Решение № 356 от 26.11.2020, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 356 гр. , 25.11.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и осми октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Секретар:

Председател: Мартин Ц. Сандулов

Членове:

Мария Я. Блецова Калцова

Стефка Т. Михайлова Маринова

Кина З. И.а като разгледа докладваното от Мария Я. Блецова Калцова Въззивно гражданско дело № 20202200500486 по описа за 2020 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба депозирана от Депозирана е въззивна жалба от адв. Г. пълномощник на ТП „Държавно горско стопанство – Тича“, с. Тича, общ. Котел против решение № 350/09.04.2020 г. по гр.д. № 6629//2019г. на Сливенския районен съд, в частта с която въззивникът е бил осъден да заплати на С. Б. М. ЕГН ********** от с.

Ябланово, ******** на основание чл. 262 ал.1 т. 2 и 3 от КТ сумата от 446.07 лв., представляваща дължимо, но неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд в празнични коледни и новогодишни дни за 2017г. и 2018г., ведно със законната лихва считано от 29.11.2019г.; на основание чл. 262 ал.1 т. 2 и 3 от КТ сумата от 44.66 лв.

1 мораторна лихва за забава за неизплатено, но дължимо обезщетение за извънреден труд за периода 02.01.2018г. – 29.11.2019г.; на основание чл. 78 ал.1 от ГПК направените по делото разноски съобразно уважената част от иска в размер на

269.89лв.

Решението е обжалвано и в частта, с която въззивникът е бил осъден да заплати по сметка на СлРС ДТ в размер на 50.00 лв. и 100.00 лв. възнаграждение за вещо лице.

В жалбата се посочва, че в обжалваните части решението е неправилно и незаконосъобразно. Доказателствената тежес по делото била неправилно разпределена и по този начин на страната и било вменено задължение да докаже отрицателен факт – фактът, че ищецът не е полагал извънреден труд.

От друга страна работникът не бил доказал, че е полагал извънреден труд и съдът неправилно бил присъдил парично обезщетение за това.

В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК не е депозиран отговор на въззивната жалба.

По делото е депозирана насрещна въззивна жалба от адв. ******* пълномощник на С. Б. М. , ЕГН **********, от с.Ябланово, ********** против решение № 350/09.04.2020 г. по гр.д. № 6629//2019г. на Сливенския районен съд. В с.з. страната е посочила, че поддържа насрещната си въззивна жалба само по отношение на неизплатения извънреден труд. Съдът констатира, че с обжалваното решение липсва отхвърляне на иск за неизплатен извънреден труд. С него са уважени такива искови претенции. По този начин насрещната въззивна жалба се явява без предмет и съдът не дължи произнасяне по нея.

По делото е депозиран отговор на насрещната въззивна жалба от адв.Григорова – пълномощник на ТП „Държавно горско стопанство – Тича“, с.Тича, общ. Котел, с който жалбата е оспорена като неоснователна.

В с.з.въззивната - ТП „Държавно горско стопанство – Тича“, с. Тича, общ. Котел страна редовно призована се представлява от адв.Г. която моли жалбата да бъде уважена. Претендира разноски за двете инстанции.

2

В с.з. въззиваемият М. редовно призован се явява лично и с представител по пълномощие адв.*******, който заявява, че оспорва въззивната жалба и моли да се потвърди решението на РС. претендира разноски.

Пред настоящата инстанция се събраха допълнителни доказателства. От представените писмени доказателства - пътни листи, заповеди, фишове за получени трудови възнаграждения, Заповед – РД – 10 – 44/29.02.2016г. на Директора на ТП ДГС „Тича“, не се установи в процесните периоди – Коледни и Новогодишни празници през 2017г. – 2018г. ищецът М. да е полагал извънреден труд. Той е бил на разположение – в готовност да работи ако бъде повикан, но от писмените доказателства не се установи в някой момент в действителност М. да е бил извикан и реално да е положил труд. По делото бяха разпитани и свидетелите Ш., К., И. и Х.. Съдът намира, че въпреки , че някои от свидетелите и към момента на даване на свидетелски показания се намират в трудови правоотношения с ответника трябва да цени показанията им, тъй като те си кореспондират с останалите събрани по делото доказателства. От техните обяснения се установи, че графикът за дежурствата по време на официалните празници се изготвял предварително и по него служителите знаели, в кой момент можело да ги извикат на работа. През това време обаче всички били по домовете си и там изчаквали дали ще се появи извънредна ситуация. Не било възможно шофьор на екип ( каквато длъжност е изпълнявал М.) да се яви на работа сам, тъй като той нямал контролни функции и не можел сам да извършва проверки.

Свидетелите Ш. и К. не си спомнят в процесния период да са били извикани извънредно на работа с ищеца М.. Според показанията на св. И. ( който към момента не е в трудови правоотношения с ответника),в края на м.декември 2017г. и началото на м. януари 2018г. автомобил с рег.№ СН6726СС е бил счупен и не е бил в движение. Свидетелят Х. посочи, че през коледните празници на 2017г. е работил извънредно с друг служител на ответника – Н. и за това му е било заплатено, но с ищеца не бил полагал извънреден труд.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства. Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество жалбата се явява основателна.

