Определение № 1 от 03.01.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№1 гр. Пловдив, 03.01.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Веселин Г. Ганев

Велина Ем. Антонова като разгледа докладваното от Христо Ив. Крачолов Въззивно частно наказателно дело № 20245000600604 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 440 ал. 2 НПК.

С определение № 1864/10.012.2024 г. по ЧНД № 2543/2024 г., Пловдивският окръжен съд е освободил условно предсрочно С. Д. С. от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода, наложено му с присъда № 260142 от 29.11.2021 г., постановена по НОХД № 6716/2019 г. по описа на Районен съд - Пловдив към 18.12.2024 г. в размер на ДЕВЕТ МЕСЕЦА.

На основание чл.70, ал.6 от НК е определил изпитателен срок в размер на ДЕВЕТ МЕСЕЦА считано от влизане на определението в сила.

На основание чл.70, ал.6, пр.2 вр. чл.42а, ал.2, т.2 от НК е постановил пробационна мярка задължителни периодични срещи с пробационен служител, която осъденият да търпи по време на установения изпитателен срок.

Недоволна от така посоченото определение е останала Окръжна прокуратура-Пловдив, която го е протестирала с искането да бъде отменено и се постанови друго, с което да се остави без уважение молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване.

Началникът на Затвора – * не е взел становище по протеста.

Осъденият не е взел становище по протеста.

1

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с направените оплаквания в протеста, намира и приема за установено следното:

ПРОТЕСТЪТ Е ОСНОВАТЕЛЕН.

За да постанови атакуваното определение, Пловдивският окръжен съд е преценил, че лишеният от свобода С. Д. С. изтърпява наказание в размер на 3 години лишаване от свобода при първоначален общ режим. То му е наложено с влязла в сила присъда на 24.11.2022 г. Признат е за виновен по НОХД № 6716/2019 г. по описа на РС Пловдив, за престъпление по чл. 152 ал. 3 т. 1 НК.

Начало на изтърпяване на наказанието е 18.04.2023 г., като лишеният от свобода е преведен в ЗООТ * на 16.05.2023 г. Придобил е право на УПО на 18.10.2024 г. Към 18.12.2024 г. той е изтърпял общо 2 години и 3 месеца, от които ефективно - 1 година и 8 месеца, а от работа – 7 месеца. Към този момент неизтърпеният остатък е бил в размер на 9 месеца.

Първостепенният съд, след като е анализирал тези данни, правилно е преценил, че е налице първата визирана в закона предпоставка, регламентирана в чл. 70 НК, а именно че е изтекъл предвиденият срок по чл.

70 ал. 1 т. 2 НК. По отношение обаче на втората предпоставка, регламентирана в закона, а именно С. С. да е дал доказателства за своето поправяне, първостепенният съд е приел, че след превеждането на лишеният от свобода в ЗООТ * същият е бил назначен на работа към външен обект „*“, като поради подозрения за внасяне на наркотични вещества е бил спрян от работа.

Впоследствие и към настоящият момент заемал длъжността „магазинер лавка“ към земеделското стопанство, като се е справял добре с възложената му работа, за което е бил поощряван 3 пъти с награди по чл. 98 ал. 1 т. 1 и т. 6 ЗИНЗС и не е бил наказван.

Според мотивите на Окръжния съд, видно от приложените по делото документи, водили до извода, че лишеният от свобода се е справял с възложената му работа и спазвал санитарно-хигиенните изисквания в обекта.

Първоначално изготвената оценка на правонарушителя е била определена средна към висока степен на риск от вреди по отношение на непълнолетни момичета, предвид характера на извършеното престъпление и ниска за останалите категории. След това степента от риск от рецидив е била 2 определена като ниска на 20 точки. Освен това, Пловдивският окръжен съд е приел, че въпреки установените проблемни зони „отношение към правонарушението“ и „умение за мислене“, като цяло лишеният от свобода не е бил конфликтен и не се е конфронтирал с останалите затворници. Според пробационния доклад, корекционната дейност със С. се осъществявала както чрез индивидуални срещи и беседи, така и чрез специализирана когнитивна програма „Мотиватор“, а той участвал в турнири по волейбол и шах.

Във връзка с оценката от риск от рецидив съдът е отчел, че при първоначално зададения среден към висок риск от рецидив впоследствие е понижен в съвсем ниски граници – от 20 точки и това се дължало на изцяло позитивната характеристика за държанието и нагласите на осъдения по време на престоя му в местата за лишаване от свобода.

