Определение № 677 от 27.06.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 677 гр. София, 27.06.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефан Илиев

Членове:

Калинка Георгиева

Иванка Шкодрова като разгледа докладваното от Стефан Илиев Въззивно частно наказателно дело № 20241000600510 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.440 от НПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от осъдения Т. К. В., чрез защитника адв.Н., против определение от 26.03.2024г., постановено по чнд №1624/2024г. по описа на СГС, с което е оставена без уважение молбата за предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „Лишаване от свобода“.

Жалбата е със следното основно съдържание:

Определението е неправилно, тъй като е прието, че осъденият не е дал доказателства за своето поправяне. Съдът позовавайки се на становището на администрацията в Затвора, не е обсъдил в пълнота отрицателното становище, в което е посочено, че се наблюдава положителна промяна у осъденото лице, не е коментирано , че осъденият за пръв път изтърпява наказание лишаване от свобода, както и че е отзивчив, контактен и с добре развити комуникативни умения, добронамерен и спокоен и е трудово ангажиран.

Като аргумент за липса на предпоставките за поправяне, се сочи прекъсване на наказанието без да е взето предвид, че това е било наложено от здравословни проблеми, за които са налични доказателства в затворническото досие. Не е отчетено, че всеки гражданин има право да получи медицински грижи, че прекъсванията на наказанието са били разрешени по съответен ред, 1 поради което това не може да се сочи във вреда на осъдения В., още повече, че след всяко прекъсване той се е завръщал в определения срок.

В доклада на ИСДВР Н. не е взето предвид, че по-голямата част от наказанието е изтърпяно в Русия, поради което няма как да се премине към по-лек режим или работа извън затвора, но съдът не е съобразил това важно обстоятелство. Докладът на ИСДВР не е аргументиран и обоснован относно твърдените дефицитни зони. Не е ясно и какви цели биха се изпълнили в остатъка на наказанието от гледна точка изпълнение плана на присъдата, какво е постигнато до момента, за да се твърди, че са налични дефицитни зони, както и че осъденият не се е поправил. Периодът от време, през което е търпяно наказанието, е подействал превъзпитателно и са налице основанията за предсрочно освобождаване, няма извършени нарушения, не са налагани наказания, упражнявана е трудова дейност, осъденият е осъзнал извършеното, участва в програми и курсове за развитие, демонстрира добро поведение спрямо служителите на затвора и другите лишени от свобода. Иска се отмяна на определението и уважаване на молбата, като се приеме, че са налице всички изискуеми предпоставки, предвидени в закона, както и липсват доказателства в обратна посока.

Настоящият състав на САС, след като се запозна с доводите, посочени в жалбата, с доказателствата по делото и мотивите на атакуваното определение, намери следното:

Жалбата беше приета за допустима, като подадена против акт по чл.341, ал.2 от НПК, в срок, от лице с активна процесуална легитимация за това.

ПО СЪЩЕСТВО:

Осъденият Т. К. В. е постъпил в Затвора в гр.София на 05.04.2023г., началото на изпълнение на наказанието е от 31.08.2018г. С определение по ЧНД №2758/2023г. на СГС е приведено в изпълнение наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 10 години, за престъпление по чл.242 от НК, до 26.03.2024г. осъденият е изтърпял 5 години, 4 месеца и 13 дни, от 2 работа 1 месец и 8 дни, остатъкът е бил за срок от 4 години, 7 месеца и 17 дни, съгласно справка изх.№74/26.03.2024г. Производството пред СГС е било образувано по молба на В. да бъде постановено условно предсрочно освобождаване, искането е поддържано в съдебно заседание по съображения, че осъденият фактически е изтърпял повече от 1/2 от размера на наложеното наказание, през което време е дал доказателства за поправянето си.

Прокурорът е приел, че молбата е неоснователна и е пледирал тя да не бъде уважавана. В експертния доклад на инспектор социална дейност и възпитателна работа е посочено, че първоначалната оценка на риска от рецидив е регистрирала ниски граници на средния риск – 41 точки, при последваща атестация към момента на изготвяне на доклада е претърпяла редукция на 39 точки, т.е. оценката е с ниски стойности. Положителни промени са отчетени в зоната „Умения за мислене“ – в условията на местата за лишаване от свобода не са констатирани импулсивни прояви, което показва осъзнатост при осъзнаване на проблемите и последиците от тях /от 10 на 8 точки/. Въпреки намалението на общата оценка в зоната „Умения за мислене“, тази зона е отчетена като дефицитна, като е посочено, че не умее да решава проблемите по законосъобразен начин, не мисли за последиците от действията си, краткосрочни, неясни цели, не разбира вижданията на другите.

Като дефицитни са посочени зоните „Отношение към правонарушението“, тъй като формално приема отговорност на поведението си, не разпознава напълно факторите, допринесли за извършеното, формално смята присъдата за справедлива, изразява желание за промяна, наличие на криминални нагласи. Друга зона, посочена като дефицитна, е „Управление на финанси и доходи“, като се сочи, че е ориентиран към рискови способи за набиране на средства, както и „Начин на живот и обкръжение“ – безразсъдно и рисково поведение. Сочи се, че рискът от вреди за обществото е среден, нисък за известен възрастен и среден на него самия, допуснато е и противоречие, тъй като в следващото изречение е посочено обратното – че рискът от вреди за дееца е нисък, както е нисък рискът за пенитенциарните служители. Като ресурси са отчетени жилищната обезпеченост, липсата на зависимости, подкрепа от близки, трудови умения и навици. Поради честите прекъсвания на изтърпяване на наказанието е невъзможно да се наблюдава поведението му в затвора, затова е направен извод, че осъденият не е дал категорични доказателства за наличие на посочените в чл.439а от НПК предпоставки, 3 корекционният процес продължава по отношение на дефицитните зони и ще се работи за реализиране на прогресивната система – поощряване с предвидените в ЗИНЗС награди за добро поведение, замяна на режима с полек, настаняване в затворническо общежитие от открит тип. Предвид този доклад, представителят на администрацията на затвора е дал отрицателно становище по молбата.

