Решение № 1199 от 26.11.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1199 гр. София, 25.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело № 20241000500913 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение 6261 от 05.12.2023 г. по гр.д. 12503/2021 г. по описа на СГС, I-23 състав, са уважени искове по чл. 49 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, предявени от М. И. И. с ЕГН: ********** против „Национална компания Железопътна Инфраструктура” ДП с ЕИК: 130823243, в качеството му на възложител на работа, като му е присъдено обезщетение за неимуществени вреди от 180 000 лв. ведно със законната лихва, считано от 04.03.2017 г. до окончателното заплащане, от която сума 80 000 лв. са за болките и страданията, които е претърпял при произшествие на жп-линия на 04.03.2017., а 100 000 лв. са за болките и страданията от смъртта на майка му при същия инцидент. Ответникът е осъден да заплати държавна такса по сметка на градския съд в размер от 7200 лв., а на процесуалния представител на ищеца адв. Я. от САК възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата (ЗА) в размер от 11 850 лв.-съгласно Определение 2700/23.02.2024 г. постановено по реда на чл. 248 ГПК.

Първоинстанционният съдебен акт е оспорен с редовна и допустима въззивна жалба от осъденото държавно предприятие. Оплакванията са свързани с неправилно приложение на материалния закон, а именно – разпоредбите на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД. Счита се, че не е оценен приноса към произшествието на ищеца М. И., като следвало той да се посочи като математическа дроб или процент; не била справедлива оценката на претърпените болки и страдания, а освен това обезщетението било присъдено, без да се извърши намаление с приетото съпричиняване. Въззивникът иска да се признае и вина на ищеца, като оспорва в 1 цялост първоинстанционното решение, желае отмяната му, отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените по делото разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение.

По делото е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от процесуален представител на ищеца, който счита, че решението на СГС следвало да се потвърди като правилно и законосъобразно. Претендира определяне на адвокатско възнаграждение по чл.

38 ЗА.

Пред въззивната инстанция не са искани и не са събирани нови доказателства (чл. 266 ГПК).

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, понеже е постановено от родово компетентен съд, от лице, което е съдия и в рамките на правораздавателната му власт, от и срещу надлежни страни в процесуален аспект, както и съобразно търсената като обем от ищеца закрила на нарушените му субективни материални граждански права

По делото САС установи следното от материалите по същото:

Ищецът М. И. И., чрез адвокат Я. Я., твърди, че на 04.03.2017 г., около 11 ч., на охраняем железопътен прелез в с. Ковачево, общ. Септември, обл. Пазарджик, той заедно с двамата си родители пътували с притежавания и управляван от него лек автомобил от гр.

Пазарджик към гр. Белово. При приближаване на прелеза на км. 107+530 при с. Ковачево установил, че бариерата е вдигната и съответно предприел преминаване през прелеза. В същото време приближавал влак № 10392 от БДЖ ПП ЕООД - локомотивно депо София, тръгнал от гара Пазарджик за гара Септември. Машинистът на влака подал звуков сигнал и предприел аварийно спиране, но въпреки това настъпил удар, при който на ищеца били нанесени значителни телесни увреждания, а майка му С. И. починала на място. Ищецът навежда, че вследствие от описаното ПТП е получил следните травматични увреждания: 1. контузията на главата с разкъсно-контузната рана, довела до сътресение на мозъка, проявило се със степенно разстройство на съзнанието - зашеметяване, обърканост, сънливост и съставляващо временно разстройство на здравето по смисъла на чл. 130 от НК; 2. травматичен шок- разстройство на здравето, временно опасно за живота, по смисъла на чл.

