Решение № 415 от 12.05.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 415 гр. Бургас, 12.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНДОН В. ВЪЛКОВ при участието на секретаря МИЛИЦА Т. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно наказателно дело № 20262120200819 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д. Д. Й., ЕГН **********, чрез адв. В. К. от АК Б....., срещу Наказателно постановление № 26-0769-000008/26.01.2026 г., издадено от началник на група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - Бургас, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, на жалбоподателя са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 500 лв.

(255,65 евро) и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

С жалбата се иска отмяна на атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно и се излагат аргументи в тази насока. Претендират се разноски.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. След провеждане на съдебното заседание по делото са входирани списък на разноски и договор за правни услуги.

В съдебно заседание административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от юк. Р. Ж...., която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на НП.

По делото е изразено и писмено становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена от легитимирано лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН (НП е връчено на 23.02.2026 г. (л. 20 - гръб), а жалбата е подадена на 09.03.2026 г. (л. 2), срещу годен за съдебен контрол по реда на ЗАНН акт и пред надлежния съд, поради което е процесуално допустима, а разгледана по 1 същество и основателна.

Съдът‚ след като прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, намира за установено следното от фактическа страна:

На 14.12.2025 г., около 14:50 ч., в общ. Бургас, по път I-9, км. 251.044, в посока от пътен възел Юг към кв. К...., при извършена проверка от служители на МВР било установено, че жалбоподателят Д. Й. управлява собствения си лек автомобил Р.... с рег.

№ С....., който не е регистриран по надлежния ред. МПС било със служебно прекратена регистрация, поради липсата на сключена застраховка гражданска отговорност.

Въз основа на така направените констатации, на 14.12.2025 г. свидетелят Х. Х. младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Бургас, в присъствието на жалбоподателя и един свидетел - Д. Г..., съставил срещу жалбоподателя АУАН по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. На същата дата актът бил надлежно предявен и връчен лично на жалбоподателя, като при връчване на акта не са направени възражения. На 16.12.2025 г. жалбоподателят е депозирал писмено възражение.

На 05.01.2026 г. с мотивирана резолюция производството било прекратено и преписката изпратена на Районна прокуратура - Бургас, на основание чл. 54, ал. 1, т. 9, вр. чл. 33, ал. 2 от ЗАНН. С постановление от 09.01.2026 г. прокурор при Районна прокуратура - Бургас постановил отказ да се образува досъдебно производство. На 26.01.2026 г. било издадено и обжалваното в настоящото производство НП, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, на жалбоподателя са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 500 лв.

(255,65 евро) и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от приобщените по делото материали по административнонаказателната преписка, както и от гласните и писмените доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които като еднопосочни и безпротиворечиви съдът кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото НП, относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание, и предвид на така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в значителна степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от 2 административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, съгласно приложената по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на МВР. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в законоустановения шестмесечен срок, на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН.

Въпреки това, настоящият съдебен състав намира, че административното обвинение не е доказано по безспорен начин.

В случая се касае за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която норма по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Действително, от обективна страна, се установява, че жалбоподателят е управлявал процесния лек автомобил, като регистрацията е била прекратена на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.

Въпреки това, съдът счита, че в конкретния случай не се доказа субективната страна на вмененото нарушение, поради което и извършеното от жалбоподателя неправилно е било квалифицирано като административно нарушение.

За да се ангажира административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за процесното нарушение е необходимо да се установи по категоричен начин, че същият е знаел, че управлява лек автомобил със служебно прекратена регистрация.

Съгласно чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Следователно, за да се приеме, че едно деяние е нарушение следва то да е било извършено виновно от установения като нарушител. Настоящият състав достигна до извод, че по делото липсват доказателства за виновно поведение от 3 страна на жалбоподателя, поради което се изключва възможността да бъде ангажирана административнонаказателната му отговорност за процесното деяние.

Съгласно чл. 18, т. 2 от Наредба № I-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, регистрацията на съответното превозно средство се прекратява служебно, като това може да стане съгласно разпоредбата на чл. 18б, ал. 1, т. 8 от същата наредба - по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП след уведомление от Гаранционния фонд, като съгласно чл.

18б, ал. 2 от горепосочената наредба, при прекратяване на регистрацията по ал. 1, т. 8, вр. чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, следва да бъде уведомен собственикът на превозното средство от съответните органи на МВР за тази прекратена регистрация. От писмените доказателства се установява, доколкото нищо не сочи противното, че автомобилът е бил с прекратена регистрация поради липса на гражданска отговорност, но за това действие не е бил уведомен жалбоподателят. Липсват каквито и да е данни за уведомяване на жалбоподателя от страна на Гаранционния фонд или МВР за служебното прекратяване на регистрацията на процесното МПС. Видно и от показанията на актосъставителя (л. 50), също не се установява жалбоподателят да е бил уведомяван за служебното прекратяване на регистрацията. Нещо повече, в хода на съдебното следствие актосъставителят установи, че автомобилът е бил с табелите си и със свидетелството за регистрация на МПС - част II (л. 50). Липсата на уведомяване и наличието на поставени регистрационни табели на автомобила са попречили на жалбоподателя да осъзнае общественоопасния характер на извършеното от него действие по управление на автомобила и да предвиди или да допусне настъпването на тези последици.

Изискването за уведомяване при прекратяване на регистрация в тази хипотеза следва и от съпоставителното тълкуване на разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП с разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от закона, която предвижда единствено отбелязване в автоматизираната система на прекратяването на регистрацията на МПС, което не е регистрирано в двумесечен срок от придобиването му. Двете разпоредби очевидно включват различни елементи, което произтича от обстоятелството, че служебното прекратяване по чл. 143, ал. 10 от закона не е скрепено с точно определен срок. Оттук следва, че не може да се очаква от водачите да са могли да предполагат (т. е. не може да се приеме и форма на вина непредпазливост), че регистрацията е действително прекратена, както е в случая по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.

Всичко това обуславя извод, че реално жалбоподателят не е действал виновно, а извършеното от него не съставлява административно нарушение. В горепосочения смисъл е и константната съдебна практика - Тълкувателно постановление № 4

2/05.04.2023 г. по т.д. № 3/2022 г. на ВКС и ВАС, Решение № 1497/15.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1765/2021 г. на XVI състав на Административен съд - Бургас, Решение № 1461/30.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1838/2020 г. на XIII състав на Административен съд - Бургас, Решение № 1192/24.09.2020 г. по к. адм. н. д. № 1773/2020 г. на XV състав на Административен съд - Бургас и др.

Предвид горепосоченото, съдът счита, че незаконосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя и обжалваното наказателно постановление следва да се отмени.

При този изхода на спора, разноски принципно се следват в полза на жалбоподателя, но в конкретния случай съдът намира, че разноски не следва да се присъждат по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство, страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ, като съгласно чл. 144 от АПК, за неуредените в този дял (Производства пред съд) въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс. А съгласно чл. 80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Съгласно задължителната за съдилищата съдебна практика, обективирана в т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението.