Решение № 314 от 17.04.2024, Районен съд - Хасково
- Съд
- Районен съд - Хасково
- Дело
- Гражданско дело 1816/2023
- Вид
- Решение № 314
- Подписан
- 17.04.2024
- В сила
- 10.05.2024
- Състав
- Христина Запрянова Жисова
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.162 · Граждански процесуален кодекс
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 390 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл.259 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 258 - чл.259 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 264 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 266, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 160, ал. 2 · Закон за устройство на територията
- чл. 163, ал. 1 · Закон за устройство на територията
- чл.286, ал.1 · Търговски закон
- чл. 293, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 293, ал. 3 · Търговски закон
- чл.294, ал.1 · Търговски закон
- чл. 301 · Търговски закон
- чл. 303а · Търговски закон
- чл. 303а, ал. 3 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 314 гр. гр. Хасково, 17.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Христина З. Жисова при участието на секретаря Ваня З. Кирева като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело № 20235640101816 по описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.286, ал.1 от Търговския закон /ТЗ/, във вр. с чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, от „Стил Строй – БГ“ЕООД, ЕИК 206929921, със седалище и адрес на управление: с. Драгичево, ул.“Никола Вапцаров“ № 35, представлявано от управителя Илиян Славчов Йорданов, съдебен адрес: ***********, адв. С. А. У., член на Софийската адвокатска колегия, срещу „Аква Конструкт Груп“ ЕООД, ЕИК 205898070, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. „Георги Кирков“ № 1, представлявано от управителя Атанас Дечков Атанасов, съдебен адрес: ***********, адв. Г. Н. Ч. от АК Пазарджик.
Ищецът твърди, че ответникът в качеството на възложител, възложил на ищеца в качеството му на изпълнител, срещу заплащане на възнаграждение да изпълни СМР (запълване на фуги с пяна и силикон на покривната облицовка) за обект: Перон 3 на ЖП гара - Стара Загора. Ищецът изпълнил възложените СМР - силикониране и запълване с пяна на фуги по покривна облицовка на Перон № 3 от ЖП гара - Стара Загора в размер на 1 838,96 кв. м. За извършените дейности бил издаден Акт образец 19 от изпълнителя, който бил приет от възложителя без забележки на 22.02.2023 г. На дата 13.04.2023 г. между страните бил подписан допълнителен Констативен протокол, съгласно който при приемането на обект ЖП гара - Стара Загора, е констатирано, че изпълнителят изпълнил надлежно всички възложени СМР, без забележки от възложителя.
Поддържа се в исковата молба, че общата дължима стойност на извършените СМР е в 1 размер на 7 355,84 лева без включен ДДС, съответно 8 827,01 лева с ДДС. За извършените СМР ищецът издал проформа фактура № 8 от 22.02.2023 г. на обща стойност 8 827,01 лева, с включен ДДС, но ответникът не изпълнил задължението си да заплати извършената от ищеца работа. Възложителят в нито един момент не бил претендирал работата да е извършена некачествено или с недостатъци.
Ищецът многократно уведомил и поканил ответника да изпълни своите задължения посредством телефонни разговори и комуникация. Изпратена била и покана за плащане на дължимото възнаграждение за извършените СМР на 05.07.2023 г. Плащане не било направено. Тъй като ответното дружество нямало да уреди доброволно просрочените си задължения ищецът счита, че вземанията му са изискуеми и определени по основание и размер.
С тези мотиви се претендира осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 8 827,01 лева представляваща възнаграждение по Договор за изпълнение на СМР, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 21.08.2023 г., до окончателното й изплащане, както и сумата от 486,45 лева, представляваща законната лихва за забава върху главницата, считана от датата, следваща тази на изтичане на срока по чл. 303а от ТЗ – 09.03.2023 г. до 21.08.2023 г.
Претендират се направените в настоящото и в обезпечителното производство съдебни разноски, вкл. и за адвокатско възнаграждение, за което е представен списък по чл.80 ГПК.
Ответникът счита предявените искове за допустими, но неоснователни. Оспорва сключването на писмен договор между страните, респективно възлагането на твърдените за изпълнени дейности. Съгласно разпоредбата на чл. 163, ал. 1 ЗУТ, строителят изпълнявал строежа по писмен договор с възложителя. Следователно, в настоящия случай не било налице възлагане на описаните от ищеца дейности. Ищецът се опитвал да установи изпълнени строително- монтажни работи с представянето на писмени доказателства:
Протокол/Акт (Образец 19) за извършени СМР и Констативен протокол от 13.04.2023 г.
