Решение № 3823 от 05.06.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3823 гр. София, 05.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Д.

Мила Г. Димова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Темислав М. Д. Въззивно гражданско дело № 20241100509691 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба на В. С. К. срещу решение № 10297/30.05.2024 г. по гр.д. № 60820/2021 г. по описа на СРС, 26 състав, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 124 ГПК, предявен от жалбоподателя срещу „БАЛКАНКАР – ЗПДЕА Г. КОСТОВ“ АД, за признаване за установено, че ищецът е собственик въз основа на осъществено давностно владение на следния имот реална част от поземлен имот, която е с площ от 648 км.м., индивидуализирана в комбинирана скица, която е неразделна част от решението, който имот се намира между точки 1,2,3,4,5,6,7,8,9,1,11,12,13,14,15,1 от комбинираната скица и представлява защрихована в зелен цвят площ, заснет в кадастралната карта в югоизточната част на поземления имот на ответника с идентификатор *** по КККР за гр. София, общ. Столична, обл. София, одобрени със Заповед № РД-18- 53/23.11.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение, засягащо поземления имот от 05.08.2021 г., адрес на поземлен имот: гр.

София, район Сердика, площ от 7914 кв.м., трайно предназначение на територията:

1 урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид производствен, складов обект, предишен идентификатор ***, ***, ***,

***, номер по предходен план: квартал 3, парцел I – част X, при съседи:

***, ***, ***, ***, ***,

***, ***, ***, ***, ***,

***, ***, при граници на имота на В. С.а К.: имоти с идентификатори по гореописаната КК за гр. София - ***, ***, ***, ***, ***, *** и

***.

Жалбоподателят – В. С. К., твърди, че обжалваното решение е неправилно.

Счита по подробно изложени във въззивната жалба аргументи, че се явява собственик на процесната реална част от имот с идентификатор № ***, като правото на собственост е придобито въз основата на осъществено давностно владение. Ето защо, моли решението на СРС да бъде отменено и искът да бъде уважен. Претендира разноските по производството.

Ответникът по жалбата – „БАЛКАНКАР – ЗПДЕА Г. КОСТОВ“ АД, оспорва жалбата, като счита, че решението на СРС е правилно и моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноските по производството.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:

Първоинстанционният съд е бил сезиран В. С. К. с иск с правно основание чл. 124 ГПК, предявен срещу „БАЛКАНКАР – ЗПДЕА Г. КОСТОВ“ АД, за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик въз основа на осъществено давностно владение на следния имот: реална част от поземлен имот с идентификатор № *** (имот с предишен идентификатор № ***) по КККР за гр. София, общ. Столична, обл.

София, одобрени със Заповед № РД-18- 53/23.11.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземлен имот: гр. София, район Сердика, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид производствен, складов обект, предишен идентификатор ***, ***, ***, ***, номер по предходен план: квартал

3, парцел I – част X, при съседи: ***, ***, ***,

***, ***, ***, ***, ***,

***, ***, ***, ***, при граници на

2 имота на В. С.а К.: имоти с идентификатори по гореописаната КК за гр. София ***, ***, ***, ***, ***, *** и ***, която реална част е с площ от 648 кв.м., индивидуализирана в зелен цвят с точки от 1 до 15 на скица, приложена към исковата молба – л. 9 от делото пред първоинстанционния съд.

Ищецът - В. С. К., твърди, че е собственик на процесната реална част от имот с идентификатор № *** (имот с предишен идентификатор № ***) въз основата на осъществено давностно владение за периода от 1981 г. до настоящия момент. Сочи, че с влязло в сила решение № 504/04.01.2017 г. по гр.д. № 63107/2015 г. на Софийски районен съд, 85 състав е признато за установено спрямо праводателя на ответника – „Елпром ЕМС“ АД, че е собственик на имот с идентификатор № *** (стар поземлен имот № 301), имот с идентификатор № *** (стар поземлен имот № 305), имот с идентификатор № *** (стар поземлен имот № 306), които също са били включени в имот с идентификатор № ***. Посочените три броя имоти, за които е налице влязло в сила съдебно решение, са съседни на процесната реална част от имот с идентификатор № ***, като са владени като един имот от страна на ищеца, а преди това от неговия баща – С. К. М., починал на 03.11.2014 г. Твърди, че осъществява фактическа власт по отношение на имота от 1996 г., когато е изграден автосервиз, като същият се използва за паркиране на ремонтирани автомобили и складиране на резервни части. Имотите са оградени от ищеца, като изградената ограда обхваща и северната част на процесната реална част от поземлен имот с идентификатор № *** (имот с предишен идентификатор № ***), а южната част, която не е оградена, граничи с ул. „Първа българска армия“. Излага, че преди да установи собствена фактическа власт имотът е бил владян от наследодателя му – С. К. М., считано от 1981 г., като същият е използван за дворно място към къщи, изградени от баща му в ПИ № 301 и ПИ № 302. Доколкото в действащите КККР посочената процесната реална част е включена в имот с идентификатор № *** (имот с предишен идентификатор № ***), собственост на ответника, то за ищеца е налице правен интерес от предявяване на посочения установителен иск за собственост, като счита, че е придобил имота по давност и същият следва да бъде присъединен към съседните имоти, притежавани от него, а именно – имот с идентификатор № *** (стар поземлен имот № 301), имот с идентификатор № *** (стар поземлен имот с идентификатор № 305) и имот с идентификатор № *** (стар поземлен имот № 306), съгласно 3 уточнителна молба, вх. № 22157/21.02.2025 г., депозирана във въззивното производство.

