Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1607 от 18.06.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1581/2025
Вид
Определение № 1607
Подписан
18.06.2025
В сила
18.06.2025
Състав
Камелия Първанова, Георги Иванов, Капка Павлова

Цитирани разпоредби

  • чл. 127 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 128 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 129, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 129, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 130 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1607 гр. София, 18.06.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Капка Павлова

Георги Иванов като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно частно гражданско дело № 20251000501581 по описа за 2025 година

Разгледа в закрито заседание гражданско дело № 1581/25г. и констатира следното:

Подадена е частна жалба от Л. Ц. против определение на ОС - Благоевград от 28.01.25г. по г.д. № 1032/23г. /постановено при условията на чл. 129, ал. 3 от ГПК/.

Жалбата е основателна:

С разпореждане от 16.10.24г. първоинстанционният съдия е констатирал /конкретно и изрично/, че исковата молба е редовно оформена /по смисъла на чл. 127 от ГПК и чл. 128 от ГПК/. Въпреки това /въпреки тази си констатация/ съдът /без да предостави допълнителна възможност на ищцата в хипотезата на чл. 129, ал. 4 във връзка с ал. 2 от ГПК, т.е. в противоречие с посочените постановки на процесуалния закон/ е прекратил /с атакуваното определение/ производството по делото /при условията на чл. 129, ал. 3 от ГПК/. Това процесуално действие на правораздавателния орган /преценено в контекста на обстоятелството, че съдията-докладчик е процедирал по същия начин още два пъти – съгласно съдържанието на определението от 11.01.24г. и разпореждането от 18.04.24г./ обосновава необходимостта обжалваното определение да бъде ревизирано: същото /а и предходните два акта на съда, посочени по-горе/ създават правна несигурност и неяснота в процеса.

Наред с изложеното: част от съображенията на съда /с които е обосновано както атакуваното определение, така и предходните актове, постановени при условията на чл. 129, ал. 2 от ГПК/ касаят или допустимостта на процеса /като цяло или в някои негови части/ или нередовността само на част от заявените искове. Тези съображения обаче предполагат постановяване на друг вид съдебни актове /при условията на чл. 130 от ГПК или при условията на чл. 129, ал. 3 във връзка с ал. 4 във връзка с ал. 2 от ГПК, но само за тази част от спора, за която се констатира недопустимост или нередовност на исковата молба/.

С оглед изложеното: атакуваният съдебен акт следва да бъде отменен и делото следва да бъде върнато на съда за следващи процесуални действия /предоставяне на още една – последна възможност на ищцата в хипотезата на чл. 129, ал. 2 от ГПК/.

Съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

1

ОТМЕНЯ определение на ОС - Благоевград от 28.01.25г. по т.д. № 1032/23г.

ВРЪЩА делото на съда за продължаване на процесуалните действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2