Решение № 5227 от 16.10.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5227 гр. София, 16.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Ваня Н. Иванова

Наталия П. Лаловска при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100501197 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 20186402 от 16.09.2021 г. по гр. д. № 1854/2020 г. Софийският районен съд е осъдил ЗК „У.” АД да заплати на ЗД „Б.И.” АД сумата 15597,88 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение в размер на 15582,88 лева и ликвидационни разноски в размер на 15 лева, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба на 15.01.2020 г. до окончателното й плащане, дължимо във връзка с щета № ********** по повод пътно-транспортно произшествие, настъпило на 18.08.2019 г. в кв. „Филиповци” на ул. „Земеделска” в гр. София с участието на МПС „Фиат Пунто” с рег. № *******, собственост на Б.Д.Т., управлявано от Б.В.П., и МПС „Фиат 500” с рег. № *******, собственост на И.Т.Л., управлявано от нея, при което лек автомобил „Фиат Пунто” с рег. № *******, при маневра на заден ход удря лек автомобил „Фиат 500” с рег. № ******* и му нанася материални щети, като е отхвърлил иска за разликата над тази сума до претендирания размер от 16409,40 лева.

Ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 1856,14 лв. съразмерно на уважената част от иска.

Решението в осъдителната му част е обжалвано от ответника ЗК „У.” АД като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Поддържа се в 1 жалбата, че съдът неправилно е изключил от доказателствената съвкупност представения от ответника снимков материал, от който било видно състоянието на процесния увреден автомобил през м. юни 2019 г., когато този автомобил е бил предлаган за продан в увредено състояние със сходни с описаните в протокола за ПТП описите щети. Сочи се, че съдът е лишил ответника от възможността да докаже какво е било състоянието на МПС-то преди застраховането му при ищеца. Неправилно първоинстанционният съд базирал решението си на приетите по делото експертни заключения, които не доказвали по категоричен начин липса на идентичност на уврежданията, а заключението на тройната експертиза било некомпетентно, необосновано и не давало ясен отговор на въпроса дали предходните щети по процесния автомобил са били отремонтирани.

Въззиваемата страна не е представила писмен отговор на въззивната жалба.

За да де произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

ЗД „Б.И.” АД е предявило срещу ЗД „У.” АД иск за заплащане на сумата 16 409,40 лева, представляваща регресна претенция за платено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по щета № **********, по имуществена застраховка „Автокаско”, ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 18.08.2019 г. на ул. „Земеделска” в гр. София е реализирано ПТП между лек автомобил „Фиат Пунто” с рег. № *******, собственост на Б.Д.Т. и управляван от Б.В.П., и лек автомобил „Фиат 500” с рег. № *******, собственост на И.Т.Л. и управляван от нея. Твърди се, че виновен за настъпване на произшествието бил водачът на л.а. „Фиат Пунто”, който се движил на заден ход по пътното платно, отнел предимството на лек автомобил „Фиат 500” и го ударил, вследствие на което на последния били нанесени материални щети. Автомобилът „Фиат 500” бил застрахован при ищеца по застраховка „Автокаско“. По уведомление за застрахователно събитие при ищеца била заведена щета № ********** като нанесените по автомобила щети били описани в опис-заключения. След направена оценка на щетата и сключено между ищеца и собственика на увреденото МПС споразумение била изплатена сума от 16 394,40 лв. на И.Т.Л.. Твърди се, че към датата на настъпване на описаното събитие за управлявания от виновния за ПТП водач на л.а.

„Фиат Пунто” е имало сключена с ответното дружество задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. С изплащане на застрахователното обезщетение ищецът встъпил в правата на застрахования собственик на увреденото имущество срещу ответника – застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” на причинителя на вредата.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва иска. Оспорва механизма на настъпване на ПТП и наличието на причинно-следствена връзка между описания в 2 представения с исковата молба протокол за ПТП механизъм и уврежданията по лек автомобил „Фиат 500”. Твърди, че след извършена проверка в интернет сайт за автомобили било установено, че към месец юни 2019 г. автомобил с идентични марка, модел, цвят и номер на рама е бил предлаган за продан в увредено състояние, с увреждания, които са сходни с описаните в протокола за ПТП и последващите описи, а процесното застрахователно събитие е настъпило през м. август 2019 г. Въз основа на това ответникът счита, че не е налице причинно-следствена връзка между посочените увреждания и механизма на ПТП, доколкото щетите по автомобила датират от момент, предхождащ настъпването на процесното ПТП. Излага и възражение, че извършената калкулация и изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение надвишава действително претърпените вреди.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази предмета на обжалване, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл. 411 от КЗ – регресна претенция на платилия застрахователно обезщетение застраховател по имуществена застраховка „Автокаско” срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на причинителя на вредата за платеното обезщетение на увреденото лице.

Предмет на претенцията на ищеца е заплатеното от него застрахователно обезщетение по щета № ********** и ликвидационни разноски.

Съгласно чл. 411, ал. 1 от КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност”, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”.

