Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 21 от 08.01.2026, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Гражданско дело 5139/2024
Вид
Решение № 21
Подписан
08.01.2026
В сила
27.05.2026
Състав
Мира Мирчева

Цитирани разпоредби

  • чл. 113 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 167 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 50 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • §7, ал. 1, т. 7 · Закон за местното самоуправление и местната администрация

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Пазарджик, 08.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мира Мирчева при участието на секретаря Иванка Панчева като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №

20245220105139 по описа за 2024 година взе предвид:

Производството е образувано по иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД, предявен от К. Н. Д. от гр. П. срещу Община Пазарджик за осъждането на общината да заплати на ищцата сумата 1000 лв., частично от 10000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от нея в резултат на стъпване в необезопасена шахта на пътното платно и счупване на кост на левия глезен.

В исковата молба се твърди, че на 29.03.2024 г. около 20,00 ч. ищцата излязла от магазин "Краси" на ул. "Г. Б." в гр. П. и се насочила към пътното платно на място без тротоарна ограда, за да пресече улицата. Стъмнявало се, уличното осветление на това място било слабо и големите дървета хвърляли сянка, което попречило да види шахтата и още със стъпването на платното кракът и попаднал в нея. Чула пукане от глезена си, усетила непосилна болка и паднала на земята, без да може да се изправи заради болката. На помощ и се притекли млада и възрастна жена - първата се казвала Д. И., а името на втората ищцата не знае. Тя не се обадила на тел. 112, а се качила в преминаващо такси, което да я откара в спешното отделение на болницата. В болницата след рентгенография се установило, че ищцата има фрактура на фибуларния малеол, били предписани шина и обезболяващи. През първата седмица от инцидента Д. изпитвала жестока болка, не можела да се движи, използвала патерици, затруднявала се във всекидневните битови дейности. Тъй като отглеждала сама седемгодишното си дете, се притеснявала, че няма да може да се грижи за него - наложило се свекърва и да и помага; а за да издържа себе си и сина си, се налагало да ходи на работа в 1 козметичен салон въпреки болката; тъй като не можела да стои права дълго време, изгубила клиенти в най доходоносния за козметичните салони период преди абитуриентските балове, налагало се да взема пари назаем. Ищцата се затворила в себе си, притеснявала се да излиза, срамувала се от вида си, а травмата отшумявала бавно и ищцата продължавала за дълъг период да има вечери на нетърпима болка, която само частично се облекчавала от обезболяващи. Дори към настоящия момент при по-интензивно натоварване изпитвала болка и не можела да ходи на дълги разстояния. Счита, че след като по силата на Закона за пътищата общината е собственик на общинските пътища и следва да ги поддържа, а шахтите, макар и част от канализационния колектор, представляват конструктивен елемент от пътната инфраструктура, доколкото служат за отвеждане на дъждовни и отпадъчни води с цел използване на пътната мрежа, в този смисъл се явяват пътна принадлежност по смисъла на ДР на ЗП. Общината като лице, стопанисващо пътя, е била длъжна да го поддържа в изправно състояние, като сигнализира и отстранява препятствията по него. На това място ограждението, което трябвало да спира пешеходците да пресичат, било премахнато, а тротоарът към пътното платно - скосен и бетониран. В съвкупност с тъмнината и лошото осветление ищцата не забелязала необезопасената шахта. Налице е според ищцовата страна противоправно бездействие на общината, която не само не е обезопасила шахтата, а и е позволила да бъде преустроена обезопасителната тротоарна ограда, това е довело до създаване на опасност за пешеходците и претърпени от ищцата вреди.

Общината ответник е представила отговор, с който оспорва иска. Счита го за недопустим: общината не е пасивно легитимирана, от снимката се вижда, че става дума за утаителна шахта, отговорност за която съобразно закона има В и К операторът - от него се извършва стопанисването, поддържането и експлоатацията на В и К системите и съоръженията.

