Решение № 283 от 03.10.2026, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 283 гр. гр. Димитровград, 03.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД, IV-СЪСТАВ ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пепа Д. Жекова при участието на секретаря Валентина Ив. Господинова като разгледа докладваното от Пепа Д. Жекова Гражданско дело № 20265610101229 по описа за 2026 година

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 22 ЗПК във връзка с чл. 26, ал. 1 ЗЗД за обявяване за недействителен на договор потребителски кредит № 202401160459320059/16.01.2024 г., поради противоречие със закона.

При условията на евентуалност са предявени искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за обявяване за нищожни клаузите на чл. 6 от договора за потребителски кредит № 202401160459320059/16.01.2024 г., поради противоречие със закона и добрите нрави.

Ищецът А. Л. М., твърди, че сключил с ответника “Неткредит” ООД договор за потребителски кредит № 202401160459320059/16.01.2024 г., по силата на който “Неткредит” ООД му е предоставило в заем сумата от 1 000 лв. при фиксиран ГЛП от 41,05 % и ГПР от 49,72 %. Съгласно попогасителен план следвало да внесе 12 месечни вноски с размер 103,00 лева, като общата сума по кредита е 1 236 лева.

Съгласно чл.4, ал.3 от договора за потребителски кредит, в срок до края на следващия ден от сключване на настоящия договор, Кредитополучателят е длъжен да предостави на Кредитора гаранция по кредита съгласно реда и 1 условията, предвидени в общите условия по договора. Банковата гаранция или гаранцията, издадена от небанкова финансова институция, трябва да бъде за сума в размер на 1236.00 лева със срок на валидност до 18.01.2025.

Съгласно чл. 6, ал.1 от договора за потребителски кредит, в случай че Кредитополучателят не представи на Кредитора гаранция по кредита при условията на чл. 4, ал. 3 от този договор в установения срок и съгласно реда и условията предвидени в общите условия по договора, той дължи на Дружеството, неустойка в размер на 1080.00 лв.

Съгласно чл.6, ал.2, неустойката се начислява на месец, считано от изтичането на срока по чл. 4, ал.3. Съгласно чл.6, ал.3, ако срокът, за който се начислява неустойката, е по-кратък от срока между две погасителни вноски, неустойката се начислява на ден и е в размер на 1/30 от месечната неустойка.

Съгласно чл.6, ал.5, начислената неустойка се заплаща заедно със следващата погасителна вноска по кредита съобразно уговорения погасителен план.

При това положение общият размер на дължимата сума по договора възлиза на 2316 лева, представляващи 1000 лева главница, 236 лева договорна лихва и 1080 лева неустойка. При реално предоставена сума от 1000 лева и общ размер на задължението от 2316 лева потребителят следва да върне над 2,3 пъти получения кредит. Това само по себе си е индикация, че чрез уговорената неустойка е прикрита действителната цена на кредита и е заобиколен режимът на Закона за потребителския кредит относно максимално допустимия размер на разходите по кредита.

Процесният договор за паричен заем нарушава императивни разпоредби на Закона за потребителския кредит (ЗПК), поради което е недействителен и сключен при неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК.

При формирането на ГПР не е включен съществен разход, а именно уговорената в чл. 6, ал.1 от договора неустойка, дължима при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение.

Излага подробни доводи.

При условията на евентуалност, ако съдът приеме, че процесният договор за потребителски кредит е валиден, то клаузата на чл. 6 от същия, 2 предвиждаща заплащане на неустойка при непредставяне на обезпечение, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 ЗЗД, а именно като противоречаща на закона и накърняваща добрите нрави.

Излага доводи в тази насока.

Искането до съда е да прогласи нищожността на договор за потребителски кредит № 202401160459320059/16.01.2024 г. като противоречащ на закона.

При условие на евентуалност моли да бъдат обявени за нищожни клаузите на чл. 6 от договора за потребителски кредит № 202401160459320059 от 16.01.2024 г., като противоречаща на закона и накърняваща добрите нрави.

Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е подаден писмен отговор от процесуалния представител на ответното дружество „НЕТКРЕДИТ“ ООД, с който оспорва предявените искове.

Признава следните факти: сключването на договор за потребителски кредит № 202401160459320059 от 16.01.2024 г. дружеството е изпълнило задължението си по договора за кредит е и предоставило в заем в размер на 1 000 лева.; на основание чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК кредиторът не е включил в ГПР по процесния договор разход за неустойка; в ГПР по процесния договор за кредит е включен единствено разход за възнаградителна лихва.

Оспорва изложените в исковата молба твърдения за недействителност на договора за кредита, респ. за нищожност на отделни негови клаузи.

Излага подробни съображения как е бил определен ГПР. Отделно от това, дори същият да бил неправилно посочен, за което нямало доказателства, то на основание чл. 19, ал.5 ЗПК клаузата била нищожна, а не целият договор.

Лихвеният процент също бил посочен съобразно изискванията на закона, бил постоянна величина и се прилагал на годишна основа към сумата на усвоения кредит.

Не била нарушена и разпоредбата на чл. 10 ЗПК.

По отношение на договора за застраховка, ответникът твърди, че е бил сключен чрез неговото посредничество като агент. Застраховката била допълнителна незадължителна услуга, която ищецът сам избрал, поради което не следвало да се включва в ГПР.Позовава се на клаузи от договора за 3 застраховка и ОУ.

Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Претендира разноски.

Направено е възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:

По делото не е спорно, а и видно от представения по делото договор за потребителски кредит № 202401160459320059/16.01.2024 г., сключен между ищеца в качеството му на кредитополучател и “Неткредит” ООД, в качеството си на кредитодател, ответникът е предоставил на ищеца сумата от 1000 лв., срещу което се съгласил да върне 12 месечни вноски с размер 103,00 лева при фиксиран годишен лихвен процент от 41,05 % и и годишен процент на разходите /ГПР/ в размер на 49,72 %, и посочена обща сума за връщане е 1 236 лева.

В чл. 4, ал. 3 от договора страните са уговорили, че в срок до края на следващия ден от сключване на настоящия договор, кредитополучателят е длъжен да предостави на кредитора гаранция по кредита съгласно реда и условията, предвидени в общите условия по договора. Банковата гаранция или гаранцията, издадена от небанкова финансова институция, трябва да бъде за сума в размер на 1236.00 лева със срок на валидност до 18.01.2025.

Съгласно чл. 6, ал.1 от договора за потребителски кредит, в случай че кредитополучателят не представи на кредитора гаранция по кредита при условията на чл. 4, ал. 3 от този договор в установения срок и съгласно реда и условията предвидени в общите условия по договора, той дължи на дружеството, неустойка в размер на 1080.00 лв.

Съгласно чл. 6, ал. 2, неустойката се начислява на месец, считано от изтичането на срока по чл. 4, ал. 3.

Съгласно чл. 6, ал. 3, ако срокът, за който се начислява неустойката, е по-кратък от срока между две погасителни вноски, неустойката се начислява на ден и е в размер на 1/30 от месечната неустойка.

Съгласно чл. 6, ал. 5, начислената неустойка се заплаща заедно със следващата погасителна вноска по кредита съобразно уговорения погасителен 4 план.

По делото е представен и погасителен план, инкорпориран в договора за паричен заем, видно от който всяка една от погасителните вноски е с различен размер, посочен в плана и включваща главница, месечен лихвен процент и лихва.

По делото е представен и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация на потребителски кредити.

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:

Ответникът “Неткредит” ООД представлява финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това определя дружеството като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. В този случай е безспорно, че процесния договор за паричен заем попада в дефиницията на чл. 9, ал. 1 от ЗПК и по отношение на него са приложими разпоредбите на ЗПК и чл. 143- чл.148 ЗЗП.

Основанията за недействителност на договора за потребителски кредит са изброени в чл. 22 ЗПК. За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е необходимо същият да отговаря на предвидените изисквания в разпоредбите на чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т.20 и ал.

2 ЗПК.

В исковата молба е направено главно възражение за недействителност на процесния договор за паричен заем поради противоречие с чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК, а при условията на евентуалност – възражение за нищожност на отделни клаузи в същия.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Видът на разходите, от които се формира ГПР са посочени в чл. 19, ал. 1 ЗПК, а именно: настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на 5 посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Действително е налице противоречива съдебна практика относно въпроса – дали за да е изпълнена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК следва да е посочен годишния процент на разходите по кредита като цифрово изражение и общата сума, дължима от потребителя, както е в случая или следва да бъдат посочени всеки един отделен разход по чл. 19, ал.1 ЗПК и § 1, т.1 от ДР към ЗПК, който се включва. Настоящият съдебен състав счита, че от тълкуването на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК не следва извода, че всеки един разход следва да бъде посочен, който се включва в ГПР. Вече когато в хода на производството се установи, че неправилно е посочен този процент и че в него не са били включени разходи, които е следвало да бъдат включени, тогава в зависимост от конкретиката на случая следва да се преценява дали е налице недействителност на договора - чл. 22 ЗПК или на клаузата, с която е уговорен ГПР – чл. 19, ал. 5 ЗПК.

Клаузата на чл. 6, ал. 1 от процесния договор, че се дължи неустойка в размер на 1080,00 лева, което е сума по- голяма от стойността на усвоената по кредита главница е нищожна, тъй като с нея се предвижда обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно задължение, от което пряко обаче не произтичат никакви вреди за кредитора. Косвено вредите, чието обезщетение се търси с тази неустойка са, че вземането няма да бъде събрано. Съгласно чл.

16, ал. 1 ЗПК преди сключване на договор за кредит кредиторът оценява кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация, в т. ч. информация, получена от потребителя, и ако е необходимо, извършва справка в Централния кредитен регистър или в друга база данни, използвана в Република България за оценка на кредитоспособността на потребителите. В случая това изискване не е спазено и от неизпълнението на това задължение за предварителна оценка финансовата институция не може да черпи права за себе си, за да изведе легитимен интерес да претендира описаната неустойка.

Неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди, е типичен пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции (обезпечителна, обезщетителна и санкционна) и цели само и единствено постигане на неоснователно обогатяване, какъвто е настоящият случай и съответно клаузите, с които е уговорена са нищожни, поради противоречие с добрите нрави – чл. 26, ал.1, предл. трето ЗЗД (т. 3 от 6

Разпечатката съдържа 52 от 83 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ec2414bf-23c3-4a64-a451-852c3ae469a2