Решение № 82 от 10.03.2026, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. Смолян, 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Сийка Златанова при участието на секретаря Сирма Купенова като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело № 20255440100474 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищцата М. С. К. от гр. Смолян е предявила срещу „****“ АД, представлявано от *** и **** и **** ЕООД, представлявано от **** осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, както следва:

Срещу ответника „****“ АД за заплащане на сумите: 92,08 лева и 128,40 лева, с които ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищцата, представляващи заплатена възнаградителна лихва по нищожни договори за заем, съответно с №№ 5127243/27.05.2024 и 5210995/28.08.2024 г.

Срещу ответника **** ЕООД за заплащане на сумите: 550,95 лв. и 486,85 лева, с които ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищцата, представляващи платени без основание възнаграждения по нищожни договори за предоставяне на гаранция, съответно с №№ 5127243/27.05.2024 г. и 5210995/28.08.2024 г.

Размерът на исковете е изменен в последното съдебно заседание.

Претендира за деловодните разноски.

Адв. Р. – пълномощник на ищцата претендира заплащане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

Фактическите твърдения, на които ищцата основава исковете, се свеждат до следното:

Страна е по Договор за заем № 5127243/27.05.2024, по които й е отпуснат кредит в размер на 1 000 лв., подлежащ на връщане на 15 двуседмични погасителни вноски, всяка в размер на 76,27 лв., при ГПР 54,56 %. В последствие установила, че вноската по кредита включва и 1 сума за възнаграждение по договор за предоставяне на гаранция и вместо договорената вноска от 76,27 лв., месечната вноска станала 113 лв.. Договорът за заем е обезпечен с договор за предоставяне на гаранция 5127243/27.05.2024 г. Страна е и по Договор за заем № 5210995/28.08.2024 г., по които й е отпуснат кредит в размер на 1 500 лв., подлежащ на връщане на 15 двуседмични погасителни вноски, всяка в размер на 114,40 лв., при ГПР 55,78 %. В последствие установила, че вноската по кредита включва и сума за възнаграждение по договор за предоставяне на гаранция и вместо договорената вноска от 114,40 лв., месечната вноска станала 169 лв.. Договорът за заем е обезпечен с договор за предоставяне на гаранция 5210995/28.08.2024 г.

Ищцата твърди, че договорите за кредит са нищожни на основание чл. 22 ЗПК поради противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК и по него подлежи на връщане само чистата сума на отпуснатия кредит. Сумата за предоставяне на гаранция не е включена в ГПР на двата кредита, въпреки, че представлява разход по кредита. Посоченият в договорите ГПР не съответства на действителния ГПР. Договорите за гаранция също са нищожни на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД поради заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави, тъй като възнагражденията за гаранта представляват разходи свързани с усвояването и управлението на кредита и са договорени в противоречие с чл. 10а, ал. 2 ЗПК и в нарушение на чл. 19, ал. 4 и 5 ЗПК, което ги прави неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗПК.

Платените суми над чистата сума на кредитите по нищожните договори за кредит подлежат на връщане, както и платените възнаграждения по нищожните договори за предоставяне на гаранция.

Ответникът „****“ АД срока по чл. 131 ГПК подава отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни и моли да бъдат отхвърлени по подробните съображения, изложени в отговора, които се свеждат до следното: договорите за кредит са сключени на ясен и разбираем език, при спазване на изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.

1, т. 7-12 и т. 20; чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК и съдържат всички изискуеми от закона реквизити.

По ясен и разбираем за кредитополучателя начин е формиран ГПР по кредитите.

Твърденията за недействителност на договорите за предоставяне на гаранция са неоснователни. Заемателят е изпълнил задълженията си, като е заплатил кредита ведно с договорната лихва. Изпълнението на договорните задължения на заемателя за обезпечаване на вземането по договора за кредит е станало причина за сключването на договорите за предоставяне на гаранция с **** ЕООД срещу възнаграждение за предоставената услуга.

Оспорва твърдението договорите да са в противоречие с добрите нрави.

Моли исковете да бъдат отхвърлени, претендира за юрисконсултско възнаграждение.

При евентуално уважаване на исковете моли на адв. Р. да бъде присъдено минимално адвокатско възнаграждение.

Ответникът **** ЕООД в срока по чл. 131 ГПК подава отговор, с който оспорва исковете като неоснователни и моли да бъдат отхвърлени. Възраженията се свеждат до 2 следното: Твърди, че ищцата има интерес от точно изпълнение на договора за кредит.

Изпълнението на договорното задължение за обезпечаване на вземанията по договорите за кредит е породило сключването на договорите за предоставяне на гаранция, а дружеството е сключило вторите договори поради възможността да получи възнаграждение за предоставената услуга. Договорите са сключени при спазване на принципа на свободното договаряне и тези за предоставяне на гаранция обезпечават договорите за кредит.

Заемодателят е предоставил три възможности на ищцата да избере начин на обезпечаване на договорите за кредит и той е направил своя избор. Поръчителят е сключил договорите за поръчителство поради възлагането от страна на ищцата и то при условие, че ще получи договореното възнаграждение. Отговорността на гаранта е акцесорна и се обуславя от съществуването на задължението и обема на отговорността на длъжника. Договорите за предоставяне на гаранция са самостоятелни, не са част от договорите за кредит и са сключени между различни страни от страните по кредитното правоотношение. Оспорва като неоснователни твърденията за сключване на договорите за гаранция при противоречие със закона и заобикалянето му. Страните са договорили фиксиран ГЛП, който е посочен изрично и е включен в погасителните вноски. Претендира за присъждане на деловодните разноски.

