Решение № 88 от 01.07.2026, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. В., 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АМП

Членове:

ВЙМ

ГПЙ при участието на секретаря ВБЙ като разгледа докладваното от ВЙМ Въззивно гражданско дело № 20261300500195 по описа за 2026 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Образувано по въззивна жалба от Община В., представлявана от ю.к. ЛП срещу Решение № 122/25.02.2026 г. по гр. д. № 20251320102139/2025 г. на Районен съд - В., III състав ГО.

Твърди се ,че с цитираното решение е признато за незаконно и отменено уволнението на М. Г. М., извършено със Заповед № ПО-02-14143/19.08.2025 г. на кмета на Община В. на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, постановено е възстановяване на длъжността „Директор на ОП „П.", присъдено е обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за периода 20.08.2025г. 20.02.2026 г. (13 820.12 лв./7066.12 евро) със законна лихва от 23.09.2025 г.,както и разноски и държавна такса, и е постановено предварително изпълнение в осъдителната част.

Поддържа се, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, произтичащи от неправилно прилагане на задължителното тълкуване по ТР№ 4/01.02.2021 г . ОСГК на ВКС относно 1 индивидуализацията на основанието по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, от вътрешни противоречия в мотивите и от превратно/непълно обсъждане на доказателствата, включително игнориране на приети по делото писмени жалби/сигнали от граждани и наематели, които са относими към констатираните управленски и личностни дефицити на ищеца.

Не се оспорва фактическата обстановка, че ищецът е работил при ответника по трудов договор № 23/10.03.2016 г., считано от 11.03.2016 г., първоначално като „директор на ОП „П. и паркинги „, а след допълнително споразумение от 13.02.2023 г. - като „директор на ОП „П. „. След проведена конкурсна процедура през 2023 г. е сключено споразумение по чл. 107 КТ от 09.06.2023 г. за заемане на длъжността „Директор на ОП „П. „. На 18.08.2025 г. е изготвено предизвестие № ПО- 02-17-5/18.08.2025 г„ а на 19.08.2025 г. е издадена Заповед № ПО-02-14-143/19.08.2025 г„ с която трудовото правоотношение е прекратено, считано от 20.08.2025 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ - липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата.

В мотивите и на предизвестието, и на заповедта са индивидуализирани както липсващите управленски компетентности и личностни качества, така и проявленията им: проблемна комуникация с принципала (кмета), липса на визия/неспособност да представя концепция и идеи за развитие, неизпълнение на задължението по т. 5.7 от длъжностната характеристика за докладване на дейността на предприятието, дефицити в интерпретация и анализ на информация, аргументация, както и конфликтност/авторитарност и създаване на напрежение и неблагоприятен микроклимат.

Твърди се, че обжалваното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон и в противоречие със задължителното тълкуване на ВКС относно съдържанието и индивидуализацията на уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ. В т. 3 от Тълкувателно решение № 4/01.02.2021 г. по тълк. д. № 4/2017 г. ОСГК на ВКС изрично е прието, че в заповедта за прекратяване на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ работодателят следва да посочи липсващите качества „чрез изброяването им или като посочи начина, по който работникът се справя с възложената работа „. В заповедта конкретно се посочва, че е налице липса на управленски компетентности при комуникация с кмета, неизготвяне/непредставяне на концепция/виждания. неизпълнение по т. 5.7 от длъжностната характеристика, дефицити в анализ, 2 аргументация и толерантност и конфликтност, като с това са индивидуализирани причини, както и личностните качества на ответника.

Това изброяване на липсващите компетентности и описанието на начина на справяне с изпълняваната длъжност сочат на индивидуализация и гарантиране на правото на защита.

Поддържа се,че Решението е неправилно и поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в непълно и превратно обсъждане на доказателствата и в необсъждане на релевантни писмени доказателства. В настоящия спор първата инстанция не е анализирала по същество и не е дала отговор каква е доказателствената стойност на приетите по делото писмени жалби/сигнали от граждани и наематели, на които ответникът се е позовал като положителни факти, обосноваващи загуба на доверие, напрежение в отношенията с ползватели на услугите и неефективно организационно управление.

Сочи се като необоснована е и доказателствената оценка на свидетелските показания, тъй като съдът не е извършил коректна съпоставка на времевия обхват и непосредствеността на възприятията на свидетелите спрямо релевантния момент 20.08.2025 г.

Неправилно първата инстанция е абсолютизирала доказателствената стойност на годишните атестационни формуляри за периода 2016-2024 г., подписани от кмета и оценяваното лице, като е извела от тях решаващ извод, че липса на качества към 20.08.2025 г. не може да се приеме. Атестациите са относими, но не могат да заместят оценката на конкретните положителни факти за начина на изпълнение на управленската функция в релевантния период, особено при наличие на свидетелски данни за възникнал управленски и организационен дефицит през 2025 г., за затруднена комуникация с принципала и за неизпълнение на ключова задача (концепция за нов пазар), която се е наложило да бъде изпълнена от заместващия.

Като краен резултат, счита, че първоинстанционният съд е достигнал до неправилен извод, че „не може да се приеме“, че на ищеца липсват необходимите качества, при положение че по делото са налице положителни факти, релевантни към 2025 г., които пряко подкрепят констатациите на работодателя за дефицит в управленска компетентност, организация и координация с принципала.

3

С оглед изложеното молят Окръжен съд - В. да отмени изцяло Решение № 122/25.02.2026 г. по гр. д. № 20251320102139/2025 г. на Районен съд - В., III състав ГО в обжалваните части, и вместо него да постанови ново решение, с което да отхвърли като неоснователни и недоказани предявените от М. Г. М. срещу Община В. искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ.

