Определение № 207 от 02.07.2026, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 207 гр. Враца, 02.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Васил П. Ганов

Членове:

Евгени Божидаров Ангелов

Мира Р. Джонева като разгледа докладваното от Мира Р. Джонева Въззивно частно наказателно дело № 20261400600322 по описа за 2026 година

Производството е по реда на глава XXII, вр. чл. 249, ал. 3 от НПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 2859/16.06.2026 г., подадена от адв.

В. В. – защитник на подсъдимия Е. И. Р., срещу протоколно определение № 93/10.06.2026 г., постановено от Районен съд – Оряхово по НОХД № 84/2026 г. по описа на същия съд, с което в разпоредителното заседание е оставено без уважение направеното от него искане за прекратяване на делото и върщане му на РП- Враца.

В жалбата се твърди, че определението е незаконосъобразно и немотивирано, като се поддържа наличие на основанията по чл. 249, ал. 1, във връзка с чл. 248, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 249, ал. 4, т. 1 НПК за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокуратурата.

Жалбоподателят сочи, че подсъдимият не е имал в цялост и пълнота възможност да разбере и да научи в какво престъпление е привлечен като обвиняем, защото нито в постановлението за привличане на обвиняем, нито в обвинителния акт е посочен механизмът, по който е причинена телесната повреда на пострадалия, поради което обвинението се квалифицира като неясно и непълно. Посочва се, че не било описано по какъв начин и с какви конкретни действия в хронологичен порядък той е причинил телесните увреждания, нито са изчерпателно посочени обективните и субективните признаци на деянието. Обвинителният акт не отговарял на изискванията на чл.

246, ал. 2 НПК, тъй като фактическите и юридическите предели на обвинението не са ясно и разбираемо очертани и няма съответствие между изложените факти и възприетата правна квалификация, което препятствало подсъдимия да организира защитата си в пълнота. Навежда се оплакване, че прокуратурата дословно е преписала дефиницията на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, като единствено е добавила, че подсъдимият се е движил „с несъобразена скорост 1

… 58 км/ч“, без да бъдат конкретизирани кои са релевантните пътни, метеорологични условия и конкретни условия на видимост, с които водачът не се е съобразил. В тази връзка жалбоподателят критикува и мотивите на първоинстанционния съд, като твърди, че неправилно е прието „ясно и категорично“ описание на механизма на деянието, доколкото не е разяснено защо скоростта е несъобразена спрямо конкретните условия и не е посочено кои точно метеорологични условия и условия на видимост са били игнорирани от подсъдимия. Моли Окръжен съд – Враца да отмени като незаконосъобразно определението на Районен съд – Оряхово и да прекрати съдебното производство, като върне делото на Районна прокуратура – Враца за отстраняване на твърдените отстраними съществени процесуални нарушения.

По частната жалба е постъпило становище с вх. № 2898/17.06.2026 г. от адв. Й.Д. като пълномощник на пострадалия, в което се излагат доводи за неоснователност на частната жалба. Смята, че се цели протакане на процеса и че възраженията са бланкетни. Намира, че в обвинителния акт ясно и точно са изложени обстоятелствата, касаещи времето, мястото, посоката на движение и механизма на причиняване на телесните увреждания на пострадалия. Моли се частната жалба да бъде оставена без уважение.

Окръжният съд, като съобрази изложените в жалбата доводи и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт в съответствие с изискванията на чл. 345, ал. 3, вр. чл. 313 и чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна с право на обжалване е и е процесуално допустима. Разгледана по същество, въззивният съд я намира за основателна.

С така внесения обвинителен акт е повдигнато обвинение срещу Е. И. Р. за две престъпления – по чл. 343, ал. 3, б. „а“, пр. 2, вр. с ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. с чл. 342, ал. 1 НК и по чл. 345, ал. 2, вр. с ал. 1 НК за това, че на 12.02.2025 г., около 19:00 часа, по път II-11 в посока от с. Галово към с. Остров, като неправоспособен водач е управлявал лек автомобил „Киа Спортидж“, нерегистриран по надлежния ред и без регистрационни табели, с несъобразена скорост около 58 км/ч в тъмната част на денонощието и при тези условия е нарушил правилата за движение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП и по непредпазливост е причинил на пешеходеца И.М. средна телесна повреда – мозъчно сътресение с временна загуба на съзнание и множество разкъсно-контузни рани и охлузвания.

В разпоредително заседание, проведено на 10.06.2026 г. по реда на чл. 248 от НПК, съдът е отхвърлил възраженията на защитника относно допуснати на досъдебното производство съществени процесуални нарушения, като е счел, че такива не са допуснати в хода на досъдебното производство.

Съгласно Тълкувателно решение № 2/07.10.2002 г. на ОСНК на ВКС, 2 главното предназначение на Обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него, и по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване правото на защита. Основната процесуална функция на обвинителния акт е да очертае по недвусмислен начин престъплението, в което се обвинява лицето, с всички негови обективни и субективни признаци, съобразно приетата правна квалификация и тяхната максимална конкретизация, а тази на неговата обстоятелствена част – да се опише престъплението, начинът, времето и мястото на извършването му, пострадалото лице и размерът на вредите, както и другите обстоятелства, визирани в чл. 246, ал. 2 от НПК.

В случая обвинителният акт съдържа ясно и подробно описание на фактическата обстановка, като се разбира кога и как са се развили вменените престъпни деяния и какви са нанесените телесни увреждания на пострадалото лице. Държаното обвинение е допуснало обаче един пропуск, който се явява съществен според настоящия съдебен състав, влияе ограничително на правото на защита на обвиняемото лице и доколкото е отстраним, делото следва да бъде върнато на прокурора за отстраняването му.