129 от НК; 3. субталарна луксация (изкълчване) на лява глезенна става със счупване на външния кондил на левия голям пищял, наложили оперативно лечение и имобилизациятрайно затрудняване на движенията на левия долен крайник по смисъла на чл. 129 от НК за период от около 4-6 месеца; 4. дуплексна фрактура на лявата лакътна кост и полифрагментното счупване на 3-4-5 метакарпални (дланни) кости на лявата ръка -трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник по смисъла на чл. 129 от НК за период от около 3-5 месеца. 5. лезия (частично нарушаване на целостта) на екстензорните сухожИ. на 3-4 пръста, също наложили оперативно лечение и имобилизация, причинили трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник по смисъла на чл. 129 от НК за период 2 от около 1-2 месеца; 6. счупване на 3-4-5 леви ребра и 2-3-4-5-6-7 десни ребра -причинили трайно затрудняване движенията на снагата по смисъла на чл. 129 от НК за период от около 1-2 месеца; 7. разкъсно-контузни рани по главата и по лявата предмшпница, причинили, както заедно, така и поотделно, временно разстройство на здравето, неопасно за живота, по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК за период от около десетина дни; 8. охлузвания и кръвонасядания, причинили болки и страдания по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК за период от около 3-6 дни. Ищецът сочи, че непосредствено след инцидента е приет в спешно отделение за оказване на медицинска помощ, където са му поставени следните диагнози: 1. травматичен шок; 2. субталарна луксация (изкълчване) на лявата глезенна става; 3. счупване на латералния кондил на лявата тибия (голям пищял); 4. разкъсно-контузна рана по гръбната повърхност на ляватапредмшпница и длан на ниво дистална трета, 5. дуплексна фрактура на лявата улна (лакетна кост); 6. полифрагментни фрактури на 4-5 метакарпални (дланни) кости; 7. лезия (частично нарушаване на целостта) на екстензорните сухожИ. на 3-4 пръсти;

8. счупване на гръдния кош и 3-4-5 ребра в ляво, както и 2-3-4-5-6-7 ребра в дясно; 9. разкъсно-контузна рана на главата. На 04.03.2017 г. му е направена операция, като са извършени: открито наместване с вътрешна фиксация на големия и малкия пищял; открито наместване с вътрешна фиксация на лъчевата и лакътната кости; открито наместване с вътрешна фиксация на дланните кости, прикрепяне наново на сухожилие, като е останал в болницата 1 месец и след това е бил на домашно лечение. Излага, че вследствие от описаните травми е претърпял изключително силни физически и психически страдания, свързани и с мъчителното лечение. Освен това се чувствал зле и психически, особено след като се налагало негови близки да му помагат да се обслужва в ежедневието си. Сочи, че е претърпял изключителни страдания и вследствие смъртта на майка си, настъпила при описания инцидент. Приживе отношенията между двамата били на обич и разбирателство, тя винаги била негово опора във живота, била жизнена и правили много неща заедно. Сега не минава и ден, без да мисли за нея и за това, че никога повече няма да я види. Ще му липсва до края на живота му. Загубата го променила като човек, станал необщителен и раздразнителен. Ищецът твърди, че виновен за настъпването на ПТП е прелезопазачът Й. Д.

В., който към процесния момент е служител на ответника. В неговите трудови задължения влиза да „осигурява безопасно и безаварийно преминаване на жп возила, МПС и пешеходци през прелеза"; „...да спуска бариери, като спира движението на пътните превозни средства";

„да спуска бариери преди преминаване на влак по нареждане на дежурния ръководител с телефонограма"; „да изпълнява задълженията си съгласно Наредба № 4/27.03.1997 г. за железопътните прелези" и др. Неговата работа е източник на повишена опасност, при което и най-малкото невнимание или немарливост може да коства живота и здравето на хора. В тази връзка посочва, че по отношение на Й. В. е налице влязла в сила присъда на наказателен съд, с която той е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.

