Протокол № 604 от 19.05.2025, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 604 гр. Благоевград, 19.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Бункова

Членове:

Божана Манасиева

Вили Дацов при участието на секретаря Илиана Ангелова и прокурора В. Ст. С.

Сложи за разглеждане докладваното от Росица Бункова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251200600067 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 13:50 часа се явиха:

За Окръжна прокуратура – Благоевград, редовно призована, се явява прокурор С..

Въззиваемият Г. А., редовно призован, не се явява. За него се явява неговият защитник адв. П. С., редовно призован.

Въззиваемият Г. Т., редовно призован, не се явява. За него се явява неговият защитник адв. И. Д., редовно призован.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. С.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.

Съдът като взе предвид, че за днешното съдебно заседание всички страни са редовно призовани, двамата въззиваеми не се явяват, но явяването им не е задължително във въззивното производство съгласно разпоредбата чл.329, ал.2 от НПК, а същевременно същите се представляват от защитниците си, намира, че са налице процесуалните предпоставки, с оглед на което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

1

ДОКЛАД НА СЪДА: Предходното съдебно заседание, което е първо в рамките на въззивното производство, съдът извърши действие в ход на съдебно следствие пред въззивната инстанция, което действие е с участието на младши съдия Д.. В днешното съдебно заседание младши съдия Д. отсъства поради отпуск по болест. В съдебния състав участва младши съдия Д.. С оглед на докладваното, съдът намира, че следва въззивното производство да започне отначало, с оглед на което

О П Р Е Д Е Л И:

ДОКЛАД НА СЪДА: Настоящото въззивно производство е образувано по протест на прокурор от Районна прокуратура – Благоевград и е за проверка на присъдата, постановена по НОХД № 150/2021г. по описа на Районен съд – Разлог, с която присъда двамата подсъдими Г. Т. и Г. А. са признати за невиновни по повдигнатото им обвинение по чл.290, ал.1 от НК.

Първоначално депозирания в срок протест е бланкетен. В него се твърди, че оправдателната присъда е неправилна, поради което се иска нейната отмяна и признаване на подсъдимите за виновни по повдигнатото им обвинение. След изготвяне на мотивите на районния съд към атакуваната присъда, прокурора е депозирал и допълнително изложение към протеста си, в който е изложил подробни съображения, извършил е анализ на доказателствата и поддържа напарено искане за осъждане на двамата подсъдими. Доказателствени искания не са направени.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за събиране на доказателства.

АДВ. С.: Нямам искания за събиране на доказателства.

АДВ. Д.: Нямам искания за събиране на доказателства .

Съдът като взе предвид, че защитата няма доказателствени искания, в протеста се прави искане за прочитане на показанията на свидетеля Ц.К., дадени в хода на ДП, каквото искане е направено в съдебното следствие пред първата инстанция, намира, че преди преценка на основателността на същото, следва да бъде изискано от Районен съд – Разлог ЧНД № 697/2018г., с оглед на което

О П Р Е Д Е Л И:

ИЗИСКВА ЧНД № 697/2018г. на Районен съд – Разлог и ДОКЛАДВА на страните, че същото частно наказателно дело е представено в днешното съдебно заседание.

ПРОКУРОРЪТ: Да се приложи към доказателствата по делото.

2

АДВ. С.: Уважаеми окръжни съдии, противопоставям се. Резултатът от това ЧНД е протокола за разпит пред съдия. Видно от представения протокол за разпит пред съдия, не става ясно кое лице е разпитано, независимо че е поискано Ц.К., е посочено, че се снема самоличност на лицето Р.К. И.. Ето защо ние изразихме съмнение пред първата инстанция, че на няколко места, не се касае за техническа грешка на едно място, а на две места в този протокол, се посочва друго лице. В тази връзка аз възразявам да бъде прието това доказателство, тъй като протокола и процеса е формален, изисква се да се спазват някакви правила. В тази насока твърдя, че посочването на няколко пъти в протокола на различно име, поражда съмнение в квалификацията на материалните факти, които прокурора извлича в своя протест по отношение на този протокол. Ето защо моля да не приемете това доказателство, тъй като същото не отговоря на онези критерии за формалност на протокол, която налага съмнение в неговата достоверност.

