Определение № 7702 от 02.04.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7702 гр. София, 02.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Е, в закрито заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Маврова

Членове:

Стилияна Григорова

Биляна Магделинова като разгледа докладваното от Биляна Магделинова Въззивно частно гражданско дело № 20261100501348 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК във връзка с чл.414, ал.5 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД срещу Разпореждане № 119554 от 30.07.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 21453/2025 г., по описа на СРС, ГО 144-ти състав, в частта в която е обезсилена издадената заповед по отношение на разноските за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00лева.

В частната жалба са изложени съображения за издадена в заповедното производство заповед по чл.410 от ГПК срещу длъжника Р.К., която в срока за подаване на възражение на 08.07.2025г. извършила плащане по банков път на сума в размер на 1650 лв., с което погасила дължимите лихва, главница и съдебни разноски. Въз основа на дадени от съда указания жалбоподателят потвъ р д и л извършеното плащане, както и че са останали неплатени разноските за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00лева.

Поради изложеното счита за неправилен извода на съдебния състав за погасяване на вземани я т а изцяло, включително и за юрисконсултско възнаграждение. Счита за несъобразено, че към датата на извършеното плащане- 08.07.2025г. общата стойност на задължението е формирана както следва - главници 1379.71 лв., мораторни лихви 189.59 лв., съдебни разноски 31.39 лв., юрисконсултско възнаграждение - 50 лв. и законна лихва 41.86 лв., начислена върху двете главници или сума в общ размер на 1692.55 лв. След 1 приспадане на извършеното плащане в размер на 1650 лв. е налице непогасен остатък, представляващ юрисконсултско възнаграждение в размер на

42,55лева. Поради изложеното счита определението за неправилно и моли да бъде отменено.

Препис от частната жалба е връчен на противната страна Р.Н.К. по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, която не изразява становище по нея.

Софийски градски съд, като взе предвид представените доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Производството по гр. дело №21453/ 2025г. по описа на СРС, 144-ти състав, е образувано по заявление на „Топлофикация София“ЕАД за издаване на заповед по чл.410 от ГПК срещу Р.Н.К. за следните суми: 1336, 44лева главница за доставена топлинна енергия, 179,74лева лихва за забава за периода от 15.09.2023г. до 28.03.2025г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на заявлението 14.04.2025г. до окончателното плащане, сумата от 43,27лева главница за дялово разпределение, ведно със законна лихва върху главницата от датата на заявлението 14.04.2025г. до окончателното плащане, 9,85лева лихва за забава върху главницата за периода от 16.07.2022г. до 28.03.2025г., както и направените по делото разноски за държавна такса в размер на 31,39лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00лева.

Издадена е заповед за изпълнение

№11728/22.04.2025г. за посочените суми. на парично вземане рег.

В срока за подаване на възражение срещу издадената заповед, длъжникът е подал възражение по чл.414а, ал.1 от ГПК, в което е направено изявление за доброволно плащане на дължимите суми в размер на 1650,69лева на 08.07.2025г., във връзка с което са представени съответни доказателства.

Връчен е препис на заявителя, който признава извършеното плащане, с което са погасени вземанията по издадената заповед, като са останали неплатени разноските за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00лева, което претендира.

С обжалваното разпореждане СРС обезсилва издадената заповед изцяло, като в мотивите излага, че след направени изчисления установява, че сумата от 1650,00лева покрива всички вземания по издадената заповед, включително и разноските за юрисконсултско възнаграждение.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните 2 правни изводи:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество е основателна.

Възражението по чл. 414а, ал.1 от ГПК по своя характер цели преустановяване извършването на последващи действия от заявителя за установяване на вземането му, при извършено плащане на дълга. По този начин се демонстрира безспорност на вземането, установяването на която е целта на заповедното производство. При подадено възражение по този ред съдът дължи предоставяне на възможност на заявителя за становище, а в случай че не депозира такова в определения за това срок, заповедта за изпълнение следва да бъде обезсилена изцяло или отчасти.

От събраните в заповедното производство доказателства и становищата на страните, следва да се направи извод, че са налице предпоставките за частично обезсилване на заповедта по чл.410 от ГПК по отношения на вземанията, които се погасяват с плащане на сумата от 1650,69лева. С извършеното доброволно плащане следва да се погаси и законната лихва върху главниците за периода от 14.04.2025г. до плащането им на 08.07.2025г.

