Протоколно определение № 4266 от 10.09.2025, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 2672/2025
- Вид
- Протоколно определение № 4266
- Подписан
- 10.09.2025
- В сила
- 25.09.2025
- Състав
- Ивелина Христова - Желева
Цитирани разпоредби
- чл. 343б, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 343б, ал. 5 · Наказателен кодекс
- чл. 53 · Наказателен кодекс
- чл. 53, ал. 1, б. "б" · Наказателен кодекс
- чл.275 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 282, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.306, ал.1 т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.383, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.24 ал.1 · Семеен кодекс
- чл.27 ал.2 · Семеен кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 4266 гр. Варна, 10.09.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Ивелина Христова - Желева при участието на секретаря Силвия Ст. Генова и прокурора Д. Ст. В.
Сложи за разглеждане докладваното от Ивелина Христова - Желева Наказателно дело от общ характер № 20253110202672 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 11:30 часа се явиха:
ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ С. С. Д. – уведомен от предходно с.з., не се явява. За него се явява адв. С. Й., редовно упълномощен в хода на ДП и приет от съда от преди.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Й. Л. М. – редовно призован, не се явява.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Й.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки по даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Производството е по реда на чл.383, ал.2 вр.чл.306, ал.1 т.1 от НПК.
Председателят на състава дава възможност на страните да изразят становище по отношение неявяването на вещото лице.
ПРОКУРОРЪТ: Не държа на непосредственото изслушване на вещото лице.
1
АДВ. Й.: Аз също не държа на непосредственото изслушване на вещото лице.
СЪДЪТ като изслуша становищата на страните на осн. чл. 282, ал. 3 от НПК О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА И ПРИОБЩАВА към доказателствата по автотехническата и оценителна експертиза изготвена от в.л. Й. Л. М.. делото съдебно-
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на в.л. Й. Л. М. в размер на 415.00 лева съобразно представената справка-декларация /издаден касов ордер/.
Нови искания по чл.275 от НПК не бяха направени.
СЪДЪТ счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което и О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО:
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема г-жо Председател, с оглед заключението на съдебноавтотехническата и оценителна експертиза и на осн.чл. 343б, ал. 5 от НК считам, че подс. Д. следва да заплати равностойността на л.а. „Нисан Микра“ в размер 1 460 лева. По отношение на приобщените лек автомобил и 1 брой контактен ключ следва да бъдат върнати на подсъдимия.
АДВ. Й.: Считам, че съгласно изготвената експертиза автомобилът е оценен на 1 460 лева и само половината автомобил е бил на моя подзащитен, то той следва да заплати половината сума.
Съдът като взе предвид доказателствата по делото и становищата на страните прецени следното:
Производството е по реда на чл.383, ал.2 вр.чл.306, ал.1 т.1 от НПК и е инициирано служебно от съда, доколкото по делото е постигнато споразумение за решаване на наказателното производство и подсъдимият е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК.
За да се произнесе съдът съобрази, че престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК, за 2 което подс. Д. е признат за виновен е на формално извършване и се довършва с осъществяването на управление на МПС след употребата на алкохол. Последното попада в раздел II „Престъпления по транспорта и съобщенията“ от глава ХІ „Общоопасни престъпления“ от НК. Съгласно разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК (Нова – ДВ, бр. 67 от 2023 г., в сила от 04.08.2023г. ) в случаите по чл.343б, ал.1 от НК съдът отнема в полза на държавата моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението когато е собственост на дееца, а когато деецът не е собственик – присъжда равностойността му. В разпоредбите на чл. 53, ал. 1, б. "а" и б. "б" от общата част на НК, също се предвижда отнемане в полза на държавата, но само на вещите, собственост на дееца, които са били средство, съответно предмет на престъплението, като в последния случай, това трябва да е и изрично предвидено в разпоредба от особената част на кодекса, каквато впрочем е и разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК, а когато средството на престъплението липсва или е отчуждено, се присъжда равностойността му. Отнемането на вещи по чл. 53 от НК, представляващи средство, съответно предмет на извършено престъпление, в полза на държавата, съответно присъждане на тяхната равностойност в указаните случаи, е нещо отделно и независимо от наказателната отговорност, какъвто е и изричният текст и на самата разпоредба на чл. 53 от НК. Същото не е наказание по смисъла на наказателния закон, а представлява превантивна мярка под формата на санкция за извършената противозаконна дейност, в какъвто смисъл е и трайната практика на ВС и ВКС по приложението на посочената разпоредба.
Престъпленията по чл. 343б, ал. 1 - 4 HK ca част от престъпленията по транспорта, чиито обект на защита са обществените отношения, свързани с безопасността на движението, правилното функциониране и нормалната и безаварийна работа на транспорта.
Няма спор в доктрината и съдебната практика, че при всички престъпления по транспорта, които са свързани с управление на превозно средство, това превозно средство e елемент от защитените обществени отношения, поради което и е част от престъпният състав. В този смисъл превозното средство се явява предмет на престъплението, а не средство за неговото извършване. Непрецизно използваният от законодателя израз в разпоредбата на чл. 343б, ал.
5 НК "МПС, послужило за извършване на престъплението", не променя характера на МПСто като предмет на престъплението и не го превръща в средство.
Както беше посочено по-горе, отнемането на вещи в полза на държавата, когато те са предмет на умишленото престъпление и принадлежат на виновния, се извършва в изрично предвидените в особената част на НК случаи, по аргумент от чл. 53, ал. 1, б. "б" от НК.
