Решение № 482 от 13.11.2023, Районен съд - Козлодуй

РЕШЕНИЕ

№ 482 гр. Козлодуй, 13.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николинка Л. Крумова при участието на секретаря Стела Б. Бочева като разгледа докладваното от Николинка Л. Крумова Гражданско дело № 20231440100140 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

От „ Транскарт Файненшъл Сървисис „ АД, ЕИК:131397565, със седалище и адрес на управление гр.София, район „ Оборище „, ул.“ Силистра „ №8, представлявано от Петър Петков – гл.юрисконсулт с правно основание чл.79 от ЗЗД, за осъждане на Л. Ц. С., ЕГН:********** от гр.Козлодуй, обл.Враца, .......... да заплати на ищцовото дружество дължимите суми по рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити от дата 26.05.2016г., както следва:

- сума в размер на 3995.53 лева / три хиляди деветстотин деветдесет и пет лева и петдесет и три стотинки / - главница;

- сума в размер на 1911.69 лева / хиляда деветстотин и единадесет лева и шестдесет и девет стотинки /, представляваща договорна лихва, дължима за периода от 30.06.2020г. до 31.12.2022г.;

- разноски по производството;

В исковата молба ищцовото дружество твърди, че на 26.05.2016г., ответникът Л. Ц. С. сключил с „ Транскарт Файненшъл Сървисис „ АД договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити, за усвояването на който ищцовото дружество е предоставило на ответника платежна карта „ Транскарт MasterCard Standart „.Твърди се, че по силата на договора на ответника е бил отпуснат потребителски кредит в размер на 4000.00 лева.

Отразено е, че съгласно чл.11, ал.1, т.1 от сключения рамков договор, клиентът заплащал задълженията си по договора в срок до 15-то число на всеки месец, следващ този през който са усвоени суми по кредита.В случай, 1 че клиентът погаси в пълен размер всичките си задължения, натрупани през съответния месец до 15-то число на следващия месец, съгласно чл.33. ал.1 от ОУ към Рамковия договор, последният ползвал безлихвен период по кредита, който започвал да тече от датата на първата транзакция и можел да продължи до изтичане на срока за договора за кредит.Ако до 15-то число на даден месец не погаси общата сума на всичките си задължения, посочена в последното месечно извлечение, считано от 16-то число на същия месец, формираното салдо по кредита започвало да се олихвява с лихва в размер на 18.5% на годишна основа, съгласно чл.9, ал.1 от Рамковия договор.В този случай, за да се считал за редовно обслужван кредита, клиентът дължал в срок до 15-то число на всеки месец да издължава минимална погасителна вноска по кредита, посочена в месечно извлечение, което се изпращало на клиента на посочен от него електронен адрес.

Посочено е, че минималната погасителна вноска представлявала сбор от непогасеното превишение над договорения максимален размер ( лимит ) на предоставения кредит, дължимите лихви по кредита, посочени в последното месечно извлечение; начислените съгласно ценовата листа на издателя, но неплатени такси и комисионни, посочени в последното месечно извлечение и 3 % от дължимата за конкретния месец главница.

Твърди се, че в периода след 26.05.2016г., ответникът е извършвал платежни операции, чрез изпълнението на които е усвоявал суми в рамките на предоставения кредитен лимит.Видно било от приложената към настоящата искова молба справка за дълга на ответника, че последният е извършвал многобройни транзакции, изразяващи се в теглене на пари в брой ( ATM cash ) и покупки POS / НОС терминални устройства /.

Твърди се още, че к ъм момента на подаване на настоящия иск ответникът имал непогасено задължение към дружеството за главница по договора в размер на 3995.53 лева.Размерът на договорните лихви, които не били погасени за периода от 30.06.2020г. до 31.12.2022г. били в размер на 1911.69 лева.Сочи се още, че размера на претендираните задължения по пера за главница и договорни лихви можел да бъде установен от подробна счетоводна справка за дълга на ответника към дата 31.12.2022г., както и, че в справката било отразено цялото движение на извършените платежни операции и погасявания по договора.