АДВ. Д.: Уважаеми окръжни съдии, също считам, че не са налице основания за приобщаване като доказателството по настоящото дело на приложено ч.н.д.

Считам, че като доказателства по делото следва да бъдат прилагани тези, които касаят самият случай и самото обвинение. В настоящия случай доказателство касателно обвинението е единствено протокола за проведения разпит, докато самото дело и процедурата по провеждането на делото не е и не може да бъде ползвана като доказателство по конкретното обвинение.

Солидаризирам се с възраженията, направени от адв. С.. Моля да не приемате като доказателство по делото приложеното ч.н.д.

Съдът се оттегли на съвещание.

След тайно съвещание като взе предвид, че служебно изиска от Районен съд – Разлог ЧНД № 697/2018г., същото е изпратено, намира, че са налице основания за приобщаване на частното наказателно дело към доказателствата по настоящото дело, с оглед на което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИОБЩАВА като доказателство ЧНД № 697/2018г. по описа на Районен съд – Разлог.

ДОКЛАД НА СЪДА: В допълнението към протеста се правят възражения във връзка с прочитане показанията на свидетеля Ц.С.К., който е п. и не е разпитан пред районния съд, като Районен съд – Разлог е оставил без уважение направеното такова искане в съдебно заседание от 13.06.2022г.

Настоящият съдебен състав намира, че са налице предпоставките за прочитане показанията на свидетеля, тъй като същите са дадени в хода на ДП пред съдия.

3

От материалите по делото е видно, че свидетелят е п..

Предвид на това, съдът намира, че показанията на този свидетел, дадени в хода на ДП следва да бъдат прочетени, поради което и на основание чл. 281, ал.1, т.4, пред. 2 от НПК

О П Р Е Д Е Л И:

ЧЕТЕ показанията на свидетелят Ц.К., дадени в хода на ЧНД № 697/2018г. по описа на Районен съд – Разлог.

С оглед прочитане показания на свидетеля Ц.К., съдът запитва страните дали имат други доказателствени искания.

ПРОКУРОРЪТ: Нямаме други искания.

АДВ. С.: Нямам други искания.

АДВ. Д.: Нямам други искания.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми окръжни съдии, поддържам протеста на Районна прокуратура – Благоевград, ТО – Разлог по съображенията подробно изложени в същият. Считам, че неправилно и незаконосъобразно първоинстанционният съд е оправдал Т. и А. в извършване на престъпленията, за които всеки един от тях е предаден на съд, а именно по чл. 291, ал.1 от НК.

Извършеното от всеки един от въззиваемите престъпление се доказа по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства в частност от показанията на разпитаните в хода на проведеното съдебно следствие свидетели Р.Т., Н.К., Т.Ж., И. С., С.Б. и И. С.. Т. и К. са обработвали част от процесният имот – първата два декара от него, а втората половин декар от този имот, за който Т. и А. са свидетелствали пред нотариус Колевичина, че Ц.К. е ползвал и стопанисвал имота повече от 20 години. Т. обработвала имота в периода от 1992г. до 2008г., а К. от 1992г. до 2003г. Чрез показанията на двете се установява безспорно, че в този период К. не е обработвал тези и съседни на тези имоти, както и че никога не са го виждали там. В тази насока са и показанията на С., който твърди, че в периода 2012г.-2020г. процесният имот е обработван от представители на различни търговски дружества, включително и от дружеството, което той представлява, а именно „Б.“ ООД. Не без значение е и заявеното от свидетеля К. пред съдия, че е спрял да обработва този имот 2008г. или 2009г. Ето защо Ви моля да постановите присъда, с която отмените 4 първоинстанционната и вместо нея признаете въззиваемите за виновни в извършване на престъплението, за което са предадени на съд, като им наложите и справедливи наказания, съобразени с целите, визирани в чл.36 от НК.