Общината няма такова задължение и не е възлагала работа по такива дейности. Отделно от това ответникът смята, че правилната правна квалификация на иска е по чл. 50 от ЗЗД, тъй като не е налице възложител на работа. На следващо място сочи, че макар според §7, ал. 1, т.

7 от ПЗР на ЗМСМА в собственост на общините да преминават "мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура на транспортната, енергийната, водоснабдителната, канализационната, съобщителната и инженерно-защитната система, които обслужват само територията на съответната община и не са включени в уставния фонд на търговски дружества", в началото на всяка година Община Пазарджик с решение на общинския съвет прехвърля на "В и КУ" ЕООД всички изградени през предходната година шахти по уличната мрежа на града, а е видно, че процесната шахта не е ремонтирана през 2024 или 2023 г. и следователно е заведена в актива на водоснабдителното дружество много преди това.

Общината е изпълнила задълженията си по маркиране и сигнализиране на пътя, организиране на движението и осигуряване на условия за придвижване. Неясно е защо ищцата не само не е пресичала на регламентираното за това място в нарушение на чл. 113 от ЗДвП, но и е преминала през зелените площи в разделителната ивица на платното.

Претенцията освен всичко това е в завишен размер - твърденията за болки и страдания не са подкрепени с никакви медицински документи, твърденията в исковата молба противоречат дори на медицинското удостоверение. При условията на евентуалност се прави възражение 2 за съпричиняване - ищцата непредпазливо е пресичала при недобро осветление на място, непредназначено за пресичане, на 75-80 м от пешеходна пътека, а и е спорно дали тя не е била наясно с неравността на пътя, след като живее наблизо, видно от посочения адрес.

В хода на делото страните чрез своите пълномощници поддържат становищата си.

В писмена защита ищцата излага доводи за доказаност на претенцията. Излага също правни доводи и практика на ВКС относно задължението на общините за поддръжка на утаителните шахти, разположени на пътното платно, както и доводи по останалите възажения на ответната страна, включително за това, че психологични изследвания са установили, че „хората пресъздават поведение сходно на ближния – казано другояче – традиционно се пресича на този булевард през тази пресечка и това е нормализирано", а общината знае за това от години и не е предприела мерки.

Общината в писмена защита оспорва да е възложител на работа, тъй като не е възлагала такава работа на никого; счита освен това, че „при или по повод“ означава, че вредите трябва да са причинени по времето, когато се извършва възложената работа. Позовава се на постановление № 7/1959 па пленума на ВС, според което собственикът на вещ не отговаря за вредите, причинени от нея, ако те се дължат на изключителна вина на пострадалия. В конкретния случай ищцата е причинила увреждането, пресичайки неправилно, на непозволено място позната за нея оживена улица. По-нататък, според общината за утаителните шахти отговарят В и К операторите, които съобразно Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребинтелите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи е задължен да ги поддържа в експлоатационна изправност. Евентуално, ако се приеме, че общината отговаря, счита, че не са доказани по безспорен начин твърдените факти и размерът на вредите. Ищцаата е постъпила в спешното отделение час и побовина след инцидента, което означава, че не е предприела незабавни мерки. Не е доказано да са и предписани обезболяващи, което се потвърждава и от вещото лице, нито пък да и е поставяна, предписвана, купувана и т.н. шина, още по-малко – да е била свалена след три месеца. Не следва да се кредитират показанията на свидетелката – приятелка на ищцата, която твърди, че шина е носена, но не си спомня ясно на кой крак. Лечението на подобна фрактура, както обяснява вещото лице, е предимно консервативно, с гипсова имобилизация, каквато не е имало, в противен случай съдебният лекар на четвъртия ден не би могъл да констатира кръвонасядания. Силни болки при такава фрактура се изпитват за не повече от 2-3 часа, видно от заключението, след десетина дни болките са вече незначителни или затихващи, и по никакъв начин не се установява да е имало силни болки. Недоказани са твърденията за психическа потиснатост, затваряне в себе си и т.н. - двете свидетелки разказват, че са виждали Д. да плаче, притеснена и т.н., но тези притеснения са били свързани с житейските и неволи и липсата на близки хора около нея, а не с инцидента. Няма данни и да е останала без трудови доходи – инцидентът е от края на м. март, месец и половина преди баловете, които се сочат като време с много киенти. Освен това нейната дейност като гримьорка и специалист миглопластика може да се извършва в седнало положение, така че не се налага прекъсване на работа.