В подкрепа на иска са представени копия от следните писмени доказателства – рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити от дата 26.05.2016г. и ОУ към него; ценова листа към рамковия договор; приемо – предавателен протокол за получаване на платежна карта от ответника; уведомление за настъпила предсрочна изискуемост с покана за погасяване изх.№20230088/26.01.2023г. и справка за дълга на ответника към 31.12.2022г..

С уточнителна молба вх.№3682/28.04.2023г. ищцовото дружество уточняват, че в подадената искова молба на страница втора, четвърти абзац, 2 изречение второ е била допусната техническа грешка, като е било посочено договорни такси вместо договорни лихви.Отразено е, че не се претендират дължими такси по договора, а само дължимите договорни лихви за периода от 30.06.2020г. до 31.12.2022г..

В срока за отговор по чл.131 от ГПК, от ответника, чрез процесуалния му представител адв.М. С. от АК - Враца е постъпил такъв.Със същият се оспорва предявеният иск като недопустим, неоснователен, незаконосъобразен и погасен по давност, като във връзка с оспорването са изложени следните съображения:

- счита се, че искът е недопустим, тъй като от изложеното в исковата молба не ставало ясно какво се включвало в сумата от 1911.69 лева;

- сочи се, че при издаване и ползване на кредитна карта банката отпуска определена с договора парична сума, като клиентът може да ползва каквато иска част от нея или цялата.Той бил длъжен периодично да погасява цялата или част от усвоената сума, респективно - да ползва в следващия месец погасената сума отново.Налице били следователно отделни месечни вземания в полза на банката, чийто размер е поставен в зависимост от усвоената от картодържателя сума през предходния месец.В случая имало не предоставяне на определена сума, която се връщала разсрочено на вноски / както е при останалите видове кредит /, а периодично отпускане и погасяване на определен кредитен лимит, което по същество представлявало „ периодично плащане ”.За да бъде едно задължение периодично по смисъла на чл.111, б."в" от ЗЗД било без значение дали размерът на отделните периодични плащания е еднакъв или различен.Обединяващо било, че всички периодични плащания имат за свой източник един и същ правопораждащ факт.Разпоредбата на чл.111, б „в” от ЗЗД уреждала кратката - тригодишна погасителна давност, приложима именно при кредитните карти, за разлика от общата петгодишна давност която е приложима при другите видове кредити.

Сочи се, че при договорите за издаване на кредитна карта е предвидено предсрочната изискуемост да настъпва автоматично - при неплащане на една или повече вноски, като настъпването на предсрочната изискуемост не е обусловено от предприемането на конкретни действия от страна на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и уведомяване на длъжника по него.Следователно, при кредитните карти погасителната давност била тригодишна, като тя започвала да тече от датата на всяко едно теглене, като не било необходимо банката да уведомява клиента за това.В подкрепа на това твърдение била липсата на изрично уговорена в договора клауза, че банката следва да уведоми длъжника нарочно за настъпване на предсрочна изискуемост на дължимите суми, респективно - това да е и моментът, в който започва да тече погасителната давност за предприемане на съответните съдебни действия за събирането на просроченото вземане.

Сочи се, че от представената с исковата молба справка за дълга на ответника, можело да се проследят трансакциите и операции по кредитната 3 карта, а именно - към 13.10.2017г. когато са прекратени трансакциите и плащанията по кредита, дължимата сума била 3995.53 лева - главница по кредита.За периода от 31.10.2017г. до 31.12.2022г. са начислени лихви в размер на 3884.12 лева и напомнителни такси и такси месечно извлечение в размер на 1213.00 лева.След 13.10.2017г. нямало тегления и внасяния по картата, поради което от тази дата е започнала да тече давността за вземанията, която била 3- годишна, както по отношение на главницата, така и на лихвата.Счита се, че от 13.10.2017г. до 13.10.2020г. следвало да се приеме, че е изтекла тригодишната погасителна давност на основание чл.110, вр.чл.114 от ЗЗД, по отношение на цялото вземане.Поради настъпването на давността на 13.10.2020г. било без правно значение кога ищеца е обявил кредита за предсрочно изискуем и е уведомил ответника за това, тъй като тези действия били направените след настъпване на давността;

