Определение № 400 от 17.03.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 400 гр. Пловдив, 17.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Симеон Захариев като разгледа докладваното от Симеон Захариев Търговско дело № 20265300900070 по описа за 2026 година

Производството е по чл.118, ал. 2 от ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба вх. №3821/30.01.2026 г. от Ю. Б. Г., с ЕГН **********, чрез адв. К. Р. против “ЛЕНО“ АД, с ЕИК 203217465, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. “Калофер“ №1, ет. 5 с искане да бъде признато за установено по отношение на ответното дружество, че посочените от ищеца разпоредби в сключените между страните договори за заем и на постигната между тях арбитражна спогодба са нищожни, респ. да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата процесната сума, предявена като частичен иск от целия размер на задължението, като заплатена без основание.

В постъпилия отговор на исковата молба вх.№9031/09.03.2026 г. ответникът “Лено“ АД, релевира възражение за местна неподсъдност на производството на Окръжен съд-Пловдив на осн. чл. 117, ал. 2 от ГПК. Смята, че компетентен да разгледа настоящия спор е Софийски градски съд, доколкото в сключения между страните първи договор страните са договорили местна подсъдност – компетентния съд в гр.

София.

Съдът като взе предвид посоченото от страните намира следното:

Възражението е направено в законоустановения в чл. 119, ал. 4 от ГПК срок и е процесуално допустимо.

Разгледано по същество е основателно.

Съгласно чл. 117, ал.2 от ГПК „С писмен договор страните по имуществен спор могат да посочат друг съд, а не онзи, на който делото е подсъдно съобразно правилата на местната подсъдност.“

Не се спори между страните, че в чл. 6.8 (b) от сключения между тях договор, 1 същите са се споразумели, че „съдебни спорове между тях ще се разрешават от компетентния съд в град София, определен по правилата на родовата подсъдност.“ В процесния случай, заявената искова претенция е за прогласяване нищожност на договорни клаузи от сключените между страните два договора за бизнес кредит, сключени между кредитор "Лено" АД, ЕИК 203217465, в качеството на финансова институция, вписана в регистъра при БНБ по смисъла на чл. 3а ал. 1 от ЗКИ и с кредитополучател ищеца, в качеството й на едноличен търговец, и с участието в правоотношението на солидарен и ипотекарен длъжник-физическото лице Ю. Б. Г., на основание чл. 38 от ЗКНИП във връзка с чл. 26, ал. 1 предл. първо от ЗЗД, респ. чл.

143, т. 4 от ЗЗП във вр. с чл. 146 от ЗЗП.

Следователно, предмета на спора и на основното исково производство е разрешаването със сила на присъдено нещо на въпросите - дали процесният договор за бизнес кредит има характер и естество на договор за потребителски кредит, сключен с потребител, относими ли са към него и приложими ли са или не са към този договор за бизнес кредит нормите за действителност и нищожност, визирани в чл. 38 от ЗКНИП и какви са правните последици за потребителя при установена нищожност на договор сключен с потребител, по реда на ЗКНИП.

Когато е налице по делото основен правен спор относно качеството на ищеца дали той като физическо лице е потребител по смисъла на закона или е търговец /ЕТ/ по смисъла на ТЗ, на когото се предоставя бизнес кредит, както и на кои норми следва да се подчинява този договор - на ЗЗД или на ТЗ, или на ЗПК или на ЗКНИП, или други, тоест касае се за установяване в хода на процеса на факти и обстоятелства по съществено значение за изхода на спора, които ще залегнат в основата на разрешаването на правния спор и със сила на присъдено нещо, едва с влизането в сила на съдебното решение ще бъде окончателно разрешен спора дали се касае за потребителски кредит или не, на кой режим се подчинява кредита и на какви условия за действителност следва да отговаря договора и дали кредитополучателят обладава качеството на потребител или няма такова качество.

В хипотеза на липса на яснота и еднозначност по въпроса за качеството на ищеца физическо лице-потребител или едноличен търговец, за характера и естеството на договора за бизнескредит, има ли евентуална трансформация на договора за бизнескредит в договор за потребителски кредит или изначално се касае за договор за потребителски кредит подчинен на режима на ЗКНИП, то следва, че специалната нормата на чл. 113 от ГПК не може да бъде еднозначно приложена, поради което следва делото да се разгледа по реда на договорената между страните местна подсъдност. Ето защо, съдът намира възражението за основателно като компетентен да разгледа спора, в съответствие с договореното между страните, е Софийски Градски съд, на който делото следва да бъде изпратено на основание чл.118, ал.2 от ГПК.

2

Предвид изложеното, съдът

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

П Р Е К РАТЯ ВА производството по некомпетентност на Окръжен съд-Пловдив. т.д.

70/2026 г. поради местна

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Софийски градски съд.

Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд-Пловдив.

Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________ 3