Решение № 2798 от 13.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2798 гр. София, 13.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20231100505220 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

С Решение № 20043745 от 22.06.2022 г. на СРС, ГО, 45 състав по гр. д. № 25028/2019 г., са частично уважени предявените кумулативно и обективно съединени искове с правно основание чл.213, ал.1 от КЗ (отм.) и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени от Т. Б. И., ЕГН **********, действаща чрез процесуалния си представител адв. Я. В. С. от САК, с адрес за призоваване: гр. София, ж.к. **** срещу ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ****, като ответникът е осъден да заплати на ищеца сумите както следва: сума в размер на 7 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 27.02.2016г., около 16:00 часа в гр. София, ул. „Чепинско шосе“ в район на кръстовището с връзка от северната тангента неимуществени вреди, където по вина и поради противоправното поведение на водача л.а.“Мерцедес“, модел „С55АМГ с ДК № СА **** ТА, застрахован при ответника, при наличие на пътен знак Б1 не пропуска навлизащия от ляво срещу пътен знак Б3 л.а. марка „БМВ“, модел „316И“, с № СВ **** АР, управляван от А.И, в който ищцата се е возила на предна седалка и реализира удар, сумата в размер на 200,00 лева /двеста/ лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищцата вследствие ПТП имуществени вреди, както следа: сумата от 100,00 лева за заплатен скенер – глава, за което е издадена Фактура № 2000049491/28.02.2016г., сумата от 50,00 лева за заплатено съдебно удостоверение от 29.02.2016г. и за сумата в размер на 50,00 лева за заплатен преглед от неврохирург по Фактура № 1000066362/08.03.2016г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на увреждането – 27.02.2016г. до 1 окончателно изплащане на сумите, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за сумата в размер на 8000,00 лева, разликата над уважената сума от 7000,00 лева до размера на пълно предявената от 15 000 лева. Отговорността за разноски е разпределена съобразно отхвърлената и уважената част от исковете.

В установения в закона двуседмичен срок за обжалване на първоинстанционното решение по чл.259, ал.1 от ГПК въззивни жалби подават и двете страни по делото.

Ответникът ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК **** е подал въззивна жалба с вх. №25052712 от 11.07.2022 год., с която оспорва решението в частта, с която е осъден да заплати на ищцата сумата над 3 000 лева до пълния претендиран размер от 7 000 лева. Твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила, като излага съображения по всяко основание. Основното възражение на ответника е, че съдът не е присъдил справедливо обезщетение, което да е съобразено с установеното и доказаното по делото, както и с критериите, приложими при определяне на обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Смята, че приетата по делото съдебно – медицинска експертиза не дава отговор по въпроса за съпричиняването от страна на ищцата, както и дали същата е била с поставен предпазен колан или не, респ. как това обстоятелство е щяло да се отрази на получените от нея телесни увреждания. Моли съда да отмени решението за сумата над 3 000 лева до пълния присъден размер от 7 000 лева. Претендира разноски, като прави в условията на евентуалност възражение за прекомерност на претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение.

В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК ищцата страна Т. Б. И., ЕГН ********** е подала отговор на въззивната жалба на 04.10.2022 год. Моли съда да остави въззивната жалба без уважение, като недоказана и неоснователна. Твърди, че въззивната жалба е бланкетна и не съдържа никакви конкретни оплаквания, както и не сочи конкретни допуснати нарушения на закона от първоинстанционния съд. Моли съда да отхвърли въззивната жалба като неоснователна, а обжалваното решение да потвърди като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Недоволна от решението е останала ищцата Т. Б. И., ЕГН **********, която е подала въззивна жалба с вх. №25058793 от 17.08.2022 год., с която оспорва решението в частта, с която претенцията й е отхвърлена за сумата над 7 000 лева до пълния претендиран размер от 15 000 лева, както и относно присъдените с решението разноски. Неправилно, според ищцата, първоинстанционният съд е определил обхвата на телесните увреждания, които следва да подлежат на обезщетение, като в противоречие с установеното по делото е приел, че не е налице мозъчно сътресение, както и тежко комоцио с последици, които продължават и към настоящия момент. Позовава се на показанията на разпитаните по делото свидетели, от които ставало ясно, че ищцата е претърпяла посоченото увреждане, поради което следва да се обезщети и за болките, страданията и неудобствата от него. Твърди за допусната грешка при отразяването в първоначалната медицинска документация на състоянието на ищцата и констатираните увреждания от реализираното ПТП. Моли съда да отмени решението, като постанови ново, с което да уважи претенциите му. Претендира и разноски.

2

В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК ответникът ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ****е подал отговор на въззивната жалба на 30.11.2022 год. Моли съда да остави въззивната жалба без уважение, като недоказана и неоснователна. Твърди, че по делото не се установява по безспорен и несъмнен начин, че между твърдяното мозъчно сътресение и процесното ПТП е налице причинно – следствена връзка, която да обоснове обезщетяване на последиците от същото. Твърди, че продължителността на болките и страданията, които ищцата е търпяла е кратка, както и че не се установява възстановяването й да е свързано с продължително или тежко лечение. Твърди, че възстановяването от физическите и психическите травми при ищцата е преминало бързо и без усложнения. Моли съда да отхвърли въззивната жалба като неоснователна, а обжалваното решение да потвърди като правилно и законосъобразно.