Представеният Протокол/Акт (Образец 19) за извършени СМР бил подписан от „С. К.“, посочена като представител на възложителя на длъжност „Технически ръководител“. В ответното дружество нямало наето лице на длъжност технически ръководител с фамилно име К.. Следователно, посочените от ищеца дейности по никакъв начин не били приети от надлежен представител на ответника. Представеният Констативен протокол от 13.04.2023 г. по никакъв начин не установявал изпълнението на описаните дейности. Не ставало ясно кои конкретно „всички възложени СМР" лицата И. Б. и Л. К., без посочени ЕГН, приели без забележка и в качеството на какви удостоверявали изпълнението на дейностите. Като обект бил посочен ЖП гара Стара Загора, като не бил конкретизиран Перон 3. Следователно с представения Констативен протокол не можело да се установи нито какви дейности, нито от кои лица, още по-малко за кой конкретен обект се твърдяло изпълнение на всички възложени СМР.
По тези съображения ответникът иска да бъде постановено решение, с което 2 исковете да се отхвърлят изцяло като неоснователни и недоказани и да му бъдат присъдени направените по делото разноски. Направено е възражение за прекомерност на претендирания от ищеца адвокатски хонорар. Представен е списък по чл. 80 ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235 ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
В представения от ищеца Протокол/Акт (Образец 19) за извършени СМР с възложител ответника „Аква Конструкт Груп“ ЕООД и изпълнител ищеца „Стил Строй – БГ“ЕООД, са описани извършени СМР, а именно силикониране и запълване с пяна на фуги по покривна облицовка на Перон 3, 1838,96 кв.м., с единична цена 4 лева и посочена обща стойност 7355,84 лева. Протоколът е подписан за възложителя от С.К., на длъжност технически ръководител на 22.02.2023 г., респ. от изпълнителя С. С. на длъжност управител на 23.02.2023 г.
На 13.04.2023 г. е съставен и констативен протокол, подписан от комисия в състав от страна на ответното дружество – И. Б. и Л. К., за приемане на обект „ЖП гара Стара Загора“. Констатирано е, че изпълнителят „Стил Строй – БГ“ЕООД е изпълнил всички възложени СМР както следва без забележки и по изискванията на „Аква Конструкт Груп“ ЕООД.
За извършените СМР съгласно акт образец № 19, ищецът е издал Проформа фактура № 0000000008/22.02.2023 г. с получател „Аква Конструкт Груп“ ЕООД за сумата от 7355, 84 лева без ДДС и 8827,01 лева с ДДС.
Приложена по делото е и разпечатка от ел. кореспонденция, изпратена по ел. поща от [email protected] до [email protected] от 20 април 2023 г. за просрочие за плащане на 2-ва акта, първият от които е за обект ЖП Гара Стара Загора с дата 22.03.2023 г.
Установява се от представената от ответника Справка за актуалното състояние на действащите трудови договори към дата 22.02.2023г. на ответника „Аква конструкт Груп“ ЕООД, издадена от НАП, че няма наето лице в дружеството с.К., но към същата дата Л. М.
К. и И. И. Б. са имали действащи трудови договори, двамата на длъжност „Технически ръководител, строителство“.
Към доказателствения материал по делото са приобщени и наряд за заплащане на извършените строително-монтажни и ремонтни работи за периода от 14.02.2023г. до 17.02.2023г. на обект ЖП гара – Стара Загора, с технически ръководител М. П., бригадир „Стил строй“ ЕООД, на бригада Е. Й. за сумата от 7355,85 лева от „Парсек Груп“, подписана от посочения технически ръководител и възлагателна форма за строителномонтажни и ремонтни работи, подписана от С. К. за „Парсек Груп“ЕООД касаеща обект ЖП гара Сара Загора, перон 3 от 16.02.2023г. с изпълнител „Стил Строй – БГ“ЕООД.