123, ал.1 НК и чл. 134, ал.1, т.2 НК за това, че на процесната дата е осъществил немарливо изпълнение на правно-регламентирана дейност-обслужване на неохраняеми прелези между ж.п. гари-осигуряване безопасно и безаварийно преминаване на ж.п. возила, МПС и пешеходци през прелеза, спуска бариерите преди преминаването на влак, по нареждане на 3 дежурния ръководител с телеграма, като спира движението на пътните превозни средства и вдига бариерите само след като е преминало ж.п. возилото през прелеза- като е нарушил и не е спазил нормите на чл. 76, т.2, изр.1 и чл.76, т.3 от Наредба № 4/27.03.1997 г. за железопътните прелези и т. VI от временна инструкция за обслужване на охраняем прелез на км. 107+530 между гарите Септември и Пазарджик, съоръжен с ръчна бариера с електрическо задвижване в участъка на двойна жп линия при влаково движение по път № 1 септември-Пазарджик и по път № 2 Пазарджик –Септември, като така е причинил по непредпазливост смъртта на С. И. и средни телесни повреди на М. И.. Излага, че именно служителят на ответника е проявил противоправно поведение, защото в деня на инцидента дежурният ръководител на движението го е уведомил по надлежния ред за заминаването на влака, като същевременно и машинистът е подал звуков сигнал при наближаване на процесния прелез, но въпреки това той не изпълнил служебните си задължения и не е спуснал бариерата на прелеза преди преминаването на наближаващия влак. Това в пряка причинно-следствена връзка е довело до настъпването на ПТП с преминаващия автомобил, управляван от него. С оглед изложеното намира, че за него е налице правен интерес да предяви настоящите искове с правно основание чл. 49 ЗЗД, с които претендира ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за причинените при процесното ПТП неимуществени вреди в размер на 80 000 лв. за причинените лично на него телесни увреждания и съответно болки и страдания и в размер на 100 000 лв., съставляващи обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат от смъртта на неговата майка. Двете главници се претендират ведно със законната лихва, считано от датата на ПТП.

Ответникът „Национална компания Железопътна Инфраструктура” ДП оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва твърдението на ищеца, че лицето Й. В. е негов служител към процесния момент, но твърди, че вредите не са настъпили при или по повод на изпълнение на възложена от него работа, а напротив- сочи, че те са резултат от неизпълнението на това, което му е възложено от работодателя. Предвид това намира, че не следва да носи отговорност за репариране на вредите, претендирани от ищеца. Евентуално оспорва твърдените от ищеца неимуществени вреди, както и наличието на пряка причинноследствена връзка между евентуални такива и поведението на неговия служител. Заявява възражение за съпричиняване на вредоносния резултат и оспорва размера на претенциите като прекомерни.

Пред първата инстанция са събрани писмени и гласни доказателства, както и са изслушани съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/ и съдебна авто-техническа експертиза /САТЕ/, след анализ на които доказателства, съдът е постановил и решението по делото, като е уважил изцяло исковете.

Както бе изяснено, въззивният съд се произнася само по наведените във въззивните жалби доводи, като действа като апелация (т. нар. ограничен въззив - аргумент от чл. 269, изр. 2 ГПК), поради което основният спор се съсредоточава по отношение на това дали първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени 4 вреди, както и дали е приложена разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. От съдържанието на въззивната жалба е изводимо /въпреки, че решението на СГС се оспорва в цялост/, че не е налице спор, че е осъществен фактическия състав на деликтната отговорност по чл. 49 ЗЗД, а се спори единствено по размера на претенциите. Това е така и поради обстоятелството, че В. е осъден за процесното деяние с влязла в сила присъда по НОХД 651/2018г. по описа на ОС-Пазарджик, което обвързва настоящият съд по въпросите, посочени в чл. 300 ГПК, а от друга страна не е спорно, че В. е бил в трудовоправни отношения с предприятиетовъззивник към момента на процесното увреждащо събитие, поради което са и налице всички елементи от фактическия състав на чл. 49 ЗЗД, изяснени отдавна, както в теорията, така и в съдебната практика.