Решение № 1212 от 31.10.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1212 гр. София, 30.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Машев

Членове:

Златина Рубиева

Петя Алексиева при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело № 20221000503176 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 262219 от 04.07.2022г., постановено по гр. д. № 2901 по описа за 2021г., Софийски градски съд, І ГО, 24 състав е осъдил, на основание чл. 2б, ал.1 ЗОДОВ, Софийски районен съд да заплати на Д. И. П. сумата от 1000лв., представляваща обезщетение за нанесените й неимуществени вреди, в резултат на нарушаване правото на разглеждане на гр.д. № 24705/2015г. по описа на СРС, 73 състав в разумен срок, като е отхвърлил предявения иск до пълния претендиран размер от 30 000лв. С решението Софийски градски съд, І ГО, 24 състав е осъдил, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, Софийски районен съд да заплати на Д. И. П. сумата от 67лв. – разноски, а на основание чл. 78, ал.3 ГПК е осъдил Д. И. П. да заплати на Софийски районен съд сумата от 96.67лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство – Софийски районен съд, чрез процесуалния му представител, с доводи за неправилност, необоснованост и постановено при съществени процесуални нарушения. В жалбата се изразява несъгласие с приетото от първата инстанция, че в резултат на разглеждането на гр.д. № 24705/2015 г. по описа на СРС, 73 състав са настъпили твърдените от ищцата неимуществени вреди, както и че същите са вследствие на забавеното разглеждане на делото. Излага се становище, че не е налице причинноследствена връзка между продължителността на производството по делото и 1 претендираните вреди. Поддържа се твърдение, че ищцата е претърпяла вреди, които са свързани със смъртта на сина й, като същите не са свързани с действията на СРС по цитираното гражданско дело. Прави се искане въззивният съд да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявения иск, в условията на евентуалност да намали размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Предявява се претенция за присъждане на направените разноски – юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ.

Решението в отхвърлителната част е обжалвано от ищцата в първоинстанционното производство – Д. И. П., чрез процесуалния й представител, с доводи за неправилност, необоснованост и постановено при съществено процесуално нарушение. В жалбата се изразява несъгласие с приетото от първата инстанция, че размера на справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза на 1 000 лв. Излага се становище, че така определеният размер е прекалено занижен, с оглед бездействието на СРС и неразумния срок за разглеждане на гражданското дело. Прави се искане въззивният съд да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да осъди ответника да плати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди в първоначално заявения пълен размер – 30 000 лв., а в условията на евентуалност претендира присъждане на сумата от 10 000 лв.

Предявява се претенция за присъждане на направените разноски пред двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК ищцата, чрез пълномощника си, е подала отговор на въззивната жалба на насрещната страна, с който я оспорва и моли съда да я остави без уважение.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК ответникът, чрез пълномощника си, е подал отговор на въззивната жалба на насрещната страна, с който я оспорва и моли съда да я остави без уважение.

В о.с.з. пред въззивния съд страните не се явяват и не се представляват.

Жалбите са депозирани в законоустановения срок, от надлежни страни и срещу обжалваем съдебен акт, поради което са допустими.

САС, в настоящия си състав, след като обсъди доводите, изложени в двете жалби и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Ищцата по делото – Д. И. П. твърди в исковата молба, че по депозирана от нейна страна искова молба е образувано гр.д. № 1118/2016 г. по описа на РС-Шумен. Твърди, че с определение № 498 от 16.12.2016 г., постановено по в.ч.гр.д. № 581/2016 г. по описа на ОС-Шумен, делото е изпратено на СРС по подсъдност, за присъединяване по гр.д. № 24705/2015 г. по описа на СРС, 73 състав. Излага, че производството по това дело е било прекратено на 26.07.2017 г. и че след този период не е било ясно какво се случва с присъединеното към него дело от РС-Шумен. Сочи, че първото о.с.з. не е било насрочено в продължение на 11 месеца, а решението е било постановено след 1 г., 1 м. и 6 дни и то след подадени от нейна страна сигнали до ИВСС и 2 до Омбудсмана на РБ. Твърди, че след извършена в деловодството на състава справка към 25.02.2021 г. /датата на подаване на настоящата искова молба/ решението все още не е влязло в сила, въпреки че не е било обжалвано.

Ищцата излага становище, че забавянето на производството й се е отразило негативно – наложило се е да потърси психологична и психиатрична помощ и лечение в лечебно заведение. Твърди, че делото не съставлява голяма фактическа и правна сложност, като счита, че с поведението си не е допринесла за неоснователното забавяне на производството.

В срока за отговор по реда на чл. 131 ГПК ответникът по делото – Софийски районен съд, чрез пълномощника си, оспорва предявената претенция по основание и размер с възражение, че не са налице кумулативно предвидените от законодателя предпоставки за ангажиране отговорността му на основание чл. 2б от ЗОДОВ. Релевира довод, че при разглеждане на делото е следвало да се вземе предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора. Сочи, че в рамките на производството се е развило и частно гражданско дело пред Софийски градски съд. Допълва, че Софийски районен съд е един от найнатоварените съдилища в страната, както и че срещу съдията-докладчик са били предприети дисциплиниращи действия за спазване на сроковете при разглеждане на разпределените му дела. Твърди, че неимуществените вреди при ищцата не могат да бъдат обвързани с поведението на СРС при разглеждане на процесното дело.