Размерът на същата съдът определя по реда на чл.162 от ГПК, чрез използване на общодостъпен интернет калкулатор, като се вземе предвид, че дължимата лихва за забава върху главницата от 1336,44лева за периода от 14.04.2025г. до 08.07.2025г. е в размер на 43,52лева, а върху главницата от 43,27лева за същия период е 1,41лева или общо в размер на 44,93лева. Общият размер на дължимите суми, за които е издадена заповед е 1695,62лева, от които 1650,69лева сумите посочени в заповедта и 44,93лева законна лихва върху главниците от датата на заявлението до датата на плащането.

Предвид изложеното, след извършеното от длъжника доброволно плащане на 08.07.2025г. е останала неплатена сума в размер на 44,93лева, поради което неправилно е обезсилена издадената заповед по чл.410 от ГПК по отношение на посочената сума. В молбата по чл.414а, ал.1 от ГПК длъжникът е направил изявление за погасяване на всички суми, които са посочени в заповедта по чл.410 от ГПК, което включва и задължението за юрисконсултско възнаграждение. В случая следва да намери приложение чл.76, ал.1 от ЗЗД и да се приеме, че са погасени тези вземания, които 3 длъжникът изрично е заявил, че погасява. Поради това, след извършеното погасяване чрез плащане на сумите по заповедта, е останала дължима законна лихва върху главниците от датата на заявлението до датата на плащането в общ размер на 44,93лева.

По отношение на тази сума не е дадена възможност за доброволно плащане от страна на длъжника, който е платил само посочените в заповедта суми, но не и дължимата законна лихва върху главниците, чийто размер не е определен в заповедта. Поради това следва първоинстанционният съд да даде възможност на длъжника да заплати сумата от 44.93лева в определен от него срок за доброволно изпълнение, като при неизпълнение да издаде изпълнителен лист на заявителя за същата сума.

Предвид гореизложеното постановеното от първоинстанционния съд разпореждане от 04.08.2025г. е в противоречие с предвиденото в разпоредбата на чл.414а, ал.5 от ГПК, поради което следва да бъде отменено частично, като се върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, съобразно дадените указания.

На основание чл. 81 от ГПК съдът следва да се произнесе и по искането за присъждане на разноски, обективирано в частната жалба. В тази връзка следва да се вземе предвид, че на длъжника не е връчен препис от молба на заявителя, в която същият излага съображения, че с извършеното плащане са погасени задълженията по заповедта с изключение на юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00лева.

По делото се установява, че е налице изрично изявление от страна на длъжника, че с плащане на сумата от 1650,69лева погасява всички суми, посочени в заповедта, включително и за юрисконсултско възнаграждение. С издадената заповед е присъдена законна лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане, но заявителят в молбата си не е посочил размерът, който претендира, нито съдът е указал на длъжника, че дължи и суми за законна лихва, както и да е посочил размерът им. Поради това следва да се приеме, че с поведението си длъжникът не е дал повод за завеждане на делото, като първоинстанционният съд преждевременно е обезсилил изцяло заповедта, без да даде възможност на длъжника да заплати доброволно сумата, която заявителят твърди да не е погасена.

Предвид изложеното и съобразно чл. 414а, ал. 3 от ГПК следва да се 4 остави без уважение искането за присъждане на разноски на жалбоподателя в настоящото производство, тъй като с поведението си длъжникът не е дал повод за завеждане на делото, като е заплатил в срок всички суми, посочени по размер в издадената заповед. Останалата неплатена законна лихва върху главниците, от датата на заявлението до плащането, не е определена по размер и не е дадена възможност за доброволно плащане преди постановяване на оспореното разпореждане.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ частично по частна жалба на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД разпореждане № 119554 от 30.07.2025 г., постановено по ч.гр. д. № 21453/2025 г. по описа на СРС, ГО, 144-ти състав, в частта в която е обезсилена издадената заповед за сумата от 44.93лева, представляваща законна лихва върху главниците за периода от датата на подаване на заявлението-14.04.2025г. до плащането им на 08.07.2025г.

ВРЪЩА делото на СРС за продължаване на процесуалните действия, съобразно дадените указания.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5