При евентуално уважаване на исковете моли на адв. Р. да бъде присъдено минимално адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание Ищцата не се явява. Процесуалният представител адв. Р. моли предявените искове в изменените размери да бъдат уважени. Претендира за присъждане на направените от ищцата разноски по представения списък, както и присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. с вкл. ДДС.

Ответникът „****“ АД не се представлява. В писмена молба моли исковете срещу него да бъде отхвърлен като неоснователни и недоказани.

Ответникът **** ЕООД не се представлява. В писмена молба моли исковете срещу него да бъде отхвърлен като неоснователни и недоказани.

След като обсъди становищата на страните и събраните по делото доказателства, Съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 27.05.2024 г. между „****“ АД като заемодател и М. С. К. като заемател е сключен договор за паричен заем № 5127243, по силата на който кредиторът е отпуснал на кредитополучателя потребителски кредит по продукт EasyMax в размер на 1000 лева, който последният се задължил да плати на връщане на 15 двуседмични погасителни вноски, всяка в размер на 76,27 лв., при фиксиран лихвен процент от 45 % и договорен ГПР 54,56 %.

Падежът на първата погасителна вноска е 13.06.2024 г., а на последната е 26.12.2024 г..

Съгласно чл. 4 от договора за кредит заемателят се задължил в 3-дневен срок от сключването на договора да обезпечи кредита чрез две физически лица – поръчители, отговарящи на определените условия; чрез банкова гаранция с бенефициер – заемодателя или чрез одобрено от заемодателя дружество – гарант, предоставящо гаранционни сделки.

На основание чл. 4 от договора за кредит на 27.05.2024 г. е сключен договор за 3 предоставяне на гаранция № 5127243 между **** ЕООД и М. С. К., с който **** ЕООД се задължило да отговаря за задълженията на заемателя по договора за кредит и да заплаща на кредитора „****“ АД дължимите вноски при неизпълнение на задълженията от страна на заемателя, срещу възнаграждение в размер на 550,95 лв. /чл. 3/, платимо от заемателя разсрочено на вноски в размер на 36,73 лв. всяка, ведно с вноските по договора за заем на заемодателя. В чл. 2 от договора изрично е предвидено, че същият влиза в сила при неизпълнение на задължението от потребителя да предостави обезпечение на кредита чрез двама поръчители или чрез банкова гаранция.

На 28.08.2024 г. между „****“ АД като заемодател и М. С. К. като заемател е сключен договор за паричен заем № 5210995, по силата на който кредиторът е отпуснал на кредитополучателя потребителски кредит по продукт EasyMax в размер на 1500 лева, който последният се задължил да плати на връщане на 15 двуседмични погасителни вноски, всяка в размер на 114,40 лв., при фиксиран лихвен процент от 45 % и договорен ГПР 55,78 %.

Падежът на първата погасителна вноска е 12.09.2024 г., а на последната е 27.03.2025 г..

Съгласно чл. 4 от договора за кредит заемателят се задължил в 3-дневен срок от сключването на договора да обезпечи кредита чрез две физически лица – поръчители, отговарящи на определените условия; чрез банкова гаранция с бенефициер – заемодателя или чрез одобрено от заемодателя дружество – гарант, предоставящо гаранционни сделки.

На основание чл. 4 от договора за кредит на 28.08.2024 г. е сключен договор за предоставяне на гаранция № 5210995 между **** ЕООД и М. С. К., с който **** ЕООД се задължило да отговаря за задълженията на заемателя по договора за кредит и да заплаща на кредитора „****“ АД дължимите вноски при неизпълнение на задълженията от страна на заемателя, срещу възнаграждение в размер на 819 лв. /чл. 3/, платимо от заемателя разсрочено на вноски в размер на 54,60 лв. всяка, ведно с вноските по договора за заем на заемодателя. В чл. 2 от договора изрично е предвидено, че същият влиза в сила при неизпълнение на задължението от потребителя да предостави обезпечение на кредита чрез двама поръчители или чрез банкова гаранция.

Видно от представената от „****“ АД справка за извършените плащания по договор за паричен заем № 5127243 ищцата е платила общо 1092,88 лева, от които с 1 000 лева е погасен кредитът и 92,88 лв. са погасена лихва.

Видно от представената от „****“ АД справка за извършените плащания по договор за паричен заем № 5210995 ищцата е платила общо 1628,40 лева, от които с 1 500 лева е погасен кредитът и 128,40 лв. са погасена лихва.

Според представената от **** ЕООД справка за извършените плащания по договора за предоставяне на гаранция № 5127243 ищцата е платила общо 550,95 лева.

Според представената от **** ЕООД справка за извършените плащания по договора за предоставяне на гаранция № 5210995 ищцата е платила общо 486,85 лева.

Съдът извърши служебно справка в Търговския регистър по партидите на заемодателя и дружеството - гарант, от която се установи, че „****“ АД и **** ЕООД са 4 свързани дружества, тъй като едноличен собственик на капитала на **** ЕООД е „****“ АД.

При така установената фактическа обстановка, Съдът направи следните правни изводи:

Предявените искове от ищцата са процесуално допустими, предявени между надлежно легитимирани страни – страните по договорните кредитни правоотношения и по договорите за поръчителство.

Относно исковете, предявени срещу ответника „****“ АД:

Безспорно се установи, че в случая между ищцата и първия ответник „****“ АД ЕАД е бил сключен договор за кредит, по който ищецът е кредитополучател, а ответникът е кредитор.

Касае се за договори за потребителски кредит, поради което за тях са приложими изискванията на ЗПК. Отделно от това сключените договори за потребителски кредит представляват потребителски договори, по които кредитополучателят има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което за него са приложими и изискванията на ЗЗП.

Съгласно установената съдебна практика съдът следи служебно за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение № 1/9.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС.