Акт от 11.01.2019, Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И

Е

№ 564 гр.Велико

Търново, 11.01.2019г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Великотърновският административен съд, X-ти състав, в публично заседание на дванадесети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:

Съдия: Ивелина Янева при секретаря Д.

С., и при участието на прокурора Мачева като разгледа докладваното от съдията И. Янева адм.дело N 640 по описа на

Административен съд Велико Търново за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.203 от АПК вр.чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и чл.284 и следващите от ЗИНЗС.

Образувано е по искова молба на С.Й.С., лишен от свобода в Затвора в Ловеч, срещу ГД „Изпълнение на наказанията“, гр. София, с искане за присъждане на обезщетение в размер на 44 000лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на ИМ и мораторна лихва в размер на 13 864лв. от момента на прекратяване на увреждането до окончателното им изплащане, за претърпени неимуществени вреди от престоя на ищеца в Следствения арест гр. Велико Търново в периода от 19.01.2016г. до 14.07.2017г. в килии № 3, 4 и 5 при изпълнение на мярка за неотклонение „Задържане под стража“, без осигурена благоприятна среда и условия за съхранение на физическото и психическото здраве на ищеца, като постоянен достъп до санитарен възел, течаща вода, дневна светлина, ежедневен едночасов престой на открито, некачествено здравно обслужване и тайна на разговорите с адвокат, съобразно чл. 29 и 31, ал. 5 от КРБ, чл. 2, т. 3, чл.

86, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС и чл. 20, ал. 2 и ал. 3 от ППЗИНЗС. Твърди се, че това е рефлектирало негативно върху човешкото му достойнство, унижило го е, породило е в него чувство на отритнатост, отхвърленост, незащитеност и страх. Причинени са му ***, яд, нерви, безпокойство, стрес, липса на желание за живот, обективирано в защитна реакция на организма при болка и стрес – сълзене на очите /плач/. Моли се за уважаване на исковата претенция, като в пледоария по същество излага в 20 точки конкретни нарушения на ответника.

Ответникът

Главна дирекция

„Изпълнение на наказанията”, чрез процесуален представител, оспорва изцяло предявените искове, като моли за отхвърлянето им и присъждане на разноски.

Представителят на ВТОП дава заключение за неоснователност на исковите претенции.

След като разгледа твърденията на страните и доказателствата по делото, административният съд приема за установено от фактическа страна следното:

С.Й.С. е задържан на 19.01.2016г. с постановление на окръжен прокурор за срок от 72 часа, като с определение на ВТОС му е наложена мярка „Задържане под стража“. На 17.07.2017г. е приведен в Затвора гр.Ловеч. Съгласно справка от ареста С. пребивава в килии № 3, 4 и 5, в които е настаняван сам, с един, двама и трима души. В периода от 19.09.2016г. до 07.10.2016г. / двадесет дни/ С. е в СБАЛЛС към Затвора гр.София, а в периода от 11.11.2016г. до 17.11.2016г. / седем дни / е в ареста гр.София.

Условията в ареста в гр.Велико Търново са следните:

Арестът се намира на третия етаж в сградата на ОД

„Полиция” Велико Търново. В експлоатация е от 1982г. и според изискванията към този момент килиите са без външни прозорци. Над вратата на всяка килия има прозорец. Самите врати са масивни и дублирани с решетка, което позволява да бъде отваряна масивната врата при заключена решетка. Светлина се осигурява от луминесцентни лампи и чрез отваряне на плътните врати на килиите към коридора. Помещенията се проветряват чрез прозорци над вратите и през самите врати към коридора. Всяка от килиите е с площ от 8 кв. м. и е оборудвана с 4 бр. легла на два етажа, маса, два стола и шкаф. Налице е един общ санитарен възел с течаща вода, ежедневно хигиенизиран и дезинфекциран. Извеждането до санитарния възел се извършва по сигнал на задържаните лица покилийно с цел запазване сигурността в ареста. Задържаните се извеждат до санитарен възел при заявено тяхно желание по всяко време на денонощието. Мястото на престой на свеж въздух се намира на четвъртия етаж в ареста и представлява помещение с два прозореца с решетки за проветрение и достъп до естествена светлина, където задържаните се раздвижват и разхождат по график в рамките на работния ден. Телефонните разговори се осъществяват в мястото за престой на свеж въздух, като телефонния апарат е монтиран до вратата. За провеждане на разговор постовият набира номера и подава слушалката през решетката на задържаното лице. Постовият стои точно на площадката пред телефона. Мястото за срещи и свиждания се намира на първия етаж на сградата под стълбищното пространство. Обособено е като заградено с решетка / кабинка /, където е задържания и площадка пред нея извън кабинката, където се намира посетителя. В кабинката има надупчено стъкло на равнището на главата на изправен човек. Служителят се оттегля на не повече от два метра от мястото за свиждане, което е максимално.

В хода на съдебното производство са разпитани свидетели, чиито показания съдът кредитира като непосредствени, обективни и безпристрастни.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Искът е предявен в петгодишния давностен срок от прекратяване на незаконосъобразното бездействие.

Съгласно чл.1 ал.1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

Разпоредбата на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишението от свобода и задържаните под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултата на нарушения на чл.3 от ЗИНЗС, като ал.5 на същата въвежда оборима презупция за наличие на неимуществена вреда за лице, което е адресат на нарушение по чл.3 от ЗИНЗС.

