Определение № 260485 от 16.02.2021, Районен съд - Стара Загора

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Номер Година

16.02.2021 Град Стара Загора

Старозагорски районен съд Първи граждански състав

На 16.02. Година две хиляди двадесет и първа

В закрито заседание в следния състав

Председател:

Генчо Атанасов

Секретар

Прокурор като разгледа докладваното от съдията Атанасов частно гражданско дело номер 2245 по описа за 2020 година.

Постъпила е молба от ищеца Н.Т.Н., с която се иска да бъде допълнено постановеното решение по делото в частта му за разноските, като бъдат присъдени направените по делото разноски за държавна такса и съдебни експертизи.

В срока по чл.248, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от ответниците С.Т.Н. и Д.М.Ж., които считат, че молбата следва да бъде отхвърлена.

Съдът, след като се обсъди съдържанието на молбата, намери за установено следното:

В решението си по делото съдът е посочил, че правилото за присъждане на разноски съобразно изхода на спора не може да намери приложение в делата по чл.32, ал.2 ЗС пред първата инстанция. Отбелязал е, че това разрешение следва от характера на производството на спорна съдебна администрация в случаите, когато липсва решение на съсобствениците или решението вредно за общата вещ, както и че за разлика от исковото производство в него не се решава със сила на пресъдено нещо спор за съществуването или несъществуването на едно материално право, а само се оказва съдействие относно начина на ползването на съсобствената вещ, признато и гарантирано от закона, така че липсва типичната за исковото производство квалификация на страните като ищец и ответник. Съдебното решение ползва всички съсобственици и затова в първоинстанционното производство всяка страна следва да понесе разноските, които е направила, независимо от изхода на спора /в този смисъл е Определение № 385 от 25.08.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3423/2015 г., I г. о., ГК/.

Посоченото разрешение обаче е приложимо само спрямо разноските за адвокатско възнаграждение. Доколкото извършеното с решението разпределение ползва всички страни, същите следва да понесат такава част от разноските, включващи заплатените такси и възнаграждения за назначени от съда технически експертизи, съответстваща на размера на дела им съсобствеността. Това разбиране е застъпено в Определение № 389 от 8.10.2010 г. на ВКС по ч. гр. д.

№ 293/2010 г., II г. о., ГК и впоследствие потвърдено в Решение № 275 от 30.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 444/2012 г., II г. о., ГК, Определение № 526 от 5.11.2013 г. на ВКС по ч. гр. д.

№ 6142/2013 г., I г. о., ГК и др. В решението си по делото съдът е пропуснал да се произнесе по разпределението на направените от ищеца Н.Т.Н. разноски за държавна такса и възнаграждение на вещо лице, които са общо в размер на 740 лв. и подлежат на разпределение между страните по посочените по-горе правила. Ето защо съобразно квотите си в съсобствеността всеки от ответниците следва да заплати на ищеца разноски в размер на 246,67 лева.

Поради изложеното съдът намира, че следва да бъде допълнено решение № 260065/21.01.2021 г. по гр.д.№ 2245/2020 г. по описа на Старозагорския районен съд в частта за разноските, като бъдат присъдени в полза на ищеца горепосочените суми, представляващи разноски по делото.

Воден от горното и на основание чл.248 от ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПЪЛВА постановеното решение № 260065/21.01.2021 г. по гр.д.№ 2245/2020 г. по описа на Старозагорския районен съд в частта за разноските, като:

ОСЪЖДА С.Т.Н. *** да заплати на Н.Т.Н. *** сумата 246,67 лева, представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА Д.М.Ж. *** да заплати на Н.Т.Н. *** сумата 246,67 лева, представляваща разноски по делото.

Определението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Старозагорския окръжен съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :