Решение № 1308 от 06.12.2022, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1308 гр. Перник, 06.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Петър В. Боснешки при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело № 20211720105294 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по предявени от А. Е. Д., ЕГН:********** и адрес: гр. ****, чрез пълномощника си адв. М., срещу “Кредисимо“ ЕАД, ЕИК: 175330437 и седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ 146, сграда А, ет. 4, Бизнес Център „България“, както следва:

-иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, да бъде признато за установено, че Договор за потребителски кредит № 2257686 е нищожен поради противоречие със закона и неспазване изискването за посочване на правилния размер на ГПР, като противоречащ на чл. 22, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК

-в условията на евентуалност - иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, че Договор за потребителски кредит № 2257686 е нищожен поради заобикаляне на закона и неспазване изискването за посочване на правилния размер на ГПР, като противоречащ на чл.22, вр. чл.19, ал.4 ЗПК.

Предявени са в условията на евентуалност, в случай, че бъдат отхвърлени горните искове:

1/ от А. Е. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, чрез пълномощника му адв. М., срещу “Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ 146, сграда А, ет. 4, Бизнес Център „България“ иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД да бъде признато за установено, че клаузата на чл. 4, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № 2257686 е нищожна поради противоречие с добрите нрави, съединен в условията на евентуалност с иск с правно основание чл. 148, ал. 1, т. 4 ЗЗП, вр. чл. 143 ЗЗП за признаването й за нищожна като неравноправна, съединен в условията на 1 евентуалност с иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за признаването й за нищожна поради заобикаляне на закона и нормативно установения лимит на ГПР по чл. 19, ал. 4 ЗПК, и

2/ от А. Е. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, чрез пълномощника му адв. М., срещу “Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ 146, сграда А, ет. 4, Бизнес Център „България“, иск с правно основание чл.

26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД да бъде признато за установено, че клаузата на чл. 4, ал. 1 от Договор за поръчителство № 2257686 е нищожна поради противоречие с добрите нрави, съединен в условията на евентуалност с иск с правно основание чл. 148, ал. 1, т. 4 ЗЗП, вр. чл. 143 ЗЗП за признаването й за нищожна като неравноправна, съединен в условията на евентуалност с иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за признаването й за нищожна поради заобикаляне на закона и нормативно установения лимит на ГПР по чл. 19, ал. 4 ЗПК.

В исковата молба се излага, че на 14.07.2020г. ищцата сключила Договор за потребителски кредит № 2257686 с „Кредисимо“ ЕАД, по силата на който последният се задължил да й предостави сумата 1600,00 лв. със задължение за връщането й в срок от 18 месеца при ГЛП 39,20% и месечна погасителна вноска от 118,97 лв. Сочи се, че на основание чл. 4, ал. 1 от договора ищецът сключил договор за предоставяне на поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД, по силата на който се задължила да заплати на ответника сумата 2174,22 лв., платими на 18 вноски съобразно погасителния план. Твърди, че договорът за потребителски кредит е нищожен поради противоречие със закона, евентуално - поради заобикалянето му, тъй като с невключването на възнаграждението по договора за поръчителство в ГПР потребителят е подведен относно общия размер на разходите по кредита, а в случай, че бъде включено в ГПР, размерът му ще надмине предвидения в чл. 19, ал. 4 ЗПК лимит. Сочи, че едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕООД е „Кредисимо“ АД, поради което с договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора за кредит, доколкото плащайки задължението на потребителя в полза на „Кредисимо“ АД, кредиторът плаща сам на себе си. С оглед изложеното счита, че предвидената като възнаграждение по договора за поръчителство сума представлява скрит добавък към възнаградителната лихва единствено с цел да се заобиколи разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

В условията на евентуалност твърди, че клаузата на чл. 4, ал. 1 от Договора за кредит и договора за поръчителство е нищожна, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД поради противоречие с добрите нрави, тъй като сумата, която се претендира за поръчител е в размер, равен на сумата по отпуснатия кредит. В условията на евентуалност твърди, че клаузата на чл. 4, ал. 1 от Договор за кредит и договора за поръчителство нарушава основен принцип на добросъвестността в гражданските отношения и води до неравновесие в правата на страните по смисъла на чл. 143 ЗЗП. Сочи, че по този начин се стига до заобикаляне на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона. По изложените съображения, моли за уважаване на предявените искове и присъждане на разноските за производството.

2

В срока за отговор ответникът „Кредисимо“ АД, чрез пълномощника си юрк. Б., е оспорил иска като неоснователен по съображения, че сключения между страните договор не противоречи на закона, нито го заобикаля. Сочи, че ищецът е могъл да избере дали да сключи договора с поръчител. Твърди, че дори да се приеме, че договорът е недействителен кредитополучателят дължи да върне чистата стойност на кредита. По изложените съображения моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените разноски.

