Решение № 468 от 17.12.2025, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 468 гр. гр. Лом, 17.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Лилия Й. Любенова Димитрова при участието на секретаря Моника Ц. Василева като разгледа докладваното от Лилия Й. Любенова Димитрова Гражданско дело № 20251620100741 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано пред РС Лом по предявени при условията на първоначално обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове от „А1 България“ ЕАД с ЕИК ********* срещу К. К. Т., ЕГН ********** за установяване дължимост на суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ЧГД 160/2025г. по описа на РС Лом - искове с правна квалификация по чл.79, ал. 1 вр. чл. 92 и чл.86 ЗЗД, производство по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, като се иска постановяване на съдебно решение, с което да се признае за установено, че ответникът К. К. Т. дължи на ищеца „А1 България” ЕАД за периода 23.03.2022г. до 28.09.2022г. по договор № ********* от 27.01.2022г. и партиден номер ********* сума в общ размер на 1023.04 лв., формирани, както следва: 254.34 лв. - неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги ведно с мораторна лихва върху посочената сума в размер на 67,51 лв. за периода 08.04.2022г. - 28.01.2025г., 564.80 лв. - общ размер неустойки, начислени поради предсрочното прекратяване на договора, ведно с мораторна лихва върху посочената сума в размер на 136.39 лв. за периода 11.04.2022г. - 28.01.2025г., както и законната лихва върху сборната сума 819.14 лв. (формирана от сумите 254,34 лв. и 564,80 лв.) от датата на образуване на ч. гр. д. № 160/2025 г. на РС - Лом, 28.01.2025г., до окончателното изплащане на задължението, които задължения са предмет на Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 160/2025 г. на РС - Лом.

В исковата молба се твърди, че между „А1 България“ ЕАД (предишно наименование „Мобилтел” ЕАД) и ответника бил сключен договор за 1 електронни съобщителни услуги идентифициран с неговия уникален номер ********* от 27.01.2022 г. и партиден номер *********. Към горепосочения договор са сключени и посочените в исковата молба няколко приложения.

Релевира се в исковата молба, че за периода от 21.02.2022г. до 20.07.2022г. било извършено изпълнение от страна на дружеството – ищец по горепосочения договор. Сочи се от ищеца, че ответникът не е заплатил възникналите си задължения в сроковете съгласно договора и Общите условия на „А1 България” ЕАД и е натрупал просрочени задължения за неплатени електронни съобщителни услуги в размер на 254.34 лв. Във връзка с натрупаните просрочени задължения за посочения период на 14.08.2022г. договор № ********* от 27.01.2022 г. със системен партиден номер *********, сочи ищеца, бил прекратен поради неплащане, продължило повече от 124 дни съгласно ОУ на мобилния оператор и в резултат на това е начислена неустойка в общ размер на 564.80 лв.

От страна на ищеца „А1 България“ ЕАД било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр. д. № 160/2025 г. на РС Лом. В хода на заповедното производство е подадено възражение срещу заповедта за изпълнение от ответника. С оглед горното ищецът е предявил иск за дължимо парично вземане за периода 23.03.2022г. до 28.09.2022г. по договор № ********* от 27.01.2022г. и партиден номер ********* в общ размер на 1023.04 лв. Сумите са формирани и за тях са издадени счетоводни документи, подробно описани в исковата молба. Към задължението е претендирана от ищеца и мораторна лихва върху двете главници в общ размер на размер на 203.90 лв.

Претендират се разноските в настоящото и в заповедното производство.

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил от ответника.

Съгласно мотивите на ТР 4/2013г. на ОСГТК на ВКС възражението по чл.414, ал.1 ГПК е депозирано по време на висящността на процеса, адресирано е до съда и е подадено преди да е започнал да тече срокът за отговор на исковата молба по чл.131, ал.1 ГПК. Възможността на длъжника да обоснове оспорванията си във възражението по чл.414, ал.1 ГПК има правните последици на отговор на исковата молба по чл.131, ал.1 ГПК. Независимо от депозиране на обосновано възражение по чл.414, ал.1 ГПК ответникът по иска може да подаде и писмен отговор на исковата молба. Следователно съдът следва да вземе предвид и направените от ответника обосновани възражения в заповедното производство, които са своевременно депозирани (видно от върнатия отрязък от съобщение – заповедта по заповедното производство е връчена на длъжника н 06.02.2025г., а възражението е подадено на 17.02.2025г., т.е. спазен е едномесечния срок за депозирането му). Ответникът във възражението си е заявил, че е никога не е бил клиент на ищеца и няма взаимоотношения с него, не дължи нищо и сочи, че това е измама. Т.е. оспорил е наличието на облигационна връзка между страните.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява, не се представлява, като е депозирана молба преди провеждането на ОСЗ, в която се сочи, че искът се поддържа.

2

Ответникът в съдебно заседание се явява лично, като оспорва претенцията и сочи, че не е налице облигационна връзка. Иска се отхвърляне на исковите претенции.

Доказателствата по делото са писмени. Изготвена е съдебно-счетоводна експертиза, приета по делото. Открито е производство по реда на чл. 193 ГПК за оспорване подписа, положен от К. Т. върху договор № ********* от 2022г.

От събраните по делото материали, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа и правна страна следното:

Установителният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК е специален положителен установителен иск, който принадлежи на кредитора. Чрез него той може да постигне защита със сила на присъдено нещо като се признае за установено срещу длъжника съществуването на вземането му. Предявяването му е обусловено от наличието на правен интерес, който е абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск. С предявяване на този иск се постига стабилизирането на заповедта за изпълнение като титул за осъществяване на принудително изпълнение. В случая искът е предявен на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК.

В изпълнение на задълженията си да осъществи служебно самостоятелна преценка на специалните положителни процесуални предпоставки за допустимост на иска, съдът констатира, че е налице издадена заповед за изпълнение в хода на заповедното производството за вземането, предмет на настоящата искова молба. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника редовно на 06.02.2025г., който в срока по чл. 414 ГПК (на 17.02.2025г.) е депозирал възражение срещу съдебния акт. Предвид това на заявителя /ищец/ са дадени указания, че може да предяви иск за установяване на вземанията си.

Актът на съда е връчен на ищеца на 06.03.2025г., като на 04.04.2025г . е депозирана исковата молба. Следователно е спазен срокът за предявяване на установителния иск. Ето защо исковата претенция се възприема за допустима.

Налице е и правен интерес от търсената защита. Искът е предявен от и срещу надлежна страна. С оглед изложеното, налице са всички положителни и липсват отрицателни процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването правото на иск при постановяване на съдебното решение, които обуславят неговата допустимост. Предвид това съдът следва да разгледа исковата претенция и да се произнесе по нейната основателност.

За основателността на предявените претенции ищецът следва да установи следните кумулативни предпоставки: между ответника и ищеца да е съществувало валидно облигационно отношение с посочения в ИМ смисъл и предмет за посочения период, по силата на което ищецът е изпълнявал своите задължения да престира на ответника съгласно договорените параметри, настъпила изискуемост на вземанията /падеж/ (вкл. поради прекратяване, разваляне на договорната връзка), неизпълнение от страна на ответника на неговите задължения по сключените договори, т.е. липса на заплащане от страна на ответника.

