Решение № 1918 от 13.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1918 гр. София, 13.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20221100504176 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 05.10.2021г., постановено по гр.д. № 9743/2018г. по описа на СРС, ГО, 55 състав, са уважени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от “БАНКА ДСК” АД срещу П. В. М. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ, чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и чл.

79, ал. 1 от ЗЗД, като е признато за установено, че в полза на ищеца съществуват следните вземания: 23 770 лева – главница по договор за кредит за текущо потребление от 22.04.2015г. и допълнително споразумение към него от 28.10.2016г., ведно със законната лихва от 28.04.2017г. до окончателното изплащане; 277, 91 лева – договорна лихва за периода от 23.01.207г. до 27.04.2017г.; 59, 67 лева – неустойка за периода от 18.04.2017г. до 27.04.2017г. и 120 лева – заемни такси, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 27378/2017г. по описа на СРС, ГО, 55 състав.

1

Срещу решението е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ответника П. В. М., в която са изложени оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон. Конкретно се поддържа, че подадената по делото искова молба е нередовна, с което било нарушено правото му на защита. Сочи, че в заповедното производство претендираните вземания не били индивидуализирани, а в исковата молба са въведени нови основания за предявената претенция. Твърди се нарушение на съдопроизводствените правила относно изготвения доклад по делото, тъй като съдът не е дал правилната правна квалификация на спора и приложимостта на нормите на ЗПК. Освен това първоинстанционният съд не се бил произнесъл по всички наведени в отговора на исковата молба възражения за недействителност на процесния договор за кредит. Оспорва се обосноваността на изводите, че не е налице нарушение на императивната норма на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, която урежда по задължителен начин правилата за спазване на формата на договора, включително и относно големината на използвания в документа шрифт. От заключението на приетата пред СРС техническа експертиза било установено по несъмнен начин, че това изискване в случая не е било спазено. Освен това в договора за кредит не бил посочен общият размер на кредита, с което се нарушавало изискването на чл. 11, ал. 1, т. 7 от ЗПК. Не бил ясно договорен и лихвеният процент, условията по прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурата за промяна лихвения процент. В договора за кредит не била договорена приложимата методика за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а от ЗПК. Липсвало и ясно посочване на стойността на годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, не били посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 към ЗПК начин. Поддържа се, че в договора липсва ясно разписване на условията за издължаване на кредита, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Заявени са доводи и за нарушение на изискванията по чл. 11, ал. 1, т. 1 до т. 14 и т. 20 от ЗПК. По тези съображения счита, че 2 процесният договор за кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК.

Изложени са и съображения, че клаузите, уреждащи наказателната лихва, са в противоречие с разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗПК. Освен това наказателната лихва е дължима без да е уговорен краен срок за начисляване.

Това било самостоятелно основание за нищожност на посочената клауза от договора, тъй като същата е неравноправна. По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявените искове да се отхвърлят в цялост.

Насрещната страна “БАНКА ДСК” АД оспорва въззивната жалба като неоснователна по подробно изложени съображения.

Счита първоинстанционното решение за правилно и обосновано, като постановено в съответствие с установените по делото факти и в правилно приложение на относимите материално-правни норми. Поддържа, че процесният договор за кредит и допълнителното споразумение към него отговарят на всички изисквания относно форма и съдържание, въведени в ТЗ, ЗПК и ЗЗП. С оглед изложеното е направено искане за потвърждаване на обжалваното решение.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 430, ал. 1 от ТЗ, чл. 430, ал. 2 от ТЗ, чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и чл. 79, ал. 1 от ЗЗД при заявени фактически твърдения за неизпълнение на задължение за връщане на главница, възнаградителна лихва, неустойка и заемни такси по договор кредит за текущо потребление от 22.04.2015г. и допълнително споразумение към него от 28.10.2016г., които са били обявени за предсрочно изискуеми въз основа на достигнало до адресата волеизявление на банката за упражняване на потестативното право да обяви кредита за предсрочно изискуем поради допусната забава от кредитополучателя.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон.

3

Между страните по делото не са спорни следните релевантни обстоятелства:

На 22.04.2015г. между “БАНКА ДСК” ЕАД /в качеството на кредитор/, и П. В. М. /в качеството на кредитополучател/, е сключен договор за кредит за текущо потребление, по силата на който банката предоставила на ответника кредит в размер на 25 000 лева със срок на издължаване от 120 месеца /краен срок на договора – 22.04.2025г./. Уговорено е връщане на кредитната сума на анюитентни месечни погасителни вноски в размер на по 315, 22 лева, включваща част от главница, лихва и такса с падежна дата – 06-то число на месеца. Съгласно чл. 8 от договора кредитополучателят се задължил да заплаща възнаградителна лихва, формирана от базов лихвен процент, определян периодично от кредитора, и надбавка. Посочено е, че към датата на сключване на договора преференциалният лихвен процент е 8, 2 %, формиран като сбор от стойността на 6-месечен Юробор/Софибор 1, 181 и надбавка от 7, 019 %. Уговорено е, че при неизпълнение на условията по “Договор за ползване на пакета Частно банкиране на Банкса ДСК ЕАД” и приложенията към него, кредитополучателят губи правото си да ползва преференциите изцяло или частично и приложимият лихвен процент се увеличава, чрез увеличаване на надбавката. Максималният лихвен процент, който може да достигне лихвеният процент в резултат от неизпълнение на условията, е променливият лихвен процент, приложим по стандартни потребителски кредити, който към момента на сключване на договора е 15, 769 пункта. В договора е посочен годишният процент на разходите /ГПР/ - 9, 56 %. Според чл. 7.3. от Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление при промяна на лихвения процент кредиторът определя нов размер на месечната вноска за лихва и предоставя на кредитополучателя нов погасителен план. В клаузата на чл. 19.1 от Общите условия е посочено, че при забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в договора, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорената лихва, увеличена с наказателна надбавка от 10 проценти пункта. Неразделна част от договора е изготвеният погасителен план, подписан от страните.