Претендира разноски.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Отговорът на въззивната жалба също е предявен в законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК и от легитимирана страна, поради което е процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество.

В рамките на въззивното производство не са направени доказателствени искания или представени нови доказателства по смисъла на чл.266 ГПК.

Ищцата Т. Б. И., ЕГН **********, действаща чрез процесуалния си представител адв. Я.

В. С. от САК, с адрес за призоваване: гр. София, ж.к. **** е предявила срещу ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ****, обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 213 от КЗ /отм./, за сумата в размер на 15 000 лева, частичен иск от сумата в размер на 30 000 лева, и представляваща обезщетение за причинените и неимуществени вреди, във връзка с ПТП, настъпило на на 27.02.2016г., около 16:00 часа в гр. София, ул. „Чепинско шосе“ в район на кръстовището с връзка от северната тангента неимуществени вреди, където по вина и поради противоправното поведение на водача л.а.“Мерцедес“, модел „С55АМГ с ДК № СА **** ТА, застрахован при ответника, при наличие на пътен знак Б1 не пропуска навлизащия от ляво срещу пътен знак Б3 л.а. марка „БМВ“, модел „316И“, с № СВ **** АР, управляван от А.И, в който ищцата се е возила на предна седалка и реализира удар, за сумата в размер на 200,00 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищцата вследствие ПТП имуществени вреди, както следа: сумата от 100,00 лева за заплатен скенер – глава, за което е издадена Фактура № 2000049491/28.02.2016г., сумата от 50,00 лева за заплатено съдебно удостоверение от 29.02.2016г. и за сумата в размер на 50,00 лева за заплатен преглед от неврохирург по Фактура № 1000066362/08.03.2016г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на увреждането – 27.02.2016г. до окончателно изплащане на 3 вземането.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът оспорва исковете. Оспорва механизма на ПТП.

Релевира с отговора на исковата молба възражение за съпричиняване по чл. 51 от ЗЗД.

Навежда, че претърпените вреди не са само и единствено в резултат на виновното и противоправно поведение на водача на л.а. „Мерцедес“, а и на ищцата, която била без поставен предпазен колан в противоречие с изискванията на ЗДвП. Оспорва твърдените от ищцата вреди по вид и степен, както и че същите са резултат от ПТП, като в тази връзка излага подробни съображения. Оспорва твърденията на ищцата, че оздравителният период е бил продължителен, а в случай че се установи такава продължителност навежда, това да е резултат от поведението и неспазване на лекарските предписания от ищцата. Моли за отхвърляне на исковете и на свой ред претендира разноски.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, а досежно неговата правилност, съдът намира подадената въззивна жалба за неоснователна. Съображенията за това са следните:

Първоинстанционният съд обосновано е приел, че за уважаването на иска с правно основание чл. 213, ал.1 от КЗ (отм.) е необходимо доказване кумулативното наличие на няколко предпоставки. С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу застрахователя на причинителя на вредата по застраховка "Гражданска отговорност" до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Предпоставките за уважаване на иска са: отговорност на прекия причинител на процесното ПТП, застрахован при ответника, за вредите по чл. 45 ЗЗД, за което следва да бъдат установени изискуемите елементи на непозволено увреждане: деяние /въпросното ПТП и неговия механизъм/, противоправност, вреди, причинна връзка между деянието и вредите и вина на прекия причинител /последната се презумира по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД/; размера на причинените вреди, техния вид и характер, размера на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост; и сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, валиден към датата на ПТП, по силата на който ответникът се е задължил да застрахова гражданската отговорност за вреди на виновния водач. На основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.

Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по предявения иск е за ищеца. В тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане, съответно обстоятелствата, които го освобождават от това задължение. Извън това в тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

Страните по делото спорят относно размера на присъденото обезщетение за вреди, който размер ищцата чрез процесуалния си представител оспорва като занижен, а 4 ответникът оспорва като завишен. Въззивният съд намира следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Критериите за определяне на размера им са видът и обемът на причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания, общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението – така т. ІІ от ППВС № 4/23.12.1968 г. Понятието, „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му и обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, загрозявания и др. /в този смисъл ППВС 4/1968 г. /. В случая следва да се имат предвид следните конкретни обстоятелства: вида и характера на получените телесни увреждания, които са в няколко области , предимно в областта на главата и долната част на тялото, но са сравнително леки и не са причинили на ищеца болки с голям интензитет. Последното се потвърждава и от заключението на вещото лице по съдебно – медицинската експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено. Следва също така да се има предвид, ч е уврежданията на ищцата н е са наложили специфичен режим на лечение, който, например, да е налагал настаняване в болница или лечебно заведение, затваряне вкъщи за домашно лечение, гипсиране или някаква форма на обездвижване на ищцата. В ежедневието си ищцата не е имала нужда от грижи за да продължи да извършва обичайните си дейности, както преди процесното ПТП.