Решение № 598 от 15.12.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 598 гр. Велико Търново, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Георги Драгостинов

Катина Минева при участието на секретаря Албена П. Шишманова като разгледа докладваното от Катина Минева Въззивно гражданско дело № 20254100500941 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „АГРО- СОЛЕИ“, подадена чрез адвокат М. Г.ВТАК, против решение № 47 от 23.06.2025 г. постановено по гр. д. № 587/2*** г. по описа на Районен съд Елена, с което е прието за установено по отношение на страните по делото, че „АГРО-СОЛЕИ“ ЕООД дължи на „СТАВЕН“ АД, следните суми: сумата от 6189.70 лева, представляваща наемно плащане за стопанските 2***/2*** г.; 2***/2*** г.; 2***/2*** г.;

2***/2*** г. и 2***/2*** г. (по 1237.94 лева - левова равностойност на 632.95 евро за всяка една стопанска година) по договор за наем на земеделска земя № ВТ****/27.07.2*** г.; сумата от 3760.50 лева, представляваща наемно плащане за стопанските 2***/2*** г.;

2***/2*** г.; 2***/2*** г.; 2***/2*** г. и 2***/2*** г. (по 752.10 лева – левова равностойност на 384.54 евро за всяка една стопанска година) по договор за наем на земеделска земя № ВТ****/27.07.2*** г.; сумата от 111.41 лева, представляваща договорна годишна лихва в размер на 3% върху главницата 1237.94 лева (наемно плащане за стопанската 2***/2*** г. по договор за наем на земеделска земя № ВТ****/27.07.2*** г.) за периода от 07.10.2*** г. до 07.10.2*** г.; сумата от 67.69 лева, представляваща договорна годишна лихва в размер на 3% върху главницата 752.10 лева (наемно плащане за стопанската 2***/2*** г. по Договор за наем на земеделска земя № ВТ****/27.07.2*** г.) за периода от 07.10.2*** г. до 07.10.2*** г.; сумата от 111.41 лева, представляваща договорна годишна лихва в размер на 3% върху 1 главницата от 1 237.94 лева (наемно плащане за стопанската 2***/2*** г. по Договор за наем на земеделска земя № ВТ****/27.07.2*** г.) за периода от 07.10.2*** г. до 07.10.2*** г.; сумата от 67.69 лева, представляваща договорна годишна лихва в размер на 3% върху главницата 752.10 лева (наемно плащане за стопанската 2***/2*** г. по договор за наем на земеделска земя № ВТ****/27.07.2*** г.) за периода от 07.10.2*** г. до 07.10.2*** г.; сумата от 111.41 лева, представляваща договорна годишна лихва в размер на 3% върху главницата 1237.94 лева (наемно плащане за стопанската 2***/2*** г. по договор за наем на земеделска земя № ВТ****/27.07.2*** г.) за периода от 07.10.2*** г. до 07.10.2*** г.; 8. сумата от 67.69 лева, представляваща договорна годишна лихва в размер на 3% върху главницата 752.10 лева (наемно плащане за стопанската 2***/2*** г. по договор за наем на земеделска земя № ВТ****/27.07.2*** г.) за периода от 07.10.2*** г. до 07.10.2*** г.; сумата от 111.41 лева, представляваща договорна годишна лихва в размер на 3% върху главницата 1237.94 лева (наемно плащане за стопанската 2***/2*** г. по договор за наем на земеделска земя № ВТ****/27.07.2*** г.) за периода от 07.10.2*** г. до 07.10.2*** г.; сумата 67.69 лв. (шестдесет и седем лв. 69 ст.), представляваща договорна годишна лихва в размер на 3% върху главницата 752.10 лева (наемно плащане за стопанската 2***/2*** г. по Договор за наем на земеделска земя № ВТ****/27.07.2*** г.) за периода от 07.10.2*** г. до 07.10.2*** г.; сумата от 74.28 лева, представляваща договорна годишна лихва в размер на 3% върху главницата 1237.94 лева (наемно плащане за стопанската 2***/2*** г. по договор за наем на земеделска земя № ВТ****/27.07.2*** г.) за периода от 07.10.2*** г. до 07.10.2*** г.; сумата от 45.13 лева, представляваща договорна годишна лихва в размер на 3% върху главницата 752.10 лева (наемно плащане за стопанската 2***/2*** г. по Договор за наем на земеделска земя № ВТ****/27.07.2*** г.) за периода от 07.10.2*** г. до 07.10.2*** г., ведно с дължимата годишна договорна лихва в размер на 3% върху главниците, считано от 11.10.2*** г. до окончателното им изплащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение № 206/14.10.2*** г. по ч гр.д. № 431/2*** г. по описа на Районен съд Елена. С обжалваното съдебно решение жалбопдателят е осъден да заплати на ищеца разноски за производстватасумата от 695.72 лева, разноски в заповедното производство, както и сумата от 215.72 лева разноски в исковото производство.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционното решение. Възразява се, че първоинстанционният съд не е взел предвид наведеното с отговора на исковата молба възражение за изтекла погасителна давност, като неоснователно не е разгледал същото възражение, като според процесуалния представител на жалбоподателя това би довело отхвърляне на исковата претенция, касателно наемните вноски по договор за наем на земеделска земя от 27.07.2*** г., с площ от 45.673 дка за стопанските години 2***/2*** г., 2***/2*** г., 2***/2*** г., както и по отношение за наемните вноски по договор за наем на земеделска земя от 27.07.2*** г., с площ от 48.698 дка за стопанските години 2***/2*** г., 2***/2*** г., 2***/2*** г., поради изтекъл 3-годишен давностен срок. Оспорва се валидността на съглашението, касателно договорена лихва в размер на 3 %, въз основа на споразумение, което се сочи, че не отговаря на изискванията на закона, тъй като според процесуалния представител на жалбоподателя 2 същото е следвало да бъде с нотариална заверка на подписите и да е вписано в Имотния регистър. Акцентира се, че ищецът не е представил доказателства, касателно предаване фактическата власт на всеки един от процесните имоти, както и за реалното му ползване от ответната страна, което според жалбоподателя обосновава недължимост на пълния размер на наема. По тези съображения се иска от въззивния съд да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което да отхвърли изцяло или частично предявените искове.

