Определение № 605 от 23.04.2025, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 605 гр. Плевен, 23.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. Г.А

ХРИСТО СТ. ТОМОВ като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20254400500262 по описа за 2025 година ПРОИЗВОДСТВО по чл. 418, ал.5 вр. чл. 278 ГПК.

Пред Плевенския окръжен съд е постъпила частна жалба от „БАНКА ДСК“ АД с ЕИК*** срещу Определение № 1071/ 28. 02. 2025 г. по ч. гр. д. № 1351/ 2025 г. по описа на РС- Плевен, в частта в която е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК със заявител „БАНКА ДСК“ АД с ЕИК*** против Д. Д. Г. с ЕГН********** поради липса на обичайно местопребиваване на длъжника на територията на Република България, на основание чл. 411, ал.2, т.5 ГПК. Частният жалбоподател твърди, че определението в обжалваното му част е незаконосъобразно, тъй като длъжникът Д. Д. Г. е българска гражданка с регистриран постоянен адрес на територията на Република България в с. ***, ул.***. Твърди се, че понятието „обичайно местопребиваване“ се тълкува, че това местопребиваване съответства на мястото, което изразява определена интеграция в социалната и семейната среда, като за тази цел следва да се съобразят продължителността, редовността, условията и причините за престоя на територията на съответната държава, град или област. Отправено е искане за отмяна на обжалваното определение и за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист от заповедния съд срещу Д. Д. Г. за всички претендирани в заявлението суми.

Отправено е искане за присъждане на деловодни разноски във въззивното производство – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 1

50 лв. на основание чл. 78, ал.8 ГПК вр. чл. 25а, ал. 2 НЗПП.

ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на частния жалбоподател, намира за установено следното:

ЧАСТНАТА ЖАЛБА е подадена в законоустановения срок по чл. 418, ал.5 ГПК, от активно легитимирана страна, срещу акт, който подлежи на обжалване съгласно закона ( чл. 418, ал.5 ГПК) поради което е ДОПУСТИМА.

ЧАСТНАТА ЖАЛБА Е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Видно от доказателствата по заповедното производство по ч. гр. д.

№1351/ 2025 г. по описа на РС- Плевен Д. Д. Г. е с постоянен адрес в с. ***, обл.Плевен, ул.*** с дата на заявяване 14. 05. 2001 г. и е с настоящ адрес в Испания с дата на заявяване 21. 05. 2012 г.

Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК е подадено от банката – кредитор на 27. 02. 2025 г., когато е образувано заповедното производство в районния съд. Следователно към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК длъжникът Д. Д. Г. е с местоживеене/ настоящ адрес в Испания от 21. 05. 2012 г.

Въз основа на тези данни районният съд е приел, че длъжникът Д. Г. живее в друга страна- членка на ЕС, приложил е разпоредбата на чл. 411, ал.2 т.5 ГПК и е отхвърлил заявлението по отношение на този длъжник. Съгласно цитираната разпоредба съдът разглежда заявлението и издава заповед за изпълнение, освен ако длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.

Във връзка с цитираната разпоредба на чл. 411, ал.2, т.5 ГПК е постановено по преюдициално запитване Решение на Съда(четвърти състав) от 16 май 2024 година по дело C-222/23 („Топлофикация София" ЕАД). В пар.

62 от решението е регламентиран изводът, че член 62, параграф 1 от Регламент № 1215/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която се счита, че гражданите на държава членка, пребиваващи в друга държава членка, имат местоживеене на адрес, който винаги е регистриран в първата държава членка. Разпоредбата на чл. 62, пар. 1 2 от посочения регламент постановява, че за да определи дали една страна има местоживеене в държава членка, чиито съдилища са сезирани по дело, съдът прилага вътрешното си право. Съответно пар. 72 от посоченото решение на СЕС регламентира, че член 4, параграф 1 и член 5, параграф 1 от Регламент № 1215/2012 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, както е тълкувана в националната съдебна практика, да предоставя на съд на държава членка компетентността да издава заповед за изпълнение срещу длъжник, за когото съществува обосновано предположение, че към датата, на която е подадено заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, е имал местоживеене на територията на друга държава членка, в случаи, непредвидени в глава II, раздели 2—7 от този регламент. Разпоредбата на чл. 18, пар. 2 от Регламент № 1215/2012 (раздел четвърти от регламента) определя възможността на другата страна по договора да предяви иск срещу потребител само в съдилищата на държавата членка, където има местоживеене потребителят. Съгласно нормата на чл. 94, ал.1 и ал.3 ЗГР настоящ адрес е адресът, на който лицето живее.Настоящият адрес на българските граждани, на които мястото на живеене е в чужбина, се отразява в регистъра на населението само с името на държавата, в която живеят.

Понятието „обичайно местопребиваване на физическо лице“ получава легално определение в нормата на чл. 48, ал.7 КМЧП, съгласно което под „обичайно местопребиваване на физическо лице“ се разбира мястото, в което то се е установило преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване. За определянето на това място трябва да бъдат специално съобразени обстоятелства от личен или професионален характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с това място или от намерението му да създаде такива връзки. В случая Д. Г. се е установила да живее в Кралство Испания от 2012 г. и не са налице данни същата да е преустановила местоживеенето си и да се е завърнала трайно в Република България.

Следователно Д. Г. преимуществено се е установила да живее в Кралство **********без да е налице разрешение или регистрация за това и съдът приема, че са налице трайни лични и професионални връзки на Г. с това място. Периодичното завръщане на Д. Г. в Република България и дори сключването на потребителския договор през 2024 г.(за който се претендира изпълнение от банката – кредитор) не е основание да се счита, че същата 3 преимуществено се е установила в Република България, за да е компетентен българския съд за издаване на заповед за изпълнение, а единствено обосновава намерение кредитът да се изплаща от професионални приходи в друга страна – членка, както се практикува от повечето български граждани, живеещи преимуществено в чужбина.

С оглед цитираната правна уредба на понятията „местоживеене на физическо лице“ и „обичайно местопребиваване“ изключват компетентността на българския съд да издаде заповед за изпълнение срещу Д. Д. Г. предвид нормата на чл. 411, ал.2, т.5 ГПК, поради което определението на районния съд в обжалваната му част е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения и на основание чл. 418, ал.5 вр. чл. 278 ГП, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Определение № 1071/ 28. 02. 2025 г. по ч. гр. д. № 1351/ 2025 г. по описа на РС- Плевен, в частта в която е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК със заявител „БАНКА ДСК“ АД с ЕИК*** против Д. Д. Г. с ЕГН********** поради липса на обичайно местопребиваване на длъжника на територията на Република България, на основание чл. 411, ал.2, т.5 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4