По делото е постъпил отговор на въззивна жалба от адвокат Н. А. като пълномощник на ответника М. Г. М., съдебен адрес град С., ул."*** Оспорва се изцяло въззивната жалба, тъй като доводите в нея за допуснати пороци в решението на ВРС не намирали опора в закона и са недоказани.

Първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, поради което молят да бъде потвърдено.

ВРС правилно и в съответствие със закона е постановил обжалваното решение, с което е признал за незаконно и е отменил уволнението на ищеца, извършено с процесната заповед на кмета на община В. на основание чл.328 ал.1 т.5 от КТ. ВРС е изложил мотиви за незаконосъобразност на прекратяване трудовия договор на Г. , тъй като не може да се приеме, че на него му липсват необходимите качества за ефективно изпълнение на работата, посочени в уволнителната заповед.

Сочи, че не е налице хипотезата на чл.328 ал.1 т.5 от КТ, което прави прекратяване на трудовото правоотношение незаконосъобразно поради липса на основание.Съгласно Тълкувателно решение № 4/2017 г. по т.д.№ 4/2017 г. на ОСГК ВКС работодателят следва да посочи липсата качества на служителя за ефективно изпълнение на длъжността. В случая работодателят декларативно посочва в мотивите на заповедта, че съществува „трайна липса на умения и навици за ефективно изпълнение на възложената работа". Това е бланкетен израз, без да е подкрепен с посочване в заповедта каквито и да е релевантни факти.

Твърди се, че финансовите резултати от работата на ОП „П." са положителни, приходите трайно се увеличават, а разходите тайно намаляват през последните години. Тези обстоятелства сочат за ефективно изпълнение на работата на ищеца като директор на ОП „П." и се доказват от представените от него писмени доказателства по делото, неоспорени от другата страна.

4

Твърди се, че правилно ВРС е преценил, че работодателят не е провел успешно пълно и главно доказване на фактите, отразени в заповедта за уволнение. По делото не са събрани доказателства, че на ищеца липсват качествата, посочени в заповедта. Съществуват безспорни доказателства в обратна посока относно наличие на качества на ответника по жалба за ефективно изпълнение на работата си и които ВРС подробно е описал в решението.

Неоснователно е оплакването, че ВРС не е обсъдил приетите по делото писмени жалби/ сигнали на граждани. В мотивите на процесната заповед изобщо не се споменава, че е имало жалби/ сигнали на граждани, от които да се направи извод за липса на качества на доверителя ми. Правилно ВРС не обсъжда факти, които не са въведени в предмета на делото.

Неоснователно е оплакването на въззивника, че ВРС не е взел предвид фактите, изложени в показанията на свидетелката ПГ. Тя установява ирелевантни по делото факти, които не са включени в мотивите на процесната заповед за уволнение. Нито едно от твърденията й, не е послужило на работодателя при издаване на заповедта - за неправилно разпределение на задачи от страна на ответника, което водело до „хаос", за проблеми при изплащане на ДМС, за разделение на екипа, за проекта за нов пазар и т.н.

Фактическите твърдения в заповедта за „Липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата'' са неверни и се опровергават от официални документи, съдържащи подписа на работодателя. Те имат официална доказателствена сила съгласно чл.179 от ГПК т.е. съдържащите се в тях факти съдът трябва да приеме за доказани. Поради това неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че ВРС е „абсолютизирал" доказателствената им стойност на тези официални документи. ВРС им е придал онази доказателствена стойност, която им придава и ГПК.

Позовават се на представения по делото „ Формуляр за оценка на изпълнението на длъжността от висшите държавни служители, служители, заемащи ръководни длъжности и експертни длъжности с аналитични и /или контролни функции" - десет броя, за периода от 11.03.2016г до 31.12.2025г.С тях е извършвана годишна оценка на изпълнението на работата на ищеца.

Видно е, че той е получавал оценка „изпълнението напълно отговаря на изискванията", а за последните няколко години - до 31.12.2025 г. Същият 5 работодател е поставил оценка „изпълнението надвишава изискванията".

Предвид изложеното молят съда да постанови решение, с което да потвърди първоинстанционното като правилно и законосъобразно .

В.ският окръжен съд, като взе предвид постъпилата жалба, становището на ответната по делото страна и съобразявайки представените по делото доказателства в тяхната съвкупност, прие за установено следното

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваните му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбите.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитумите на исканията за съдебна защита.

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбите пороци.

От данните по делото се установява, че с решение № 122/25.02.2026г по грд № 2139/25г. ВдРС признава за незаконно и отменя уволнението на М. Г. М. с ЕГН ********** от гр. В., ул. Ц***, извършено със Заповед № ПО-02-14143/19.08.2025г. на кмета на Община В., на основание чл. 328, ал.1, т. 5 от КТ, възстановява го на заеманата преди уволнението длъжност Директор на ОП „П.“ при община В. на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, осъжда Община В. с ЕИК 000159508 с адрес: гр. В., пл. *** да заплати на М. Г. М. с ЕГН ********** от гр. В., ул. Ц*** сумата от 7066.12 евро, представляваща обезщетение за оставане без работа по чл. 225, ал.1 от КТ за периода от 20.08.2025г. до 20.02.2026г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба в съда - 23.09.2025г. до окончателното плащане, като искът над присъдената сума до претендираната такава - ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.