Претендира да бъдат присъдени направените от въззивника разноски за двете инстанции.

Въззиваемият заема становище, чрез процесуалния си представител, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, тъй като неоснователно въззивникът се позовава на изтекла погасителна давност, доколкото е признал задълженията си по надлежен редсключени между страните споразумения. Позовава се на прекъсната давност, с оглед разпоредбата на чл. 116, б. „а“ ЗЗД, предвид сключени между страните по делото споразумения съответно от 217.10.2*** г. и от 07.08.2*** г. Намира за неоснователно възражението, касателно недължимостта на лихва в размер на 3%, тъй като изискването за форма за действителност и вписване в съответната Служба по вписвания твърди да е относимо, касателно договорите за аренда на земеделски земи, като процесните се сочи, че не са такива, а са договори за наем на земеделски земи, при които изискване вписване за форма за валидност липсва. Сочи се, че уговорката за лихва в размер на 3 % е в интерес на ответната страна, доколкото договореният размер е по-нисък от размер на законната лихва за забава, която е следвало да бъде начислена, при липса на договорка в тази насока между страните. Възразява се срещу оплакванията в жалбата за липсата на доказателства, касателно предаване фактическата власт на процесните имоти и реалното им ползване, като се сочи, че същото е въведено за пръв път с въззивната жалба, а в срока за отговор на исковата молба такива възражения липсват, поради което ги намира за преклудирани. Заема становище, че в доклада по делото първоинстанционния съд е посочил, че ищецът е предал имотите, предмет на договорите за наем на ответната страна, като възражения срещу тези обстоятелства по надлежния ред и в срок по делото не са направени, както и че липсват възражения срещу доклада по делото. С тези доводи се иска от въззивната инстанция да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира да бъдат присъдени направените от въззиваемия разноски по делото за въззивното производство.

Окръжен съд Велико Търново, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените във въззивната жалба оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК от легитимирана страна, с правен интерес да обжалва постановения първоинстанционен съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следва служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваната част. В изпълнение на тази проверка съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи 3 до неговата нищожност - постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем.

Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

При проверка за неговата правилност по реда на чл. 269, изр. 2 ГПК в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд приема за установено следното:

Ищецът- „СТАВЕН“ АД основава исковите си претенции по делото на чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 232, ал. 2 ЗЗД. В исковата молба процесуалният представител на ищеца развива съображения, че страните сключили договор за наем на земеделски земи № ВТ ****/27.07.2*** г. с предмет – земеделски земи с обща площ 45.673 дка, за пет стопански години, считано от 01.10.2*** г., както и че ищецът изпълнил задълженията си и предал на ответника фактическата власт върху имотите, предмет на договора. Посочва, че съгласно чл. 7, ал. 2 от договора страните уговорили дължимо годишно наемно плащане в размер на 632.95 евро, съгласно чл. 8, ал. 1 дължимите суми по договора се заплащат в лева по централния курс на БНБ, поради което, дължимото годишно наемно плащане сочи да е в размер на 1 237.94 лв. Падежът на задължението на ответника да заплаща всяко едно годишно наемно плащане за всяка стопанска година се сочи, че е съответно 31.08.2*** г., 31.08.2*** г., 31.08.2*** г., 31.08.2*** г. и 31.08.2*** г., както и че общият размер на дължимите наемни плащания за всички стопански години е в размер на 6 189.70 лева. Твърди се на следващо място, че страните са сключили и договор за наем № ВТ ****/27.07.2*** г. с предмет – земеделски земи с обща площ 48.698 дка, за пет стопански години, считано от 01.10.2*** г., както и че ищецът изпълнил задълженията си и предал на ответника фактическата власт върху имотите, предмет на договора. Излага твърдения, че в чл. 7, ал. 2 от процесния договор № ВТ ****/27.07.2*** г. страните уговорили дължимо годишно наемно плащане в размер на 384.54 евро, а съгласно чл. 8, ал. 1 от договора дължими суми се заплащат в лева по централния курс на БНБ, поради което се сочи, че дължимото годишно наемно е в размер на 752.10 лева. Падежът на задължението на ответника да заплаща всяко едно годишно наемно плащане за всяка стопанска година се сочи, че е съответно 31.08.2*** г., 31.08.2*** г., 31.08.2*** г., 31.08.2*** г. и 31.08.2*** г., както и че общият размер на дължимите наемни плащания за всички стопански години е в размер на 3 760.50 лева. Излагат се съображения, че на 27.10.2*** г. страните сключили споразумение, съгласно което ответникът безусловно и неотменимо признал всяко едно от вземанията на ищеца по посочените договори за наем, с което давността била прекъсната, като предоговорили и падежа на задълженията на ответника по тях, а именно на 01.10.2*** г. На следващо място се твърди, че на 07.08.2*** г. страните сключили ново споразумение, с което ответникът отново безусловно и неотменимо признал всяко едно от вземанията на ищеца по процесните договори за наем, с което давността за вземанията отново била прекъсната, като страните предоговорили и падежа на задълженията по тях, а именно 31.01.2*** г. Посочва, че общия размер на дължимите наемни плащания по двата договора за наем, бил 9 950.20 лева, както и че в чл. 3 от споразумението от 07.08.2*** г. страните постигнали договорка за срока от първоначалния падеж за всяка дължима годишна наемна 4 вноска по всеки един от договорите за наем ответникът да заплати на ищеца годишна договорна лихва в размер на 3%, поради което претендира договорна лихва върху всяко годишно наемно плащане за период от 3 години с изключение на договорната лихва върху вземането по договорите за наем за стопанската 2***/2*** г., която се претендират за период от 2 години. Навежда доводи, че за вземанията си ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 431/2*** г. по описа на Районен съд Елена, с която са му присъдени и разноски по заповедното производство в размер на 695.72 лева, срещу която ответникът е подал възражение. Обективирано е искане да бъде постановено решение, с което да бъде прието за установено по отношение на ответника съществуването на вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение. Претендира да бъдат присъдени направените от ищеца разноски в исковото и в заповедното производство.