Решение № 286 от 19.06.2025, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 286 гр. Пловдив, 19.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галя Г. Костадинова при участието на секретаря Боряна Ал. Костанева като разгледа докладваното от Галя Г. Костадинова Търговско дело № 20255300900021 по описа за 2025 година

Предявени са искове по чл.422 във вр. с чл.124 ал.1 от ГПК във вр. с чл.

236 ал.2 от ЗЗД във вр. с чл.154 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът ОБЩИНА ПЛОВДИВ ЕИК 000471504 гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов“ № 1, иска да бъде признато за установено по отношение на ответника „ПЛОВДИВСКИ ПАЗАРИ – СТОЛИПИНОВО“ ООД ЕИК

115784954 със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ***, че дължи плащане на сумата от 82 156.20лв. главница, представляваща обезщетение за ползване на имот – публична общинска собственост, поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР, в гр. Пловдив, район „Източен“, ***, ведно с находящите се в него постройки: сграда с идентификатор *** със застроена площ от 279 кв.м. на един етаж, и сграда с идентификатор *** със застроена площ от 72 кв.м., за периода от 01.12.2023г. до 30.09.2024г., както и сумата от 992.26лв., представляваща мораторна лихва за периода от 30.08.2024г. до 03.10.2024г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението пред ПРС на 03.10.2024г. до изплащането й, за което ищецът е снабден със Заповед за изпълнение № 8365 от 04.10.2024г. по ч.гр.д. № 17020/2024г. на РС Пловдив.

ЕВЕНТУАЛНО, при отхвърляне на установителните искове, иска осъждане на ответника да плати сумата от 82 156.20лв. главница, 1 представляваща обезщетение за ползване на имот – публична общинска собственост, поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР, в гр.

Пловдив, район „Източен“, ***, ведно с находящите се в него постройки: сграда с идентификатор *** със застроена площ от 279 кв.м. на един етаж, и сграда с идентификатор *** със застроена площ от 72 кв.м., за периода от 01.12.2023г. до 30.09.2024г., както и сумата от 992.26лв., представляваща мораторна лихва за периода от 30.08.2024г. до 03.10.2024г., ведно със законна лихва от подаване на исковата молба на 09.01.2025г. до изплащане на сумите.

Твърди, че е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР, в гр. Пловдив, район „Източен“, ***, с площ от 4 412 кв.м., представляващ Кооперативен пазар „Столипиново“, ведно с находящите се в него постройки: сграда с идентификатор *** със застроена площ от 279 кв.м. на един етаж, и сграда с идентификатор *** със застроена площ от 72 кв.м. Имотът е публична общинска собственост, за което е съставен Акт за публична общинска собственост № 2618 от 14.06.2012г., вписан в АВ – СВ Пловдив.

На 24.10.2023г. между страните е сключен писмен договор за концесия на имота, по силата на който ответникът има право да го ползва, за да осъществява на него търговска дейност чрез поставяне на 126 пазарни маси и да събира такси и наеми за ползването им, за срок от 20 години. Ответникът е отправил предложение до Община Пловдив за удължаване срока на концесията, но с Решение № 21 от 09.02.2023г. на ОбС Пловдив е отказано удължаване на срока на договора и е възложено на кмета на общината да предприеме фактически действия по приемане на обекта след изтичане на срока на концесионния договор. Ответникът е отправил второ предложение с вх. № 23Ф – 6022 от 19.102023г. за подписване на допълнително споразумение за продължаване ползването на имота след изтичане на срока 24.10.2023г., по което е уведомено с писмо от 15.11.2023г., че не са налице законови основания за сключване на допълнително споразумение.

Към 24.10.2023г. концесионният договор е прекратен и ответникът е длъжен да предаде обекта на концесия в срок от 30 дена без да има право на задържане. Ответникът е продължил държането на имота, продължил е ползването му като търговски комплекс и събиране на наеми и такси, което е 2 установено от служители на Община Пловдив – дирекция „Общинска собственост“, район „Източен“, и на ОП „Общински пазари“ при проверка на 27.03.2024г. на лица – наематели на отделни обекти, при което констатират, че ответникът продължава да събира ежемесечно от тях наеми и такси по ползване на обектите и да издава фактури.