Изпълнителното деяние на водача на пътно превозно средство при осъществяването на състава на престъпление по чл. 343 във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК се изразява в нарушение на конкретни правила за движение по пътищата. Поради това нормите, определящи съставите на престъпленията по чл. 342 и чл. 343, са бланкетни и се запълват от съответните правила, които уреждат движението по пътищата.

Прокурорът при изготвянето на обвинителния акт и съдът при постановяване на съдебния акт, с който се решават въпросите по чл. 301, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК,са длъжни да изяснят и посочат кои правила за движение по пътищата виновно са били нарушени от подсъдимия в качеството му на водач на моторно превозно средство и са в причинна връзка с произшествието и неговите последици.

Известна е постановката, че обвинението е единство от факти и право.

Това означава, че в случай на повдигнато обвинение за престъпление по чл.

343 от НК изискването за посочване на обстоятелствата, обосноваващи наличието на всеки един елемент от състава на престъплението касае и фактическите обстоятелства, обосноваващи нарушението на конкретните правила за движение по пътищата. Следователно в обстоятелствената част на обвинителния акт е необходимо да са описани фактическите обстоятелства по извършване на нарушението, запълващо бланкетната норма на чл. 343 от НК.

Основателно се явява оплакването на защитника, че в случая в обвинителния акт нарушената норма на чл. 20, ал. 2 от Закона за движението по пътищата е посочена общо, като не е описано в какво се изразява правонарушението на водача, нито какви са релевантните обстоятелства относно състоянието на пътната обстановка в момента на деянието.

След като се твърди, че обвиняемият се е движел с несъобразена скорост 3 и не се е съобразил с метеорологичните условия на пътната обстановка, то прокурорът следва да опише какви са били условията на пътната обстановка, най-малкото – да посочи каква е допустимата скорост в съответния участък, така щото съдът да провери дали действително установената скорост е „несъобразена“. В случая от една страна е посочено, че деянието е извършено преди навлизане в населеното място (преди табелата за селото), същевременно несъобразената скорост се твърди да е била 58 км./ч, тоест под 90 км/ч., която обикновено важи в такива участъци. Не са изложени фактически твърдения, касаещи видимостта – осветен ли е бил този участък, доколкото се касае за деяние, извършено през тъмната част на денонощието. Макар географската локация на пътния участък да е добре конкретизирана, не са изложени твърдения относно състоянието на пътното платно, характеристики на пътя, атмосферните условия в инкриминирания период (мъгли, влажност или слънчево) или изобщо някакво, макар и общо описание на състояние на конкретния пътен участък, видимостта и всички други обстоятелства, които прокурорът е установил, че водачът не е съобразил.

В чл. 20, ал. 2 от ЗДвП се съдържа общо правило, съгласно което водачът следва да намали скоростта или да спре, когато на пътя възникне опасност за движението, като тази опасност следва да е конкретна, реална и видима.

Известно е, че в чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП са посочени примерно и неизчерпателно елементите на пътната обстановка, които има значение за избирането на съобразената скорост на движение. Когато се твърди допуснато нарушение относно режима на скоростта и извършено нарушение на правилата за движение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП, прокурорът следва да изготви обстоятелствената част и диспозитива на ОА по начин, че да информира ясно обвиняемия с кои елементи на пътната обстановка, определящи избор на съобразената скорост на движението, не се е съобразил при избора на скоростта си на движение. В случая това не е сторено.

Оплакването, че обвинението било неясно и непълно, защото не е посочен механизмът, по който е причинена телесната повреда на пострадалия, въззивният съд намира за неоснователно. В обвинителният акт е посочено, че по непредпазливост, управлявайки конкретно МПС обвиняемият е ударил пострадалия, посочено е къде се е намирал последният и от коя страна е ударен, описано е какви телесни увреждания са му причинени. Съставът не вижда причина за объркване и неяснота за обвиняемия в този смисъл.

При горните мотиви необосновано е прието от районния съд, че не е налице процесуално нарушение от категорията на съществените, свързано с липса на конкретно описание на условията на пътна обстановка, допустимата скорост на движение превозното средство и/или други важни обстоятелства, които обвиняемият не е съобразил, управлявайки превозното средство. Тези релевантни за правилното решаване на наказателно-правния спор факти следва да са коректно описани в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Обвинителният акт следва да бъде върнат на прокурора за допълването му с 4 фактическа обосновка относно начина на регулиране на скоростта в конкретния пътен участък и установените обстоятелства относно атмосферните условия и пътната обстановка, всички релевантни факти във връзка с изискването на чл. 246, ал. 2 и нарушенията на закона за движението по пътищата, така че подсъдимият да може да разбере всички важни факти, обусловили правната квалификация на деянието и да упражни правото си на защита.

Предвид изложеното определението на РС-Оряхово следва да бъде отменено като неправилно. Жалбата се явява основателна.

Водим от горното и на основание чл. 345, ал. 1 НПК, Окръжен съд - Враца ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение от 10.06.2026 г., постановено по реда на чл. 248 НПК в открито разпоредително съдебно заседание по НОХД № 84/2026 г. по описа на Районен съд-Оряхово и закрепено в протокол № 93/11.06.2026 г., в частта по отношение на допуснати на досъдебното производство съществени, отстраними нарушения на процесуалните правила, които са довели до ограничаване на правата на подсъдимия.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Оряхово за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно мотивите на настоящото определение.