Решение № 5522 от 17.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5522 гр. София, 17.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Весела Т. Аврамова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно гражданско дело № 20251100505909 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 4253/12.03.2025 г., постановено по гр.д. № 43 561/2023 г. на СРС, ГО, 178 състав, по предявени от „Топлофикация София” ЕАД против Д. А. П., В. Р.

П. и А. Р. П. искове всеки един от ответниците е осъден да заплати суми на осн. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД на ищеца във връзка с топлоснабдяването на имот гр. София, ул. ****, аб. № 95240, като исковете срещу ответниците са отхвърлени частично поради погасяване на част от вземанията по давност.

С решението ответникът въззивник А. Р. П. е осъден да заплати на „Топлофикация София” ЕАД сумата от 275,72 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. ****, аб. № 95240, за периода 01.06.2020 г.- 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 03.08.2023 г. до окончателното плащане на главницата; сумата от 5,80 лв. - цена на услугата за дялово разпределение на топлинна енергия за същия имот за периода 01.08.2020 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 03.08.2023 г. до окончателното плащане на главницата и сумата от 54,69 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия, начислена за периода 15.09.2021 г. – 12.07.2023 г.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 122549/ 07.04.2025 г. на А. Р. П. срещу решението в частта, с която А. Р. П. е осъден да заплати на ищеца горепосочените суми.

В останалата част решението не е обжалвано.

В жалбата се излагат доводи от А. Р. П. за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Излага, че не е потребител на ТЕ относно имота за 1 исковия период, нито такъв е бил наследодателят му. Въззиваемият София“ ЕАД не е подал отговор на исковата молба.

“Топлофикация

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо.

В обжалваната част решението е правилно и следва да бъде потвърдено. В отговор на оплакванията в жалбата въззивният съд приема следното.

В хода на производството пред СРС ответникът и настоящ въззивник А. Р. П. е оспорил исковете по основание и по размер. С отговора на исковата молба ответникът оспорва да е потребител на ТЕ, понеже не е сключен писмен договор с ищеца за топлоснабдяване. Позовава се на давност.

С решението исковете срещу ответника въззивник А. Р. П. са уважени частично.

СРС е приел, че ответникът като собственик на 1/4 ид.ч. от имота отговаря за една четвърт от задълженията за топлоснабдяване. За основателно е прието възражението за погасяване на част от вземанията по давност и исковете са отхвърлени частично – за главница за периода от 01.05.2019 г. до 31.05.2020 г.

С въззивната жалба се поддържа единствено оспорването относно това дали ответникът А. Р. П. е клиент на ТЕ като собственик на ¼ ид.ч. от топлоснабден имот в гр. София, ул. ****, аб. № 95240.

Установява се от договор за покупко- продажба по НДИ от 02.06.1970 г., че процесният топлоснабден имот с адрес: гр. София, ул. ****, е придобит от А. П.М. и Р.Ж.М.. Съгласно удостоверение изх. № 94-00-154/1/01.06.2011 г. от СО, р-н Изгрев, то ул. “Тодор Петров“ в район Изгрев понастоящем се именува ул. “Райко Алексиев“.

Изискана е преписката относно ЖС “Булгартабак“ от СлВп. Според преписката на 14.10.1970 г. е извършено разпределение на ап. между член-кооператорите от ЖСК с адрес София, на ул. “Т. Петров“/ж.к. Изток 101. А. П.М. и Р.Ж.М. не са член – кооператори; също така процесният имот гр. София, ул. ****, с площ 67,14 кв.м., за който е придаден аб. № 95240, не е сред тези, придобити от член –кооператорите.

Процесният топлоснаблден имот е придобит от А. П.М. и Р.Ж.М. по договора от 02.06.1970 г. Наследници на А. П.М. и Р.Ж.М. са Д. П. – син, и В. Р. П. и А. Р. П.внуци. Така въззивникът по наследство е придобил ¼ ид.ч. от процесния топлоснабден имот. Съгласно неоспорен списък на етажните собственици то Р.М. за имот под аб. № 95240 е заявила, че желае разсрочено заплащане на задълженията за топлоснабдяване.

Друга част от имотите са записани на името на “Булгартабак“.

Ответникът и сега въззивник като собственик на ¼ ид.ч. от топлоснабдения имот отговаря за 1/4 от задълженията. Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. В разпоредбата на параграф 1, т. 2а от ДР на ЗЕ е дадена законова дефиниция на понятието битов клиент - клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за собствени битови нужди. Ищецът е доставял ТЕ за исковия период до имота, който е топлоснабден.

2

В исковия период именно ответникът като собственик на 1/4 ид.ч. от имота е потребител /клиент/ на част от доставяната до имота топлинна енергия и е страна по облигационно отношение с ищеца относно доставяната до имота топлинна енергия, без да е необходимо нарочно изявление от негова страна, че желае да закупува доставяната ТЕ. Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия обвързват клиента и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответникът или негов наследодател да се е възползвал от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Предвид изложеното между страните е сключен и е действал в исковия период договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни ОУ.

Правилно СРС е приел в обжалваното решение, че ответникът А. Р. П. като собственик на ¼ ид.ч. от имота отговаря за една четвърт от задълженията относно имота. Други доводи във въззивната жалба не се съдържат. Решението следва да бъде потвърдено.

На ищеца въззиваем съдът определя 51,13 евро юрк възнаграждение, като разноски са дължими и заплатените 76,69 евро депозит за особен представител.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 4253/12.03.2025 г., постановено по гр.д. № 43 561/2023 г. на СРС, ГО, 178 състав, В ЧАСТТА, с която по предявени от „Топлофикация София” ЕАД ЕИК 831609046 против А. Р. П. ЕГН ********** искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 275,72 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. ****, аб. № 95240, за периода 01.06.2020 г.- 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 03.08.2023 г. до окончателното плащане на главницата; сумата от 5,80 лв. - цена на услугата за дялово разпределение на топлинна енергия за същия имот за периода 01.08.2020 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 03.08.2023 г. до окончателното плащане на главницата и сумата от 54,69 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия, начислена за периода 15.09.2021 г. – 12.07.2023 г.

В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.

ОСЪЖДА А. Р. П. ЕГН ********** да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на „Топлофикация София” ЕАД ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр.

3

София, ул. „Ястребец“ № 23Б, сумата от 127,82 евро – разноски за въззивното производство.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на въззиваемия "Техем Сървисис" ЕООД.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4