Решение № 223 от 03.08.2022, Районен съд - Дупница
- Съд
- Районен съд - Дупница
- Дело
- Административно наказателно дело 406/2022
- Вид
- Решение № 223
- Подписан
- 03.08.2022
- Състав
- Светла Василева Пейчева
Цитирани разпоредби
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 2, 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 2, 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 105, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 105, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 161, т. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 162, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 177, ал. 1, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 185 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 12 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 223 гр. ***, 03.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, III-ТИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Светла В. Пейчева при участието на секретаря Роза Д. Цветанова като разгледа докладваното от Светла В. Пейчева Административно наказателно дело № 20221510200406 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 22-5310-000303 от 23.03.2022 г., издадено от Началник Група в ОДМВР-Кюстендил, Група КПДГПА, с което на В. Д. П., с ЕГН **********, от гр. ***, ул. ***, община *** област Кюстендил основание чл. 185 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20.00 (двадесет) лв. лева за нарушение на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП, както и на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300.00 (триста) лв. лева за нарушение на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП. В жалбата се излагат съображения против обжалвания акт. Твърди се, че обжалваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно. Иска се отмяна на атакуваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява. Представлява се от редовно упълномощен процесуален представител – адв. Ч.. В пледоарията си по същество последният сочи, че деянието не е доказано от АНО. Претендира деловодни разноски.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. Взето е становище по жалбата в съпроводителното писмо, като счита че същата е неоснователна. Моли атакуваното НП да бъде потвърдено. Не претендира деловодни разноски. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като моли да бъде присъдено такова в минимален размер, в случай че НП бъде отменено.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
На 15.03.2022 г., акосъставителят ***
1 и свидетелят по установяване на нарушението, съставянето и предявяването на АУАН- А.Г., установили, че на същата дата 15.03.2022 г., около 10:48 часа, но II път -62, км. 37+000, в посока към ПП 1Е 79 жалбоподателя управлявал лек автомобил, марка и модел „***“, с рег. номер *** като автомобила е със затъмнени предни странични стъкла и челно панорамно стъкло, с което намалява видимостта на водача към пътя - нарушение на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП, както и че водача управлява МПС с чуждестранно национално свидетелство без да гое подменил на територията на РБългария, като след извършена справка са установили, че лицето пребивава повече от три месеца в страната, в нарушение на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП. Съставен е АУАН, като същия е предявен на нарушителя, като се е отказал да му бъде връчен препис от него, респ. и да бъде подписан от него, като отказът е удостоверен с подписа на един свидетел.
Иззето е като доказателство СУ на МПС.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП № № 22-5310-000303 от 23.03.2022 г., издадено от Началник Група в ОДМВР-Кюстендил, Група КПДГПА, с което на основание чл. 185 и чл. 177, л. 1, .2 от ЗДвП са му наложени административни наказания „глоба“ в размер на 20.00 лева и „глоба“ в размер на 300.00 лв. .
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитаните в съдебното заседание актосъставител *** и свидетел ***, които твърдят, че са установили нарушението чрез визуална преценка. Не са използвали уред за измерване на затъмняването на стъклата.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН и е насочена срещу обжалваем административнонаказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображения:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи - АУАН е съставен от младши полицейски инспектор в съответствие с чл. 189, ал. 1 ЗДВП и приложената заповед № 212з1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, а атакуваното НП е издадено от орган, надлежно упълномощен на основание чл. 189, ал. 12 ЗДвП с т. 2 от същата заповед.
Съставеният АУАН и издаденото НП са съставени в предвидената от закона писмена форма и съдържание, при спазване на установения ред и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Спазена е и законово регламентираната процедура по съставянето и връчването им, като се съдържат повечето от изискуемите съобразно разпоредбите на чл. 42 ЗАНН и чл. 57 ЗАНН реквизити - дата и място, посочена е правна квалификация. АУАН е съставен в присъствието на нарушителя, като му е връчен и подписан от него. Въпреки това е налице 2 допуснато съществено нарушение на процесуалните правила относно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно по смисъла на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН.
За нарушението по чл. 105, ал. 1 от ЗДвП.
Съдът намира, че в НП е допуснато нарушение на процесуалните правила относно описанието на нарушението, тъй като същото е непълно и неясно. В АУАН и НП нарушението словесно е описано буквално така: „МПС е със затъмнени предни странични стъкла и челно панорамно стъкло, с което ограничава видимостта на водача към пътя“, в диспозитивната част на НП АНО е посочил, че е „ограничена видимостта (намалена прозрачност), през челното или страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя“. Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация по акта и наказателното постановление не съвпадат по признаци.
