Определение № 291 от 17.03.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 291 гр. Бургас, 17.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Г. Георгиева Стоянова

Членове:

Радослава Н. Маждракова

Красимира Т. Донева като разгледа докладваното от Красимира Т. Донева Въззивно частно наказателно дело № 20252100600329 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 341, ал. 2 и следващите, във връзка с чл. 306, ал. 1, т. 4, предложение второ и ал. 3 от НПК.

Образувано е по частна жалба от Н. А. Н., с ЕГН **********, от гр.

Варна, ж. к. „М.“, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. *** – освободен на основание чл. 78а от НК от наказателна отговорност с наложено административно наказание глоба по АНД № 545/2023 г. по описа на Районен съд – Несебър, против Определение № 236 от 21.08.2024 г., постановено по същото дело, с което жалбоподателят е осъден да заплати по сметка на Националното бюро за правна помощ – гр. София, сумата 210 лева, представляваща разноски за предоставената му в досъдебното производство по делото правна помощ. В частната жалба се възразява, че жалбоподателят бил преждевременно осъден да заплати предоставената му правна помощ при условие, че не бил изтекъл срокът, в който може да поиска взобновяване на наказателното производство по делото, а наред с това са изложени съображения за неприложимост на чл.

189 от НПК, тъй като не бил осъден, а освободен от наказателна отговорност, както и липса на основание за възстановяване на разноските, тъй като изрично не е пожелал да ползва услуги на адвокат, нито да му бъде назначаван такъв служебно. Жалбата съдържа и оплакване, че правната помощ от страна на служебния защитник се изразява само в един подпис в постановлението за 1 привличането му като обвиняем.

Частната жалба е подадена в установения в закона преклузивен 7дневен срок, срещу подлежащ на въззивен съдебен контрол по реда на Глава ХХII от НПК акт, от процесуално легитимирана страна – осъдено да заплати разноски лице и пред компетентния съд. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

От прегледа на материалите по делото се установяват следните фактически обстоятелства:

Досъдебно производство № 87/2020 г. по описа на 3 - т о Районно управление – Варна е било образувано на 15.01.2020 г. по реда на чл. 212 , ал.

1 от НПК за престъпление по чл. 1 31, ал.1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 2 от НК, осъществено на 23.11.2019 г. в гр. Варна.

В хода на производството, на 29.10.2020 г. било изготвено заключение на комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, според което жалбоподателят Н. страда от психично разстройство, но тъй като то не е тежко, не само към момента на инкриминираното деяние, но и след него не е имало пречки от медицински характер, които да са го лишавали от годността да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи поведението си, поради което може да участва пълноценно в наказателното производство и да се защитава сам.

С постановление на разследващия полицай от 14.10.2021 г. адв. Роси Николаева Недева от АК – Варна била назначена за служебен защитник на Н.

А. Н., на когото на 02.11.2021 г., в присъствие на защитника, било предявено постановление за привличането му в качеството на обвиняем за посоченото престъпление с правна квалификация по чл. 131, ал.1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 2 от НК. Защитникът участвал при предявяване на постановлението за привличане на обвиняем и при проведения на 02.11.2021 г. разпит на Н. в същото качество по досъдебното производство, когато е заявил, че не желае да се ползва от помощта на служебен защитник. Последващо в разпити на 18.02.2022 г., 21.02.2022 г. и 22.06.2022 г. /без присъствието на защитник/ Н. изрично заявил, че тъй като защитата му не е задължителна и с оглед на резултата от психиатричното и психологичното му освидетелстване, не желае да ползва правна помощ.

С Решение № 5 от 16.01.2024 г. по АНД № 545/2023 г. по описа на 2

Районен съд – Несебър, жалбоподателят бил признат за виновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 131, ал.1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 2 от НК, освободен от наказателна отговорност на основание чл. 78а от НК, за което му било наложено административно наказание глоба в размер на 1 000 лева. Първоинстанционното производство протекло в отсъствие на обвинаемия и на защитник. Съдебният акт на НРС бил потвърден с Решение № 113/25.04.2024 г. по ВАНД № 277/2024 г. по описа на Окръжен съд – Бургас.

