Определение № 424 от 02.10.2023, Окръжен съд - Разград
- Съд
- Окръжен съд - Разград
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 269/2023
- Вид
- Определение № 424
- Подписан
- 02.10.2023
- В сила
- 02.10.2023
- Състав
- Анелия Маринова Йорданова, Атанас Дечков Христов, Светлана Кънчева Чолакова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 276, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 278, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 424 гр. Разград, 02.10.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Анелия М. Йорданова
Членове:
Атанас Д. Христов
Светлана К. Чолакова като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно частно гражданско дело № 20233300500269 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2 ГПК във връзка с чл. 248, ал.3 ГПК.
Образувано по частна жалба с вх. № 2478 от 31.08.2023г. по описа на РС – Кубрат, подадена от адвокат П. Т. М. от АК – Русе, срещу Определение № 306 от 03.08.2023 г. по гражданско дело № 20233320100238 по описа за 2023 година на Районен съд -Кубрат. С обжалваното определение е оставена без уважение молбата по чл. 248 ГПК на частния жалбоподател за изменение на Определение № 218/01.06.2023 г. по гр. дело № 238/2023 г. по описа на РС – Кубрат в частта му за разноските. В частната жалба излага становището си, че обжалваното определение е незаконосъобразно. Моли се обжалвания акт да бъде отменен и молбата му по чл. 248 ГПК да уважена. Частният жалбоподател се позована на разпоредбата на чл. 2, ал. 7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която предвижда, че "При частични искове възнаграждението за първия предявен частичен иск се определя върху пълния размер на вземането независимо за каква част от него е предявен искът.". Ето защо, счита че неправилно първоинстанционния съд е определил размера на адвокатското му възнаграждение по чл. 38, ал.1, т.2 ЗА във вр. чл. 78, ал.4 ГПК върху частично предявения размер на иска от 1 000 лв., а е следвало да определи възнаграждението върху пълния размер на вземането от 440 000 лв. Поради 1 гореизложеното, счита, че вместо определеното му възнаграждение в размер на 400 лв., следва да му се присъди възнаграждение в размер на 22 500 лв., на основание чл. 7, ал.2, т.5 във вр. чл. 2, ал. 7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В срока по чл. 276, ал.1 ГПК другата страна - Гаранционен фонд, не депозира отговор на частната жалба.
Частната жалба е процесуално допустима - подадена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от страна в производството, имаща право и интерес от обжалването, в срока посочен от съда и е съобразена с изискванията на чл. 260 ГПК, вр. с чл. 275, ал. 2 ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Настоящата инстанция напълно споделя изложените от първоинстанционният съд мотиви и на основание чл. 272 ГПК, приложим съобразно предвиденото в чл. 278, ал. 4 ГПК, препраща към тях, като предвид възраженията в частната жалба следва да добави следното:
Съдът намира, че определеното възнаграждение на настоящия частен жалбоподател, е съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото и извършените от частния жалбоподател процесуални действия /изготвяне на отговор по чл. 131 ГПК/. В този смисъл е и съдебната практика намерила израз в Решение № 1054 от 19.10.2021 г. на САС по в. гр. д. № 1892/2021 г., недопуснато до касационно обжалване с Определение № 50049 от 8.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 308/2022 г., II т. о., ТК, Определение 227 от 29.05.2023 г. по въззивно гражданско дело № 20233300500030 по описа за 2023 година по описа на Окръжен съд - Разград, Определение № 195 от 29.06.2020 г. на ОС - Разград по в. ч. гр. д. № 115/2020 г., Решение № 2701 от 29.04.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 5899/2018 г., Решение № 321 от 13.01.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 16777/2019 г., Решение № 8495 от 12.12.2019 г. на СГС по в. гр. д. № 15650/2019 г., Определение от 01.07.2019г. по ч.гр.д. № 8019/2019г. на СГС, ГО, I I „Б“ въззивен състав, Определение № 78 от 2.02.2023 г. на ОС - Шумен по в. ч. гр. д. № 2/2023 г., Определение № 163 от 25.02.2019 г. на ОС - Добрич по в. ч. гр. д. № 96/2019 г., Определение № 227 от 9.03.2020 г. на ОС - Добрич по в. ч. гр. д. № 149/2020 г., Решение № 26 от 16.01.2020 г. на АдмС - Стара Загора по адм. д.
№ 843/2019 г., Решение № 125 от 28.12.2017 г. на АдмС - Търговище по адм.
2 д. № 188/2017 г., Определение № 5946 от 13.02.2023 г. на СРС по гр. д. № 24265/2022 г.
Ето защо, като неоснователна, частната жалба следва да бъде оставена без уважение.
С тези мотиви съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 2478 от 31.08.2023г. по описа на РС – Кубрат, подадена от адвокат П. Т. М. от АК – Русе, срещу Определение № 306 от 03.08.2023 г. по гражданско дело № 20233320100238 по описа за 2023 година на Районен съд –Кубрат.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване, по арг. на чл. 274, ал. 4 вр. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3