Решение № 3113 от 13.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3113 гр. София, 13.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Жаклин Комитова

Членове:

Мария Бойчева

Румяна Спасова като разгледа докладваното от Жаклин Комитова Въззивно гражданско дело № 20231100504131 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ЧЛ.435 И СЛ. ГПК.

Образувано е по частна жалба, депозирана от „СОФИЙСКА ВОДА“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „******* III“, № *******, чрез ст. мениджър правен отдел М.Л. против ПОСТАНОВЛЕНИЕ за разноски от 20.02.2023 г. по изпълнително дело № 20238510400024 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 с район на действие СГС.

Твърди се в жалбата, че на 23.02.2023 г. жалбоподателят е бил уведомен със съобщение, получено на електронния му адрес, за Постановление за разноски от 20.02.2023 г. по изпълнително дело 20238510400024, с което ЧСИ М.П., peг. № 851, във връзка с подадено от „Софийска вода“ АД възражение по посоченото изпълнително дело е отказал да намали таксата по Т.31 от ТТР към ЗЧСИ, отказал е да намали приетите за събиране суми за държавна такса за издаване на изпълнителен лист и такси за банков превод. В същото Постановление ЧСИ П. е приел за събиране допълнителна такса в размер на 12 лв. по Т.4 от ТТР към ЗЧСИ.

Според жалбоподателя постановлението на ЧСИ П. е неправилно и незаконосъобразно, поради следното:

Съгласно забележка към т.31 точка от ТТР към ЗЧСИ допълнителните разноски са за сметка на длъжника, когато за тях е издаден документ но Закона за счетоводството. Въпреки отправеното от нас искане, ЧСИ П. не е предоставил документи, обосноваващи приемането за събиране на посочената сума.

Посочените съображения важат и по отношение държавната такса за издаване на изпълнителен лист и такса за банков превод, общо в размер на 1

10.91 лв., приети за събиране от съдебния изпълнител. За посочените суми съдебният изпълнител не е приложил нито изпълнителен титул, нито друг документ, доказващ техния размер и запланщането им от взискателя. Поради това тези разноски не следва да бъдат възлагани в тежест на жалбоподателя.

Оспорва се и приетата за събиране от ЧСИ П. допълнителна такса в размер на 10 лв. (12 лв. с ДДС) по т.4 от ТТР към ЗЧСИ за изпращане на обжалваното Постановление. Посочената от съдебния изпълнител като основание за събиране на сумата от 10 лв. точка гласи, че таксата се събира за „изпращане но пощата на призовка, препис от жалба, уведомление и книжа“.

Обжалваното Постановление е връчено по електронен път, на посочен от жалбоподателя електронен адрес, в едно общо съобщение с още 3 уведомления. Видно от текста на т.4 от Тарифата, начисляването на посочената такса изисква съобщението да е изпратено но пощата, какъвто настоящият случай не е.

На следващо място, за всяко едно от 4-те уведомления, изпратени в един общ файл по електронен път, съдебният изпълнител е начислил отделна такса от 10 лв. за „изпращане по пощата“, което явно сочи на злоупотреба.

Поради това се иска да бъде отменено обжалваното Постановление за разноски от 20.02.2023 г. по изпълнително дело № 20238510400024 на ЧСИ М.П., peг. 851 по отношение приетата за събиране такса по т.4 от ТТР към ЗЧСИ за връчване на обжалваното Постановление, както и допълнителните такси и разноски по т. 31 от ТТРЗЧСИ, на държавната такса за банков превод и държавна такса.

В срока по чл.436 от ГПК е постъпило възражение от взискателя „Г.С.

М.П.“ ЕООД, с ЕИК: *******, в което са изложени съображения за неоснователност на жалбата. Претендира разноски пред настоящата инстанция.

ЧСИ М.П., рег. № 851 с район на действие СГС е изпратил по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК мотиви по обжалваните действия.

Съдът, след извършването на проверка, относно допустимостта и редовността на подадената жалба и с оглед данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадена в срок, от активно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна, предвид следните съображения:

Изпълнително дело № 202385104000024 е образувано по молба на взискателя „Г.С. М.П.“ ЕООД, ЕИК *******, въз основа на Изпълнителен лист, издаден на 27.01.2022 г. от СРС, 36 с-в., по гр.д.№ 60621/2020 г., срещу жалбоподателя за сумата 50 лв., представляваща сторени разноски за държавна такса по делото.

