Решение № 616 от 29.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 616 гр. София, 29.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Александър Ангелов при участието на секретаря Кристина П. Георгиева като разгледа докладваното от Александър Ангелов Гражданско дело № 20211100112334 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл. 558, ал. 7 КЗ.

Ищецът Гаранционният фонд твърди, че на 22.05.2015 г. в гр. София е настъпило ПТП, причинено от ответника Т. М. като водач на л.а. „Рено 19“ с рег. № ********, който изпреварвайки колона от автомобили, се е качил на трамвайните линии, където е ударил пресичащия пешеходец И. В.. Ищецът твърди, че за управлявания от ответника автомобил не е била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към дата на процесното ПТП, поради което ищецът е изплатил обезщетение на пострадалия пешеходец, който се е обърнал към него. Определеното обезщетение за претърпените от пострадалия неимуществени вреди е в размер на 40 000 лв., като след отчитане на 30% съпричиняване от страна на пешеходеца, е изплатено обезщетение от 28 000 лв. Тъй като ответникът не е възстановил на ищеца заплатеното от последния обезщетение след отправена покана, ищецът иска ответникът да му заплати сумата 28 000 лв. – заплатеното от ищеца обезщетение за неимуществени вреди на пострадалото от ПТП лице, заедно със законната лихва върху тази сума от 11.10.2021 г. до окончателното изплащане. Претендира разноски по делото.

Ответникът Т. М., който не е подал своевременно отговор на исковата молба, оспорва иска, като счита, че размерът на обезщетението е завишен. Не претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди доказателствата по делото, намира следното:

С оглед на представеното по делото решение на СРС от 08.02.2016 г. по чл. 78а НК по делото следва да се приеме за установено на основание чл. 413, ал. 3 вр. с ал. 2 НПК и чл.

300 ГПК, че на 22.05.2015 г. в гр. София е настъпило ПТП, при което ответникът Т. М., управляващ л.а. „Рено 19“ с рег. № ********, движейки се с превишена и несъобразена с конкретните условия на пътя скорост и като не се е съобразил с намиращия се на пътното платно пешеходец, е причинил ПТП, при което е пострадал пешеходецът И. В.. По този начин, както е посочено и в решението на наказателния съд, с действията си ищецът е нарушил задълженията си да не превишава максимално допустимата скорост за движение (от 50 км/ч в населено място) и да съобразява скоростта си на движение с конкретните пътни 1 условия, както и конкретно с характера и интензитета на движението, като той се е движел със скорост от 55 км/ч (като така е нарушил правилата съответно на чл. 21, ал.1 ЗДвП и на чл. 20, ал. 1 ЗДвП), и освен това ищецът не е изпълнил задължението си да бъде внимателен и предпазлив спрямо уязвимите участници в движението – конкретно пешеходците (нарушил е правилото на чл. 5, ал. 2, т. 1 ЗДвП). Горният начин на осъществяване на процесното ПТП се установява и от заключението на автотехническата експертиза по делото.

Следователно налице е противоправно поведение на ответника като водач на лекия автомобил, което е и виновно (не само поради презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, но в случая вината е установена и с решението на наказателния съд). В резултат на това поведение на ответника и причиненото от него ПТП са причинени и вреди на пешеходеца И. В., както е се установява от посоченото решение на СРС. Така за пешеходеца е възникнало правото да получи обезщетение за причинените му вреди.

Претърпените неимуществени вреди от пострадалото лице се установяват от решението от 08.02.2016 г. на СРС, както и от представените по делото епикриза от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ и документите по преписката по щетата, заведена при ответника, и по-конкретно от медицинска експертиза по щетата от м. 02.2018 г. Тези вреди се изразяват в счупване на лявата раменна кост в близка до рамото част, което е причинило трайно затруднение за повече от 30 дни на движенията на левия горен крайник, и счупване на лявата малкопищялна кост в областта на диафизата (средната трета), което е причинило също трайно затруднение за повече от 30 дни на движенията на левия долен крайник.

Пострадалият е приет по спешност в болница с оточно и деформирано ляво рамо, болка и невъзможност за стъпване на ляв долен крайник. След това пострадалият пешеходец е претърпял оперативно лечение относно фрактурата на лявата раменна кост – кръвна репозиция с поставена метална остеосинтеза с поставяне на 4 импланта (както е отбелязано и в епикризата). В медицинската експертиза по щетата е отразено и това, че обичайното възстановява на счупването на ръката е за около 4-5 месеца, а на крака за около 3-4 месеца.