3

Накрая, ако наистина е била неработоспособна, ищцата е можела да ползва отпуск за временна неработоспособност.

Въз основа на събраните доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На 29.03.2024 г. около 20 ч. ищцата К. Н. Д. излязла, както е описано в исковата молба, от магазин „Краси“ на ул. „********* № ** и се насочила към пътното платно, за да го пресече, на място, където елемент от предпазната ограда на тротоара бил премахнат. Когато стъпила на платното, кракът и попаднал върху дъждоприемна (утаителна) шахта, която се намирала до бордюра, но на по-ниско ниво от общото ниво на улицата. Поради неравния релеф на мястото кракът и се извил и тя паднала на земята. Усетила силна болка и не могла да се изправи – за това и помогнали две случайно минаващи жени: свидетелката Д. И. и трето, неустановено лице. Тъй като от болка ищцата не можела да ходи, тя се придвижила с автомобил (по нейни твърдения – таксиметров) до спешното отделение на МБАЛ – Пазарджик, където и била направена рентгенова снимка. Няма данни какви обезболяващи медикаменти са и били предписани и за какъв срок, както и дали и е бил препоръчан режим на лечение, помощни средства и пр. След прегледа и рентгеновата снимка ищцата се прибрала в дома си, а няколко дни по-късно посетила съдебен лекар за преглед и удостоверение.

Не се установява да е липсвало улично осветление на мястото на инцидента.

Установява се от заключението на изслушаното по делото вещо лице, дадено въз основа на наличните медицински документи и образното (рентгеновото) изследване, че получената от ищцата при инцидента травма е авулзионна фрактура на ставата – отчупване на малко парче кост от основната костна структура, в случая от върха на фибуларния малеол. Тази травма се характеризира с това, че при нея крайникът може да бъде натоварван (да се стъпва на него), но с оглед пълното и правилно възстановяване се препоръчва гипсова имобилизация на ставата за повече от 30 дни, необходими за пълно зарастване, тъй като при липса на имобилизация или непълна такава има риск отчупеното парче от костта да се отдалечи от първоначалното си място и с времето като отдалечена последица на травмата ставата да стане халтава. През това време лицето може да се придвижва в битови условия, но не следва да прави по-големи преходи, тъй като те могат да доведат до оток на крайника в гипсовия ботуш. Болката при тази травма обичайно продължава не повече от 10 дни до две седмици.

Отдалечените последици, ако настъпят, също подлежат на лечение – оперативно или консервативно. Според вещото лице, ако лечението протича правилно, две седмици след травмата пациентът може да се върне на работа, стига тя да не налага противопоказано натоварване на крайника. Съдът не счита изявленията на вещото лице в частта за липсата на болка при имобилизиране и противопоказаност на дългото ходене за противоречиви, както твърди ищцата в писмената защита – възможен е вероятно оток без болка, а и думите „няма болка“ са във връзка с изявлението за възможност да се извършват обичайни битови дейности, без да се стига до оток.

В случая на Д. гипсова имобилизация не е поставена. Тя е използвала за обездвижване подвижна шина, която се купува от санитарен магазин. За това, че гипсиране не е имало, 4 вещото лице прави заключение въз основа на данните, че при прегледа 4 дни след инцидента съдебният лекар е описал оток, какъвто не би могъл да се установи, ако крайникът е закрит от неподвижния гипсов ботуш. Обстоятелството, че е имало обездвижване с някакъв вид шина, се установява въз основа на показанията на свидетелката Д. Бончева, които съвпадат с обяснението на вещото лице за видовете шини и няма основание да не бъдат кредитирани.