Такова отнемане, но освен него и присъждане на равностойност, е предвидено в особената част на НК новата разпоредба на чл. 343б, ал. 5 от НК, която се явява специална по отношение на чл. 53 от НК. В случая специалната разпоредба на чл. 343б, ал. 5 от НК доразвива общата разпоредба на чл. 53 от НК, като предвижда освен отнемане в полза на държавата на предмета на престъплението, когато е собственост на дееца, но и присъждане на равностойността на предмета на престъплението, когато се установи, че деецът не е негов собственик. В този смисъл и както вече беше посочено, специалната разпоредба 3 представлява едновременно аналог и разширяване обхвата на приложното поле на чл. 53 от НК, поради което приложима е именно специалната разпоредба, а не общата такава. За прецизност следва да се отбележи, че с Решение №8/17.07.2025г., постановено по конституционно дело №15/2024г. КС на РБ е приел, че разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК не противоречи на Конституцията на РБ.
В конкретния случай, с одобреното споразумение по НОХД № 2672/2025 г. подс. Д. е признат за виновен и е осъден за извършването на умишлено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК. Това престъпление е било извършено при управление на МПС – л.а „Нисан“, модел „Микра“ с рег. № B 6786 КР, рама № SJNEAAK11U0143473.
От доказателствата по делото се установява, че процесният лек автомобил се явява съпружеска имуществена общност. В тази връзка е както удостоверението сключен граждански брак, в което е отразено, че Д. е в граждански брак с З.К.Н. от 31.05.1981г., така и справката от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна, от която е видно, че автомобилът е придобит от Д. на 10.05.2017г. т.е. по време на брака му с Н.. Видно от самото удостоверение за сключен граждански брак и справката от Регистъра на имуществените отношения воден при Агенцията по вписванията, в тях няма регистриран режим на имуществени отношения.
Горното означава, че действително МПС се явява съпружеска имуществена общност, която е особен вид неделима, бездялова съсобственост. Разпоредбата на чл.24 ал.1 от СК сочи, че съпрузите имат равни права върху общото имущество и че докато трае бракът никой от съпрузите не може да се разпорежда с дела, които би получил при прекратяване на имуществената общност. Това, съгласно разпоредбите на СК, се осъществява при определени обстоятелства - развод, смърт на единия съпруг, както и в хипотезата на чл.27 ал.2 от СК, според която съпружеската имуществена общност може да се прекрати по съдебен ред и по време на брака, ако важни причини налагат това. При прекратяването й по съдебен ред дяловете на съпрузите от общото имущество са равни, но дотогава, както и до настъпване на други обстоятелства, които да доведат до прекратяване на съпружеската имуществена общност, съпрузите не притежават реално отделни дялове от общото имущество, респективно не могат да се разпореждат поотделно с частта, която имат в общността. Поради това и настоящият съдебен състав намира, че МПС се явява не изключително принадлежащо на дееца МПС и с оглед горното, и доколкото съпружеската имуществена общност очевидно не е прекратена, тъй като липсват данни за развод, смърт на другия съпруг или прекратяване по време на брака. Поради това и доколкото подс. Д. не е единствен собственик на превозното средство и след като не е предвидена друга законова възможност за произнасяне при наличие на съсобственост, настоящият състав на ВРС счита, че очевидно волята на законодателя в такива случаи е да се присъди неговата парична равностойност, която в случая се явява тази посочена в СОЕ, а именно 1 460,00 лева. В този смисъл е и практиката на Окръжен съд-Варна и Апелативен съд -Варна - например Определение №224/28.07.2025г. по ВЧНД №20253100600998 по описа за 2025 година на ВОС, както и Решение №96/26.08.2025г. по НВД №218/2025г. на АС-Варна.
4
Ето защо съдът намира, че следва да присъди левовата равностойност на лек автомобил л.а „Нисан“, модел „Микра“ с рег. № B 6786 КР, рама № SJNEAAK11U0143473 в тежест на подс. Д., като го осъди да заплати сумата от 1460, 00 лева, а самото МПС намиращо се на съхранение на паркинг на ОД на МВР – Варна ведно с контактният ключ за него следва да бъдат върнати на лицето, което ги е предало по делото, а именно подс. Д.. Подс.Д. следва да заплати в полза на ВРС и сторените по делото разноски за изготвената и приобщена по делото експертиза.
Предвид горното и на основание чл.383, ал.2 от НПК вр.чл.306, ал.1 т.1 от НПК вр. чл.343б, ал.5 от НК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСЪЖДА С. С. Д., ЕГН ********** да заплати в полза на Държавата сумата от 1 460,00 лева /хиляда четиристотин и шестдесет/ лева, представляваща левовата равностойност на моторното превозно средство лек - автомобил „Нисан“, модел „Микра“ с рег. № B 6786 КР, рама № SJNEAAK11U0143473, послужило за извършване на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК.
ОСЪЖДА С. С. Д., ЕГН ********** да заплати в полза на Районен съд – варна сумата от 415 лева, представляваща направени по делото разноски.
ВРЪЩА на С. С. Д., ЕГН ********** моторното превозно средство лек автомобил „Нисан“, модел „Микра“ с рег. № B 6786 КР, рама № SJNEAAK11U0143473 ведно с контактният ключ за него, предадени с протокол за доброволно предаване от 20.05.2025г. от подс. Д..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред Окръжен съд – Варна.
След влизане в сила на настоящото определение, същото да се изпрати на ОД на МВР – Варна и на служба „Архив“ при РС - Варна за изпълнение.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11.42 часа.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
5