Решение № 312 от 15.11.2023, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 312 гр. Монтана, 15.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА Административно наказателно дело № 20231630200298 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 12-2200239/09.12.2022г. на Директора на Дирекция „ИТ” – Монтана на „ГГФ” ООД със седалище и адрес на управление град Враца е наложено административно наказание имуществена санкция в размер 1 500.00 лева на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.414 ал.1 от КТ.

Недоволен от така издаденото Наказателно постановление представляващият на „ГГФ” ООД със седалище и адрес на управление град Враца, който чрез адв.Х. П. от град Враца обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. В съдебно заседание представител не се явява. Представено е писмено становище.

Въззиваемата страна чрез своя процесуален представител взема становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното НП-законосъобразно.

Представя и писмена защита.

Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

1

Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

При извършена проверка на място на 29.09.2022г. в обект на жалбоподателя-лозов масив в з-щето на село Славотин, свидетели на въззиваемата страна констатирали нарушение на разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба № РД-07-8 за условията и реда за предоставяне, регистриране и отчитане на трудовите договори по чл.114а, ал.1 от КТ пред инспекцията по труда, като било допуснато лицето С. ИИ да работи като „сезонен работник“ /краткотрайка сезонна селскостопанска работа/, без да е подписала преди постъпването на работа заверен образец на еднодневен договор по един екземпляр за всяка страна.

При съставянето на АУАН и при издаване на НП административно наказващият орган е спазил процесуалните изисквания на ЗАНН. Така издадените актове съдържат всички факти и обстоятелства констатиращи нарушението.

Акта е съставен на 14.11.2022г. Изпратена е покана на дружеството, но не се е явил представител, без да сочи уважителна причина, поради което административно наказващия орган е приложил разпоредбата на чл.416 ал.3 от КТ. В срока по чл.44 от ЗАНН са представени писмени възражения по констатациите, но не са представени никакви доказателства относно твърденията.

Съгласно разпоредбата на чл.3 от Наредбата, трудовият договор по чл.2 се сключва между работник и работодател - регистриран земеделски стопанин или тютюнопроизводител, като се подписва преди постъпване на работа в два екземпляра, по един за всяка страна.

Съгласно чл.114а ал.1 от КТ, трудов договор за краткотрайна сезонна селскостопанска работа може да се сключва между работник и регистриран земеделски стопанин за работа за един ден, като това време не се признава за трудов стаж. От разпоредбата е видно, че договорът по чл.114а ал.1 от КТ е 2 вид срочен трудов договор с особеността, че е за един ден и сключването му е допустимо само за извършването на посочения вид работа в хипотезата на правната норма. Като вид трудов договор той не се отличава от другите видове трудови договори по отношение на задължението на работодателя да го сключи с наетия работник. Сключването на писмен трудов договор с работника преди постъпването му на работа е императивно изискване към работодателите. Законодателят не им е предоставил право да избират дали да сключат трудов договор или не. Работодателите нямат право да избират и дати да сключат договор по чл.61 и сл. КТ, или трудов договор по чл. 114а aл.1 от КТ, тъй като вида на договора е в зависимост от извършваната работа и срокът за който се наема работникът. Този извод произтича от нормите на чл.114а ал.2 и ал.3 от КТ, тъй като те не допускат такъв вид договори да се сключват с един работник за повече от 90 дни в една календарна година, както и за професии, изискващи специална квалификация. Изрично в чл.114а ал.3 от КТ работодателят е определил, че този вид договор може да се сключва „само за обработка на насажденията и прибиране на реколтата от плодове, зеленчуци, розов цвят и лавандула“.

Съдът намира за неоснователно твърдението на жалбоподателя, че няма извършено нарушение на разпоредбата на чл.3 ал.1 от Наредбата, както и твърдението, че е нарушено правото на защита на административно наказаното дружество.

Правилно и законосъобразно е определен и размерът на имуществената санкция, наложена с оглед разпоредбата на чл.83 ал.1 от ЗАНН, в минимален размер. Наказващият орган несъмнено е отчел индивидуализиращите отговорността обстоятелства, като е отчел тежестта на нарушението.

Тежестта на нарушението в случая е по-висока, понеже се касае за бездействие от страна на работодателя. Касае се за сериозно нарушение на трудовото законодателство, но и се създават и предпоставки за злоупотреба с трудови и социални права на работниците и служителите.

В случая се касае за едно формално нарушение, тоест за осъществяването на фактическия състав, на което не се изисква настъпването на определен противоправен резултат и респективно вреди за определени субекти, поради което че не може да се приема в случая, че се касае за маловажно нарушение. Нещо повече, за да бъде приложена разпоредбата на 3 чл.415в, ал.1 от КТ - нарушението трябва да е отстранено веднага след установяването му и да не са настъпили вредни последици за работниците и служителите. Поради което не може да се приеме, че е налице маловажно нарушение.

На следващо място, съгласно чл.416, ал.1, изр.2 от КТ редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В тази връзка фактическите констатации отразени в акта и в наказателното постановление не се опровергават от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Описаното деяние в атакуваното наказателно постановление съдържат всички признаци на административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН и осъществяват, както от субективна, така и от обективна страна състава на административно нарушение по чл.3 ал.1 от Наредбата.

Нарушението на разпоредбата на чл.3 ал.1 от Наредбата е доказано по безспорен и категоричен начин, извършено е виновно от сочения за нарушител и е обявено за наказуемо с административно наказание „имуществена санкция“ по реда и условията на чл.414, ал.1 от КТ.

Предвид изхода на делото и на основание чл.63 от ЗАНН жалбоподателя следва да заплати на въззиваемата страна направените по водене на делото разноски в размер на 100.00 лева за юристконсултско възнаграждение.

Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд - Монтана

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 12-2200239/09.12.2022г. на Директора на Дирекция „ИТ” – Монтана, с което на „ГГФ” ООД със седалище и адрес на управление град Враца е наложено административно наказание имуществена санкция в размер 1 500.00 лева на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.414 ал.1 от КТ, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА „ГГФ” ООД със седалище и адрес на управление град Враца, ул.“СХ“ вх.Б, ап.ХХ, с ЕИК ХХХХХХ да ЗАПЛАТИ на Дирекция „ИТ” – Монтана на основание чл.63 от ЗАНН направените по водене на делото разноски в размер на 100.00 лева за юристконсултско възнаграждение.

4

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 5