Решение № 72 от 21.03.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. Велико Търново, 21.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА

Галина Косева при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно гражданско дело № 20244000500513 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо от ГПК - въззивно обжалване.

С Решение № 2/20.02.2024 год., постановено по гр. д. № 1177/2019 г. по описа на Великотърновски окръжен съд е осъдено „Мляко и млечни продукти София“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1839, р-н Кремиковци, ж.к. „Враждебна“, бул./ул. м-т Батареята № 117, ЕИК 814208987 (с предходно наименование „Си Ви Ес Омуртаг“ ЕООД) да заплати на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, представлявана от С.П. - Председател, с адрес: гр. София, 1000, *********, сума в размер на 1 169 684.46 лв. с ДДС, представляваща левовата равностойност на липсващите количества от краве сирене за ДР в размер на 146 577.00 кг, предадени за съхранение по силата на Договор № 5028/19.12.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба - 27.12.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. Осъдено е „Мляко и млечни продукти София“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1839, р-н Кремиковци, ж.к. „Враждебна“, бул./ул. м-т Батареята № 117, ЕИК 814208987 (с предходно наименование „Си Ви Ес Омуртаг“ ЕООД) да заплати на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, представлявана 1 от С.П. - Председател, с адрес: гр. София, 1000, *********, сума в размер на 160 131.47 лв. с ДДС, представляваща левовата равностойност на оставащите липсващи количества от кашкавал „Витоша“, заделен за ВВЗ, в размер на 12 259,105 кг, предаден за съхранение по силата на Договор № 5027/19.12.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба - 27.12.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. Със същото решение е отхвърлено предявеното с писмения отговор на исковата молба от ответника „Мляко и млечни продукти София“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1839, р-н Кремиковци, ж.к. „Враждебна“, бул./ул. м-т Батареята № 117, ЕИК 814208987 (с предходно наименование „Си Ви Ес Омуртаг“ ЕООД) евентуално възражение за прихващане на ищцовото вземане за исковите суми с насрещно парично вземане на „Мляко и млечни продукти София“ ЕООД против Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ с адрес: гр. София, 1000, *********, в общ размер от 153 466.52 лв. за разходи за съхранение на материали по прекратени договори:

Договор за съхранение на ВВЗ № 5027/19.12.2011 г. и Договор за съхранение на ДР № 5028/19.12.2011 г. за периода от 01.01.2018 г. до датата на предявяване на исковата молба 27.12.2019 г. по фактура № 2000000119/21.08.2020 г., от които: 1. Разходи за съхранение на материал „краве сирене“ – 132 126.32 лв. и 2. Разходи за съхранение на материал „кашкавал“ - 21 340.20 лв., ведно със законната лихва, като неоснователно и недоказано.

Осъдено е „Мляко и млечни продукти София“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1839, р-н Кремиковци, ж.к. „Враждебна“, бул./ул. м-т Батареята № 117, ЕИК 814208987 (с предходно наименование „Си Ви Ес Омуртаг“ ЕООД) да заплати на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, представлявана от С.П. Председател, с адрес: гр. София, 1000, *********, сума в размер на 58 265.16 лв., представляваща направени по делото съдебни разноски.

Постъпила е въззивна жалба от „Мляко и млечни продукти София“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1839, р-н Кремиковци, ж.к. „Враждебна“, бул./ул. м-т Батареята № 117, ЕИК 814208987 (с предходно наименование „Си Ви Ес Омуртаг“ ЕООД), със съд. адрес: гр. Габрово, ул. „Скобелевска“ № 28А, ап. 14, чрез адв. Д.

П. от АК – Габрово против Решение № 2/20.02.2024 год., постановено по гр. д. № 1177/2019 г. по описа на Великотърновски окръжен съд.

В същата се излага, че обжалваното решение е недопустимо, респ. неправилно.

Недопустимостта на решението се обосновава с неопределяне от първоинстанционния съд на действителната правна квалификация за разглеждане на предявения иск/предявеното възражение за прихващане и неприлагане на съответния материален закон за спорното право, с оглед релевантните за спора факти, доказателствата по делото и становищата на страните. Излага се, че правилната правна квалификация е по чл. 252, ал. 1 от ЗЗД, респ. чл.

79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД – за осъждане на влогоприемателя да изпълни в определеното между страните място на изпълнение. Твърди се, че влогодателят нямал правен интерес да претендира обезщетение в размер на равностойността на вложените вещи, тъй като това било довело до неоснователното му обогатяване, доколкото вещите били налични и негова 2 собственост. Съдът не бил определил и действителното правно основание на предявеното възражение за прихващане (според жалбоподателя – чл. 255, ал. 2 от ЗЗД). Именно, поради горното се твърди, че първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение. На следващо място се излага, че решението е неправилно, поради неприлагане на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Като основания за съществено нарушение на съдопроизводствените правила се сочат следните нарушения. Съдебният акт бил постановен въз основа на доказателства, които не били поискани в срока и по реда на чл. 146, ал. 3 във вр. с чл. 147 от ГПК (писмени и заключение на вещо лице), въз основа на които съдът правел фактически и логически грешни фактически констатации, водещи до погрешни материалноправни изводи. На следващо място се твърди, че съдът необосновано приемал за доказано наличието на липси на краве сирене и кашкавал и че същите следвало да бъдат по стандарти от 2010 г. Неправилни били и фактическите и правните изводи на съда относно качеството на материалите.