За да се приеме, че работник или служител е положил извънреден труд 3 е необходимо да се докаже, че той е присъствал на работното си място в готовност да полага труд. В тази насока е Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 04.11.2003 г. за някои аспекти на организацията на работното време, както и на практика на Съда на Европейския съюз който е извел извода, че когато работникът /служителят/ е длъжен да присъства физически на място определено от работодателя, цялото дежурство се счита за работно време, а когато изпълнява задълженията си на повикване, работното време е само времето, през което действително е положен труд. В тази насока е и българската съдебна практика с приетото ТР № 8/2013 от 14.11.2013 г. на ОСГК на ВКС РБ, според което при непрекъсваем производствен процес – смени, дежурства нормативно определеното време за хранене се включва в работното време, ако работникът или служителят е длъжен да присъства физически на място определено от работодателя.

В случая за да бъде уважен искът ищецът е следвало да докаже, че освен че е бил на разположение, реално е бил викан на работа и е полагал труд. В тази посока доказателства не се събраха. И гласните и писмените доказателства сочат, че ищецът е бил включен в списък за потенциално работеща група, в случай на извънредна ситуация и настъпила нужда, но нито едно доказателство не сочи в действителност да се е стигнало до такава ситуация и въззиваемият да е бил извикан на работа и реално да е положил извънреден труд, който да бъде заплатен. С оглед на това исковата му претенция се явява неоснователна. Тъй като главния иск се явява неоснователен следва да се отхвърли и претенцията за разноски като акцесорна по своя характер. Обжалваното решение следва да се измени и в частта на разноските, като присъдените в полза на ищеца следва да се отменят и решението да се допълни с присъдени разноски в полза на ответната страна .

Тъй като правните изводи на настоящия съдебен състав не съвпадат с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде изменено.

С оглед изхода на процеса в полза на въззивната страна следва да се присъдят допълнителни деловодни разноски за първа инстанция в размер на 4

414.95 лв. ( четиристотин и четиринадесет лева и деветдесет и пет стотинки), адвокатско възнаграждение и за въззивна инстанция – 685.00 лв., от които адвокатско възнаграждение в размер на 610.00 лева (шестстотин и десет) заплатена държавна такса в размер на 75.00 лв. (седемдесет и пет лева).

По тези съображения, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 350/09.04.2020 г. по гр.д. № 6629//2019г. на Сливенския районен съд, в частта с която

ТП „Държавно горско стопанство – Тича“, с. Тича, общ. Котел е било осъдено да заплати на С. Б. М. ЕГН ********** от с. Ябланово, ******** по иск с правно основание чл. 262 ал.1 т. 2 и 3 от КТ сумата от 446.07 лв., представляваща дължимо, но неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд в празничните Коледни и Новогодишни дни за 2017г. и 2018г., ведно със законната лихва считано от 29.11.2019г.;

ТП „Държавно горско стопанство – Тича“, с. Тича, общ. Котел е било осъдено да заплати на С. Б. М. ЕГН ********** от с. Ябланово, ******** по иск с правно основание чл. 262 ал.1 т. 2 и 3 от КТ сумата от 44.66 лв. мораторна лихва за забава за неизплатено, но дължимо обезщетение за извънреден труд за периода 02.01.2018г. – 29.11.2019г.;

ТП „Държавно горско стопанство – Тича“, с. Тича, общ. Котел е било осъдено да заплати на С. Б. М. ЕГН ********** от с. Ябланово, ******** на основание чл.

78 ал.1 от ГПК направените по делото разноски съобразно уважената част от иска в размер на 269.89лв.,

ТП „Държавно горско стопанство – Тича“, с. Тича, общ. Котел е било осъдено да заплати по сметка на СлРС държавна такса в размер на 50.00 ( петдесет) лева и 100.00 ( сто) лева за изготвена по делото експертиза, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Б. М. ЕГН ********** от с. Ябланово, ******** против 5

ТП „Държавно горско стопанство – Тича“, с. Тича, общ. Котел иск с правно основание чл.262 ал.1 т. 2 и 3 от КТ за сумата от 446.07 лв., представляваща дължимо, но неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд в празничните Коледни и Новогодишни дни за 2017г. и 2018г., ведно със законната лихва считано от 29.11.2019г.

ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Б. М. ЕГН ********** от с. Ябланово, ******** против ТП „Държавно горско стопанство – Тича“, с. Тича, общ. Котел иск с правно основание чл.262 ал.1 т. 2 и 3 от КТ за сумата от 44.66 лв. - мораторна лихва за забава за неизплатено, но дължимо обезщетение за извънреден труд за периода 02.01.2018г. – 29.11.2019г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОСЪЖДА Сюлейман Байрамов М. ЕГН ********** от с.Ябланово, ******** да заплати на ТП „Държавно горско стопанство – Тича“, с. Тича, общ. Котел допълнителни деловодни разноски за първа инстанция в размер н а 414.95 лв. ( четиристотин и четиринадесет лева и деветдесет и пет стотинки) - адвокатско възнаграждение и за въззивна инстанция – 685.00 лв., от които адвокатско възнаграждение в размер на 610.00 лева (шестстотин и десет) заплатена държавна такса в размер на 75.00 лв. (седемдесет и пет лева).

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6