Не е ясно от така описаното нарушение в диспозитивната част на НП на кое стъкло е ограничена видимостта –на челното или на предните странични, от друга страна са посочени двете форми на забрани предвидени в закона –ограничена видимост и намалена прозразност. По този начин е нарушено правото на защита на жалбоподателя, тъй като същият не знае в какво точно е обвинен и не може да реализира правото си на защита в пълен обем, което е съществено процесуално нарушение.
Вменената за нарушена разпоредба на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП, забранява ограничаване на видимостта през челното, задното и през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и намаляване на прозрачността им.
Тоест тази разпоредба вменява две забрани: ограничаване на видимостта на посочените стъкла на автомобила и намаляване на прозрачността им.
В случая в описанието на нарушението на жалбоподателя е вменено, че е затъмнил предните странични стъкла и челно панорамно стъкло на автомобила, с което е ограничил видимостта си към пътя. Тоест вменено е нарушение на посочената разпоредба в първата й хипотеза. Безспорно намаляването на прозрачността на стъклата на автомобила води до ограничаване на видимостта на водача към пътя. От събраните доказателства по делото се установи, че предните странични стъкла и челно панорамно стъкло на автомобила, управляван от жалбоподателя са били затъмнени. Не се установи обаче, по какъв начин.
Такова обстоятелство липсва и в описанието на нарушението. Не се установи от доказателствата и обстоятелството дали така затъмнените стъкла ограничават видимостта на водача към пътя. Свидетелят С. посочи, че са затъмнени предните стъкла на автомобила.
Това обаче автоматично не означава, че водачът не е имал видимост към пътя. Единствено показва, че видимостта отвън навътре в автомобила е била ограничена.
Освен това съгласно разпоредбата на чл. 105, ал. 3 от ЗДвП е допустимо намаляване прозрачността на стъклата, съгласно разпоредбата на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП, само в границите на стойностите, определени в Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации. В Приложение 3, т. 6.3.1. 1. 1. от цитираното Правило общата светопропускливост не може да бъде по-малка от 70 % при 3 предни стъкла и други стъкла, които са разположени на място, необходимо за видимостта на водача. В настоящия случай нито в описанието на нарушението е посочено каква е пропускливостта на предните странични стъкла и челно панорамно стъкло с направеното затъмняване, нито от доказателствата по делото се установи нейната стойност. Това обстоятелство е важно, тъй като за да ограничава видимостта на водача към пътя, е необходимо затъмняването на стъклата да води до светопропускливост по-малка от 70% и се явява елемент от фактическия състав на нарушението. Липсата му води до непълнота на описанието на нарушението и до неговата неяснота, което пък затруднява привлеченото към административнонаказателна отговорност лице да разбере какво нарушение му се вменява и адекватно да организира своята защита. Същевременно непосочването на това обстоятелство и доказателственото му необезпеченост, водят до невъзможността категорично и безспорно да се установи дали жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение. В случая актосъставителят установява визуално, че предните странични стъкла на процесния лек автомобил са затъмнени, а не са представени доказателства от наказващия орган да са извършени съответни измервания за степента на това затъмнение, за да се приеме, че е налице ограничаване на видимостта на водача до степен над допустимата по закон.
За нарушението по чл. 162, ал. 1 от ЗДвП.
Административнонаказващият орган е приел, че жалбоподателя П. е управлявал МПС със свидетелство за управление, издадено чужда страна, като са приложени доказателства, че това държавата Кения, като не го е подменил на територията на РБългария, а след извършена справка било установено, че лицето пребивава повече от 3 месеца на територията на страната.
Санкционната разпоредба по чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП , приета за приложима от органа, гласи, че който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е загубил правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4, или след като свидетелството му за управление на моторно превозно средство е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, или е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.
Според настоящия съдебният състав описанието на нарушението в обстоятелствената част НП по никакъв начин не се съпоставя с хипотезите, описани в санкционната норма на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП . На посочената дата жалбоподателят П. нито е бил неправоспособен водач, нито е управлявал МПС без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, нито е бил загубил правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4, или след като свидетелството му за управление на моторно превозно средство е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, нито свидетелството му е било обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или 4 повредено. Нарушението му е по чл. 161, т. 3 от ЗДвП , затова че същият не е имал легализиран превод на свидетелството си за управление, издадено в Кения. Това нарушение, както беше посочено не попада в нито една от хипотезите на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП .
Нещо повече, за това нарушение изобщо не е предвидено наказание в ЗДвП, поради което е приложима разпоредбата на чл. 185 от ЗДвП, предвиждаща наказание от 20 лв. Настоящият съдебен състав намира, че не следва да налага по-лека санкция, защото в случая, административно-наказващия орган не е събрал всички относими доказателства, свързани със соченото от жалбоподателя П. нарушение на реда на държавно управление.
Разпечатката съдържа 35 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ec23bc12-d031-4081-8ba9-6f887d02f9e8