза, но и изявление на правоимащия /кредитор/, че се възползва от това право и обявява задълженията за предсрочно изискуеми.

Постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие, ако банката, съответно финансовата институция, изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника - кредитополучател.

По делото липсват доказателства за това длъжникът да е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на претендираното вземането, преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 18.09.2017г.

Установяването на това обстоятелство е в тежест на ищеца. За уведомяване на длъжника за предсрочната изискуемост не би могло да се приеме заявлението за издаване на заповед за изпълнение, тъй като същото не се връчва на длъжника. До произнасянето на съда заповедното производство е едностранно. Връчването на заповедта на изпълнение на длъжника също няма характер на уведомяването му за обявената предсрочна изискуемост на кредита, тъй като тя не изхожда от кредитора и не съдържа волеизявление в посочения смисъл.

А дори и да се приеме, че те могат да послужат в тази насока в процесния случай ответницата А. е представлявана по делото от назначен от съда особен представител в хипотезата на чл. 47,ал.6 ГПК и не е получила нито един от тези документи.

В допълнение към изложеното следва да се посочи, че само при договор за банков кредит са предвидени в нормата на чл. 432, ал.2 ТЗ специални условия за настъпване на предсрочна изискуемост, а в нормата на ал.1 е предвидена възможност да бъде уговаряна по този вид договор предсрочна изискуемост и в други случаи. В случая обаче задълженията на ответника не произничат от договор за банков кредит, поради което хипотезите на чл. 432, ал.1 и ал.2 ТЗ не намират приложение.