Поради ползване на имот – публична общинска собственост, след изтичане на концесионния договор, без правно основание, по силата на чл.5 ал.2 от Наредба на ОбС Пловдив за началния размер на наемни цени на имоти – общинска собственост, приета с Решение № 393, взето с Протокол № 28 от 14.10.2010г. на ОбС Пловдив, се дължи обезщетение в размер на една и половина месечна наемна цена, считано от 01.12.2023г. На тази база е изчислено дължимото от ответника обезщетение в размер на 8 215.62лв. на месец с ДДС и той е уведомен с писмо изх. № 24Ф – 2440 от 26.04.2024г., връчено на управителя. Издадени са две фактури – номер 0074071077 от 30.08.2024г. за периода 01.12.2023г. – 31.08.2024г. за сумата от 73 940.58лв. и 0074071324 от 30.09.2024г. за периода 01.08.2024г. – 30.09.2024г. за сумата от 8 215.62лв.

С писмо вх. № 24 Ф 2440/2/04.11.2024г. ответникът признава вземането на ищеца за ползване на имота, поради което възражението му по чл.414 от ГПК е неоснователно. На 22.10.2024г. плаща 8 215.62лв. по втората фактура, с което потвърждава съществуване на вземането на ищеца. На 12.11.2024г. ответникът плаща още 8 215.62лв., което е по друга фактура и не е предмет на делото, но е за ползване на същия имот.

Евентуално, при отхвърляне на установителните искове, твърди, че ответникът е ползвал имота му до 24.10.2023г. по силата на концесионния договор, сключен между тях, който е прекратен с изтичане на уговорения срок. След този срок, в периода от 01.12.2023г. до 30.09.2024г., ответникът е продължил ползването на имота, за което ползване дължи обезщетение в размер на месечния наем, възлизащ на 8 215.62лв. на месец с ДДС, поради което претендира присъждане на исковите суми.

Поддържа, че ответникът е продължил използване на имота и след прекратяване на договора за концесия чрез развиване на основната си дейност – отдаване под наем и събиране на такси за ползване на търговския комплекс и ежемесечно събиране на наем за ползване на обекти в имота. Ответникът е 3 задължен да предаде имота на концесионера и за това възразява, че ответникът не може да черпи права от неправомерното си поведение.

Ангажира доказателства, претендира разноски в настоящото и в заповедното производство, представя списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът не признава предявените искове. Не признава фактическите твърдения – не е ползвал посочения от ищеца имот и не е държал сграда с идентификатор ***. Осигурявал е охрана на съвсем малка част от поземлен имот с идентификатор ***. Твърди, че след прекратяване на договора за концесия ищецът по никакъв начин не е заявил желание за получаване на имота, не е изпратил представител, който да приеме имота, не е насрочил търг за отдаването му на концесия. В имота има преместваеми съоръжения, които трябва да се охраняват. Възразява, че не е осъществявал търговска дейност след прекратяване на договора, но е продължил да осигурява охрана на обектите в имота. Твърди, че не се е обогатил от ползване и за това искът е неоснователен.

Съдът, след преценка на ангажираните по делото доказателства и като взе предвид въведените доводи и възражения, приема за установено следното:

От постъпилото в оригинал ч.гр.д. № 17020/2024 на ПРС ХХ гр.с. се констатира, че ищецът е подал на 03.10.2024г. Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу ответника за плащане на сумите от 82 156.20 лв. главница за периода 01.12.2023г. – 30.09.2024г. за ползване на недвижим имот, публична общинска собственост, след изтичане на срока на сключен на 24.10.2003г. договор за концесия, и обезщетение за забава от 992.26лв. в размер на мораторна лихва за периода 30.08.2024г. – 03.10.2024г.

На 04.10.2024г. е издадена Заповед № 8365, с която искането е уважено, и въз основа на нея – изпълнителен лист. На 22.11.2024г. е подадено възражение по чл.414 от ГПК от ответника. Поканата за доброволно изпълнение на ЧСИ Иво Кралев по изп.д. № 20249070400379 са връчени на 31.10.2024г. Ищецът е уведомен за необходимостта да предяви иск със съобщение на 10.12.2024г., исковата молба е подадена на 09.01.2025г..

