Решение № 105 от 22.06.2021, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 105 гр. П. , 22.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., III-ТИ СЪСТАВ в публично заседание на седемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Сона В. Гарабедян при участието на секретаря Ивелина М. Вълчева като разгледа докладваното от Сона В. Гарабедян Гражданско дело № 20213130100542 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Директора на Дирекция „Социално подпомагане” - П., с правно основание чл. 30, във вр. чл. 29, т. 2 и чл. 28, във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 2 и чл. 25, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Закона за закрила на детето, за прекратяване на настаняването на малолетната Р. М. Р. с ЕГН ********** , в семейството на нейната баба по бащина линия, а именно Г. М. И.., ЕГН ********** и настаняване на детето в същото семейство, за срок от три години, считано от влизане на решението в сила.

В молбата се посочва, че със заповед № ЗД/Д-В-П-015/13.04.2021 г. на директора на ДСП – П. е прекратено настаняването на детето в семейството на неговата баба Г. М. И..

/мярка за закрила, постановена с решение № 79/29.03.2018 г. по г. д. № 230/2018 г. на РС – П., влязло в сила на 12.04.2018 г./ поради изтичане на срока, определен със съдебното решение, и детето е настанено отново в същото семейство.

Посочва се, че по удостоверение за раждане детето е с двама родители – майка му Н.

Ж. Р. и баща М. АС. Р.. Със заповед на директора на ДСП - Варна от 25.08.2017 г. детето е било настанено в приемно семейство след заповед за предоставяне на полицейска закрила.

Целта на настаняването е била да се осигури на Р. индивидуална грижа и семейна среда вследствие на това, че е останала трайно без родителска грижа и в състояние на без надзор от възрастен. Административната заповед е била потвърдена с влязло в сила решение на РС Варна № 5329/19.12.2017 г. по гр.д. 15608/2017 г. за срок от една година и шест месеца. В края на м. октомври 2017 г. е било извършено социално проучване на възможностите и желанието на Г.И. - баба на детето по бащина линия, за желанието да поеме грижите за Р. в нейното семейство. След получена положителна оценка за родителския капацитет на И., същата е подала заявление до Директора на ДСП - Варна, за желанието си да поеме грижите за Р.. Със заповед на Директора на ДСП Варна, е било прекратено настаняването на Р., в професионалното приемно семейство и същата е настанена в семейството на нейната баба по бащина линия – Г.И.. Мярката е била потвърдена с горепосоченото решение на РС - П..

1

От м.октомври 2017 г. родителите на детето отново заживели заедно и подали заявление за реинтеграция, но през лятото на 2019 г. двамата отново се разделили, като майката създала ново семейство, а бащата в момента е извън страната.

От направеното проучване на майката на детето, социалните работници са установили, че семейството живее при лоши хигиенно-битови условия. Няма възможност за осигуряване на лично пространство на детето, семейството не разполага с постоянни доходи, с които да задоволява адекватните потребности на детето. С оглед на това, не е възможно към настоящия момент, детето да се отглежда в семейството на майка си. Бащата на Р. се намира извън страната и проявява безотговорно отношение спрямо своите деца.

От извършеното социално проучване е установено, че Г.И. полага основни грижи по отглеждането и възпитанието на детето и осигурява физическите и емоционални потребности на същото. Становището на социалните работници е, че И. е в състояние да полага грижи за детето, поради което настаняването му в семейство на близки и роднини е изцяло в негов интерес, тъй като родителите трайно не полагат грижи за него. По този начин детето ще бъде отглеждано в среда близка до семейната и рискът за Р. ще бъде сведен до минимум.

В съдебно заседание от името на Дирекция “Социално подпомагане” – П., социалният работник Диана Петрова, оправомощена да представлява Дирекцията, поддържа исковата молба и моли същата да бъде уважена.

Процесуалният представител на детето адвокат С.П. пледира за уважаване на разглежданата молба. Моли съда да постанови в решението си ОДЗ да продължи наблюдението над семейството, тъй като бабата на детето - Г.И., се е грижила за други две деца, които били на нейната сестра и които години наред имали проблеми с правосъдието.

Изслушан е бащата на детето М. АС. Р., който заявява, че от 2 години е започнал да ходи в Гърция. Работил е и в България. Възнаграждението му в Гърция било добро. Можел да си позволява да изпраща по 300 лв. и майка му ги разпределяла на децата както намери за добре. Зависело от това колко пари получава. Не живеел с друга жена. Търсил по-добре платена работа тук, но не е намерил. Когато бил вкъщи се грижел за децата. Знаел, че майката на детето е във Варна. Тя не му се обаждала. Когато избягала в Гърция, му звъннала веднъж. Срещнали се веднъж, когато работил в България и той показал снимки в телефона си, за да види детето. Не му е предлагала да дава пари за детето.