С решението си първоинстанционният съд е уважил частично предявения иск. Приел е, че след като в производството по гр.д. № 24705/2015 г. по описа на СРС е присъединено и второ производство, това обстоятелство е повишило фактическата и правната сложност на делото, наложило се е и събиране на нови доказателства. Приел е, че забавянето на производството е повлияло на ищцата и довело до влошаване на нейното психическо състояние. Първоинстанционният съд е приел, че в настоящия случай не се установява настъпване на вреди по-различни от обичайните.

От данните по делото се установява следната фактическа обстановка:

Гражданско дело № 24705/2015 г. по описа на СРС, 73 състав е образувано по подадена от Д. Г. П., действащ чрез законния си представител И. Т. Х., срещу „Орка-С“ ООД искова молба с вх. № 7500/08.05.2015 г. С исковата молба е предявен иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ.

С разпореждане от 05.06.2015 г. е наредено препис от исковата молба да бъде изпратен на ответника за писмен отговор в едномесечен срок. Отговорът е постъпил на 04.11.2015 г.

На 13.10.2016 г. е постъпила молба от пълномощниците на ответника с искане делото да бъде насрочено в о.с.з., тъй като същото се намира на доклад 3 при съдията-докладчик повече от една година.

С определение от 30.11.2016 г. и на основание чл. 232 от ГПК е прекратено производството, поради постъпила молба от 22.11.2016 г. за оттегляне на иска. Срещу определението за прекратяване е подадена частна жалба от 20.12.2016 г., която е администрирана с разпореждане от 26.07.2017 г., с което е наредено препис от същата да бъде изпратен на насрещната страна. На 18.09.2017 г. е постъпил отговор и делото е изпратено на СГС на 26.09.2017 г. С определение № 30585 от 22.11.2017 г., постановено по в.ч.гр.д.

№ 12407/2017 г. по описа на СГС, е отменено определението от 30.11.2016 г., постановено по гр.д. № 24705/2015 г. по описа на СРС, като делото е върнато на 05.12.2017г. на СРС с указания за извършване на процесуални действия по чл. 101, ал. 1 ГПК вр. с чл. 34, ал. 3 ГПК.

Гражданско дело № 1118/2016 г. по описа на РС-Шумен е образувано по подадена от Д. И. П., чрез процесуалния й представител, срещу „Орка С“ ООД искова молба с вх. № 6791/13.05.2016 г. С исковата молба са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ и чл. 86 от ЗЗД.

С определение № 498 от 16.12.2016 г., постановено по в.ч.гр.д. № 581/2016 г. по описа на ОС-Шумен е отменено определение от 12.10.2016 г., постановено по гр.д. № 1118/2016 г. по описа на РС-Шумен, в частта в която е оставено без уважение направеното възражение от ответника „Орка С“ ООД за неподсъдност на производството пред РС-Шумен и окръжният съд е прекратил производството по делото. Наредил е делото да бъде изпратено по подсъдност на Софийски районен съд и го е присъединил за общо разглеждане в едно производство с гр.д. № 24705/2015 г. по описа на СРС, 73 състав. Окръжният съд се е мотивирал с подадената молба от ответника за разглеждане на делото в едно общо производство, както и неприложимостта в настоящия случай на разпоредбите на чл. 114 и чл. 115 ГПК, касаещи избора на местна подсъдност на делото. Делото е постъпило в СРС на 01.06.2017 г.

На 08.10.2018 г. е постъпила молба от Д. П., чрез пълномощника й, с искане да бъде даден ход на гр.д. № 24705/2015 г. по описа на СРС , 73 състав, като е посочено, че след връщането му от СГС на 05.12.2017 г. /почти 11 месеца/ не са извършвани процесуални действия по същото.

С определение от 27.11.2018 г. делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 01.03.2019 г., на която дата не е даден ход, поради нередовно призоваване и делото е отложено за 31.05.2019 г. В това съдебно заседание са приети допуснатите писмени доказателства, извършен е разпит на свидетелите на ищцата и делото е обявено за решаване. Решението е постановено на 07.07.2020 г. След постановяването му препис от същото е бил връчен на ответника в производството след близо 1 година, като в кориците на делото има само две съобщения от 2020 г. /л. 110 и л. 111 от приложеното копие на делото/. Председателстващият 73 състав не е давал указания за предприемане на необходимите действия по връчване на 4 върнатите в цялост съобщения, за да се осъществи връчването в по-кратък срок. Първоинстанционното решение не е било обжалвано, като върху същото е направено отбелязване, че е влязло в сила на 29.07.2021 г.

Представени са в ксерокопие гражданските дела.

По отношение размера на обезщетението за неимуществени вреди пред първата инстанция са събрани гласни доказателства, чрез показанията на двама свидетели.

От показанията на свидетеля Х. Ж. Ж., кум на ищцата, се установява, че вследствие бездействието на съда ищцата започнала да изпитва тревожност и притеснения от бавния ход на делото и от чакането да излезе решение по същото, като два пъти е влизала в психиатрия. Правила е опити, подавайки молби до Инспектората към ВСС и до Омбудсмана на Република България, да ускори хода на производството по делото, живеела е в неизвестност кога и как ще приключи делото.

От показанията на свидетеля И. П. И., съпруг на ищцата, се установява, че съпругата му води дело от 2016г., като след като производството е било обединено с делото пред СРС, е очаквала близо година да бъде насрочено за разглеждане. Свидетелства, че ищцата е била в нервен срив и е искала делото да приключи, тъй като е правела всичко това за починалия си син. Изяснява, че ищцата не е могла да си отговори на въпроса защо делото протича толкова мудно, наложило се е да постъпи в психологично отделение.

Съдът приема за достоверни показанията на свидетелите, те не са вътрешно противоречиви, житейски логични са, като субективните възприятия за последиците върху психичното състояние на ищцата са непосредствени.