С представения Акт № 2618 от 14.06.2012г. за публична общинска собственост, вписан в СВ Пловдив с вх. № 13651 от 21.06.2012г., ищецът 4 удостоверява, че е собственик на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР с площ от 4412 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване – ниско застрояване, за който е отреден УПИ II – 5 за пазар, кв.6, по плана на Многофункционална зона „Изток“, ведно със сграда с идентификатор *** със застроена площ от 279 кв.м. на един етаж, с предназначение: друг вид обществена сграда, представляваща комбинирана сграда с ресторант /бюфет с топла кухня, бар, подготвителни складови помещения,умивалня, санитарни възли за мъже и жени и зала за 35 места, с два офиса и магазин за промишлени стоки със склад, масивна, монолитна конструкция, построена 2003г., и сграда с идентификатор *** със застроена площ от 72 кв.м., на един етаж, предназначение: друг вид обществена сграда, представляваща обществена тоалетна, състояща се от две групи тоалетни, помещение за уреди за почистване, помещение за касиер, помещение за денонощна охрана с вход за персонал, антре, санитарен възел за персонала, масивна, монолитна конструкция, построена 2003г.

На 24.10.2003г. между страните по делото е сключен Договор за предоставяне на концесия върху обект „Кооперативен пазар „Столипиново“, представляващ гореописания недвижим имот публична общинска собственост, по силата на който е дадено разрешение на ответника да осъществява търговска дейност върху този имот като следва да се разположат 126 пазарни маси, площадкови ВиК, ел. и ОВИ инсталации, вертикална планировка, за срок от 20 години от подписването му срещу дължимо концесионно възнаграждение.

Няма спор, че срокът на концесионния договор е изтекъл на 24.10.2023г.

Преди този момент, съгласно представено Решение № 21, взето с Протокол № 5 от 09.02.2023г. на Общински съвет Пловдив, по повод предложение за взимане на решение за удължаване с 6 години и 8 месеца или с 80 месеца на срока на процесния договор, отправено от ответника с вх. № 22 Ф – 7270 от 17.11.2022г., е отказано да се приеме така отправеното от ответника мотивирано предложение за удължаване на срока на концесионния договор и е възложено на кмета на Община Пловдив да предприеме необходимите фактически и правни действия по приемане на обекта на концесията след изтичане на срока на концесионния договор.

5

На 19.10.2023г. ответникът отново е отправил мотивирано писмено предложение до ищеца за сключване на допълнително споразумение за използване на обекта от него от 24.10.2023г. до изпълнение на Решение № 21, взето с Протокол № 5 от 09.02.2023г. на ОбС Пловдив, на което е отговорено от общината с писмо изх. № 23Ф – 6022 от 15.11.2023г., че според ЗК към момента липсват правни основания за сключване на допълнително споразумение към концесионния договор. Отговорът е връчен по пощата, с обратна разписка, на 17.11.2023г.

На 26.04.2024 ищецът е отправил писмено уведомление до ответника, че при проверка на 22.11.2023г. на място е констатирано продължавано ползване на имота от дружество и го е поканил да заплаща обезщетение в размер на 8 215.62лв. на месец с ДДС от 01.12.2023г., изчислено по реда на чл.5 ал.2 от Наредба за началния размер на наемните цени на имоти, общинска собственост, на ОбС Пловдив. Уведомлението е получено срещу подпис на 02.05.2024г. На 04.11.2024г. ответникът е отговорил писмено, че е съгласен да плаща определения наем от 01.05.2024г. до сключване на нов договор, а за периода 01.12.2023г. – 30.04.2024г. е съгласен да плаща определената по концесионния договор сума.

Ищецът е издал на ответника фактура № 0074071077 от 30.08.2024г. за 73 940,58 лв. и № 0074071324 от 30.09.2024г. за 8 215.62лв., и двете с начислено ДДС.

От представените протоколи и констатации за извършени проверки от служители на Дирекция „Общинска собственост“ на община Пловдив в имота и от представените фактури, издадени от ответника на различни лица, се констатира, че ответникът е начислявал месечен наем и такса охрана за ползване на сергии и магазини в обекта през исковия период. Това са: ф. № 24833 от 06.12.2023г. на Б. С. Ю. за наем на сергия 20-Б и такса охрана общо 129.60лв., платени в брой според фискален бон на 19.04.2024г.; ф. № 24952 от 04.01.2024г. на П. Б. И. за наем на сергии 45, 46-А за януари 2024г. и такса охрана, общо 213.60лв.; ф. № 24906 от 04.01.2024г. на А. Н. Т. за наем на сергии 47 и 48Б за януари 2024г. и такса охрана в размер на 213.60лв.; ф. № 24949 от 04.01.2024г. на П. Б. А. за наем на сергия 13-А и охрана за януари 2024г. за 104.40лв.; ф. № 25007 от 06.02.2024г. на Л. А. В. за наем на сергии 14, 21 е 22-А и такса охрана за февруари 2024г. за 222лв.; ф. № 25897 от 6