Решение № 1358 от 21.12.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1358 гр. Бургас, 21.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Д. П. Стоянов при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно гражданско дело № 20222100502001 по описа за 2022 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е въззивно, с правно основание чл.258 и сл. от ГПК във връзка с чл.17 от ЗЗДН. Образувано е по повод въззивна жалба вх.№40830/07.11.2022г., подадена от А. И. Х., ЕГН **********, чрез адв. Мария Николова- БАК, със съдебен адрес:гр.Бургас, ул.Цар Симеон І“ №102, ет.1, ап.1, срещу Решение №2326/21.10.2022г., постановено по гр.д.

№4391/2022г. по описа на Районен съд- Бургас.

С посоченото решение, Бургаският районен съд е отхвърлил молбата на А. И. Х. за издаване на заповед за защита против Д. Б. Х., с адрес:*** от осъществено спрямо нея домашно насилие на 07.07.2022г., като се наложат мерките по чл.5, ал.1, т.1 и т.3 ЗЗДН, а именно: да бъде задължен ответникът да се въздържа от домашно насилие по отношение на молителката и да му се забрани да приближава жилището и местата за социални контакти и отдих.

Със същото решение, съдът е осъдил молителката Х., да плати по сметка на БРС, държавна такса в размер на 25 лева, както и да заплати на Д. Б. Х., сумата от 300 лева- разноски по делото.

С жалбата се изразява недоволство от постановения съдебен акт. Жалбоподателката намира същия за неправилен и необоснован, постановен при нарушение на процесуалните правила.

Излага твърдения за извършен акт на домашно насилие от страна на въззиваемия (неин бивш съпруг). Посочва, че на 07.07.2022г., последният проявил агресивно поведение, като блъскал по входната врата на апартамента, което предизвикало основателен страх у въззивницата за живота и здравето й. Направено е подробно описание на фактическата обстановка и личните взаимоотношения между страните. Посочва се, че съдът неправилно интерпретирал представените по делото писмени доказателства, че молителката живеела на 1 друг адрес.

Изтъкват се факти и обстоятелства, установени чрез разпит на свидетели.

Подчертава се, че в декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, молителката изрично заявила, че в продължение на две седмици ответникът търсел контакти като ежедневно звънил в дома й, което представлявало психически тормоз. Навежда доводи, че показател за наличието на домашно насилие бил именно интензитетът на осъществените действия.

Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване съдебен акт на настоящата инстанция, с който бъде уважена молбата за издаване Заповед за защита от домашно насилие и налагане мерки по чл.5, ал.1,т.1 и т.3 от ЗЗДН.

В указания законов срок е депозиран отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна-Д. Б. Х., с който същата се оспорва изцяло.

Навеждат се доводи, че при постановяване на съдебния акт, първоинстанционният съд обсъдил в пълнота всички представени по делото доказателства(писмени и гласни). Излагат се подробни съображения в тази насока.

Твърди се, че образуваното дело било в резултат на пресилена реакция от страна на въззивницата, но въззиваемият бил принуден да направи разходи за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред настоящата инстанция.

Посочва се, че бившата съпруга(въззивница) и синовете й отказвали достъп на въззиваемия до оставените в жилището негови документи, необходими за представяне пред съответните органи, с оглед отпускане на пенсия.

Иска се потвърждаване на обжалвания съдебен акт и отхвърляне въззивната жалба като неоснователна. Претендира се присъждане на сторените пред настоящата инстанция разноски, включително за адвокатски хонорар.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес от обжалването. Жалбата отговоря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК и е допустима, поради което делото следва да се разгледа по същество.

След съвкупна преценка на доводите на страните, въз основа на събраните по делото доказателства и с оглед приложимите разпоредбите на закона Бургаският окръжен съд намира за установено следното:

Производството пред Районен съд Бургас е образувано по молба на А. И. Х., чрез пълномощника адв. Мария Николова, АК-Бургас, за осъществено осъществени спрямо нея домашно насилие на 07.07.2022г. от страна на Д. Б. Х., неин бивш съпруг. В молбата е направено искане за издаване на заповед за незабавна защита на осн. чл.18, ал.1 ЗЗДН с налагане на следните ограничения:задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на молителката, забрана на извършителя да приближава пострадалото лице, жилището и местата за социални контакти и отдих на молителката Към молбата е приложена декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН.

С молбата си, молителката посочва, че с ответника са бивши съпрузи. След прекратяването на брака през 2004г. тя останала да живее в апартамента в гр.Бургас и не са имали контакти през тези години.