По делото е безспорно установено, че на 18.08.2019 г. между застрахован при ищеца по застраховка „Автокаско” лек автомобил „Фиат 500” с рег. № ******* и застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност” лек автомобил „Фиат Пунто” с рег. № ******* е настъпило ПТП по описания в исковата молба механизъм, както и че виновен за ПТП е водачът на л.а. „Фиат Пунто”. Установено е също, че във връзка с така настъпилото ПТП при ищеца е образувана щета № ********** и той е заплатил на собственика на л. а. „Фиат 500” застрахователно обезщетение в размер на 15 597,88 лева.

Изложените във въззивната жалба оплаквания се отнасят само до наличието на причинно-следствена връзка между претендираните вреди по л. а. „Фиат 500” /описани в протокола за ПТП и опис-заключенията на ищеца/, и настъпилото ПТП. Въззивникът възразява, че автомобилът е бил в увредено състояние към момента на застраховането 3 му и настъпването на процесното ПТП, и не било доказано по безспорен начин дали предходните щети са били отремонтирани и липсата на идентичност на уврежданията.

По делото са приети две единични и една тройна автотехнически експертизи.

Според основното заключение на САТЕ от 21.08.2020 г. от сравнението на описаното в протокола за ПТП и описа на застрахователя се налага извод, че щетите по л.а. „Фиат 500” се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото на 18.08.2019 г. ПТП. Стойността на ремонта на лекия автомобил за възстановяване на щетите по пазарни цени към датата на ПТП е 19 656,92 лева.

Според допълнителното заключение на САТЕ от 26.10.2020 г., изготвено след разпита на свидетеля Б.В.П. и на база представения от ответника снимков материал на л. 76-103 от делото /разпечатки от сайт за продажба на автомобили/, уврежданията по процесния автомобил, отразени в описа на „Б.И.” АД, като вид и степен отговарят напълно както на посочения снимковия материал, така и на процесното ПТП от 18.08.2019 г., но по разположение и характер на деформациите същите не са еквивалентни и са получени при различни съприкосновения. В обстоятелствена част на заключението е направено сравнение на уврежданията на автомобила по детайли по снимковия материал, намиращ се на л. 76-103 от делото, и тези по опис-заключенията по щетата. При разпита му в съдебно заседание вещото лице е разяснило, че зоната на увреждане на автомобила при предишното ПТП и процесното е била една и съща, увредени са един и същи вид детайли, но те имат различен характер като увреждане, т.е. увредени са едни и същи части, но по различен начин. Според експерта найвероятно е имало отремонтиране на щетите след първото ПТП, тъй като няма съответствие на уврежданията. Процесното ПТП не представлява наслагване на увреждане по предишно ПТП, а съвсем различен вид увреждания.

Според заключението на тройната САТЕ от 02.02.2021 г., направено след сравнение на увредените части от автомобила по снимковия материал и от доказателствата за процесното ПТП, уврежданията на автомобила от двете произшествия са в една и съща зона, но различни по характер и направление. Няма идентичност на деформациите по отделните детайли. Уврежданията са получени на различни места и по различно време. При разпита им в съдебно заседание вещите лица са разяснили, че и при двете ПТП зоната на удара е една и съща, но има различие в самите деформации в отделните детайли.

Съвкупният анализ на приетите три автотехнически експертизи, писмените доказателства – протокол за ПТП, АУАН, описи-заключения и калкулация на щета № **********, и свидетелските показания на виновния водач Б.П., води до извод, че щетите по застрахования при ответника лек автомобил „Фиат 500” с рег. № *******, за възстановяването на които ищецът е заплатил застрахователно обезщетение на собственика на увредения автомобил, са в причинна връзка с установения механизъм 4 на настъпилото на 18.08.2019 г. пътно-транспортно произшествие. В допълнителното заключение на САТЕ на в.л. Й. Й. и в заключението на тройната експертиза е направен категоричен експертен извод, че констатираните в протокола за ПТП и в описзаключенията на застрахователя щети по процесното ПТП не са идентични по характер и начин на увреждане с уврежданията, които са видими на представените от ответника снимки /л. 76-103 от първоинстанционното дело/, които според последния са били качени към обява за продажба на процесния автомобил в интернет сайт преди настъпване на процесното ПТП. Представеният от ответника снимков материал е бил изследван детайлно от вещите лица по двете експертизи и въз основа на него са направени изводите за различие в щетите по автомобила по тези снимки и тези, описани в представените от ищеца писмени доказателства. С оглед на това неоснователно е възражението на въззивника, че съдът е изключил така представения от него снимков материал от доказателствата по делото, с което е допуснал процесуално нарушение. Първоинстанционният съд е приел направеното от ответника възражение за съществувало преди настъпване на процесното ПТП увреждане на процесния автомобил и е допуснал допълнителна и тройна САТЕ за установяване дали твърдените от ищеца увреждания са идентични с уврежданията, които са видими на така представения от ответника снимков материал. Макар и посоченият снимков материал да не е бил изрично приобщен като доказателство по делото, същият е бил предмет на изследване от вещите лица по допуснатите експертизи и въз основа на него експертите са направили изводите си за причинната връзка между вредите, описани в протокола за ПТП и документите от застрахователната преписка, и настъпването на процесното ПТП. С оглед на това неоснователно е оплакването на въззивника, че е бил лишен от възможността да докаже твърдението си за състоянието на процесното МПС преди настъпване на произшествието. Въпросният снимков материал е бил предмет на изследване от експертите и анализиран във връзката му с останалите доказателства.