Представен е и неподписан от представител на ответника за „възложител“ договор за строителство от 16.02.2023 г., в който е посочено, че се сключва между „Аква конструкт Груп“ ЕООД като възложител и „Стил строй“ ЕООД като изпълнител с предмет 3 извършване на СМР на обект: ЖП гара Стара Загора, подобект: Перон 3, на стойност 5884,67 лева.
За цялостното изясняване на делото от фактическа страна съдът назначи и изслуша заключение на съдебно-техническа експертиза, което възприема изцяло като компетентно и обективно изготвено. От заключението се установява, че стойността на извършените строително-монтажни работи от ищеца „Стил Строй – БГ“ЕООД по покрива на обект:
„Перон № 3 – жп гара Стара Загора“, възлиза на 8827,01 лева с ДДС.
По делото, по искане на ответника, се събраха и гласни доказателства посредством разпита на свидетелката С. В. К. – към момента служител в ищцовото дружество. От показанията й се установява, че по време на реконструкцията и ремонтната дейност на Перон № 3 в гр. Стара Загора, за ЖП гара гр. Стара Загора е изпълнявала длъжността „технически ръководител“ в дружеството „Парсек Груп“ ЕООД. Задълженията и конкретно на този обект били възложени от управителя на дружеството Б. Б. и се състояли в това да възлага извършване на СМР и да следи за тяхното изпълнение. Знае, че трите фирми „Парсек Груп“, „Парсек Бил“ и „Аква Конструкт Груп“ ЕООД са свързани като управителят на ответното дружество А. А. заемал мениджърска позиция и в другите две дружества.
Категорична е, че тя е тази, която е възложила на ищцовото дружество извършването на СМР като е контактувала с управителя на ответника А. А. по този повод. Самото възлагане ставало с възлагателно писмо, което тя изпратила към ищеца „Стил Строй – БГ“ЕООД, те изпратили четирима души, които изпълнили възложената работа като свидетелката нямала забележки към същата, след което нейна колежка, констатирала с наряд извършените СМР.
Този наряд, заедно с възлагателното писмо били изпратени на управителя на ответника.
След като бил издаден от ищеца и акт образец 19 и проформа фактура, следвало да се плати като свидетелката предала и тези документи на А. А., с когото контактувала ежедневно.
Свид. С. К. допълва показанията си, че по всички спечелени обществени поръчки от страна на „Парсек“, договорите с лицата, които изпълняват СМР, са се сключвали с ответното дружество „Аква конструкт Груп“. Освен това между двете търговски дружества - „Аква Конструкт Груп“ ЕООД и „Стил Строй – БГ“ЕООД били сключвани много договори, включително за болницата в гр. Първомай. На конкретния обект освен нея, и колегата и И.
Б. възложил на ищеца извършването и на друга дейност по довършване на мазилка.
Ищцовото дружество изпълнявало и обекти и в гр. Пловдив, спечелени от „Парсек Груп“ и договорите отново били сключени с „Аква Конструкт Груп“ ЕООД. Според свид. С. К., между двете търговски дружества имало трайни търговски отношения.
Съдът кредитира изцяло тези показания с оглед правилото на чл.172 ГПК, съобразявайки и възможната заинтересованост на свидетеля, доколкото същият се намира в трудовоправни отношения с една от страните по спора, тъй като същите са логични, последователни и напълно съответстват на писмените доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на делото са обективно кумулативно съединени искове с правно основание 4 чл.286, ал.1 ТЗ, във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, които са процесуално допустими.
Разгледани по същество, първият иск е изцяло основателен, а вторият – частично основателен, като съображенията за това са следните:
Основателността на предявените искове, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, възлага на ищеца при условията на пълно и главно доказване да установи следните факти от фактическия състав на правото му, а именно валидно основание за възникване задълженията на ответника, както и техния размер, в случая – че между страните е съществувало валидно договорно правоотношение, с посоченото в исковата молба съдържание; че ищецът е бил изправна страна по него, дължимостта на сумите и техния размер.
Договорът за изработка, подвид на който е този за строителство и извършване на строително-монтажни работи /СМР/ намира своята правна уредба в чл. 258 – чл.259 ЗЗД. С този двустранен договор изпълнителят се задължава срещу възнаграждение да извърши определена работа по възлагане на възложителя. Страни по същия са изпълнителят и възложителят на работата. Изпълнителят е лицето, на което се възлага извършването на работата, а възложителят /поръчващия/ е лицето, което възлага извършването на тази работа.