АДВ. С.: Уважаеми окръжни съдии, няма да повтарям своите съждения защо считам двамата за невинни. Считам, че събраните доказателства по делото не отговарят на стандарта, изискващия минимален стандарт за осъждане дадено лице за доказване на извършено от него изпълнително деяние по смисъла на текста, по който е повдигнато обвинение. В случая, в протеста си и в обвинителния акт, прокуратурата се позовава на две материални основания, а именно показанията дадени пред съдия, който протокол бе объркан, където Ц.К. твърди, че действително е обработвал до 2008г., но не знаем дали го е обработвал изцяло или е спрял да го обработва с определена култура, както цитира в показанията си. На второ място – това е недопустимо да бъде обработван този имот от Ц.К., тъй като този имот би обработван от останалите свидетели – това са свидетелите Т., Т. и останалите, които противопоставят правата на К. въз основа на реституционно решение на поземлена комисия. И действително, ако погледнем така, т.е. недопустимо и едните, които са реституционни собственици по реституция на този имот и К., който обработвал същия имот. Така че до тук, изводите на прокуратурата са логични и биха имали верификация да дадем вяра на тях, т.е. че не би могло с оглед спорът при едно и също място за обработване от К. и от останалите реституционни собственици, ако не беше заявлението от поземлената комисия, Общинска служба „Земеделие“ – Разлог, които удостоверяват, че този имот, процесният на К., не е бил заявяван. Знаете, че във връзка с тази реституция, след като един имот не е бил заявен, това тълкувателно решение 2001г., след като имотът не е бил заявен, той не може да бъде реституиран. От тук насетне у нас се поражда съмнение дали се касае за един и същи имот и това съмнение, не знам как е решено от прокуратурата, но тя го е решила с експертиза от вещо лице К., която експертиза не дава отговор. Просто много широко и абстрактно го е тълкувала прокуратурата заключението на вещото лице К.. Касае за идентичен имот, който в един момент действително не би могъл да бъде обработван както от тези собственици, на които имота е реституиран, така и от Ц.К.. Когато изследвате този въпрос, действително не става ясно дали се касае за един и същи имот. В протеста на Районна прокуратура – Разлог, който се поддържа от Окръжна прокуратура – Благоевград, това се набляга. Набляга се на признание на Ц.К., който е бил собственик, както и показанията на останалите разпитани свидетели по делото, които твърдят, че този имот е обработван от нас, грубо го казвам, тъй като имота ни е реституиран. Даденото от Общинска служба „Земеделие“ удостоверение опровергава верификацията на показанията на тези свидетели и навеждат данни, че се касае за друг имот, който е реституиран. По делото не е доказан основният факт дали се касае за един и същи имот, този който се претендира за възстановяване от реституционните собственици и този, който е обработвал Ц.К.. От тук насетне, след като не можем да установим кой е 5 истинския факт, не можем да твърдим, че свидетелите кой факт свидетелстват.

Прокуратурата навеждат съмнение, че най-общо доминантата на заключението, аз така го тълкувам в обвинителния акт, че показанията на подсъдимите, защото не отговарят на показанията на собствениците, които са собственици на този имот по реституция. И тогава си задаваме въпроса – след като тези собственици претендират, че са собственици, не са собственици с оглед липсата на решение на реституционния орган, вие знаете, че земеделската реституция е настъпила само тогава когато имаме решение на поземления орган. Нямаме ли решение придружено със скица, нямаме реституция. Те твърдят, че имота е възстановен. Имат си решение, имат си скица. Този имот, който им е възстановен, имаме решение, което е приложено в първоинстанционното дело, имаме възстановителни решения, които възстановителни решения се противопоставят на удостоверението на същият орган, че имотът не е заявен. Следователно се касае за различни имоти. И от тук, основното твърдение на прокуратурата, че двамата подсъдими лъжат пред нотариуса, тъй като не могат да твърдят факта, че К. е обработвал имота, който имот е бил обработван от реституционните собственици и който е бил възстановен, се оказа недоказан. В тази насока, аз моля да потвърдите съжденията на Районен съд – Разлог, материализирани в оправдателната присъда и потвърдите същата.