Покана за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 16.01.2023 г..

На 11.01.2023 г. е изискана справка от Регистъра на НАП;

Н а 11.01.2023 г. в Централния клон на Обединена българска банка е 2 получено съобщение за налагане на запор;

Н а 25.01.2023 г., след постъпване на дължимите суми по изпълнителното дело, запорът е вдигнат.

На 25.01.2023 г. длъжникът е депозирал възражение срещу приетите за събиране по т. 31 ТТРЗЧСИ суми в размер на 24 лв. с ДДС, както и приетите за събиране суми за държавна такса и за издаване на изпълнителен лист и такси за банков кредит в размер на 10, 91 лв.

На 20.02.2023 г. с Постановление за разноски с изх. № 13735/20.02.2023 г., за което е съставено придружително писмо с изх. № 13736/20.02.2023 г.

(връчено по електронен път на „Софийска вода“ АД, заедно с съобщения и по други изпълнителни дела на 23.02.2023 г.), съдебният изпълнител е oтказал да намали приетите за събиране суми за държавна такса за издаване на изпълнителен лист и такси за банков превод в размер на 10,91 лв., отказал е да намали размера на таксите по ТТРЗЧСИ със сумата от 24,00 лв. с ДДС, начислена за т. 31 от ТТРЗЧСИ и е приел за събиране сумата в размер на 12,00 лв. с ДДС, начислена за т. 4 от ТТРЗЧСИ за изготвяне на обжалваното Постановление за разноски.

На 06.03.2023 г. е депозирана жалба с вх. № 29027/06.03.2023 г., с която се обжалва Постановлението за разноски с изх. № 13735/20.02.2023 г.

На 13.03.2022 г. препис от депозираната жалба от длъжника с вх. № 29027/06.03.2023 г. е връчена за възражение на взискателя, посредством съобщение за жалба за становище с изх. № 16502/06.03.2023 г.

В законоустановения срок, взискателят е депозирал възражение с вх. № 32629/15.03.2023 г. по отношение на жалба с вх. № 29027/06.03.2023 г.

На база на изложеното, настоящата съдебна инстанция намира следното:

1. Относно сумата от 10,91 лв.:Съобразно чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в изрично посочени случаи.

Абсолютна процесуална предпоставка за започване на изпълнителния процес е издаването на изпълнителен лист, който овластява изпълнителния орган да започне принудително изпълнение. От систематичното място на разпоредбите за издаване на изпълнителния лист, които се намират в общите положения за изпълнителното производство се налага извода, че разноските за издаване на изпълнителния лист се включват в разноските за изпълнението по смисъла на чл. 79, ал. 1 ГПК и следва да се съберат от съдебния изпълнител извън сумите по изпълнителния лист. В този смисъл е Определение № 617 от 16.12.20213 г. по ч.гр.д. № 6154/2013 г. на ВКС, I Г.О.

Поради това законосъобразно съдебният изпълнител е приел за събиране от длъжника държавната такса за издаване на изпълнителен лист, която е в размер на 5 лв.

Неоснователно обаче е приетата за събиране сума в размер на 5,91 лв. за банкова комисионна, дължима при плащането на таксата от 5 лв. по сметка на СРС, тъй като същата не представлява дължим разход по издаване на изпълнителния лист.

Относно разноските по т. 31 ТТРЗЧСИ:

3

Размерът на таксите и разноските събирани от частните съдебни изпълнители са определени с Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители. В Раздел VI, озаглавен „Допълнителни разноски“, в т. 31 е предвидено, че допълнителни разноски са разходите за: а) /изм. - ДВ, бр. 24 от 2013 г./ получаване на информация и документи, свързани с длъжника и/или неговото имущество; б) банкови такси и комисиони; в) осигуряване на достъп, отваряне и затваряне на помещения; г) транспорт, пренасяне и охрана на иззети вещи; д) вещи лица; е) пазачи; ж) преводачи и тълковници; з) премахване, унищожаване и запечатване на вещи; и) придвижване на частния съдебен изпълнител извън населеното място, където е неговата кантора - по 0,50 лв. на километър, но не повече от 30 лв. за едно действие, независимо дали то е изпълнено с едно или повече посещения и к) (нова - ДВ, бр. 24 от 2013 г.) заплащане на пощенски и/или куриерски услуги. На края на разпоредбата е вписана Забележка (изм. - ДВ, бр. 24 от 2013 г.), че допълнителните разноски са за сметка на длъжника, когато за тях е издаден документ по Закона за счетоводството.

