Решение № 413 от 09.10.2023, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 413 гр. гр.Несебър, 09.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валери Вл. Събев при участието на секретаря Мая Р. Деянова като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №

20232150100363 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД .

Предявен е обратен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

От ищеца **** „*********“ ЕАД срещу ответника *********“ е предявен иск по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД за присъждане на сумата от 415,90 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение въз основа на застраховка „Каско Стандарт“ по щета № ********* ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба. Ищецът излага, че между него и А. е действала застрахователна полица № **********, със застраховка „*********“, със срок на действие 25.04.2022г. – 24.04.2023г. по отношение на МПС „Хонда Сивик” с рег. № ********* Сочи, че въз основа на уведомление за щета при ищеца била образувана щета № ********* Навежда, че щетата била образувана във връзка с ПТП, настъпило на 24.06.2022г., в „Дюлински проход“, по републикански път III-906, в посока от юг на север, на около 1 км. преди с.

Паницово, в дясна пътна лента. Излага, че водачът на автомобила „Хонда Сивик” – А., управлявайки автомобила преминал през несигнализирана и необезопасена неравност на пътното платно, като по негови сведения в участъка имало множество неравности, които следвали една след друга, и при опит да избегне част от тях автомобилът попаднал в сочената неравност.

Навежда, че в резултат на ПТП на автомобила са нанесени щети – увредена предна и задна лява гума Бриджстоун 215/50/17 и облицовка на предна броня, които били отразени надлежно в декларация за настъпване на застрахователно събитие по полица „Каско Стандарт“. Сочи се, че бил изготвен опис на претенция № 51-04000-02470/22, при която се констатирали повреди – предна лява гума за подмяна и облицовка предна броня – за боя. Излага се, че стойността на ремонта била в размер на 415,90 лв., като с доклад по щета било определено застрахователно обезщетение в този размер, което било изплатено на А.А. на 21.07.2022г. Излага, че произшествието е настъпило в рамките на Републиканската пътна мрежа. Развива съображения в насока за отговорността на *********“, свързана с изграждането, ремонта и поддържането на пътищата. Твърди, че до 1 ответника била изпратена покана, но сумата не била възстановена. С тези доводи моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника *********“ е депозиран отговор, с който предявеният иск се оспорва. Излага, че ищецът не ангажира доказателства за сочената неравност на пътното платно. Оспорва се описаният в исковата молба механизъм на ПТП. Твърди се, че не е съставен протокол за ПТП от компетентните органи. Излага се, че от представените доказателства не могат да се установят съществени елементи, свързани с настъпилото ПТП. Оспорват се твърденията, че АПИ е отговорна за настъпилите щети. Твърди се, че републиканската пътна мрежа по път III-906 се намира в добро състояние, поради което не може да се приеме твърдението за необезопасена и несигнализирана дупка. Акцентира се върху договор за възлагане на обществена поръчка № РД38-8/30.03.2020г., с който дейностите по пътния участък са възложени на Консорциум „*******“, ЕИК ******. Навежда се, че видно от месечно задание за месец април 2022г., за път III-906, км 20+000 до км 34+00, където попада мястото на настъпване на ПТП, с писмо от 23.05.2022г. на Консорциума е възложено изкърпване на пътната настилка. Твърди се, че е поставен предупредителен знак А 12 „Неравности по плътното за движение“ с табела Т2, указваща дължина на зоната на действие на знака – 11 км. Сочи се, че горното опровергава твърдения за несигнализирана неравност. Навежда, че произшествието се дължи на поведението на водача и нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Излага, че е налице съпричиняване от водача, което следва да бъде взето предвид на основание чл. 52 и чл. 83 от ЗЗД. С тези доводи моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски – юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника *********“ е отправено искане за привличане на трети лица помагачи. В т. III отговора на исковата молба е посочено, че с договор за възлагане на обществена поръчка № РД-38-8/30.03.2020г. поддържането на процесния пътен участък е възложено на Консорциум „*******“, ЕИК ******, в който се включват дружествата „********“, ЕИК ********* (към момента „**********“ ЕАД), „*********“ ЕАД, ЕИК *********, „******“ АД, ЕИК **********, „********“ ЕАД, ЕИК ******** и „*******“ АД, ЕИК ********.

Направено е искане тези лица да бъдат привлечени като трети лица помагачи по делото, обективирано в изрична молба с правно основание чл. 219 от ГПК и обосновано с чл. 28 от цитирания договор. Към отговора е приложен и изричен обратен иск, предявен срещу тези лица. В него фигурира искане от ответника, в случай, че предявеният главен иск бъде уважен, третите лица помагачи да бъдат осъдени солидарно за сумата, за която е уважен същият, както и разноските по делото. Извежда се солидарна отговорност на ответниците по обратния иск на основание т.10.4 от Договора за учредяване на Консорциум „*******.

В срока по чл. 131 от ГПК от третите лица помагач и ответници по обратния иск „*********“ ЕАД, „**********“ ЕАД, „******“ АД, „********“ ЕАД и „*******“ АД, не е подаден отговор на обратния иск.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че се установява следното от фактическа и правна страна:

По предявения иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД:

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че е между него и А. е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, е настъпило събитие - ПТП, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение 2 застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение.

От фактическа страна по делото се установява, че между ищеца и А., като собственик на лек автомобил „Хонда Сивик“ с рег. № ********* е сключена застраховка „Каско Стандарт”, обективирана в застрахователна полица № ********* от 20.04.2022г. – с период на покритие 25.04.2022г. – 24.04.2023г. (на л. 7 от гр.д. № 6796/2022г. по описа Районен съд Бургас). Договорът е сключен по клаузата „Пълно каско”.