С допълнително споразумение от 28.10.2016г. към договор за кредит от 22.04.2015г., страните се споразумели за следното: остатъкът от дълга към 4 датата на сключването на допълнителното споразумение е 24 156, 41 лева, от които – главница в размер на 23 068, 31 лева, редовна лихва – 1 071, 31 лева и наказателна лихва в размер на 16, 79 лева. Кредиторът заявил отказ от вземането си за сумата от 16, 79 лева, а кредитополучателят е внесъл сумата от 369, 62 лева. По отношение на остатъкът от дълга в размер на 23 770 лева страните постигнали съгласие за изменение на падежната дата /15-то число на месеца/, както и за изменение на следните параметри на кредитното правоотношение:

Съгласно чл. 6 от допълнителното споразумение било уговорено, че кредитът се олихвява с променлив лихвен процент в размер на 7, 65 % годишно, формиран като сбор от стойността на 6-месечен Юробор/Софибор, който при отрицателна стойност се приема със стойност нула и надбавка от 7, 319 %. Уговорено е, че при неизпълнение на условията по “Договор за ползване на пакета Частно банкиране на Банкса ДСК ЕАД” и приложенията към него, кредитополучателят губи правото си да ползва преференциите изцяло или частично и приложимият лихвен процент се увеличава, чрез увеличаване на надбавката. Максималният лихвен процент, който може да достигне лихвеният процент в резултат от неизпълнение на условията, е променливият лихвен процент, приложим по стандартни потребителски кредити, който към момента на сключване на договора е 15, 119 процентни пункта. Годишният процент на разходите е определен на 7, 92 %. Към датата на подписване на споразумението са действали нови Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, които са изрично приети от кредитополучателя с полагане на подпис върху същите. Съгласно чл. 7.3.2 от приложимите Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, при промяна на лихвения процент кредиторът определя нов размер на месечната вноска за лихва и предоставя на кредитополучателя нов погасителен план. В клаузата на чл. 18.1 от Общите условия е посочено, че при забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в договора, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорената лихва, увеличена с наказателна надбавка от 10 проценти пункта. Изготвен бил и нов погасителен план, съгласно който остатъкът от 23 770 лева се погасява на 120 равни месечни погасителни вноски, представляващи сбор от конкретно посочена част от главницата и от дължимата възнаградителна лихва. Крайният срок за издължаване на кредита 5 е определен до 15.10.2026г. Погасителният план е подписан и от двете страни по правоотношението.

На 11.04.2017г. ответникът е получил нотариална покана, с която е уведомен от кредитора, че поради допусната забава в погасяването на задълженията по процесния договор за кредит и допълнителното споразумение към него, банката обявява целия размер на кредита за предсрочно изискуем.

В първоинстанционното производство са приети заключения на основна и допълнително съдебно-счетоводна експертизи, които, преценени по реда на чл. 202 от ГПК, следва да се кредитират като пълни и обективни. От тях се установява, че процесният кредит е усвоен по сметка на кредитополучателя № 22597782 на 23.04.2015г. По разплащателната сметка на П. М., служеща за погасяване на кредита, са постъпили суми в общ размер на 4 403, 91 лева, с които са погасени следните задължения: 1 931, 69 лева – главница; 2 445, 20 лева договорна лихва, 27, 02 лева сакнционираща лихва и 701, 69 лева капитализирана лихва. Неплатените суми към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК – 28.04.2017г. са в общ размер на 24 704, 95 лева, от които 23 770 лева главница, 882, 15 лева договорна лихва, 52, 80 лева наказателна лихва и 120 лева такси по договора. В заключението е посочено още, че считано от 15.11.2016г. не са погасени 1 брой частична месечна погасителна вноска за сумата от 223, 34 лева, 2 броя месечни погасителни вноски по 284, 02 лева и 3 броя месечни погасителни вноски по 283, 20 лева или обшо неплатените вноски са за сумата от 1 640, 88 лева. Кредитът бил прехвърлен в статут предсрочно изискуем на 20.04.2017г. поради допуснато просрочие над 90 дни. От посочената дата до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК няма внесени суми за погасяване на задължението.

Разпечатката съдържа 27 от 98 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ec1ffdff-f064-401a-a327-9e3ea3147e01