Като се отчетат посочените травми, претъпени от пострадалия пешеходец и очаквания възстановителен процес, който надхвърля един месец (според установеното в решението на наказателния съд), като при това травмите не могат да се определят като леки (особено счупването на ръката), като се съобрази и обичайният стрес, който изпитва всяко лице, което пострада от ПТП, като в случая допълнително към това следва да се съобрази и младата възраст на пострадалия, който към момента на ПТП е на 15 години (видно от отразеното в епикризата), което е довело и до по-неблагоприятно отражение за него на обездвижването на счупените крайници като част от възстановителния процес, както и като се има предвид моментът на настъпване на процесното събитие през 2015 г., следва да се приеме, че определеното от ищеца обезщетение от 40 000 лв. отговаря на изискванията за справедливо обезщетяване на претърпените от пострадалия вреди.

В случая не следва да се разглежда направеното от ответника възражение за това, че пострадалият пешеходец е допринесъл с поведението си на пътя за настъпване на процесното ПТП, тъй като това възражение е направено извън срока за отговор на исковата молба. Въпреки това трябва да се отчете обстоятелството, че самият ищец е приел наличие на съпричиняване от страна на пострадалия в размер на 30% при определянето на дължимото обезщетение (видно от представените по делото протоколи за определяне на обезщетението), при което е изплатил на пострадалия обезщетение в размер на 28 000 лв.

Видно от представената претенция от 01.02.2018 г. пострадалият пешеходец И. В. е отправил искане към ищеца за изплащане на обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от процесното ПТП. Според отразеното в представения по делото констативен протокол за ПТП от 22.05.2025 г. и в представената разпечатка от информационната система на Гаранционна фонд по отношение на л.а. „Рено 19“ с рег. № 2

******** към момента на ПТП не е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Поради това в този случай именно ищецът Гаранционният фонд следва да заплати обезщетение на пострадалото лице съгласно чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ (отм.) (нормата, действаща към момента на настъпване на събитието, която е идентична със сега действащата норма на чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ), тъй като процесното ПТП е настъпило на територията на България и е причинено от МПС, което обичайно се намира на територията на България (видно и от регистрацията на автомобила) и за което няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Обезщетението е окончателно определено в размер на 28 000 лв. с решение на управителния съвет на Гаранционния фонд (видно от протокол от 14.02.2018 г.), след като е прието и посоченото по-горе съпричиняване на вредата от страна на пострадалия в размер на 30%, и е изплатено на пострадалия на 21.02.2018 г., което се установява от представеното по делото платежно нареждане от същата дата.

След като са налице основанията за изплащане на обезщетение от Гаранционния фонд и той е изплатил това обезщетение на пострадалото от ПТП лице, съгласно действащата към момента на изплащане на обезщетението норма на чл. 558, ал. 7 КЗ (която в разглежданата част е идентична с отменената норма на чл. 288, ал. 12 КЗ (отм.)) ищецът встъпва в правата на увреденото лице срещу причинителя на вредата до размера на изплатеното обезщетение. Поради това основателен е предявеният иск срещу ответника, който с поведението си е причинил процесното ПТП и съответно вредите, за чието обезщетяване ищецът е заплатил процесната сума от 28 000 лв. (14 316,17 евро).

По разноските:

С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноските по делото, които възлизат общо на 1 970 лв. (1 007,25 евро).

С оглед на гореизложеното съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Т. В. М., ЕГН **********, адрес гр. София, ул. „******** да заплати на Гаранционния фонд, адрес гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4 на основание чл. 558, ал. 7 КЗ сумата 14 316,17 евро (четиринадесет хиляди триста и шестнадесет евро и 17 цента) (28 000 лв.) – изплатено обезщетение за неимуществени вреди, причинени на И. И.ов В. от ПТП, настъпило на 22.05.2015 г. в гр. София, причинено от Т. М. като водач на л. а.

„Рено 19“ с рег. № ********, за който не е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, заедно със законната лихва върху тази сума от 11.10.2021 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА Т. В. М., ЕГН **********, адрес гр. София, ул. „******** да заплати на Гаранционния фонд, адрес гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4 сумата 1 007,25 евро (хиляда и седем евро и 25 цента) (1 970 лв.) – разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3