Изслушана е бабата на детето по бащина линия Г. М. И.. , която изразява желание да продължи да се грижи за детето. Заявява, че има възможност да се грижи за детето. Посочва, че се грижи за брата на Р. и за едната си племенница, която не имала проблеми със закона и полицията. За другата си племенница и другия си син твърди, че те вече не живеят с тях.

Заявява, че за децата, за които се грижи, има осигурено собствено легло и лично пространство.

Съдът, като съобрази становищата на страните и преценявайки събраните по делото доказателства, намира от фактическа страна следното:

От събраните по делото доказателства: заповед № ЗД/Д-В-П-015/13.04.2021 г. на директора на ДСП - П.; удостоверение за раждане издадено въз основа на акт за раждане № 0023/29.02.2016 г. от Община Балчик; декларация за съгласие/несъгласие по чл. 24, ал. 3 ППЗЗДт от Г.И.; решение № 79/29.03.2018 г. по г. д. № 230/2018 г. на РС – П., се установява, че малолетната Р. М. Р. е родена на 26.02.2016 г., от родители: майка – Н. Ж. Р. и баща – М.

2

АС. Р.. Детето е било настанено по съдебен ред в семейството своята баба по бащина линия - Г. М. И.., с решение № 79/29.03.2018 г. по г. д. № 230/2018 г. на РС – П. , влязло в сила на 12.04.2018 г., за срок от три години, но срокът за настаняване е изтекъл на 12.04.2021 г. С оглед на това и предвид обстоятелството, че не е възможна реинтеграция на детето в неговото биологично семейство, тъй като майката е създала друго семейство, а бащата често отсъства от страната, след прекратяване на настаняването му в семейството на неговата баба по бащина линия, детето отново е настанено в същото семейството по административен ред.

Бабата на детето по бащина линия е подала декларация, в която е изразила съгласие да поеме грижите за отглеждане и възпитание на детето.

От изготвените по делото доклад за оценка на случай и преприемане мярка за закрила спрямо дете и социален доклад на ДСП - П. се установяват годността, желанието и възможностите на Г.И. да полага грижи за детето.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Подадено е искане с правно основание чл. 30, във вр. чл. 29, т. 2 и чл. 28, във вр. с чл.

4, ал. 1, т. 2 и чл. 25, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Закона за закрила на детето.

Съобразно разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от ЗЗДт настаняването на детето извън неговото семейство се предприема като мярка за закрила след изчерпване на всички възможности в семейството, като основанията за предприемане на такава мярка са изчерпателно изброени в чл. 25, ал. 1 от ЗЗДт.

По отношение на детето Р. е била предприета мярка за закрила и същото е било настанено в семейството на своята баба по бащина линия. Съдебно определеният срок е изтекъл към датата на депозиране на молбата, което е основание за прекратяването на извършеното настаняване по реда на чл. 30, във вр. чл. 29, т. 2 от ЗЗДт.

От събраните по делото доказателства се установява, че от съвсем невръстна възраст, а и към настоящия момент грижи за отглеждането на детето се полагат от неговата баба по бащина линия, която осигурява сигурна и спокойна среда за неговото израстване и развитие.

Същевременно от изслушването на бащата се установява, че същият работи в Гърция и се завръща в България за кратко време.

Предвид изложените обстоятелства, съдът намира, че по отношение на детето Р. са налице предпоставките на чл. 25, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗДт за настаняване извън семейството, а именно в семейството на неговата баба по бащина линия – Г. М. И...

Предвид искането на процесуалния представител на детето, съдът да постанови в решението си ОДЗ да продължи наблюдението над семейството, следва да се посочи, че по силата на изрична законова разпоредба, а именно - чл. 36 от ЗЗДт, текущият контрол по ефективността на предприетите мерки се осъществява от директора на дирекция "Социално подпомагане", за което не е предвидено разпореждане на съда.

С оглед гореизложеното молбата на ДСП - П. се явява основателна и като такава следва да бъде уважена.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

3

ПРЕКРАТЯВА настаняването на детето Р. М. Р. с ЕГН ********** , в семейството на неговата баба по бащина линия - Г. М. И.., ЕГН ********** , на основание чл. 30, вр. с чл.

29, т. 2 от ЗЗДт.

НАСТАНЯВА детето Р. М. Р. с ЕГН ********** , в семейството на неговата баба по бащина линия - Г. М. И.., ЕГН ********** , за срок от три години, считано от датата на влизане на решението в сила, на основание чл. 28, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 25, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗДт.

РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение на основание чл. 28, ал. 4 от ЗЗДт.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в едноседмичен срок от връчването му на всяка от страните.

След влизане в сила на решението препис от същото да се изпрати на Дирекция “Социално подпомагане” – П..

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

4