Решение № 64 от 07.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. София, 07.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Н.Й М. УРУМОВ като разгледа докладваното от Н.Й М. УРУМОВ Административно наказателно дело № 20241110212575 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 276731 от 29.06.2016 г., издадено от Кмета на Столична община, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и за нарушение на чл. 18, т. 1, чл. 35, ал. 1, вр. чл. 34, ал.. 3 от Наредбата за реда и условията за пътуване с обществен градски транспорт на територията на Столична община /НРУПОГТТСО или Наредбата/ на Н. С Н., с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 200 /двеста/ лева.

Недоволен от НП е останал жалбоподателят, който го обжалва в срок. В жалбата излага съображения против обжалвания акт. Пледира за отмяна на процесното НП като незаконосъобразно. Твърди, че никога не му е било връчвано, както и че не е извършил нарушение.

В съдебното заседание се явява процесуален представител на Н., в лицето на адв. П., като пледира наказателното постановление да бъде отменено.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна се представлява в съдебното заседание в лицето на юрк. Владимирова, която от своя страна иска от съда да потвърди наказателното постановление като правилно.

1

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок от надлежно легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Съдът намира, че отразеното върху НП връчване от 15.03.2016 г. не доказва, че НП е връчено на жалбоподателя, защото там липсва подпис на наказаното лице, т.е. не е изпълнено изискването на закона връчването да става срещу подпис. Съдът намира, че в случая чл. 58, ал. 2 от ЗАНН е приложен неправилно, защото не е установено, че лицето е сменило адреса си, още повече, че той е намерен на този адрес от ЧСИ. Ето защо, съдът намира, че не са налице доказателства за връчването на НП, поради което подадената срещу него жалба следва да се приеме за подадена в срок и да бъде разгледана по същество.

От фактическа страна се установява, че на 11.06.2016 г., в 17:30 ч., в гр.

София, жалбоподателят пътувал в автобус № 204, с инвентарен номер 9053.

След спирката на площад Ручей, с посока на движението към кв. ЕМарков, жалбоподателят бил проверен за наличие на редовен превозен документ от контрольора И Т и при извършената проверка той не разполагал с никакъв превозен документ – нито билет, нито абонаментна карта за пътуване.

Свидетелят Т – контрольор от ЦГМ, предложил на Н. да закупи билет на стойност 40 лева, тъй като е бил нередовен пътник, но последният отказал, и той съставил срещу него АУАН № 0276731/11.06.2016 г., в който описал обстоятелствата относно констатираното нарушение, времето и мястото на извършването му, и като нарушени нормативни разпоредби посочил нормите на чл. 18, т. 1, б. „а“, б. „б“, б. „в“ и 35, ал. 1, вр. чл. 34, ал. 3 от Наредбата за реда и условията за пътуване с обществен градски транспорт на територията на Столична община. АУАН бил съставен в присъствието на свидетеля И О и копие от него било връчено на жалбоподателя. Последният отказал да подпише акта, като отказът е удостоверен с подпис на свидетел.

Въз основа на съставения АУАН било издадено НП № 276731 от 29.06.2016 г., издадено от Кмета на Столична община, с което на основание чл.

53 от ЗАНН и за нарушение на чл. 18, т. 1, чл. 35, ал. 1, вр. чл. 34, ал.. 3 от Наредбата за реда и условията за пътуване с обществен градски транспорт на 2 територията на Столична община, на Н. С Н., с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 200 /двеста/ лева.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства. Съдът кредитира в цялост писмените доказателствени източници, намирайки ги за безпротиворечиви и допринасящи за правилното изясняване на фактическата обстановка.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Съгласно разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН – „ По въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго”. Така субсидиарното приложение на

НК се разпростира спрямо административнонаказателните производства по отношение изключващите отговорността обстоятелства. Такъв характер безспорно следва да се приеме, че има давността за реализиране на отговорността, като материално правен институт. На първо място, това произтича от характера й на препятстващо реализирането на отговорността обстоятелство (видно от чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК давността е една от предпоставките, при наличието на които наказателното производство следва да бъде прекратено). На второ място, след като законодателят е предвидил, че след изтичане на определени в закона срокове, реализирането на наказателната отговорност се преклудира. На поголямо основание това следва да се отнася и до административните нарушения, които по правило са деяния с по-ниска обществена опасност. От тук следва правният извод, че доколкото в ЗАНН липсват изрични разпоредби в тази насока, то по въпросите, свързани с течението, спирането и прекъсването на давностните срокове, както и относно т. нар. абсолютни давностни срокове, приложение намират разпоредбите на чл. 80 и следващите 3 от НК. В частност, в процесния случай следва да се приложи разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, във вр. с чл. 81, ал. 3 от НК, тоест административнонаказателното производство се изключва по давност (независимо от спирането или прекъсването) след изтичане на срок надвишаващ четири години и шест месеца, считано от датата на извършване на нарушението. Видно от гореизложената фактическа обстановка процесното нарушение било извършено на 11.06.2015 г., a абсолютният давностен срок за реализиране на административнонаказателната отговорност е изтекъл на 11.12.2019 г., много преди да бъде образувано настоящото дело.

Ето защо, Софийският районен съд намира, че поради изтичане на абсолютния давностен срок, предвиден в закона, наказателното постановление следва да бъде отменено.

Доколкото жалбоподателят е претендирал разноски, то такива следва да му се присъдят в претендирания размер от 250 лева, защото не е налице обективирано възражение за прекомерност.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 276731 от 29.06.2016 г., издадено от Кмета на Столична община, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и за нарушение на чл. 18, т. 1, чл. 35, ал. 1, вр. чл. 34, ал.. 3 от Наредбата за реда и условията за пътуване с обществен градски транспорт на територията на Столична община на Н. С Н., с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 200 /двеста/ лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА Столичната община да заплати на Н. С Н., с ЕГН **********, сумата от 250 лева, представляваща разноски по делото пред СРС, на основание чл. 63д от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4

5