Решение № 343 от 09.11.2023, Районен съд - Шумен
- Съд
- Районен съд - Шумен
- Дело
- Административно наказателно дело 1452/2023
- Вид
- Решение № 343
- Подписан
- 09.11.2023
- В сила
- 18.01.2024
- Състав
- Валентина Любенова Тонева
Цитирани разпоредби
- чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 61, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 189, ал. 15 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 37, ал.1 · Закон за правната помощ
- чл. 80 · Наказателен кодекс
- чл. 80, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 80, ал. 1, т. 5 · Наказателен кодекс
- чл. 81, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 81, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 320 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 24 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 343 гр. Шумен, 09.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VIII-И СЪСТАВ ( Н ), в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Валентина Люб. Тонева при участието на секретаря Й. Р. К.а като разгледа докладваното от Валентина Люб. Тонева Административно наказателно дело № 20233630201452 по описа за 2023 година
Обжалван е електронен фиш на ОД на МВР – Шумен, серия К № 2896802 от 23.07.2019г., за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с който на М. С. И. , ЕГН ********** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 300 лева, на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, във вр. чл. 182, ал. 2, т.4 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени издадения електронен фиш като незаконосъобразен.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не изпраща и представител.
Процесуален представител на административно-наказващия орган, издал електронния фиш, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, се явява и моли жалбата да бъде оставена без уважение.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 23.07.2019г., около 10,57 часа, лек автомобил марка “Опел Вектра ”, с ДК № Е1810 КС, собственост на М. С. И., се движел по път І-2, км. 108+500 /П.В. Белокопитово/, посока на движение - към гр. Шумен при ограничение 60 км/ч, въведено с ПЗ В-26 и отчетен толеранс от -3%, със скорост 91 км/ч.
Нарушението било установено с автоматизирано техническо средство „АRH CAM S1“. Процесният автомобил се движел със скорост от 91 км/ч. Поради движението си с превишена скорост от 31 км/ч, автомобилът бил заснет с автоматизирано техническо средство „АRH CAM S1“.
В посочения пътен участък, към датата на извършване на нарушението, допустимата скорост на движение е 60 км/ч. Приложена е снимка № 11743С3/0097981.
За заснетото с автоматизирано техническо средство „АRH CAM S1“ , от ОДМВР гр.Шумен бил издаден процесният електронен фиш, в който, при текстовото описание на нарушението, е посочена установена скорост на движение 91 км/ч, при отчитане на допустимата грешка при измерването, съответно превишение от 31км/ч, както и разрешената скорост за движение.
1
ЕФ бил връчен на жалбоподателя на 04.07.2023г., което е заявено и в жалбата. В срока по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, не е представена писмена декларация с данни за лице, извършило нарушението и копие на свидетелството му за правоуправление.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема, от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, допустимата скорост на движение в извън населени места, е 90 км/ч, а съгласно ал. 2 на същата разпоредба, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.
Безспорно установено по делото е установено, че на посочената дата – 23.07.2019г., около 10,57 часа, лек автомобил марка “Опел Вектра ”, с ДК № Е1810 КС, се движел по път І-2, км.108+500 /П.В. Белокопитово/, посока на движение - към гр. Шумен при ограничение 60 км/ч, въведено с ПЗ В-26 и отчетен толеранс от -3%, със скорост 91 км/ч. Съгласно разпоредбата на чл. 165, ал .2, т. 6 и т. 7 от ЗДвП, нарушенията на скоростта се установяват с техническо средство или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство.
От материалите по делото се установява, че в настоящия случай нарушението е било заснето с автоматизирано техническо средство „АRH CAM S1“. Системата е заснела и записала скорост на движение на автомобила на жалбоподателя , като след приспадане на допустимото отклонение / толеранс, същата е отразена в ел. фиш като 91км/ч.
По делото, като писмено доказателство, е представено ксерокопие на снимка, изготвена чрез системата за видеоконтрол, от която става ясно, че посочената скорост е била засечена на посочената дата и час, както и че регистрационният номер на моторното превозно средство, движещо се с посочената скорост е ДК № Е1810 КС. Доколкото посочената снимка е изготвена със система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, то същата се явява веществено доказателство по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП.
От представените като писмени доказателства документи по делото - Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 и доказателство за годност на техническото средство, Протокол от проверка № 75 - С - СИС/ 29.10.2018г., се установява, че системата за видеоконтрол е одобрена и проверена.
От представеното писмено доказателство по делото относно собствеността на МПС се установява, че към датата на заснемане на нарушението, именно жалбоподателят е собственик на МПС.
От представеното по делото заверено копие на снимка за временно поставено АТСС се установява местото, на което е било позиционирано автоматизирано техническо средство „АRH CAM S1“.
Обжалваният електронен фиш е по образец и със съдържание, съобразно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
Спазено е изискването на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, въвеждаща изискването за всяко използване на мобилно АТСС за контрол/каквото мобилно АТСС е използвано в процесния случай/ да се попълва протокол съгласно приложението. В ал. 2 на цитираната разпоредба е регламентирано, че: „протоколът по ал. 1 се попълва при всяка смяна на мястото/участъка за контрол, като при контрол във време на движение с мобилно АТСС се отбелязва началото и краят на контролирания участък“. Съгласно чл. 10, ал. 3 от Наредбата, при работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта протоколът се попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на разположението на уреда.
Приложеният по делото Протокол за използване на АТСС е доказателство за мястото и времето на извършване на нарушението, вида на АТСС, с което е заснето нарушението, посоката на движение, в която се осъществява контролът и въведените ограничения на скоростта.
Към протокола е приложена снимка на разположението на уреда, съобразно изискването на разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., налагащо извод, че от описаните и анализирани по-горе доказателства става ясно, къде е било разположено /позиционирано/ това АТСС на посочената дата и в посоченото време. От представените по делото доказателства -СД със снимки на мястото на нарушението и на разположението на АТСС, по категоричен начин се провергават възраженията на жалбоподателя за несъответствие на GPS координатите. В подкрепа на този извод на съда са 2 и гласните показания на св. Й. Ж. Ж., както и разпечатката от Автоматизираната информационна система (АИС).
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства, както и от присъединените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства, показанията на свидетеля, снимков материал; Писмо от ОПУ – Шумен изх. № 11-00-64/16.10.2023г., ведно със схема на пътен участък от път І – 2, от км 107+730 до км 108+993; пощенски плик; съобщение – 10.07.2023г.;Жалба от М. И. – 07.07.2023г.; ЕФ серия К № 2896802/23.07.2019г.; 1 лист снимков материал; протокол за използване на АТСС рег. № 869р-4600/31.07.2019г.; 1 лист снимков материал; Данни за първоначална регистрация – 04.12.2014г.; Справка за нарушител/ водач; Обратна разписка – 26.02.2020г.; Докладна записка от 27.02.2023г.; Писмо от сектор „Пътна полиция“ – Шумен с рег. № 869р-1370/18.02.2023г.; Заповед № 8123з-931/30.08.2016г.; Бланка на ЕФ;
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126; Писмо от БИМ вх. № 2000-58/16.11.2018г.; Протокол от проверка № 75- С-ИСИ/29.10.2018г.; Плик – 14.08.2023г.
Съдът намира, че в хода на административно - наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процедурата по съставяне на електронния фиш, налагащи отмяната му.
Настоящата инстанция приема, че фишът притежава законово регламентираното съдържание, разписано в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, надлежно е връчен на соченото за нарушител лице на 04.07.2023г. Фишът е издаден в рамките на визираните в НК давностни срокове, поради което не е преклудирана възможността да бъде ангажирана отговорността на жалбоподателя.
Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал.2, т.4 от ЗДВП в одач, който превиши разрешената скорост извън населено място, се наказва, за превишаване от 31 до 40 km/h - с глоба 300 лв.
По отношение твърденията в жалбата за изтекла давност, съдът съобрази следното :
Съгласно разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в ЗАНН не се предвижда друго. Това означава, че по отношение на административно-наказателните производства следва да се прилагат и разпоредбите на чл. 80 от НК. В този смисъл е и трайната съдебна практика, затвърдена с Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на колегиите на ВАС и ВКС, което е задължително за прилагане от съдилищата. Съгласно разпоредбата на чл. 80, ал. 1 от НК, наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години (относно административнонаказателните производства, при които предвидените наказания са глоби и лишаване от права). Със съставянето на ЕФ съдът намира, че административно - наказателното преследване е започнало. Връчването на ЕФ е действие, последващо съставянето. Съгласно разпоредбата на чл. 81, ал. 2 от НК давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, но съгласно чл. 81, ал. 3 от НК независимо от спирането и прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл. 80 от НК. В конкретния случай, това означава, че към датата на постановяване на решението по делото, погасителната давност по отношение административно-наказателното производство, образувано срещу жалбоподателя, не е изтекла. Административно-наказателното производство е образувано за нарушение извършено на 23.07.2019г. Доколкото, както бе посочено по-горе, по отношение на административно-наказателните производства следва да се приложи разпоредбата на чл.
80, ал. 1, т. 5 от НК, абсолютната погасителна давност следва да бъде в размер на четири години и шест месеца от датата на административното нарушение и ще изтече евентуално на 23.01.2024г.
Оттук следва изводът, че абсолютната погасителна давност по отношение на административно - наказателното производство, водено срещу жалбоподателя, не е изтекла към настоящия момент.
С оглед изложеното и отчитайки приобщените писмени доказателства, сочещи, че към процесния период именно жалбоподателят е собственик на МПС и не се е възползвал от правото си да посочи извършител на нарушението по предвидения в чл.189, ал.5 от ЗДвП ред, съдът намира, че обжалваният електронен фиш се явява правилен и законосъобразен и следва да бъде потвърден изцяло, а жалбата - да бъде оставена без уважение.
Съгласно чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя възнаграждение на юрисконсулта, представляващ АНО по делото, в размер на 80лв., която сума следва да се заплати от жалбоподателя .
3
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш на ОД на МВР – Шумен, серия К № 2896802 от 23.07.2019г., за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с който на М. С. И. , ЕГН ********** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 300 лева, на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, във вр. чл. 182, ал. 2, т.4 от ЗДвП.