Твърди, че на 07.07.2022г. в 7,00 ч. ответникът започнал настоятелно да звъни по домофона, но тя не му отворила. Последвало блъскане по входната врата на апартамента като се опитал да я изкърти и да влезе в жилището. Молителката изпитала силно притеснение и се обадила на тел.112. Когато полицаите дошли Д. вече го нямало. Същият ден посетила Пето РПУ Бургас и подала жалба с вх.№338800-6129/07.072022г. Съдът е постановил заповед за незабавна защита от 11.07.20222г. като е задължил Х. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката и му е забранено да приближава жилището, 2 местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице. Предупреден е за последиците по чл.21, ал.2 ЗЗДН при неизпълнение на заповедта.

За установяване на изложените в молбата оплаквания пред първоинстанционния съд са разпитани в качеството им на свидетели лицата Г. Х., син на страните и Р.Н.П. –приятел на ответника.

От свидетелските показания не се потвърждават изявленията в молбата за защита.

При проверката на обжалваното решение в рамките на правомощията си по чл.269 ГПК Бургаският окръжен съд намира, че същото е валидно и допустимо.

По повод оплакванията в жалбата следва да се посочи следното:

Неоснователни са доводите на въззивната страна за неправилност на обжалваното решение и допуснати процесуални нарушения от съда.

На първо място следва да се подчертае, че смисълът на ЗЗДН е да защити действителните жертви от конкретен акт /актове/ на домашно насилие, като в разпоредбата на чл. 2 от закона, "домашно насилие " е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лицата, които се намират или са били в семейна или родствена връзка.

С оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН е предоставен улеснен за молителя търсещ защита срещу домашно насилие ред, като представи декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН и на която е придадено доказателствено значение и в случай на липса на други доказателства съдът да издаде заповед за защита от домашно насилие само на основание приложената декларация, доколкото в нея се съдържа конкретно и ясно описание, като посочване на датата, мястото, времето, съответно и конкретните действия, с които е извършено действието на насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. При направено оспорване, че е извършил акт на домашно насилие в тежест на ответника е да проведат успешно насрещно доказване, което да доведе до оборване на изложеното в декларацията и разколебаване относно нейната доказателствена сила. В тази насока ответникът е провел такова насрещно доказване, а именно, че е бил на мястото, но във връзка с търсени от него документи и без да знае, че молителката обитава жилището. В конкретния случай декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН не установява твърдените в нея обстоятелства, въпреки че по принцип се ползва с материална доказателствена сила, макар и не абсолютна. В случая, верността на изложените в нея обстоятелства, възпроизвеждащи твърденията в молбата за защита, не се доказват, тъй като доказателствената сила на тази декларация е разколебана. Но от показанията на разпитаните по делото свидетели не се установява на посочената дата твърдяните от молителката блъскане и опит да бъде изкъртена вратата на жилището й от ответника. Самата тя посочва, че от развода не е контактувала с бившия си съпруг, а свидетеля Х. също не поддържа отношения с баща си.

По делото има данни, че ответникът се е опитал да уреди имуществените отношения с бившата си съпруга и е изпратил книжа на адрес в гр.Котел, а синът на страните заявява, че баща му е претендирал наем от него за ползването на жилището. Ето защо може да се обоснове извод, че ответникът действително не е бил наясно кой живее в жилището в гр.Бургас. Той е бил пред вратата му на 07.07.2022г., чукал е, дори и по-силно, но няма никакви данни да е отправяли заплахи и да се е опитвал да изкърти вратата, както и че това му поведение е било насочени конкретно към молителката. Свидетелят Х. не е пряк свидетел на случилото се, а молителката му се обадила и му казала, че баща му иска да влезе в жилището, думка и ще събори вратата. Когато е пристигнал е заварил само полицаите. По делото не се установява между страните да е имало непосредствен физически или словесен контакт.

Ето защо, съдът намира, че молбата на жалбоподателката за защита от домашно насилие 3 следва да бъде оставена без уважение.

Предвид съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, решението на БРС следва да бъде потвърдено.

Поради потвърждаване на първоинстанционното решение, на въззиваемата следва да се присъдят направените пред настоящата инстанция разноски - 600 лв. адвокатско възнаграждение.

С оглед на гореизложеното и на основание чл.15 ЗЗДН , Бургаският окръжен съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №2326/21.10.2022г., постановено по гр.д.№4391/2022г. по описа на Районен съд- Бургас.

ОСЪЖДА А. И. Х., ЕГН **********, чрез адв. Мария Николова- БАК, със съдебен адрес:гр.Бургас, ул.Цар Симеон І“ №102, ет.1, ап.1 да заплати на Д. Б. Х., ЕГН********** с адрес:*** сумата от 600 лв., представляващи направени разноски пред въззивната инстанция.

Решение е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4