При преценка на материалите по затворническото досие и изложените доводи на първоинстанционния съд настоящият състав намира, че неправилно е било прието, че осъденият не е дал достатъчно убедителни доказателства за своето поправяне и не са постигнати целите на наказанието. Мотивите, изложени в определението, с които е отказано предсрочно условно освобождаване, по същество се свеждат до обсъждане на констатациите в доклада, които са кредитирани изцяло, тъй като съдът е посочил, че твърденията на ИСДВР са потвърдени от съдържанието на затворническото досие, в което липсват данни за предоставени награди, режимът е строг, както и поради здравословни причини изтърпяването на наказанието е прекъсвано.

Прието е и че администрацията не е длъжна да сочи доказателства за липса на поправяне, а по-скоро осъденото лице трябва да предостави такива.

Критериите по закон според съда са облекчаване на режима, награди и евентуално работа извън затвора, те биха могли да обективират промени в психиката, поведението и социалната пригодност на осъдения, а в случая такива не са настъпили. Доводите на защитата, че не е отчетено, че наказанието е търпяно в чужбина, съдът е счел за неоснователни, въпреки че е посочил, че действително в доклада няма такова отбелязване. Според мотивите, би следвало да е реализирана поне частично прогресивната система, като получаване на награди, по-лек режим, за да се счита, че процесът по поправяне и превъзпитаване е напреднал.

След преценка на доказателствата въззивният състав прие, че заключението на съда, което съвпада с доклада на затворническата администрация, че по изложените в доклада причини поправителният процес не е приключил и не са постигнати целите по чл.36 от НК, е неправилно.

Изразеното съгласие със становището на доклада на ИСДВР е в противоречие с данните от затворническото досие, като първият съд не е отчел този факт.

4

На първо място, не се изисква, съгласно закона, промяна на режима на изтърпяване на наказанието, за да се допусне предсрочно освобождаване. В тази връзка, а и с оглед липсата на по-дълъг период от време, през който осъденият да е бил в затвор в България, не е взето предвид, че В. е пребивавал Русия, в местата за лишаване от свобода първоначално с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, за това време той не е могъл да работи, а също и няма как това време да се отчете с оглед облекчаване на режима на изтърпяване на наказанието. След това е продължил да търпи наказанието си при наличие на влязла в сила присъда, в Русия. По делото няма данни да е работил, така че на практика е бил лишен от възможността, ако работи, това време да се приспадне по благоприятен за него начин. Освен това след като е приведен да търпи наказанието си в България, изпълнението е било прекъсвано, за да се лекува, през което време отново не е имало обективна възможност той да работи. Самото прекъсване по здравословни причини, въпреки че за тях са представени убедителни доказателства, също е било отчетено неправилно от администрацията и от първостепенния съд в негова вреда, което е недопустимо. Фактически осъденият е търпял лишаването от свобода, без да има възможност да ползва възможността да му се приспадне част от него при полагане на труд, защото това се е случило в чужбина, а също и е с влошено здраве, въпреки това още веднъж тези факти са били отчетени в негова вреда от администрацията и от съда. Затова неправилно и изцяло в ущърб на осъдения съдът е наблегнал на тези основания, за да счете, че липсва положителна корекция на поведението.

На второ място, внимателният преглед на досието и доклада сочат, че осъденият е работил Затвора в София, независимо от сериозните си здравословни проблеми, поведението му е определено като съобразено с реда и дисциплината, уважително към администрацията, с нисък риск за останалите лишени от свобода, а рискът от вреди за обществото е среден, като критерият за това е единствено извършеното престъпление. Няма констатирано нито едно нарушение по време на пребиваването в местата за лишаване от свобода. От тези обективни данни не може да се направи обоснован извод, че зоната „Умения за мислене“ е проблемна до степен, сочеща липса на трайна и убедителна корекция на поведението, още повече, че точно за нея е отчетен напредък, видно от доклада, освен това той съдържа два противоречащи си взаимно абзаца точно за тази зона. Цялостната 5 преценка на поведението на осъдения според доклада е положителна, а според съда, е отрицателна, като е отречено наличието на положителна промяна в поведението, продължителността на безукорното му поведение, обективирано и изводимо отново от данните от доклада и липсата на нарушения. На съда е убягнало и обстоятелството, че още при първоначалния план на присъдата са набелязани за работа с осъдения само две зони – „Отношение към правонарушението“ и „Умения за мислене“. В същото време, според доклада, възприет безкритично от първостепенния съд, напълно необосновано са посочени като проблемни зони „Управление на финанси и доходи“ и „Начин на живот и обкръжение“. От една страна, с оглед заключителната част на доклада, очевидно тези зони не са проблемни – осъденият има работа, квалификация, жилище, подкрепа от близките си, добронамерено и примерно поведение. От друга страна, след като липсват в плана, не става ясно как е работено с него в тези области, при положение че не са били заложени като цели. Това е още едно основание да се подходи критично към доклада и съответно към обоснованото с него определение.

Изводът на първата инстанция, че не са налице достатъчно данни за поправяне на лицето и целите, заложени в плана на изпълнение на присъдата, не са изпълнени, не е съобразен с доказателствата по делото, тъй като към момента на преценката са установени безспорно достатъчно доказателства за трайна промяна на нагласите за водене на законосъобразен начин на живот, изводими от започналата позитивна промяна в поведението на осъдения.