По делото се установява и настъпване на застрахователното събитие в срока на действие на сключения договор за застраховка, за което застрахователят носи риска. Такова събитие е реализирането на ПТП от застрахования автомобил на 24.06.2022г. в „Дюлински проход“, по републикански път III-906 в посока от юг на север (Бургас – Варна), на около 1 км. преди с.

Паницово, в дясната пътна лента. Този факт се установява както от заявление за изплащане на застрахователно обезщетение, ведно с декларация за настъпване на застрахователно събитие (на л.

8 – л. 10 от от гр.д. № 6796/2022г. по описа Районен съд Бургас). В декларацията св. А. е посочил мястото, на което е настъпило произшествието и е отразил, че е възникнало пропадане на предна и задна лява гума в дупка на пътя, а в участъка имало множество дупки, които следвали една след друга. Декларирал е, че се е спукала предната лява гума, на задната лява гума била налична издутина, както и лека деформация и издраскване в лявата долна част на предната броня.

Произшествието е декларирано и от М. В. в попълнена от нея декларация. Този механизъм се потвърждава от показанията на свидетелите А. и В. в открито съдебно заседание от 12.07.2023г. (в което свидетелите са разпитани по реда на чл. 156а ГПК). От показанията им се установява, че А. управлявал автомобила и тъй като пътят бил „осеян“ с дупки се опитал да избегне една от тях, при движение с около 30-40 км/ч, но попаднал в друга неравност на пътя, с остри ръбове – от остатъците от асфалта, като предната лява гума се спукала веднага, а задната лява гума била сериозно повредена – имала балон. Установява се, че автомобилът бил оставен на място, а на следващия ден се наложило да бъде преместен с пътна помощ. Механизмът на ПТП се потвърждава и от изготвената и приета по делото съдебно-автотехническа експертиза (на л. 64 – л.

73 от делото). От заключението на вещото лице се установява, че подобни повреди (по предна броня, лява предна, лява задна гума, 2 бр. джанти) са в причинна връзка с установения механизъм на ПТП – попадане в „дупка“ на пътя. Самото вещо лице е осъществило оглед на процесния участък и е установило множество (към дата на огледа) нарушения на целостта на пътя – дупки и следи от други отремонтирани такива. От заключението на вещото лице се установява, че степента на увреда е получена от дълбочината на дупката дори и при управление на автомобила с ниска скорост (изводът на вещото лице е, че висока скорост в участъка не може да бъде поддържана). От самия характер на щетите вещото лице е направило извод, че скоростта не е била висока, тъй като са налице щети, нанесени от срязване на гумите. Изводът на вещото лице е, че ако скоростта на автомобила беше по-висока, щеше да има щети и по окачването, каквито в случая липсват. При огледа не е констатиран знак В-26 в участъка, като е направен извод, че ограничението е било от 90 км/ч. Съдът кредитира в пълнота както свидетелските показанията на свидетелите А. и В., така и заключението на автотехническата експертиза (като обективно, компетентно и безпристрастно).

Видно е, че механизмът на ПТП се установява еднозначно от всички доказателства, като показанията на свидетелите се допълват и потвърждават (относно скоростта на движение) от експертното становище на вещото лице.

Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника, че застрахователното събитие не е доказано по делото. Вярно е, че не е съставен протокол за ПТП, но принципно дори и такъв да 3 беше съставен това не освобождава съда от задължение да изследва механизма на произшествието и с други доказателствени средства. Ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи тежестта на доказване на механизма на ПТП, поради което той следва да ангажира и други доказателства, когато протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства или преценката им изисква специални познания, които съдът не притежава. В такава насока е и задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, напр. Решение № 15 от 25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г., I т. о., ТК . В случая са налице показания на свидетели - очевидци на произшествието, които установяват по категоричен начин механизма на ПТП, който се потвърждава (от техническа страна) от вещото лице по изготвената експертиза . По делото се установи, че причината за инцидента е наличието на неравност по пътя, в която гумите на автомобила пропаднали. Свидетелските показания на свидетелите са, че автомобилът се е движел бавно, т.е. скоростта му е била съобразена с характеристиките на пътя, но въпреки това произшествието настъпило. Причината за настъпването му е състоянието на пътя, което е видимо и от снимковия материал, приложен към исковата молба и към експертизата. Ето защо съдът не възприема доводите, че е налице съпричиняване от страна на водача, тъй като скоростта му е била достатъчно ниска, а от заключението на вещото лице се установява, че повреди като процесните се получават при ниска скорост. Освен това няма данни застрахованият автомобил да се е движел с несъобразена скорост. Дори и да е бил наличен знак за неравности по пътя, това няма как да освободи собственика на пътя от отговорността му, този знак може единствено да предупреди за намаляване на скоростта, а в случая се установява, че водачът се е движел с достатъчно ниска скорост. Приложеното „месечно задание за месец април 2022“ не може да докаже, че пътят е бил поддържан и изправен (на л. 45 – л. 46 от гр.д. № 6796/2022г. по описа Районен съд Бургас), тъй като дори и да са извършвани действия, касаещи пътния участък (за което няма доказателства), обективното му състояние от 24.06.2022г. се установява от показанията на свидетелите и се потвърждава от заключението на вещото лице, което също е констатирало множество неравности по пътя към момента на огледа.