Съдебният състав е приел, че въпреки наличието на отрицателно становище на затворническата администрация и на началника на затвора, които ще бъдат коментирани по-долу, същите се опровергават от приложената докладна записка за трудова характеристика, наградите на осъденото лице и липсата на наказания. Това е довело до извод в първоинстанционния съд за категорично убеждение, че поправителният процес по отношение на този осъден е приключил и същият със своето изцяло положително устойчиво поведение е дал доказателства, че целите на наложеното спрямо него наказание към настоящия момент са изпълнени.

Пловдивският апелативен съд счита, че тези изводи категорично не могат да бъдат споделени.

В становището си началникът на затвора е посочил, че цялостното поведение на лишения от свобода С. С. се определя от желанието за ползване на правото на УПО и съкращаване престоя в местата за лишаване от свобода, чрез зачитане на работни дни. Действително, степента от риск от рецидив е посочена като ниска от 20 точки, но е изведена една ясно изразена проблемна зона – отношение към правонарушението. За тази зона не са отчетени позитивни резултати за корекционно въздействие, поради което и изискванията за корекционна работа остават.

Досежно „отношение към правонарушението“ е посочено, че лишеният от свобода не поема отговорност за извършеното, не разбира мотивите си за криминалното си поведение, а по отношение на граничната зона „умение за 3 мислене“ не винаги прилага ефективен подход при решаване на проблеми, омаловажава някои фактори, егоцентричен, лекомислен, като при провокации действа импулсивно. Склонен е в известна степен да омаловажава допускани грешки, въпреки че има ресурси за рефлексивност – необходимо е да формира по-задълбочена самокритичност и разбиране за негативните последици от действията му.

Всъщност, в становището на началника на затвора е налице обективност /още повече, че то изцяло съвпада със становището на началника на ЗООТ *, становището на ЗН РНОД,становище на началник сектор СДВР и доклад на инсп. СДВР/, а не формалност, както е посочил първоинстанционният съд, тъй като в него изрично е посочено, че лишеният от свобода търси нови начини за подобряване на положението си, но не винаги е ефективен при това. Налице са известни дефицити в умението да решава проблеми, при което е подходящо да се подобрява чрез съвместно обсъждане на възникващи трудности и варианти за справяне с тях.

В становището си началникът на затвора коректно е посочил, че за положителното отношение към трудовата дейност и изпълнението на възложените задачи лишеният от свобода С. С. е поощряван с награди по ЗИНЗС, но не може да се твърди за наличие на напредък по отношение на заложеното в плана на присъдата.

Освен това, не може да се пренебрегне и обстоятелството, че според становището на началника на затвора, във връзка с разговор с инспектора психолог, е заявил, че при негативен резултат от делото му за предсрочно освобождаване, щял да „… разпръсне наркотично вещество „пико“ из цялата лавка, като така ще създаде работа и опасност за здравето на служителите…“.

Случаят е описан в докладна записка /л.71 от затворното досие/ с предложение за спиране от работа. В същия този разговор лишеният от свобода си е позволил да нарича надзирателите „обикновени ключодържатели…“, поради което и в становището на началника на затвора е посочено, че това показва, че същият съблюдава режимните изисквания само привидно и от страх от рестрикция.

С оглед на изложеното по-горе, Пловдивският апелативен съд счита, че не е налице втората предвидена предпоставка в закона, а именно осъденият да е дал доказателства за своето поправяне. Този извод съдът прави и въз основа 4 на изискванията, регламентирани в разпоредбата на чл. 439а от НПК, които водят до единствения възможен и категоричен извод, че корекционният процес спрямо него следва да бъде продължен и към настоящия момент не може да бъде удовлетворена молбата му за предсрочно условно освобождаване.

Това налага атакуваното определение на Пловдивския окръжен съд да бъде отменено и се остави без уважение молбата на С. Д. С. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода, наложено му с присъда № 260149/29.11.2021 г. по НОХД № 6716/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив.

Ето защо съдът и

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 894/10.12.2024 г. по ЧНД № 2543/2024 г. по описа на Пловдивския окръжен съд.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата С. Д. С. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието „лишаване от свобода“, наложено му с присъда е № 260142/29.11.2021 г. по НОХД № 6716/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5