Решение № 50 от 15.01.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. Пловдив, 15.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Десислава Пл. Порязова при участието на секретаря Вирджиния Н. Танева като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно наказателно дело № 20235330201140 по описа за 2023 година Обжалвано е наказателно постановление № 22-0438-000591 /09.11.2022г., издадено от Началник Сектор в ОДМВР-Пловдив РУ-03 , с което на Ж. А. Н. ЕГН ********** , на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на 200 лв. /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата;

В жалбата се посочва, че наказателното постановление е издадено при съществени процесуални нарушения, немотивирано и незаконосъобразно, като се развива становище по същество и се предлага същото наказателно постановление да бъде отменено, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски. Процесуалният представител на жалбоподателя – адвокат Г. поддържа жалбата на изложените основания, също предлага наказателното постановление да бъде отменено.

Ответната страна ,редовно призона не изпраща представител, в Молба – становище оспорва жалбата, като посочва, че не са налице съществени процесуални нарушения, които нарушават правото на защита на жалбоподателя, както и че фактическата обстановка е изяснена, в 1 административната преписка се съдържат достатъчни по своя обем, категоричност и безспорност доказателства, които да доказват вината на жалбоподателя и да обуславят админстративнонаказателната му отговорност.

Предлага жалбата да бъде оставена без уважение, както и наказателното постановление да бъде потвърдено, при условията на евентуалност присъденото адвокатско такова да бъде в минимален размер съгласно предвиденото в Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН , подадена в преклузивния срок ,при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА /макар и на различни основания от изложените в жалбата /.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 18.10.2022г .,около 13.00 часа, в в гр.Пловдив ,на кръстовището на бул.Васил Априлов и ул.Напредък -Ж. Н. управлявал товарен автомобил лек автомобил марка Тойота модил Ярис с рама ***.Като свидетелятm П. М.

П.– в качеството му на *** полицай в Трето РУ при ОДМВР – Пловдив, спрял за проверка движещия се по същия път, лек автомобил. Още по време на проверката свидетелят П. констатира, че МПС-то не било регистрирано по надлежния ред .

С оглед на горното, на място свидетелят П . съставил АУАН с бланков № 401707 от 18.10.2022 г. срещу жалбоподателя Н . за нарушение н а чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата , който АУАН жалбоподателят подписал, като не отразил възражения. Въз основа същия акт било издадено обжалваното наказателно постановление за нарушение.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел и актосъставителя П. ,както и от 2 свидетелските показания на колегата му -свидетеля на нарушението и на съставяне на АУАН -Б. . И двамата точно ,ясно и хронологично описват възприетото от тях ,както движението на лекия автомобил,така и това,че същия не е бил регистриран, както и че същия бил управляван от Н.

,съответно и че същата заявила ,че е *** на Тойота за България и че в същия ден платформата им е развалена ,с което се придвижвали автомобили чисто новите им автомобили.Потвърждават,че Н. била сама в автомобила ,но също така на място дошъл неин колега ,който искал да регистрира автомобила..

Съдът намира показанията на свидетеля Б. и П. за последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност и намира последните за истинни. От същите показания се установява начина на констатиране извършените нарушения, фактите по същите, както и процедурата по съставяне на акта.Кредитира същите в тяхната цялост.

Допълнително ,по искане на жалбоподателя чрез неговия пълномощник адв.Г. са разпитани и свидетелите Ж. и Г.-колеги на Н..Същите възпроизвеждат своите възприятия пред съда в тяхната посредователност,като са в унисон както по между си , а така същи и с показанията на полицейските служители.С тях в пълнота се доизяснява фактическата обстановка по делото.

Следва да се съобразят и разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП , съгласно която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Противното в случая не се установява, в светлината на горепосочените доказателства.

Още следва да се съобрази, че фактическата обстановка не е спорна между страните, не се оспорва от жалбоподателя.

Оспорва се единствено ,че се счита ,че неправилно е отразено мястото на извършване на нарушението ,както и в допълнение се счита,че е налице маловажен случай.

Относно приложението на процесуалните правила: С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, досежно компетентни органи ,които са ги съставили и 3 притежаващи нужните правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед № 8121з-1 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи.

При съставянето на АУАН и при издаването на НП , обаче според настоящия съд са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които водят до опорочаване на административно - наказателното производство по налагане на наказание на жалбоподателя. В АУАН и в НП при изписване на самото нарушение е допуснат съществен пропуск ,който е довел до непълнота относно елементите на нарушението и не отговаря на законовия текст ва чл.140 от ЗДВП .А,именно в състава на нарушението на разпоредбата на чл.140 е въведен обективен съставомерен белег , а именно жалбоподателя да е управлявал МПС-то по път отворен за обществено ползване.Видно е ,че този съствавомерен и обективен белег не е вписан нито в АУАН ,нито в НП.В този смисъл липсата му е довела до ограничаване право на защита на жалбоподателя да узнае съставомерните белези на нарушението и да се го е лишило от възможност да организира защитата си по тях.В този смисъл е нарушен чл.42 ал.1т.4 и чл.57 ал.1т.5 от ЗАНН.

Във връзка с направеното възражение досежно мястото на извършване на нарушението ,съдът сита същото за правилно установено и съответно вписано в АУАН и НП.Като следва да се прави разграничинение между място на извършване на нарушението и място на спиране на МПС-то .Като правилно е вписано мястото на нарушението и то е упоменато като кръстовището на бул.“Васил Левски „и ул.“Напредък“ . И тъй като се касае за управление на МПС,то същото представлява процес, а не еднократен акт и в този смисъл дори е достатъчно, за да се опише само улицата без конкретния номер.Това е така,тъй като изпълнителното деяние е самото управление , а не някакъв конкретен еднократен физически акт от страна жалбоподателя.Затова и е достатъчно да се докаже самото управление и,както и ,че самия път е отворен за обществено ползване.Самото спиране на лекия автомобил като административен адрес само уточнява къде е спрян автомобила ,но не доказва изпълнителното деяние -управление.В този смисъл и според настоящия съд ,този довод на защитата не се явява основателен и водещ до отмяна.

В този ред на мисли ,описаното по-горе касаещо липсата на обективен белег при описанието на самото нарушение в достатъчна степен 4 мотивира отмяната на обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно и по същество – неправилно.Поради ,което се обезсмисля обсъждането на искането за прилагане на чл.28 от ЗАНН.

По разноските

Такива не се претендират от жалбоподателя,поради което и съдът не дължи произнасяне в тази връзка.

Ето защо съдът намери, че при наличието на второ и значително Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 , вр. ал. 2, т. 1 от ЗАНН съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление 22-0438-000591 /09.11.2022г., издадено от Началник Сектор в ОДМВР-Пловдив РУ-03 , с което на Ж. А. Н.

ЕГН ********** , на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на 200 лв. /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата Решението подлежи на обжалване пред

Пловдивски

Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5