Следва да се посочи, че още с поканата за доброволно изпълнение длъжникът изрично е възразил, че не е ясно за какви действия е начислена сумата от 24 лв. но въпреки това съдебният изпълнител не е изяснил това обстоятелство, включително в изложените по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК мотиви.

Освен това в документите по изпълнително дело липсва издаден документ по Закона за счетоводството за приетата за събиране сума от 24 лв., което е необходимо условие, за да бъде присъдена същата. Това се явява пречка да се прецени дали са налице и какви допълнителни разходи, били ли са извършени такива и дали те попадат в обхвата на т. 31 ТТРЧСИ.

Предвид изложеното незаконосъобразно е приета за събиране сумата 24 лв. за Допълнителни разноски, доколкото липсват доказателства такива да са направени и да е издаден документ, който да обективира вида и конкретния им размер.

Посочените в мотивите по чл.436, ал. 3 ГПК разходи не могат да бъдат събрани на това основание - изготвянето и връчването на покана за покана за доброволно изпълнение е таксувано отделно, а извършването на разходи за канцеларски консумативи не е предвидено за самостоятелно възмездяване извън заплащането на таксата за съответното действие, за което тези консумативи са изразходени.

Поради това длъжникът не дължи такса по т. 31 ТТРЗЧСИ.

Относно таксата по т. 4 ТТРЗЧСИ:

С обжалваното Постановление за разноски от ЧСИ М.П. е приел за събиране такса по т. 4 от ТТРЗЧСИ в размер на 12 лв. с ДДС за връчване на постановлението, с което е отказал да намали приетите за събиране суми за разноски.

Съгласно т. 4 от ТТРЗЧСИ за изпращане по пощата на призовка, препис от жалба, уведомление и книжа се събира такса 10 лв. Не се спори, а това обстоятелство се установява от книжата по изпълнителното дело и изложеното от съдебния изпълнител в мотивите към жалбата, че постановлението за разноски е съобщено на длъжника на електронен адрес (независимо, че е било съставено придружително писмо с изх. № 4

13736/20.02.2023 г., подписано с електронен подпис от ЧСИ).

Връчването на електронен адрес е предвидено в чл. 38, ал. 2 ГПК, която разпоредбата е нова - ДВ, бр. 110 от 2020 г., а Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители е приета с ПМС № 92 от 19.04.2006 г. и е последно изменяна с ДВ, бр. 100 от 18.12.2015 г.

Следователно предвидената за събиране от съдебния изпълнител обикновена такса по т. 4 за връчване по пощата няма как да се отнася до връчването по електронна поща. Това е така и предвид обстоятелството, че разходите и усилията за изпращане на книжа по пощата са несъизмерими с тези за изпращане на електронен адрес, още повече, че в случая длъжникът сочи, че заедно с постановлението за разноски са му изпратени от частния съдебен изпълнител още три съобщения. Да се дължи една и съща такса от длъжника за изпращане на съобщения по пощата и на електронен адрес е необосновано и житейски неприемливо. Ето защо съдът счита, че в действащата тарифа не е предвидена такса, която да подлежи на събиране от частните съдебни изпълнители за изпращане на книжа на електронен адрес.

Освен това съдебният изпълнител незаконосъобразно е начислил разноски по т. 31 ТТРЗЧСИ и с това е дал повод за иницииране на производство по оспорване на разноските. Ето защо няма основание в тежест на длъжника да се възложат разходите по произнасянето му, вкл. за връчване на постановлението. Този извод не се променя от обстоятелството, че молбата за изменение на разноските е била частично неоснователна, тъй като таксата за връчване на постановлението не е пропорционална и не може да бъде събрана в размер, съответен на изменените/отменените разноски.