Обжалваното определение било постановено по повод на постъпило Решение № ВН-3472-22449 от 19.10.2022 г. на Председателя на Националното бюро за правна помощ, с което на основание Наредбата за заплащане на правната помощ, на служебния защитник адв. Недева било определено и изплатено възнаграждение в размер на 210 лева за предоставената на Н. правна помощ в досъдебното съдебно производство по делото.

При така установените факти, оплакването на жалбоподателя по отношение на назначаването на служебен защитник противно на нежеланието му да ползва правна помощ има своите фактически и правни основания.

Разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК изисква подсъдимият /в случая обвиняем/, който е бил признат за виновен, да бъде осъден да заплати разноските по делото, включително адвокатското възнаграждение и другите разноски на служебно назначения защитник. Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 4/19.02.2010 г. по тълк. дело № 4/2009 г. на ОСНК на ВКС, подсъдимият, който е признат за виновен, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК следва да заплати адвокатско възнаграждение на служебния защитник в полза на Националното бюро за правна помощ във всички случаи на задължителна защита. В последствие тези разяснения бяха затвърдени с приетата през 2013 г. разпоредба на чл. 27а Закона за правната помощ.

Настоящият случай обаче не е такъв на задължителна служебна защита.

Безспорно от материалите по делото е, ч е към момента на назначаване на адв.

Недева за служебен защитник на жалбоподателя в досъдебното производство, а и в последствие, не е била налице нито една от хипотезите на задължителна адвокатска защита по чл. 94, ал. 1 от НПК, тъй като Н. владее български език, бил е пълнолетен, не е бил задържан, делото дори не е за тежко престъпление, не е имало други обвиняеми, с които да има противоречиви интереси, участвал е лично в процесуалните действия, като е заявил изрично, че не се 3 нуждае и не желае да ползва правна помощ – от една страна, а от друга страна е експертно доказано по делото, че не е била налице медицинска причина по смисъла на чл. 94, ал. 1, т. 2 от НПК, която да го възпрепятства да се защитава с а м . Доказано е, че служебният защитник е присъствал само при привличането му в качеството на обвиняем и непосредствения му /първи по ред/ разпит в това качество, но в действителност не е взел каквото и да е участие, тъй като Н. демонстративно е отказал и не е ползвал предоставената му служебна правна помощ.

Липсата на адвокатска защита със задължителен характер изключва задължение на Н. за възстановяване на разноските за своеволно предоставената правна помощ, независимо от признаването му за виновен.

Определението на НРС в противния смисъл е неправилно и несъобразено със закона, поради което подлежи на отмяна, вместо което искането на Националното бюро за правна помощ за присъждане на разноски за възнаграждение на адвоката, осъществил правна помощ чрез процесуално представителство в досъдебното производство следва да бъде оставено без уважение.

Останалите твърдения и обстоятелства в жалбата не съставляват отменителни основания. Неоснователни са изложените в частната жалба съображения, че оспореното определение е преждевременно постановено преди изтичане на срока за взобновяване на наказателното производство, тъй като към датата му – 21.08.2024 г., делото вече е било решено с неподлежащ на касационно обжалване акт на Окръжен съд – Бургас от 25.04.2024 г., а впоследствие неуспешен се оказал и опитът на Н. да постигне възобновяване на наказателното производство чрез извънредните способи.

Така мотивиран, на основание чл. 345 от НПК, Бургаският окръжен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 236/21.08.2024 г., постановено по АНД № 545/2023 г. по описа на Районен съд – Несебър, с което жалбоподателят Н. А.

Н., с ЕГН **********, от гр. Варна, ж. к. „М.“, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. ***, е осъден да заплати по сметка на Националното бюро за правна помощ – гр.

София, сумата 210 лева, представляваща разноски за предоставената му в 4 досъдебното производство по делото правна помощ.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Председателя на

Националното бюро за правна помощ за осъждане на Н. А. Н., с ЕГН **********, да заплати сумата 210 лева съгласно Решение № ВН-3472-22449 от 19.10.2022 г.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5