С обжалваното решение искът е отхвърлен изцяло.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

За основателност на иска за собственост с правно основание чл. 124 ГПК в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да докаже, че същият е собственик на недвижимия имот на твърдяното от него придобивно правото на собственост основание, а именно – давностно владение, като в тази връзка следва да докаже: началната дата, от която е започнал да упражнява фактическата власт върху имота с намерение за своене, като е владял имота явно, спокойно и непрекъснато за срок от 10 години от началната дата на установяване на владението.

Видно от приложената към исковата молба скица, процесната реална част от 648 кв.м., индивидуализирана в зелен цвят с точки от 1 до 15 на скицата, е част от имот с идентификатор № *** (имот с предишен идентификатор № ***), който е заснет като собственост на ответника „БАЛКАНКАР – ЗПДЕА Г. КОСТОВ“ АД. Ответникът се легитимира като собственик на имот с идентификатор № *** (имот с предишен идентификатор №

***) въз основа на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 80/21.07.2021 г. по н.д. № 72/21.07.2021 г. по описа на нотариус Б.Н.. Видно от същия, „Елпром ЕМС“ АД е прехвърлило чрез продажба в полза на „БАЛКАНКАР – ЗПДЕА Г. КОСТОВ“ АД имот с идентификатор № № *** (имот с предишен идентификатор № ***) по КККР за гр. София, общ. Столична, обл. София, одобрени със Заповед № РД-1853/23.11.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение, засягащо поземления имот от 05.08.2021 г., адрес на поземлен имот: гр. София, район Сердика, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид производствен, складов обект, предишен идентификатор ***, ***, ***, ***, номер по предходен план: квартал 3, парцел I – част X, при съседи: ***, ***, ***, ***, ***, ***,

***, ***, ***, ***, ***,

***.

От своя страна, праводателят на ответника „Елпром ЕМС“ АД е придобил 4 прехвърления имот през 2007 от ответника въз основа на договор за покупкопродажба, обективиран в нотариален акт № 127/18.05.2007 г. по н.д. № 125/2007 г. по описа на нотариус Е.Е., като същият е бил част от по-голям имот с площ от 87427 кв.м., обозначен на скица като парцел I и парцел X в кв. 3 по плана на гр.

София, м. „Военна рампа-Изток“, одобрен със заповеди № 512/1959 г., № РД-09058/19.07.1996 г., № РД-09-50-213/22.04.1998 г. и № РД-09-072/15.07.1999 г.

По делото е представен нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 56/12.09.2001 г. по н.д. № 233/2001 г. по описа на нотариус Е.Е., видно от който „БАЛКАНКАР – ЗПДЕА Г. КОСТОВ“ АД е признато за собственик на поземлен имот с площ от 87427 кв.м., намиращ се в гр. София, местност „Военна рампаИзток“, одобрен със заповеди № 512/1959 г., № РД-09-058/19.07.1996 г., отреден за ел. техническа промишленост.

Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице С. Б. К., при оглед на място е установено, че ищецът с обща ограда е заградил имот с идентификатор № ***, имот с идентификатор № ***, имот с идентификатор № ***, имот с идентификатор № ***, както и част от процесния по делото имот, съгласно приложение № 4 към експертизата, в което е показана заградената част от процесния имот с точки 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12 на изготвената скица. Според заключението на вещото лице К., процесната реална част попада в имот с № *** (имот с предишен идентификатор № ***), който е заснет като собственост на ответника „БАЛКАНКАР – ЗПДЕА Г. КОСТОВ“ АД в действащите КККР.

Констатациите, направени от вещото лице К., относно факта, че процесната реална част попада в границите на имот с предишен идентификатор № *** (сега имот с №***), както и че част от нея, показана с точки 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12 на изготвената скица – приложение № 4 към експертизата, е заградена от ищеца заедно с други имоти, както следва: имот с идентификатор № ***, имот с идентификатор № ***, имот с идентификатор № ***, имот с идентификатор № ***, се потвърждават и от заключението на вещото лице Л. И. Г.. В допълнение на това вещото лице Г. сочи, че оградената графична площ от процесната реална част е в размер на 460 кв.м. На комбинираната скица, представена към исковата молба на л. 9, южната част на процесния имот, която не попада в изградената фактически в имота ограда от страна на ищеца, съвпада с линията на дворищната регулация, означена с червен контур на приложената към заключението скица.

От представеното влязло в сила решение № 504/04.01.2017 г. по гр.д. № 5

63107/2015 г. на Софийски районен съд, 85 състав, е видно, че ищецът е признат за собственик спрямо праводателя на ответника – „Елпром ЕМС“ АД, на имот с идентификатор № *** (стар поземлен имот № 301), имот с идентификатор № *** (стар поземлен имот № 305), имот с идентификатор № *** (стар поземлен имот № 306), които също са били включени в имот с идентификатор № *** (сега имот с №*** ). От изготвените скици от вещите лица К. и Г. е видно, че процесната реална част граничи с посочените поземлени имоти, като трите имота и част от процесната реална част от имот с идентификатор № *** (сега имот с №*** ) са заградени от ищеца с обща ограда.

Основанието, на което ищецът твърди да е придобил собствеността по отношение на процесния имот, е осъществено давностно владение в периода от 1981 г. до настоящия момент.

Съгласно показанията на разпитаните по делото свидетели, доведени от ищеца – Д.Е.И. и К.С.Т., ползваният от ищеца имот е ограден, като има халета, гумаджийница, къщи, бараки и навеси. Според свидетелите целият имот се е ползвал първоначално от бащата на ищеца, а след неговата смърт от ищеца, като последният е построил гумаджийница и в тази връзка ползва имота, като разполага в него гуми и резервни части. Ползването на имота е продължило повече от 40-50 години, като никой не е обезпокоявал както бащата на ищеца, така и него самия.