В срока за отговор ответникът „Ай Тръст“ ЕООД, чрез пълномощника си юрк. Г., е оспорил иска като неоснователен. Твърди, че сключеният между страните договор за поръчителство представлява валиден договор за поръчка, силата на който „Ай Тръст“ ЕООД се задължава да отговаря солидарно с ищеца пред „Кредисимо“ ЕАД за изпълнението на задълженията по договора за кредит. Сочи, че ищецът е могъл да избере дали да сключи договора с поръчител. Твърди, че сключеният между страните договор за предоставяне на поръчителство е съвсем различен от договорът за кредит, „Кредисимо“ ЕАД не е страна по него и не е поставял сключването му като условие за действителността на договора за кредит. По изложените съображения моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените разноски.

С Определение № 1014/24.03.2022г. на ПРС са приети за съвместно разглеждане предявения от „Кредисимо“ ЕАД срещу А. Е. Д. насрещен иск с правно основание чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 6 от ЗДПФУР за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 686,95 лв. - представляваща част от главница по Договор за потребителски кредит № 2257686, ведно със законната лихва, считано от подаване на насрещната искова молба 21.02.2022г. до изплащането й, съединен в условията на евентуалност с иск с правно основание чл. 55 ЗЗД за връщането й като получена без основание.

В срока за отговор ответникът по насрещните искове А. Е. Д., чрез пълномощника си адв. М., ги оспорва като неоснователни и моли за отхвърлянето им.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Съдът намира, че така предявените искове са допустими и следва да се произнесе по същество.

По основателността:

По делото е представена обективирана на хартиен носител електронна кореспонденция, а именно – имейл от „ КРЕДИСИМО“ ЕАД до посочения от ищеца Д. електронен адрес от 14.07.2020г., 11:35 часа, в който се сочи, че е приложен подписаният от заявителя договор, ведно със Стандартен европейски формуляр за избрания от нея заем; и общи условия.

Не се спори по делото, че страните са сключили Договор за потребителски кредит № 3

2257686 от 14.07.2020г. Видно от същия ответникът „ КРЕДИСИМО“ ЕАД е предоставил на ищеца потребителски кредит в размер на 1600,00 лв., които ищецът се е задължил да го върне на 18 месечни вноски в размер на 118,97лв. уговорените параметри на кредита са:

Годишен лихвен процент 39.20%, Годишен процент на разходите на заема 47,07%, Обща сума за плащане 2141,46 лева.

Съгласно сключения договор за потребителски кредит

№2257686 кредитополучателят се задължава да предостави обезпечение по кредита- поръчителство.

Съгласно Договор за предоставяне на поръчителство от 14.07.2017г. между „Ай Тръст“ ЕООД поръчител и А. Е. Д., поръчителят се задължава да сключи договор за поръчителство с Кредисимо, по силата на който да отговаря пред Кредисимо, солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно Договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по Договора за потребителски кредит /“Договора за поръчителство“/. За поемане на задълженията потребителят дължи на поръчителя възнаграждение за обезпечаването на изпълнението на задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит. Възнаграждение на поръчителя е 120,79 лева на месец за периода на действие на договора за кредит и се дължи на датата на падежа на съответното плащане на кредита.

Видно от заключението по ССЕ на в.л. В. В. по процесния договор за потребителски кредит №2257686 от 14.07.2020г. ищецът е извършил плащания в общ размер на 913,05 лева.

Видно от заключението по ССЕ на в.л. В. В. в случай, че в ГПР, посочен в Договор за потребителски кредит №2257686, се включи и възнаграждението по Договор за предоставяне на поръчителство в размер на 2174,22 лв., то ГПР би бил в размер на 353,93 %.

Предвид гореизложеното съдът намира, че по отношение на процесния Договор за потребителски кредит № 2257686 от 14.07.2020г. приложение намира ЗПК в редакцията след изм. ДВ, бр. 17 от 26.02.2019г., приложима към момента на сключване на договора. Предвид изложеното, преценката относно действителността на процесния договор за потребителски кредит следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на който е сключен договорът. В случая и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не може да се приеме, че процесното договорно съглашение отговаря изцяло на изискванията, съдържащи се в глава ІІІ /"Договор за потребителски кредит. Форма и съдържание"/, чл. 9 - чл. 11 ЗПК.

Договорът е сключен при спазване нормата на чл. 10, ал. 1 ЗПК, при съобразяване на обстоятелството, че преди отпускане на кредита страните са използвали средства за комуникация от разстояние, поради което възникналото между тях правоотношение представлява договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние по смисъла на чл.

6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.

4

По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В приложение № 1 към процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 47,07%, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК.

Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно – възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, сключен от потребителя с „Ай Тръст“ ЕООД, което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.