- счита се, че искът за сумата от 1213.00 лева е незаконосъобразен, поради което следвало да се отхвърли на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, като се обяви нищожността на клаузите на чл.12, ал.1 и чл.14, ал.1, т.З от договора.Счита се, че клаузите на чл.12. ал.1 и на чл.14. ал.1. т.З от рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити от 26.05.2016г. са нищожни поради противоречие с чл.ЗЗ от ЗПК, чл.21, ал.1 от ЗПК и добрите нрави - чл.26, ал.1, пр.З от ЗЗД и поради това, че са сключени при неспазване нормите на чл.143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП.Сочи се, че клаузата на чл.12, ал.1 от договора регламентирала, че веднъж месечно ТФС, предоставя на клиента подробно месечно извлечение относно извършените платежни операции и задължения по усвоените кредити.В ценовата листа, която била неразделна част от рамковия договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити се установявало, че размерът на таксата за изпращане на уведомително съобщение за закъснение е в размер на 01.00 лев, дължими за всяко едно уведомление.Клаузата на чл.14. ал.1. т.З от договора регламентирала, че при неизпълнение на задължението от страна на кредитополучателя за погасяване в срок на дължимите минимални погасителни вноски, кредитодателят имал право да изпраща съобщения до клиента и да начислява такси съгласно ценова листа.В ценовата листа, която била неразделна част от рамковия договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити се установявало, че размерът на таксата за изпращане на уведомително съобщение за закъснение е в размер на 15.00 лева, дължими за всяко едно уведомление.Предвид така установените обстоятелства се счита, че уговорените в чл.12, ал.1 и чл.14, ал.1, т.З от договора клаузи са нищожни, като противоречаща на добрите нрави - чл.26, ал.1 от Закона за задълженията и договорите, тъй като претендираните с тях суми в размер на 01.00 лев и 15.00 лева, дължими за всяко отделно изпратено месечно уведомление и уведомление от кредитора до кредитополучателя несъмнено било в нарушение на принципа за добросъвестност и справедливост, доколкото води до ползи само за кредитодателя, и накърнявало правната сфера на кредитополучателя.Клаузите на чл.12, ал.1 и 4 на чл.14, ал.1, т.З противоречали на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД, тъй като по този начин бил нарушен основния принцип на справедливостта и равенството между страните по договора.Клаузите на чл.12, ал.1 и на чл.14, ал.1, т.З от договора били нищожни и по смисъла на чл.21, ал.1 от Закона за потребителския кредит.В този смисъл се счита, че изискването на кредитора, кредитополучателят да заплаща сумите от 01.00 лева и от 15.00 лева при изпращане на месечно извлечение и уведомително съобщение за закъснение при плащане на дължими суми по кредита, като начислява такси за това съгласно ценова листа, целяло заобикаляне на установеното правило в чл.ЗЗ от Закона за потребителския кредит.Това било така, тъй като в чл.ЗЗ, ал.1 от Закона за потребителския кредит, законодателят е предвидил, че при забава от страна на потребителя, кредиторът може да изисква заплащане само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата и тази лихва не може да надвишава законната лихва.

В случая били приложими и нормите на чл. 143-148 от Закона за защита на потребителите, тъй като уговорените в чл.12, ал.1 и чл.14, ал.1, т.З от договора условия за заплащане на допълнително обезщетение при неизпълнение на основните задължения по договора, е в очевидно противоречие с нормата на чл.143, ал.2, т.5 от Закона за защита на потребителите.В този смисъл заплащането на уговорените такси в чл.12, ал.1 и чл.14, ал.1, т.З от договора по своята същност несъмнено не отговаряли на изискването за добросъвестност и водели до неравновесие между правата и задълженията на страните по процесния договор, като били в очевидна полза за кредитодателя, което несъмнено водело до неоснователното му обогатяване за сметка на кредитополучателя и до необосновано увеличаване размера на отпуснатия кредит.