С доклада по делото съдът е указал, че всяка от страните носи 3 доказателствената тежест да докаже твърдените в нейна полза обстоятелства, както и направените възражения. Указано е, че ищецът следва да установи в условията на пълно и главно доказване фактите, които сочи да обуславят исковата му претенция, в т.ч. наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между страните с твърдения предмет и посочените параметри и срок, съобразно сключения договор за предоставяне на услуги, същите да са предоставени съобразно договореното на ответника; качеството си на кредитор, изпълнение на договорните си задължения, падежа и изискуемостта на вземането си. По иск с пр. осн. чл. 92 ЗЗД ищецът е този, който следва да докаже съществуване на неустоечна клауза по валиден договор, сключен с ответника, че е изправна страна, размера на претенцията си, настъпване на предпоставките за ангажиране отговорността на ответника, вкл. ако е налице едностранно прекратяване на договора поради неизпълнение от страна на ответника на произтичащите от него задължения. Указано е, че в тежест на ответника е да докаже, че е изпълнявал задължението си съгласно уговореното в договора, т.е. да докаже плащане на задълженията по него, респ. погасяване чрез други способи, като ответникът носи тежестта да докаже възраженията си

(правоунищожаващи, правоизключващи, правопогасяващи). Т. е. в тежест на ответника е да проведе насрещно доказване и да установи възраженията си. Указано е на страните, че на осн. чл.

7, ал. 3 ГПК съдът следи за наличието на неравноправни клаузи в сделките, сключени с потребител, както и че страната, която се позовава на съответните клаузи и извлича за себе си изгодни последици от тях, носи тежестта да докаже, че същите са валидни. Предоставена е възможност на страните до насроченото съдебно заседание да изразят становище по този въпрос.

По делото не се спори, че ищецът е предприятие с основен предмет на дейност - изграждане, използване и поддържане на мобилна клетъчна мрежа и предоставяне на далекосъобщителни услуги, т.е. търговец, предоставящ обществени електронни съобщителни услуги по реда на Закона за електронните съобщения. Няма спор и че в случая ответникът има качеството на потребител, поради което се ползва и от предвидената в тази връзка защита по реда на ЗЗП.

По настоящото дело е изискано и приложено ЧГД № 160/2025г. по описа на РС Лом. От материалите по същото се установи, че ищецът е депозирал по реда на чл. 410 от ГПК заявление на 28.01.2025г., по повод на което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 30.01.2025г. за сумата от общо 1023.04 лв. /хиляда двадесет и три лева и 04 ст./, от които: 819.14 лева /осемстотин и деветнадесет лева и 14 ст./- главница, от които 254.34 лева /двеста петдесет и четири лева и 34 ст./ представляваща незаплатени предоставени електронни съобщителни услуги и 564.80 лева /петстотин шестдесет и четири лева и 80 ст./, за начислена неустойка, дължима при прекратяване на договорен абонамент по вина на абонат и сумата от 203.90 лева /двеста и три лева и 90 ст./, представляваща мораторна лихва, за периода представляващ първи ден по всеки отделен документ до датата, предхождаща депозирането на заявлението в съда, ведно със законната лихва върху общо дължимата сума, считано от датата на подаване на 4 заявлението в съда 28.01.2025 г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата 175 лв. (сто седемдесет и пет лева) разноски по делото, представляващи платена държавна такса 25 лв. (двадесет и пет лева) и юрк. възнаграждение в размер на 150,00 лв. (сто и петдесет лв.).

Заповедта била връчена на длъжника редовно, който е депозирал възражение по реда на чл. 140 ГПК.

По делото е приложен заверен препис от договор № ********* от 27.01.2022г., сключен между А1 и К. К. Т.. В клаузата на т. 3.2. е предвидено, че договорът урежда условията, валидни за всички услуги, ползвани от абоната, като всяка избрана услуга или пакет от услуги, в това число срок на ползване, ценови условия, приложими ОУ и др., се описват в приложения, представляващи неразделна част от Договора, както и на интернет страницата на Оператора - www.a1.bg, а в т. 3.3. е договорено, че промяна на условия по Договора се извършва с подписване на анекс или ново приложение. Съгласно т. 4.5. влизането в сила, срокът и прекратяването на Договора за всяка услуга, в това число дължими неустойки или обезщетения, се посочват в съответното приложение по т.3.2, като за всяка услуга могат да се договорят и да се прилагат различни срокове. Договорът е в сила докато е налице действащо Приложение или друго споразумение за ползване на услуги, сключено към него.