Нормата на чл.3, ал. 1 от ЗИНЗС съдържа забрана за подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение на лишените от свобода и задържаните под стража. В същото време алинея 2 от същата съдържа законова презумпция за наличие на нарушение на чл.3, ал.1 когато липсва достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Следователно специалният закон съдържа различни правила както за установяване на незаконосъобразно бездействие на администрацията – тежестта да докаже изпълнението на изискванията на закона е за ответника, така и за наличието на неимуществени вреди от нарушението – те се предполагат до доказване на противното, като отново именно ответника следва да установи липсата на въздействие върху психиката на ищеца. Като краен извод следва, че за уважаване на иск с правно основание чл.284 от ЗИНЗС, е достатъчно да се установи поставянето на задържаното лице в условия, при които липсва достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства.

Съдът намира, че в конкретния случай такива неблагоприятни условия са доказани.

От писмените становища на ответника и показанията на началника на ареста се установява липсата на естествена светлина и чист въздух. В решението Н. срещу България се посочва, че последните са основни елементи на живота, до които всеки затворник има право на достъп; нещо повече, отсъствието на тези елементи създава условия за разпространение на болести и по-специално на туберкулоза. Следователно това нарушение толкова съществено накърнява правата на задържаното лице, че дори само неговото наличие води до извод за нарушение на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС и чл.3 от Конвенцията. Твърденията на ответника, че проветрение се извършва чрез отваряне на прозорци над вратите и плътни врати на килиите, не води до извод за липса на нарушение, тъй като описаният начин не осигурява достъп до чист въздух – проветрението е чрез коридора. Както прозорците, така и вратите са към коридора на етажа. Изрично свидетеля Г. заявява липсата на вентилационна система, правени постъпки за средства, като според него самата конструктивна особеност не позволява подобрения.

Съдът намира за доказано по основание оплакването на ищеца за неосигуряване на минимална жилищна площ при престоя му в ареста през релевантния по делото период. От посочената по-горе справка и показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че килиите, в които пребивава ищецът са с площ от 8 кв. м. и са предназначени за 4 човека. Съгласно чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС (Нова – ДВ, бр. 13 от 2017г., в сила от 7.02.2017г.) минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода не може да е по-малка от 4 кв. м. Ищецът не сочи броят на задържаните лица, с които е бил настанен в помещение през процесния период, но от представената от ответника справка се констатира, че в съответната килия С. е настаняван с още двама или трима задържани. От събраните доказателства се установява, че площта, която обитава ищеца в помещенията, в които е настанен през цялата част от времето е била близо три пъти по-малка от минимално допустимия размер - 4 кв. м. Ответникът, чрез неговите служители, не изпълнява своите задължения и не осигурява на ищеца минимално изискуемата жилищна площ, която да съответства на човешките представи за необходимо на едно лице свободно пространство, което да обитава, извършвайки своите елементарни, необходими за самото му съществуване потребности от сън, хигиена, преобличане и хранене. В случая не се касае за необходимост от жилищна площ, надминаваща изискванията за ограниченията, които самото наказание поставя, а се касае за изисквания, които биологичното съществуване на човек предполага. Не е проведено специално нарочно доказване на емоционалните преживявания, които липсата на тази жилищна площ е произвела у ищеца, но съдът счита, че самия факт установен по делото, сочещ за непредоставяне на такава минимална площ за обитаване, води до извода, че при всяко психично здраво човешко същество липсата на минимално пространство, което да му позволява спокойно биологично съществуване би произвела негативните емоционални преживявания, които ищецът твърди, че е преживял и би основал извод за наличие на унизително отнасяне. Този извод следва и от разпоредбата на чл. 284, ал.5 ЗИНЗС.

По силата на общите принципи залегнали в чл. 3 от

ЕКПЧОС, администрацията на Арест гр. В. Търново е длъжна да осигури нормални условия за пребиваване в тези места на лишените от свобода и задържаните под стража. ЕКПЧОС е ратифицирана от Република България, поради което, и на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията, има пряко действие и съставлява част от националното право, т. е. спазване на принципите на чл. 3 от Конвенцията представлява задължение пряко произтичащо от закон по смисъла на чл. 256 и чл.

257 от АПК.

Липсата на санитарен възел в килията и течаща вода не е посочена в разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, поради което липсва законова презумпция за наличие на нарушение и съдът следва да извърши самостоятелна преценка дали това представлява нечовешко или унизително отношение към задържаното лице.

Съгласно трайната практика на Европейския съд по правата на човека „достъпът до правилно оборудвани и хигиенични санитарни помещения е от изключително значение за запазване на чувството на затворниците за лично достойнство. Не само че хигиената е неразделна част от уважението, което тези лица дължат на телата си и на другите, с които те споделят помещения, особено за дълги периоди от време, но тя също представлява предпоставка за запазване на здравето. Наистина хуманна среда не е възможна без непосредствен достъп до тоалетни помещения или на възможността за поддържане на тялото на човек чисто.” – Н. срещу България. След като компетентния съд приема за нарушение на чл.3 от Конвенцията липсата на санитарни помещения в килиите, то това обстоятелство представлява забраненото и от Конституцията на Република България и закона нечовешко и унизително отношение към задържания, респективно нарушение на чл.3 от ЗИНЗС. Твърденията на ответника за липса на отказ за извеждане до санитарния възел са ирелевантни за наличието на нарушение на чл.3 от Конвенцията. Те обективират усилията на служителите на ответника да минимализират вредните въздействия на помещенията, които е извън правомощията им дали да бъдат експлоатирани като арест или не. При липсата на течаща вода в помещението основателно се явява и оплакването на ищеца за невъзможност за поддържане на лична хигиена и най-елементарното измиване на ръцете преди храна.