Неоснователно съдът бил приел и, че страните по един договор не могат да приемат момента и начина на прекратяване на договора. На следващо място се излага, че съдът не бил изложил в мотивите на решението си свои фактически и правни изводи относно доводите на ответника направени на основание чл. 83 от ЗЗД, а именно, че ако се приеме, че ответникът е в неизпълнение, то същото се дължи на обстоятелства, за които кредиторът (ищец) бил отговорен, което водело до неправилност на постановеното решение, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Също така било налице противоречие между доказателствата и приетите за установени факти по делото, което също водело до необоснованост на обжалвания съдебен акт.

Претендира се да се да се отмени обжалваният съдебен акт и да се постанови друг, с който да бъдат отхвърлени предявените искове.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, представлявана от А.А. – Вр. и.д.

Председател, с адрес: гр. София, 1000, *********, „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК 104518621, чрез гл. юриск. В. Д..

В същия се излага, че въззивната жалба е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение потвърдено, като правилно и законосъобразно, поради подробно изложени в отговора съображения.

Първоинстанционният съд е приел, че страните по делото са били обвързани от два договора от 2011 г. за съхранение на стоки (краве сирене и кашкавал), представляващи ДР и ВВЗ, които въпреки отправеното предизвестие от ответника на 08.11.2017 г. не следвало да се считат за прекратени с оглед техния предмет – съхранение на ДР и ВВЗ. Приел е, че на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД ищецът има право да иска обезщетение за неизпълнение, в случая претенция за претърпени имуществени вреди, вследствие на претърпяна загуба (действителната пазарна цена на твърдените за липсващи краве сирене и кашкавал) от пълното, респ. частичното неизпълнение от договорите от 2011 г. за съхранение на стоки (краве сирене и кашкавал). Първоинстанционният съд е приел за безспорно доказан факта на 3 установена липса на предадените от ищеца на ответника за съхранение и пазене 146 577 кг краве сирене за ДР по силата на Договор № 5028/19.12.2011 г. и вследствие от това пълно виновно неизпълнение от ответника-съхранител на договорните му задължения по посочения договор, в пряка причинно-следствена връзка, с което пълно договорно неизпълнение ищецът е претърпял имуществена вреда под формата на претърпяна загуба, доколкото с оглед невъзстановените от ответника на ищеца материали от същото количество и качество на липсващите - 146 577 кг краве сирене по БДС 15:2010 е намалял патримониумът на ищеца и имуществената му вреда е съизмерима с действителната пазарна стойност на липсващите материали за ДР към датата на предявяване на исковата молба, с което предявеният осъдителен иск по чл. 79, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД за обезщетение за пълно неизпълнение по Договор № 5028/19.12.2011 г. е доказан по основание. Аналогично е прието за безспорно доказан фактът на установена частична липса на предадените от ищеца на ответника за съхранение и пазене процесните 12 259.105 кг кашкавал за ВВЗ по силата на Договор № 5027/19.12.2011 г., вследствие на което е уважил изцяло предявените искове.

Отхвърлено е възражението за забава на кредитора по чл. 95, ал. 2 от ЗЗД и заявеното възражение за прихващане.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбите.

Първоинстанционното решение е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал.

1 и 2 от ГПК.

Неоснователно е възражението във въззивната жалба за недопустимост на обжалваното решение, тъй като съдът се е произнесъл по непредявен иск. В исковата си молба ищецът излага фактически твърдения за неточното изпълнение на процесните договори за съхранение, приело формата на пълно неизпълнение за единия от договорите и само частично за другия договор, вследствие, на което от ищеца са претърпени вреди, представляващи липсващо количество краве сирене и кашкавал, които поради неизпълнение на задължението на влогоприемателя да ги съхранява, обновява и пази с грижата на добър стопанин са погинали напълно/частично или не са били установени като наличност при извършените от влогодателя проверки. От тук се прави извод за възникнало задължение на влогоприемателя да обезщети влогодателя за стойността на погиналото имущество в размер на пазарната стойност на липсващите количества краве сирене и кашкавал, както те са установени в констатациите на комисията за налични количества от извършената проверка от 07.11.2017 г. и са отразени в КП № 4786/07.11.2017 г. и проверка от 13.12.2017 г. и са отразени в КП № 40-07-3641/13.12.2017 г. (за кравето сирене) и от проверка от 29.11.2019 г. и са отразени в КП № 40-07-4212/29.11.2019 г. (за кашкавала) което представлява основанието на иска. Точно по така изложените фактически твърдения на ищеца в исковата молба съдът се е произнесъл с решението си като е определил и вярната правна 4 квалификация на иска по чл. 79 във вр. с чл. 82 от ЗЗД - за осъждането на ответника да заплати обезщетение за претърпяната загуба - установено количество сирене и краве кашкавал, които загуби са пряка и непосредствена последица от пълното неизпълнение на задължението на ответника по договорите за съхранение и която изцяло съвпада с дадената от страната в исковата молба правна квалификация на иска като такъв по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД. Ето защо и твърдението на въззивната страна, че първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск е напълно неоснователно.